Болен съм от рак. Не бих искал да го крия.

„ Болен съм от рак. Не бих желал да го укривам. Искам да съобщите това на всички, тъй че да го знае и последният гражданин на Кипър “, по този начин стартира изявлението на Кипърския архиепископ Хризостом пред публицист на Филелевтерос. Предстоятелят на Кипърската черква за първи път приказва обществено за заболяването си, за гибелта и за кандидатите за неговото мястол написа dveri.bg.

Кипърският архиепископ е поискал християните в Кипър да знаят за здравословните му проблеми, а точно, че е диагностициран с рак на черния дроб и след интервенции за премахване на тумора му следва химиотерапия. През идната седмица архиеп. Хризостом ще замине за Лондон, където ще бъдат извършени интервенциите.

" Когато разбрах диагнозата, се тормозих, несъмнено. Не може другояче. Но след това го одобрих, а и аз съм към този момент на възраст. Мисля, че това, което можех да дам на Църквата, към този момент го дадох с доста обич. И да си отида, ще бъда благополучен, тъй като съм извършил пастирския си дълг... Не се багра от гибелта, тъй като доста съм мислил за нея. Винаги съм бил уверен, че от момента, в който съм се родил, може да не ми се случи нищо друго, само че сигурно ще умра. Щом се роди индивидът, знае, че ще пристигна денят, в който ще си замине. Ние би трябвало да приемем това. Бог е основал индивида вечен, гибелта идва в нас посредством прегрешението. Но аз имам цялост в живота си, не чувствам празнина в себе си и по тази причина гибелта не ме плаши “.

„ Като разбрах диагнозата си, се трансформирах – станах по-строг. Защото не желая да оставям нерешени проблеми след себе си. Искам този, който пристигна след мене, да откри Църквата в умерено положение. И изключително по отношение на епископите, които, позволете ми израза, бях оставил на автопилот. Но в този момент си споделих: не, всеки би трябвало да бъде на мястото си и да си прави работата. Аз не зная по кое време ще си отида, само че не желая да оставям нерешени проблеми. Искам моят правоприемник да не намира Кипърската черква потънала в проблеми, както бях аз “.

На въпроса по какъв начин гледа на тези своя събратя, които чакат той да си отиде, с цел да наследят Кипърската катедра, и не се ли тормози от тези мнения, той дава отговор: „ Не, това е нещо естествено. Все в миналото ще си отида. Всеки от нас – през днешния ден аз, на следващия ден различен, вдругиден – трети. Това място не е мое. Но когато чуя, че някои се приготвят, ми става тъжно, тъй като някои са дребни и ще си останат дребни. А не е добре някой да остава дребен. В Църквата би трябвало да имат някакво равнище. Но не ме безпокои този въпрос, в последна сметка това е техен избор. Все отново е добре да имаме самообладание. Бог ни е отредил време за всичко и е добре да не се бърза “.

„ На болните от рак ще кажа: Не се опасявайте! Имайте вярата си постоянно в Бога. Бъдете мощни и свободни. Не мислете за заболяването, тъй като Бог доста ни обича, доста повече от естественото. Той обича индивида, който сътвори по Свой облик – обича го. Ракът е лечима болест, а ние сме постоянно Божии – и живи, и мъртви, на Бога сме. Той се грижи за нас и по какъв начин няма да се грижи за тези, които е основал по Свой облик и сходство?! Затова не се опасявайте “.