Възстановяване на бизнеса по български: болен здрав носи |
Болен здрав носи е една от типично българските национални приказки, които мъчно се превеждат на непознат език, а даже и да се преведат, чужденците не могат да ги схванат.
Лошото е, че посред COVID-19 рецесията тази българска национална приказка изскочи от шарените детски книжки и се преобрази в държавна политика.
В рамките на невиждан от 100 години спад на стопанската система (а за страни като Англия от 300) и затъващи в следващи дългови проблеми Италия, Испания и даже Съединени американски щати, България нито може да печати пари, нито може да язди анаболизираните финансови пазари, нито да раздува безпределно държавния си дълг.
Нашите запаси са по-малки спрямо тези на развитите стопански системи, само че и нашата задача е по-лесна – ние просто би трябвало да оцелеем, до момента в който посредством възобновяване и растежа на износа главните ни търговски сътрудници ни издърпат от рецесията. Когато медицинския проблем ковид19 бъде решен. И, несъмнено, може да рестартираме спрените промени в пенсионната и обществената сфера и да се опитаме да създадем нещо мъдро, тъй че да забавим демографския си срив (за прекъсване едва ли някой към момента се надява).
Колкото по-малко обиден от рецесията – толкоз повече помощ
Българското държавно управление обаче има проекти за възобновяване от рецесията, развързвайки кесията, най-вече за държавните чиновници и за бизнесите и хората, които са по-малко наранени от рецесията и упражнявайки напън върху бизнесите и хората, понасящи най-сериозна тежест.
Така да вземем за пример, без да има структуро-определяща локална военна индустрия, държавното управление форсира великански поръчки за военни кораби, сухопътни бронирани военни машини и даже евентуално още 8 американски самолета F-16.
Макар и някаква част от производството да бъде делегирано на български подизпълнители след незнайно какъв брой години, основните реализатори са непознати компании, а за промишлен офсет (т.е. да сложим изискване чужденците да открият трайно работни мета в нас) не се приказва въобще. При 100% държавна прехрана за защита COVID-19 рецесията по никакъв метод не утежни заплащането или изискванията на работа за военните, само че точно към тях внезапно се насочиха няколко милиарда лв.. А единствено с една четвърт от парите за военните кораби можехме да си подсигуряваме спечелването на завода на Volkswagen, като изградим довеждаща пътна и енергийна инфраструктура до заводската площадка.
Каква е логиката тъкмо през 2021 да се купуват военни фрегати и бронетранспортьори?
Почти подобен е казусът с към момента неразбираема върволяк от „ чантаджии “ по министерствата, които са надалеч от животоспасяващите първи линии на медицинския личен състав - разноските за общи държавни служби през 2021 година се подвигат с 350 милиона като в тези разноски не влизат покачванията за лекарите и учителите.
Да, несъмнено, по гишетата на Национална агенция за приходите и Национален осигурителен институт има хора на първа линия, само че такива има и в частните браншове на търговията, ресторантьорството, превоза, развлеченията и доста други. Последните така и така са с по-ниски заплати от НАП-аджиите, бяха затворени неколкократно, десетки и евентуално стотици хиляди хора ще изгубят работата си до края на рецесията, само че не те ще получат покачване на заплатите – а държавните служители и то надалеч освен няколкото стотин чиновници „ на гише “ при данъчните и осигурителния институт.
С цялото ми почитание пенсионерите в България - „ поддръжката “ от 50 лв. месечно за всеки пенсионер също не стана ясно какво общо има с COVID-19 рецесията. Българските пенсионери са на съвсем 100% държавна прехрана и рецесията не ги сложи под никакъв ексклузивен напън. Да, за ниските пенсии трябват политики и промени, само че те не са свързани нито позитивно, нито негативно с COVID-19. Освен това за какво тъкмо в този момент в изискванията на икономическата рецесия трябваше да се усилят минималните пенсии с 20%, а всички други с към 5% по тъй наречените швейцарско предписание?
Европейските пари за възобновяване – в пробитите каци на държавните компании и лепене на стиропор
Въпросът с Плана за възобновяване и резистентност не е толкоз какво има в него, а по какъв начин се съпоставя с проектите на другите страни. Или казано в резюме, ще ни помогне ли да догоним някоя от по-богатите европейски страни, към които българите емигрират всяка година, или не.
За страдание, отговорът е по-скоро не.
Над 1/3 от средствата по българския проект отиват за саниране на частни и обществени здания, а щом прибавим към тях и строителството на пречиствателни станции, ремонтът на ЖП гари, рационализация на напоителни системи, поправки на детски градини и учебни заведения, то към 2/3 от парите са за строителство. И то строителство на базова инфраструктура, която се извършва без особени механически или финансови усложнения даже по време на рецесия без чрезвичайни ограничения.
Останалите средства отиват в голямата си част за дигитализиране на процеси в правораздаването, енергетиката и превоза и закупуване на активи от БДЖ и учебните заведения. Накратко казано - философията на българския проект е да се възстановим, като налеем още пари в действия, които така и така страната финансира, и то без да се усъвършенства изключително успеваемостта на тези действия.
Странното е, че въпреки и много социалистически по замисъла си европейската рамка за възобновяване въпреки всичко е замислена да бъде инструмент за догонване на американците и китайците „ по някакъв метод “.
В някои от напътствията на Европейската комисия се чете, че:
- Държавите би трябвало да влагат в сфери, където се следят неналичия на пазара и да се стремят да притеглят частни вложители, с цел да се мултиплицира ефектът;
- Инвестициите могат да са под формата на финансови принадлежности, схеми за поддръжка, дотации, и т.н.;
- Държавите са подканени категорично да уточнят дали от вложенията в проекта се чака да се генерират спомагателни частни вложения, т.к. това е значимо за оценката на препоръчаните ограничения
- Държавите са помолени да мислят за планове с трансгранични резултати като чисти водородни пазари, развиване на потенциал за произвеждане на европейски акумулатори, общи начинания за европейски облачни услуги, взаимни старания за развиване на човешки запаси и партньорства с тенденция към съгласуваност в сферите на Космоса, защитата и кибер-сигурността.
Видно е, че българският проект е много надалеч от стимулирането на частни вложения, компенсирането на пазарни дефекти, основаване на работни места с висока добавена стойност, насърчаване на нови технологии, и така нататък
Но какво вършат другите страни?
Например, французите залагат съответни бюджети за произвеждане на водород, за автомобилния и авио браншове, за галактически проучвания, за културни институции, и така нататък Испанците ще подтикват електрическите коли и станции за зареждания, 5G мрежите. Гърците ще строят тех парк на повърхност от 700 декара, в който за разлика от София Тех Парк, ще има 3 университета с 150 000 студента, 6 бизнес инкубатора, фондове за дялови вложения, хотели, и така нататък (накратко казано, университетско-инкубаторски комплекс по западен модел).
Тоест, с новите 700 милиарда евро общо за Европейски Съюз, България продължава да прави каквото си е правила и до момента, очаквайки друг резултат (Айнщайн го е дефинирал хубаво).
И доста тръби за газ – без да имаме консуматори за тази газ
Огромни очаквания за възобновяване на стопанската система се разпореждат и на по този начин чаканата от 30 години диверсификация на газовите доставки като новите газови планове ще обезпечат на входа на България потенциал от близо 25 милиарда кубически метра годишно.
Което е отлично, само че стигаме до въпроса дали имаме какво да захраним с всичките нови тръби?
