Боксовите фенове на определена възраст не трябва особено да напрягат

...
Боксовите фенове на определена възраст не трябва особено да напрягат
Коментари Харесай

Дали пък най-добрият боксьор в света не тежи 52 кг

Боксовите почитатели на избрана възраст не би трябвало изключително да напрягат паметта си, с цел да си спомнят време, в което единственият метод да научиш за международен мач в категория 52.2 кг, изключително в случай че се организира отвън Съединени американски щати, беше да прочетеш за него по страниците на списание " Ринг ".

Кадърът на Джеси Родригес - Бам, който върви по аления килим в BLVD World в Рияд на тържественото посрещане във вторник за Galata Ring IV, заобиколен от пиротехника и уважаван от промишлеността като един от най-великите дейни бойци, беше явен знак какъв брой доста са се трансформирали нещата – значително точно поради него.

Шампионът на " Ринг " в категория " супер муха " ще пази купата си, дружно с поясите на WBC и WBO, против Фернандо Мартинес – боксьора №1 в дивизията до 52.2 кг и собственик на пояса на WBA – като една от главните атракции на събитието Ring IV в събота. Феновете няма да би трябвало да чакат месец, с цел да прочетат репортаж за мача в списание " Ринг ", нито още доста месеци, с цел да получат VHS или DVD по пощата. Всъщност, ще им би трябвало единствено едно натискане на бутон в DAZN и един от най-хубавите мачове в бокса ще се появи пред очите им.

Родригес е гений на своето потомство, появил се тъкмо в верния миг. Бам израства в ера, в която бариерите пред боксьорите в по-леките категории бяха разрушавани от бойци като Роман Гонсалес - Чоколатито и Хуан Франсиско Естрада, дружно със съвременници като Шрисакет Сор Рунгвисай и Карлос Куадрас. Тази четворка взе участие в серия от определящи епохата борби, които пробиха съпротивата на западния пазар към по-леките категории – както с неоспоримото си майсторство, по този начин и със зрелищните си дуели.

В рамките на две години Родригес се появи с малко предупреждение и смъкна Куадрас, по-късно изрично победи Сор Рунгвисай и Естрада. Междувременно даже смъкна до 50.8 кг и победи един от най-измамните бойци в дивизията по това време – Съни Едуардс. В последния си мач той спря Фумелела Кафу и стана единен първенец в категория до 52 кг.

По пътя Родригес се възползва и от другарството си, и от спаринг сесии с Чоколатито. Ползите за него бяха осезаеми – както е неизбежно, когато прекарваш време в залата с една от същинските митове на тази ера – само че и алегорични. Присъствието на Гонзалес в залата, помагащ на Родригес предходната година, изглеждаше като безшумно предаване на щафетата. Чоколатито беше най-хубавият в леките категории в света – „ обичаният боксьор на обичания ти боксьор “, изборът на същинските ценители за най-хубавия в спорта като цяло. Но в този момент тези суперлативи принадлежат на Бам.

С детонацията на стрийминг платформите и каналите за лъчение през 2025 година гениите в категорията на Родригес към този момент не би трябвало да се борят за телевизионно време по метода, по който беше преди. Въпреки това, в по-леките категории към момента е по-трудно да се завоюва всеобща известност.

Например, макар че Родригес е подложен от " Ринг " под №6 ранглистата pound-for-pound, неговият мач против Мартинес е разгласен под бойци, които са по-ниско класирани от него – макар че на карта са заложени и три международни пояса.

Това, несъмнено, не е укор към имена като Дейвид Бенавидес, Брайън Норман или Девин Хейни, чиято известност и триумф им обезпечават водещи позиции. По-скоро това е знак за сложната борба, която Родригес към момента води – и печели – рунд по рунд.

