Болката в стомаха след хранене е често срещан симптом, който

Болката в стомаха след хранене е постоянно срещан признак, който може да варира от лек дискомфорт до мощна болежка, доста нарушаваща качеството на живот. Този признак е разнолик и може да бъде сигнал за редица проблеми, свързани с храносмилателната система, или за по-сериозни патологични положения. Разбирането на аргументите за болката и нуждата от ранна диагностика са от основно значение за попречване на затруднения.

Стомашната болежка след хранене най-често се дължи на дисбаланс в храносмилателната система. Обикновено стомахът усилва производството на солна киселина и се уголемява, с цел да поеме признатата храна. Ако обаче храносмилателните процеси са нарушени, това може да провокира болежка. Прекомерното разпъване на стомашната стена, нарасналото произвеждане на киселина или възпалението на лигавицата са някои от главните механизми, стоящи зад този признак. Освен това болката може да бъде резултат от нарушена функционалност на жлъчния мехур или панкреаса (задстомашната жлеза), които също вземат участие в разграждането на храната.

Една от най-честите аргументи за болежка в стомаха след хранене е гастритът, който съставлява инфектиране на стомашната лигавица, постоянно породено от зараза с Helicobacter pylori (H. pylori). Гастритът може да се развие и вследствие на продължителна приложимост на нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), алкохол или стрес. Болката нормално се усеща като парене в горната част на корема и постоянно е съпроводена от гадене, тежест и отичане след хранене. Подобни признаци могат да зародят и при язва на стомаха или дванадесетопръстника, където възпалението минава в образуването на рани. Стомашната язва постоянно предизвиква болежка скоро след хранене, до момента в който болката при дуоденална язва се появява няколко часа по-късно, когато стомахът е празен.

Друг чест провинен за болката след хранене е гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ), при която киселината от стомаха се връща назад в хранопровода. Това положение провокира парене зад гръдната кост (киселини), болежка в горната част на корема и даже чувство за мъка в устата. Неправилното действие на долния езофагеален сфинктер (пръстен от мускули на долния завършек на хранопровода) разрешава на стомашното съдържимо да навлиза в хранопровода, изключително след щедро хранене или при легнало състояние.

Жлъчнокаменната болест също е честа причина за болежка в корема след хранене, която нормално се локализира в горния десен квадрант на корема. Болката постоянно се появява след консумация на мазни храни, защото жлъчният мехур би трябвало да освободи злобен сок за разграждането им. Когато жлъчните пътища са запушени от камъни, това води до напрежение и инфектиране, предизвикващи интензивна болежка, която може да се излъчва към гърба или дясното рамо. Подобни механизми се следят и при панкреатита, инфектиране на панкреаса, което нормално предизвиква мощна болежка в горната част на корема, постоянно съпроводена от гадене и повръщане.

Синдромът на раздразненото черво също може да провокира болежка в стомаха след хранене. Това е функционално разстройство на червата, което постоянно е обвързвано със стрес или консумация на избрани храни. Симптомите включват болежка, отичане, диария или запек, които се появяват от време на време и могат да бъдат доста повлияни от метода на живот и храненето, написа puls.

Хранителните непоносимости, като тези към лактоза или глутен, също са честа причина за стомашен дискомфорт. Те се появяват, когато организмът не може да разгражда избрани съставни елементи на храната, което води до отичане, газове, диария и болежка. Тези положения могат елементарно да бъдат диагностицирани посредством профилирани проби и елиминиране на избрани храни от диетата.

Диагностиката на болката в стомаха след хранене стартира със снемането на подробна анамнеза и осъществяването на физикален обзор. Възможно е назначението на спомагателни проучвания, като ехография на корема, ендоскопия, кръвни проучвания или проби за H. pylori. В някои случаи може да се наложат и спомагателни образни проучвания, като компютърна томография или магнитен резонанс, с цел да се изключат съществени положения като тумори или хронични възпалителни болести.

Лечението зависи от главната причина за болката. При гастрит и язва се употребяват лекарства, които потискат производството на киселина в стомаха, като инхибитори на протонната помпа, или антибиотици за заличаване на H. pylori. При гастроезофагеална рефлуксна болест се предлага композиция от промени в метода на живот като отбягване на кисели, мазни или пикантни храни, покачване на горната част на тялото по време на сън и банкет на лекарства, които понижават киселинността. Жлъчнокаменната болест и панкреатитът постоянно изискват хирургично или интервенционално лекуване, изключително при съществуване на затруднения.

Мазните и пържени храни постоянно утежняват признаците на жлъчнокаменна болест или гастроезофагеален рефлукс, до момента в който пикантните храни и кофеинът могат да раздразнят лигавицата на стомаха, изключително при съществуване на гастрит. Газообразуващите храни като бобови култури, зеле и газирани питиета също са честа причина за отичане и болежка в корема. Лактозната нетърпимост може да докара до изпитването на болежка и дискомфорт след консумация на млечни артикули, което може да бъде съпроводено от диария или отичане на корема.

Бързото хранене, пропускането на хранения или прекаляването с количеството храна може да докара до проблеми като преразтягане на стомашната стена, което провокира болежка. Храненето в стресови обстановки също може да отключи признаци в случаи на синдром на раздразненото черво или функционална диспепсия. Малките и чести хранения, дружно с добре дъвкане на храната, могат да оказват помощ за попречване на тези проблеми. Превенцията играе основна роля в преодоляването на коремната болежка. Ранната консултация с гастроентеролог при поява на признаци е основна значимост за попречване на затруднения и започване на уместно лекуване.