Болестта на Шоерман представлява придобито абнормно изкривяване на торакалния или

Болестта на Шоерман съставлява добито абнормно деформиране на торакалния или тораколумбалния отдел на гръбнака, при което последният извива своята ос обратно – така наречен кифоза, а тялото наподобява по-прегърбено. Това е относително рядко заболяване, проявяващо се най-често в юношеска възраст – сред 13 и 16 години и не трябва да се бърка с нарушената поза на тялото, дължаща се на външни фактори като носенето на тежки раници, неналичието на самонадеяност и други

Болестта на Шоерман се отнася към групата на така наречен остеохондропатии. Появата му се обвързвана с нарушена осификация на т.нар вторични епифизарни зони в предната част на прешленните тела, което води до нарушение на анатомичната кофигурация на гръбначния дирек и неговото деформиране обратно, снишаване на височината на междупрешленните дискове и поява на така наречен клиновидни прешлени. Засегнати от процеса могат да бъдат единствено няколко прешлени, само че по този начин също и целия торакален и лумбален гръбнак.

Какви са вероятните аргументи за развиване на заболяването на Шоерман?

Все още не е открита еднопосочна причина за развиване на болестта. Някои от вероятните фактори, които са намерили връзка в досегашните изследвания с появяването на заболяването са:
Висок ръст; Увеличено телесно тегло; Генетични фактори; Инфекциозна причина; Ятрогенно обусловено – да вземем за пример след ламинектомия; Травматично засягане на гръбначния стълб; Ендокринологично нарушаване – също се разисква по отношение на възрастта на поява на болестта и присъщите за този интервал хормонални промени.
Връзка се открива и сред заболяването на Шоерман и по-високата честотата на поява на дискова херния в тораколумбалния преход сред Тх10,11 и Л1,Л2 прешлени, както и на развиването на гръбначна сколиоза, т.е деформиране встрани и усилване на лумбалната лордоза.

Кого визира заболяването на Шоерман?

Най-често болестта се открива във възрастта сред 13- и 16-годишна възраст, като момчетата са по-често наранени. Рядко се диагностицира преди 10-годишна възраст.

Какви са деянията на болестта?

Най-честият мотив за осъществяване на консултация със съответния експерт е забелязването на абнормно прегърбване на тялото и вероятно съществуването на съпътстваща болкова симптоматика. Болковият синдром е по-често и по-силно проявен, когато кифозата визира лумбалния, т.е поясния отдел на гръбнака.

По време на прегледа наред с определяне на присъщата дисторция прави усещане и така наречен ригидност на гръбнака, т.е понижена флексибелност, което насочва към съществуването на структурна съставния елемент. Това го отличава от така наречен флексибелно „ прегърбване” на гръбнака, дължащо се най-често на неприятна поза.

Болка и напрежение на гръбнака се появяват при към 20% от пациентите с торакална кифоза, само че, когато е обиден разясни гръбнак, честотата е доста по-висока.

Как се диагностицира болестта и какво е лекуването?

Диагнозата се слага въз основата на присъщата възраст на изява на болестта, както и на данните от прегледа и рентгенографските данни, показващи присъщата дисторция на гръбнака и смяна на прешлените и междупрешленните дискове. Съществуват и избрани рентгенографски критерии, които би трябвало да бъдат бъдат спазени за вярното слагане на диагнозата.

Лечението нормално е консервативно и съобразено с тежестта на дисторция на гръбнака. Нестероидни противовъзпалителни средства се ползват при съществуване на болков синдром.

Свързани публикации.. Болка в кръста - какво може да бъде? 0 Болка във врата и рамото - на какво може да се дължи? 0 Чести неточности при осъществяване на извършения против остеохондроза 0

Най-важното звено в лечението на болестта това е рехабилитацията – отбягване на факторите, които способстват за в допълнение „ прегърбване” на гръбнака. Наред с това използването на т.нар стречинг извършения за разпъване, в това число плуване по тил, на дъска и други имат удобен резултат върху развиването на гръбната мускулатура и надлежно върху поддържането на вярна стойка на гръбнака.

Поставяне на ортезни средства също има своето място в лечението при тежка дисторция на гръбнака. Оперативна интервенция се постанова единствено в редки случаи - при тежки деформации над 75 градуса, както и при съществуване на продължителен болков синдром, неповлияващ се от приложеното консервативно лекуване.

Прогнозата зависи от тежестта на деформацията, само че изследванията демонстрират, че при кифоза до 60 градуса, промените в гръбнака не утежняват съществено качеството на живот на засегнатите.4178