Няма доста прецеденти за това, което Родригес реализира сега, що се отнася до самопризнание и известност. По принцип дивизиите процъфтяват, когато има централен облик – водеща фигура, по отношение на която останалите се мерят. В продължение на близо десетилетие опцията да се изправиш против Канело Алварес беше главен сюжет за всеки противник, който можеше да влезе в същата категория, както беше и с Флойд Мейуедър. На американския пазар единствено двама бойци в по-леките категории съумяха да преминат тази преграда и да получат отношение, сравнимо с това към по-тежките звезди: Джони Тапия и Майкъл Карбахал.

Карбахал е този, който разруши „ стъкления таван “ за по-леките категории. Добре познато име след сребърния си орден от Олимпиадата през 1988 година, той получава национално телевизионно отразяване още през цялото време, а през 1993 година взе участие в първия pay-per-view мач в категория " младша муха " против Умберто Гонсалес - Чикита и става първият в този диапазон, спечелил милион $ за мач. Няколко години по-късно Тапия се появява на сцената и става едно от лицата на HBO Boxing, като кулминационната точка е запаметяващият му се мач против противника от същия щат Дани Ромеро – пред разпродадена зала Thomas & Mack Center и толкоз буйна аудитория, че малкия екран регистрира „ спомагателни ограничения за сигурност “ на входовете.

Карбахал и Тапия имат кариера за Залата на славата, само че и свои спадове, а в идващите години са засенчени от по-големи звезди. Карбахал губи два реванша против Гонсалес и четири години по-късно към този момент взе участие в подгряващите мачове на Оскар Де Ла Оя. В случая на Тапия, даже когато се бие за международна купа против Мануел Медина в „ Медисън Скуеър Гардън “ (четири години след Ромеро), неговият мач е разгласен под десетрундовия конфликт сред Джамийл Маклайн и Шанън Бригс.

Самият гений в никакъв случай не е бил задоволителен, с цел да се задържи известността на един войник в Съединени американски щати. Просто попитайте Марк Джонсън, един от най-надарените техници на своето време и част от същата орбита като Карбахал и Тапия. През 2021 година той споделя пред Zenger News, че е участвал на мача Тапия–Ромеро с табела „ Може ли и аз да играя? Мога ли да бъда идващият? “.

Според него табелата му била отнета и той по този начин и не получил този късмет. Вярно, имал участия по Showtime, само че надалеч по-малко от това, което ранглистата на " Ринг " предполагала. През 1998 година той беше класиран пред Шейн Мосли, Рикардо Лопес, Мейуедър, Насийм Хамед и даже Тапия. Година по-късно беше пред Ерик Моралес и Бърнард Хопкинс.

При Родригес обаче и таймингът, и комбинацията от качества могат да го създадат още по-голямо изключение. Той е млад, американец, прави нокаути за хайлайт клипове, моден е и отвън кръга, а евентуално е единствено на две победи от това да стане първият неоспорим първенец в историята на категория до 52 кг. Ако Родригес победи Мартинес, а след това и спечелилия от Кенширо Терадзи – Вилибалдо Гарсия (какъвто наподобява планът), той ще реализира нещо, което никой мъж в тази дивизия до момента не е правил. Също по този начин той ще се утвърди още по-категорично като централната фигура, нужна, с цел да се промени вечно усещането към по-леките категории.

За разлика от своите прародители, пред актуалните почитатели няма бариери да открият величието на Бам – изключително за по-неангажираната аудитория. Все още има хора, които не са го разкрили, само че с всяко негово избухливо показване този брой понижава, тъй като да гледаш Родригес – било то на екран или онлайн – значи да станеш очевидец на нещо неоспоримо брилянтно.

Ако серията му продължи по същия метод, не след дълго още веднъж може да си зададем въпроса, който не сме задавали за войник с този размер от времето на неговия другар Чоколатито през 2017 година

Дали пък най-хубавият боксьор в света не тежи 52 кг?

Коментар на Кори Ердман в списание " Ринг " - Боксовата Библия
Източник: sportal.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР