Болката е част от ежедневието на хората в Украйна. Те

Болката е част от всекидневието на хората в Украйна. Те непрекъснато са под опасността от нови въздушни офанзиви, всеки ден се срещат със гибелта. Как биха могли да запазят душeвността си?

Свещеникът в киевската катедрала " Свети Михаил " служи заупокойна молитва, мъжкият хор стартира пее. Православният свещеник обикаля към ковчега, благославяйки го с тамян. Стотици хора са се наредили в близост, опашката от опечалени излиза и отвън църквата.

Хората се сбогуват с Олександър Хряник. Когато умира напролет, защитавайки Мариупол от съветските окупатори, той няма и 30 години. Тялото му едвам неотдавна е било докарано в Киев.

Почит към загиналия воин

Аня и Тетяна не са познавали нито починалия, нито неговото семейство. Въпреки това са пристигнали на погребението. Те споделят, че Хряник е популярен човек, дал живота си за. " Чувствам болежка, но и горделивост, че има такива хора, които се жертват, с цел да може Украйна да продължи да я има ", споделя Аня. Тетяна добавя: " Благодаря на родителите на Олександър, че са отгледали подобен наследник - герой ". 
Редакцията предлага
Скръбта е осезаема - мнозина плачат, а други гледат с равнодушен, празен взор. Хората коленичат за малко пред ковчега, след което сервират съболезнованията си на фамилията. Сред опечалените е и Иван, който споделя, че Хряник е служил в украинската войска от 2016-та година. След началото на отвел родителите си в сигурност в Кипър, само че самият той останал в Украйна да пази Киев. След това отишъл в Мариупол.

" Свикнах със гибелта "

По публични данни досега във войната са починали към 10 000 украински военнослужещи - мъже и дами. Възможно е обаче и да са доста повече. " През тези месеци в известен смисъл привикнах със гибелта ", признава Иван.

Но старата Людмила, която също е измежду опечалените, е неутешима: " Предполага се, че времето лекува всички рани. Но мисля, че то единствено притъпява болката. Майка ми споделяше, че родителите би трябвало да бъдат погребвани от децата си, а не противоположното. Много ми е мъчно да виждам по какъв начин толкоз доста младежи умират. Това е покруса ".

Важността на психическата помощ

Психотерапевтката Тетяна Лушченко се грижи за психическото здрави на бойците, които се борят на фронта, както и за това на фамилиите и приятелите им. Както показва тя - никой не може да се усеща в сигурност в страната, откакто когато и да е могат да се очакват въздушни офанзиви. Заради войната психическата помощ в Украйна се е трансформирала в национална задача. " Всеки би трябвало да се опита да се оправи ", акцентира Лушченко. 

Мнозина в Украйна се нуждаят от интензивна психическа помощ, като това е изключително годно за изгубилите близки хора или домове. На този декор Лушченко изтъква колко значимо е хората да не се почувстват безсилни и показва, че за някои да вземем за пример може да е потребно да сменят за известно време мястото, в което живеят, с цел да чуват по-рядко сирените. За други пък е добре да подаряват средства за армията или за лекарите. " Полезно е и да се утешаваме взаимно ", отбелязва Лушченко.

Тъга, страдалчество и подготвеност за битка

Въпреки че погребенията са потискащи събития, те могат и да дават прочувствена поддръжка, споделя психотерапевтката. Тя даже счита, че може да е от полза за бойците да преживеят погребенията на свои починали приятели - изключително, в случай че са посещавани от доста хора. ". "

За Иван в деня на погребението на Хряник доминира тъгата. Но церемонията въпреки всичко наподобява вдъхва поддръжка и разсънва увереност. Благодарение на хора като Хряник киевчани не престават да живеят в свободен град. " Не изпитвам суматоха ", споделя Иван. " Ясно ми е, че. "

Вижте и това видео на Дъждовни води: 
В конкуренция със гибелта: санитари се грижат за ранените бойци в Източна Украйна