Болен съм – четвърта фаза рак на панкреаса. Не се

„ Болен съм – четвърта фаза рак на панкреаса. Не се предавам, само че съм реалист. В този случай имам вяра повече на статистиката, в сравнение с метафизиката. Това е най-смъртоносният рак. Приел съм концепцията и мисълта, че и на следващия ден да се случи, и в този момент да се случи, ще си потегли с нравствен мир от този свят. Имал съм прекрасен живот, не скърбя за нищо. Мисля за Бог. “

Това са думи на водолаза-изследовател Михаил Заимов. Преди години Заимов бе отличен поради това, че пръв откри мазутния теч от потъналия танкер „ Мопанг “, подаде сигнал до всички вероятни институции и незабавно по-късно с група съидейници стартира да запушва изтичащото гориво от кораба.

Заимов гостува в подкаста на Явор Дачков и приказва намерено за смъртта, вярата и смисъла на живота, за неуспеха на българския преход, митовете в историята ни и раздвоението, в което живеем.

Близките на Заимов знаят, че се бори с подла болест. Това е известно и на водолазната общественост от Созопол. Всички са възхитени, че Заимов не се предава, а бори същински.

„ Разбрах, че съм болен на рождения си ден през март. Дойде една лекарка и ми сподели: „ Вие имате рак на панкреаса, нали знаете какво значи това? “. В интерес на истината не знаех. Проверих на телефона, видях каква е статистиката и си споделих: „ Охооо, пич… “. Това не е един от най-смъртоносните, а най-смъртоносният рак. Казах на една стара другарка, че изтеглих късата съчка, а тя ми отговори: „ Ти нямаш съчка! “. Този тип рак е фиктивен от някой внук на Менгеле, в композиция с Лукреция Борджия и Торквемада. Една сесия химиотерапия е 48 часа нонстоп вливане. На мен ми направиха 12. Не е разходка в парка, тежко е, печели ти време. В Америка доста онколози, като знаят какво следва пред тях, просто се прибират у дома, оправят си нещата, прекарват време със фамилията си и си отиват от този свят по натурален път “, описа Михаил Заимов.

„ Преди няколко дни си пътувах с колата и си приказвах с тумора и му споделих: „ Бе, ти си извънредно жалко създание! Толкова жалко създание се роди в мен? Не разбираш ли, че ще умреш дружно с мен? “. Говоря, не с цел да крънкам състрадание, а от предпочитание да оказа помощ на хората да не бъдат суеверни и да приказват умерено по този въпрос, да се опитат да реализират мир със себе си, с близките, с Бога, с природата, със ориста – в каквото имат вяра, няма никакво значение.

След ковида онкологичните болести извънредно доста набъбнаха. В момента има доста заболели деца на 9 – 12 години. Преди ковида, в случай че си под 30 години, лекарите не са приемали хипотезата, че можеш да бъдеш болен от рак на панкреаса “, добави той.

„ Виждам една тъжна и изгубена България. Живеем в шизофренна среда – харесва ни, че сме били съдружници на Германия, харесва ни, че са ни бомбардирали дядовците на нашите днешни евроатлантически сътрудници, и ние сега се чудим на кой крайник да застанем, на коя позиция. Ако е нямало от какво да бъдем освобождавани на 9 септември, за какво са ни бомбардирали? Ако желаят да ни откажат от близостта с Русия, би трябвало да сменят писмеността. До момента, до който ние пишем на кирилица и сме православни, ще бъдем неизбежно близки с тези, които вършат същото като нас. Провалът на прехода е неуспех на дясното – хората чакаха обективен, естествен и богат живот, а получиха мутризация и съсипия. Демокрацията не е налагане волята на болшинството, а способността да създадеш условия за спор. У нас не може да се води диалог с причини. “, съобщи пред Явор Дачков Михаил Заимов.

„ Каква България оставям? Тъжна. Тъжна България. Безперпективна и тъжна България. Какво да кажа за тези политици, на които аз няма да им загатвам имената – в никакъв случай не съм го правил, тъй като по този метод ги легитимирам. Аз не приказвам за тези хора, те за мен не съществуват. Те са еманация на хората, които ги поддържат – голяма група, маса хора, едните клиенти, другите, просто от благосклонност, които поддържат тези хора, навяват в мен мисълта, че България е обречена. Не виждам никакви признаци на нормалност. Десните обичат всеки опит за нормалност във надменност, кресливост, отричане. Чудят се на кого да пристанат. Съюз на демократичните сили при Борисов е повече от срамно. Това не е дъното, това е знамение. Срам, позор. Срамувайте се! “, прибавя още Михаил Заимов.

По думите му, преходът, който преживяхме след 1989 година, е цялостен неуспех.

„ Не поради тези някогашни хора, които се подредиха доста добре и справедливо – тъй като огромна част от тях бяха образовани, бяха дали второ потомство и така нататък, а по-скоро поради дясната съпротива, която не беше готова за това, което следва. Тя се подвигна на вълната на отрицанието. Антикомунизмът беше единствената ѝ идеология. Доскоро споделях „ 30-годишен “, към този момент споделям „ 40-годишен човек “ – в случай че го питаш какво е комунизмът, той нищо не може да ти каже.В момента към МОН има хора, съвет, който вика учителите от цяла България, с цел да ги учи по какъв начин да преподадат „ вярната “ история. А вярната история е, че тук е бил един парадайс преди Девети. Ние живеем в шизофренна среда, в която този пронацистки режим ни харесва – това, че сме били съдружници на Германия, ни харесва; харесва ни, че са ни бомбардирали дядовците на нашите днешни евроатлантически сътрудници, и ние сега се чудим на кой крайник да застанем, на коя позиция. Ако е нямало от какво да бъдем освобождавани, за какво са ни бомбардирали “, разяснява още Михаил Заимов.