България използва към 3.2 милиарда кубични метра газ - 2/3 от природния газ у нас се употребява за генериране на сила и отопление, а останалата 1/3 за индустриални цели. Пренебрежимо малко количество се използва за отопление и готвене в жилищни здания. Тези цифри не са се променяли значително за България през последните 20 години и няма аргумент да чакаме смяна в обозримо бъдеще. Следователно, в случай че извадим тях и резервираните за пренос кубици от общия потенциал на входа (25 млрд.), то за евентуален растеж в нашето ползване остават свободни 7-8 милиарда кубически метра годишно. Или 3 пъти над цялото настоящо ползване!
А какво се прави за увеличение на локалното ползване? Почти нищо.
Но може доста – от гаранции от InvestEU и екологичните фондове през обмисляне на значими газопреносни връзки и отклонения до евентуалните консуматори (например, свързване на комплекса Марица-Изток с интерконектора с Гърция и разширение на градските мрежи за бита) до целенасочени ограничения за привличане на стратегически индустриални вложители
Българските топлофикации от години са „ натискани “ да поддържат ниски цени на топлоенергията посредством ограничение на вложенията в мрежата.
Както от най-малко 15 години насам приказвам, това докара до неуместни интервали, в които амортизациите на Топлофикация София са по-високи от цената на ремонтите – мрежата се разпада дори на хартия по-бързо, в сравнение с се ремонтира (и то без да отчитаме пилеене и кражби). Дори чудесно работещи топлофикации, като частните Варна на Veolia Energy и Пловдив на EVN, срещат компликации с разширение на мрежите си към нови консуматори (а такива в двата града поради положителната услуга има). Потенциалът за разширение на мрежите и надлежно потреблението на газ за отопление е най-малко за 100% нагоре.
Потреблението на природен газ може да се усили с най-малко 3 милиарда кубични метра годишно, в случай че въглищните електроцентрали биват преобразувани в газови. Бездействието на държавното управление в тази посока е изцяло необяснимо, тъй като тук губещи няма:
- Цената на тока ще дефинира КЕВР и няма да е по-висока значимо от сегашната, даже в дълготраен проект може да се понижи, т.к. цените на въглеродните излъчвания (особено високи при въглищата) единствено ще порастват.
- Ще се понижат фрапантно въглеродните и други нездравословни излъчвания, т.е. ще се впишем релативно добре в „ Зелената договорка “.
- Ще се уплътнят вложенията в газопреносна конструкция, вместо тръбите да стоят празни.
- Ще се решат обществени, политически и стопански проблеми в старозагорско, където трите огромни въглищни ТЕЦ-а са главен мотор на стопанската система.
- Ще се обезпечат най-малко $3-4 милиарда нови вложения във високотехнологични енергийни технологии, запазващи дълготрайно множеството настоящи работни места в централите и трансфериращи ноу-хау и познания.
- Ще се сътвори капацитет за привличане на високотехнологични енергоемки вложения в съседство на новите централи (например. тъй наречените дейта центрове).
Що се отнася до потреблението на природен газ в промишлеността, то просто би трябвало да минем сполучливо поправителния изпит за привличане на огромен авто цех като този, който Volkswagen проучваше дали да не го направи в България. И този път без две местоположения у нас да се състезават една против друга, с което още веднъж учудихме света преди 2 години.
Болните носят здравите, само че стават все по-малко
Най-голямата заплаха пред българската стопанска система е сериозно влошаващата се демография в резултат на висока смъртност, продължаваща емиграция, релативно ниска раждаемост и ниска имиграция. У нас все още всеки 100 работещи в частния бранш устоят 100 пенсионери, 30 работещи в публичния бранш, 70 малолетни, и още безработни, обезсърчени, пандизчии, и така нататък
Или, както преди няколко години The Economist написа в свое заглавие: „ България остаря, преди да забогатее “. При такава демографска рецесия, средняшки стопански растежи и посредствени възобновявания без изпреварващи и догонващи ограничения по никакъв метод не трансформират дълготрайната прогноза за страната.
А тя през днешния ден за жалост е да се задържим като най-бързо изчезващата страна в света за най-малко още 50 години. И показаният народен проект, с който България ще кандидатства за Фонда за възобновяване на Европейски Съюз с съвсем нищо, няма да помогне тази отрицателна вероятност да бъде обърната.
