...Болен съм. Тежко. Заради моето поколение, което е изпразнено от

...Болен съм. Тежко. Заради моето потомство, което е изпразнено от всякакво човешко наличие. Поколение, опознало като форма на нравствен живот единствено питейните заведения, математиката и колите Бугати. Днес то е въвлечено в една чисто стадна активност. То към този момент няма никакъв цвят. Не знаеш по какво да го отличиш.

Вземете войните отпреди 100 години. Преценете какъв брой старания са били правени, с цел да се утоли духовната, поетичната или простата жадност за човещина.
Днес, когато сме изсушени като кирпичи, ние се подсмиваме на тези наивности. Униформите, знамената, песните, музиката, успехите (вече победи няма, нищо през днешния ден не има поетиката на един Аустерлиц. Има единствено храносмилане - постепенно или бързо). Всеки лиризъм звучи смешно. Хората отхвърлят да бъдат пробудени за какъвто и да е нравствен живот. Те добросъвестно правят нещо като работа на конвеер. Както споделя американската юноша, " ние одобряваме добросъвестно тази мръсна работа ".

Пропагандата по целия свят на вятъра се напъва. Нейната болест изобщо не е в неналичието на обособени гении. За да не наподобява банална, тя си е забранила да се базира на великите освежителни легенди. В своя крах човечеството се е свлякло от гръцката покруса до театъра на господин Луи Верньой*

По-долу изобщо не може да се стигне. Век на рекламата, на системата Бьодо**, на тоталитарните режими, век на армии без тръбачи, без флагове, без литургия за мъртвите. С всичките си сили мразя моето време. В него индивидът умира от жадност. Аз имам възприятието, че се върви към най-мрачните времена. За мен единствената вяра е на хората да им бъде върнато духовното...

*автор на булевардни пиеси.
** за механично отчитане на осъществения труд.