Лошото е, че посред COVID-19 рецесията тази българска национална приказка изскочи от шарените детски книжки и се преобрази в държавна политика.
В рамките на невиждан от 100 години спад на стопанската система (а за страни като Англия от 300) и затъващи в следващи дългови проблеми Италия, Испания и даже Съединени американски щати, България нито може да печати пари, нито може да язди анаболизираните финансови пазари, нито да раздува безпределно държавния си дълг.
Нашите запаси са по-малки спрямо тези на развитите стопански системи, само че и нашата задача е по-лесна – ние просто би трябвало да оцелеем, до момента в който посредством възобновяване и растежа на износа главните ни търговски сътрудници ни издърпат от рецесията. Когато медицинския проблем ковид19 бъде решен. И, несъмнено, може да рестартираме спрените промени в пенсионната и обществената сфера и да се опитаме да създадем нещо мъдро, тъй че да забавим демографския си срив (за прекъсване едва ли някой към момента се надява).
Колкото по-малко обиден от рецесията – толкоз повече помощ
Българското държавно управление обаче има проекти за възобновяване от рецесията, развързвайки кесията, най-вече за държавните чиновници и за бизнесите и хората, които са по-малко наранени от рецесията и упражнявайки напън върху бизнесите и хората, понасящи най-сериозна тежест.
Така да вземем за пример, без да има структуро-определяща локална военна индустрия, държавното управление форсира великански поръчки за военни кораби, сухопътни бронирани военни машини и даже евентуално още 8 американски самолета F-16.
Макар и някаква част от производството да бъде делегирано на български подизпълнители след незнайно какъв брой години, основните реализатори са непознати компании, а за промишлен офсет (т.е. да сложим изискване чужденците да открият трайно работни мета в нас) не се приказва въобще. При 100% държавна прехрана за защита COVID-19 рецесията по никакъв метод не утежни заплащането или изискванията на работа за военните, само че точно към тях внезапно се насочиха няколко милиарда лв.. А единствено с една четвърт от парите за военните кораби можехме да си подсигуряваме спечелването на завода на Volkswagen, като изградим довеждаща пътна и енергийна инфраструктура до заводската площадка.
Каква е логиката тъкмо през 2021 да се купуват военни фрегати и бронетранспортьори?
Почти подобен е казусът с към момента неразбираема върволяк от „ чантаджии “ по министерствата, които са надалеч от животоспасяващите първи линии на медицинския личен състав - разноските за общи държавни служби през 2021 година се подвигат с 350 милиона като в тези разноски не влизат покачванията за лекарите и учителите.
Да, несъмнено, по гишетата на Национална агенция за приходите и Национален осигурителен институт има хора на първа линия, само че такива има и в частните браншове на търговията, ресторантьорството, превоза, развлеченията и доста други. Последните така и така са с по-ниски заплати от НАП-аджиите, бяха затворени неколкократно, десетки и евентуално стотици хиляди хора ще изгубят работата си до края на рецесията, само че не те ще получат покачване на заплатите – а държавните служители и то надалеч освен няколкото стотин чиновници „ на гише “ при данъчните и осигурителния институт.
С цялото ми почитание пенсионерите в България - „ поддръжката “ от 50 лв. месечно за всеки пенсионер също не стана ясно какво общо има с COVID-19 рецесията. Българските пенсионери са на съвсем 100% държавна прехрана и рецесията не ги сложи под никакъв ексклузивен напън. Да, за ниските пенсии трябват политики и промени, само че те не са свързани нито позитивно, нито негативно с COVID-19. Освен това за какво тъкмо в този момент в изискванията на икономическата рецесия трябваше да се усилят минималните пенсии с 20%, а всички други с към 5% по тъй наречените швейцарско предписание?
Европейските пари за възобновяване – в пробитите каци на държавните компании и лепене на стиропор
Въпросът с Плана за възобновяване и резистентност не е толкоз какво има в него, а по какъв начин се съпоставя с проектите на другите страни. Или казано в резюме, ще ни помогне ли да догоним някоя от по-богатите европейски страни, към които българите емигрират всяка година, или не.
За страдание, отговорът е по-скоро не.
Над 1/3 от средствата по българския проект отиват за саниране на частни и обществени здания, а щом прибавим към тях и строителството на пречиствателни станции, ремонтът на ЖП гари, рационализация на напоителни системи, поправки на детски градини и учебни заведения, то към 2/3 от парите са за строителство. И то строителство на базова инфраструктура, която се извършва без особени механически или финансови усложнения даже по време на рецесия без чрезвичайни ограничения.
Останалите средства отиват в голямата си част за дигитализиране на процеси в правораздаването, енергетиката и превоза и закупуване на активи от БДЖ и учебните заведения. Накратко казано - философията на българския проект е да се възстановим, като налеем още пари в действия, които така и така страната финансира, и то без да се усъвършенства изключително успеваемостта на тези действия.
Странното е, че въпреки и много социалистически по замисъла си европейската рамка за възобновяване въпреки всичко е замислена да бъде инструмент за догонване на американците и китайците „ по някакъв метод “.
В някои от напътствията на Европейската комисия се чете, че:
- Държавите би трябвало да влагат в сфери, където се следят неналичия на пазара и да се стремят да притеглят частни вложители, с цел да се мултиплицира ефектът;
- Инвестициите могат да са под формата на финансови принадлежности, схеми за поддръжка, дотации, и т.н.;
- Държавите са подканени категорично да уточнят дали от вложенията в проекта се чака да се генерират спомагателни частни вложения, т.к. това е значимо за оценката на препоръчаните ограничения
- Държавите са помолени да мислят за планове с трансгранични резултати като чисти водородни пазари, развиване на потенциал за произвеждане на европейски акумулатори, общи начинания за европейски облачни услуги, взаимни старания за развиване на човешки запаси и партньорства с тенденция към съгласуваност в сферите на Космоса, защитата и кибер-сигурността.
Видно е, че българският проект е много надалеч от стимулирането на частни вложения, компенсирането на пазарни дефекти, основаване на работни места с висока добавена стойност, насърчаване на нови технологии, и така нататък
Но какво вършат другите страни?
Например, французите залагат съответни бюджети за произвеждане на водород, за автомобилния и авио браншове, за галактически проучвания, за културни институции, и така нататък Испанците ще подтикват електрическите коли и станции за зареждания, 5G мрежите. Гърците ще строят тех парк на повърхност от 700 декара, в който за разлика от София Тех Парк, ще има 3 университета с 150 000 студента, 6 бизнес инкубатора, фондове за дялови вложения, хотели, и така нататък (накратко казано, университетско-инкубаторски комплекс по западен модел).
Тоест, с новите 700 милиарда евро общо за Европейски Съюз, България продължава да прави каквото си е правила и до момента, очаквайки друг резултат (Айнщайн го е дефинирал хубаво).
И доста тръби за газ – без да имаме консуматори за тази газ
Огромни очаквания за възобновяване на стопанската система се разпореждат и на по този начин чаканата от 30 години диверсификация на газовите доставки като новите газови планове ще обезпечат на входа на България потенциал от близо 25 милиарда кубически метра годишно.
Което е отлично, само че стигаме до въпроса дали имаме какво да захраним с всичките нови тръби?
България използва към 3.2 милиарда кубични метра газ - 2/3 от природния газ у нас се употребява за генериране на сила и отопление, а останалата 1/3 за индустриални цели. Пренебрежимо малко количество се използва за отопление и готвене в жилищни здания. Тези цифри не са се променяли значително за България през последните 20 години и няма аргумент да чакаме смяна в обозримо бъдеще. Следователно, в случай че извадим тях и резервираните за пренос кубици от общия потенциал на входа (25 млрд.), то за евентуален растеж в нашето ползване остават свободни 7-8 милиарда кубически метра годишно. Или 3 пъти над цялото настоящо ползване!
А какво се прави за увеличение на локалното ползване? Почти нищо.
Но може доста – от гаранции от InvestEU и екологичните фондове през обмисляне на значими газопреносни връзки и отклонения до евентуалните консуматори (например, свързване на комплекса Марица-Изток с интерконектора с Гърция и разширение на градските мрежи за бита) до целенасочени ограничения за привличане на стратегически индустриални вложители
Българските топлофикации от години са „ натискани “ да поддържат ниски цени на топлоенергията посредством ограничение на вложенията в мрежата.
Както от най-малко 15 години насам приказвам, това докара до неуместни интервали, в които амортизациите на Топлофикация София са по-високи от цената на ремонтите – мрежата се разпада дори на хартия по-бързо, в сравнение с се ремонтира (и то без да отчитаме пилеене и кражби). Дори чудесно работещи топлофикации, като частните Варна на Veolia Energy и Пловдив на EVN, срещат компликации с разширение на мрежите си към нови консуматори (а такива в двата града поради положителната услуга има). Потенциалът за разширение на мрежите и надлежно потреблението на газ за отопление е най-малко за 100% нагоре.
Потреблението на природен газ може да се усили с най-малко 3 милиарда кубични метра годишно, в случай че въглищните електроцентрали биват преобразувани в газови. Бездействието на държавното управление в тази посока е изцяло необяснимо, тъй като тук губещи няма:
- Цената на тока ще дефинира КЕВР и няма да е по-висока значимо от сегашната, даже в дълготраен проект може да се понижи, т.к. цените на въглеродните излъчвания (особено високи при въглищата) единствено ще порастват.
- Ще се понижат фрапантно въглеродните и други нездравословни излъчвания, т.е. ще се впишем релативно добре в „ Зелената договорка “.
- Ще се уплътнят вложенията в газопреносна конструкция, вместо тръбите да стоят празни.
- Ще се решат обществени, политически и стопански проблеми в старозагорско, където трите огромни въглищни ТЕЦ-а са главен мотор на стопанската система.
- Ще се обезпечат най-малко $3-4 милиарда нови вложения във високотехнологични енергийни технологии, запазващи дълготрайно множеството настоящи работни места в централите и трансфериращи ноу-хау и познания.
- Ще се сътвори капацитет за привличане на високотехнологични енергоемки вложения в съседство на новите централи (например. тъй наречените дейта центрове).
Що се отнася до потреблението на природен газ в промишлеността, то просто би трябвало да минем сполучливо поправителния изпит за привличане на огромен авто цех като този, който Volkswagen проучваше дали да не го направи в България. И този път без две местоположения у нас да се състезават една против друга, с което още веднъж учудихме света преди 2 години.
Болните носят здравите, само че стават все по-малко
Най-голямата заплаха пред българската стопанска система е сериозно влошаващата се демография в резултат на висока смъртност, продължаваща емиграция, релативно ниска раждаемост и ниска имиграция. У нас все още всеки 100 работещи в частния бранш устоят 100 пенсионери, 30 работещи в публичния бранш, 70 малолетни, и още безработни, обезсърчени, пандизчии, и така нататък
Или, както преди няколко години The Economist написа в свое заглавие: „ България остаря, преди да забогатее “. При такава демографска рецесия, средняшки стопански растежи и посредствени възобновявания без изпреварващи и догонващи ограничения по никакъв метод не трансформират дълготрайната прогноза за страната.
А тя през днешния ден за жалост е да се задържим като най-бързо изчезващата страна в света за най-малко още 50 години. И показаният народен проект, с който България ще кандидатства за Фонда за възобновяване на Европейски Съюз с съвсем нищо, няма да помогне тази отрицателна вероятност да бъде обърната.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