Петър Лесов: Даниел Асенов, Стойка и Станимира имат голям шанс за олимпийско злато
Боксовата легенда Петър Лесов гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той знае какво е чувството да си най-младият отличник от олимпийски игри в България по това време, откакто завоюва скъпото злато едвам на 19 години. Два пъти се качва и на европейския престол, три пъти ликува в шампионата „ Странджа “, а във визитката му свети и международна купа за младежи. Постига редица триумфи и от другата страна на барикадата – като треньор.
- Здравейте, господин Лесов! За повторно се качвате на кръга на „ Код Спорт “! През 2020 година една пандемия нокаутира света – вие в какви връзки сте с нея?
- За страдание, а може към този момент да е и за положително, и аз го изкарах, а оттова и много тежка пневмония, само че в този момент съм здрав. Започнах да държа лапи, да играя бокс и се усещам добре.
- Също през 2020 година отбелязахте 60-годишен празник – каква е равносметката? С какво най-вече се гордеете и защо съжалявате?
- Доволен съм, че постигнахме много триумфи. Треньор съм на Станимира Петрова, на девойки и на девойки. Взехме медали, Станимира стана два пъти европейска шампионка, бронзова медалистка, взехме Купа „ Странджа “, имахме положителни триумфи. Доволен съм от това показване. За тези 60 години нека съм станал по-умен и по-опитен! Съжалявам единствено, че тъкмо преди квалификациите бяхме в супер форма. Така се случи, че в 18 часа правехме подготовка и пристигна един грък, който ми е другар и сподели: „ Спри! “ Защо? Приключва се със надпреварите. Събрахме си багажа, прибрахме се и не можахме да участваме. Този COVID-19 към този момент умъртви на доста хора фантазията, само че мисля, че ще преодолеем всичко и ще продължим. Дано да няма по-тежки случаи, да се състои олимпиадата, да можем да извоюваме право и да участваме там.
- Най-тежко сте го преживявали, като ви споделиха, че няма да има Лос Анджелис…
- Така е. Но тогава още не знаех какво съставлява хепатит. Бях в болница и споделих на доктора: „ Давай, режете дроб, каквото и да е! Аз би трябвало да вземам участие на олимпиадата! “ А той отвърна: „ За теб олимпиадата свърши! “ Беше огромно отчаяние. Преди това през 1983 година играхме Съединени американски щати и България и аз бих този, който стана олимпийски първенец, а тъкмо преди този момент взех Купа „ Странджа “, бих международния първенец – кубинец и бях в супер форма. Надявах се да взема най-малко още един орден, без значение какъв. За страдание – съдба…
- За България топ спортното събитие бе дуелът на Кубрат Пулев с Антъни Джошуа – какъв е вашият разбор? Къде сбърка Кобрата? Толкова ли е огромна разликата сред двамата?
- На кръга се видя, че разликата е хем огромна, само че за мен е повече, че Кубрат не беше квалифициран за тази среща. Беше и на „ Дианабад “, тренира, гледах го. Мисля, че равнището на подготовка беше едва. Доколкото разбрах той тук игра един спаринг с Белберов, един с кубинеца и с някакъв украинец, който не е някакъв фактор. Трябваше да направи много спаринги с някои по-силни боксьори. Но може би тъкмо тогава се е разболял от COVID-19. Това не знам, само че за мен подготовката не беше на равнище.
- Джошуа и Тайсън Фюри се обрисуваха като властелините на бокса към този миг – на кого отдавате желанията си?
- Честно да ви кажа, Джошуа не ми хареса чак толкоз. Като го атакуван, се чуди какво да прави. Фюри е остроумен боксьор, употребява всичко. Дори скоро във „ Facebook “ някой беше споделил, че Джошуа ще го нокаутира. Аз споделих, че ще издържи и може и да го победи.
- Няколко месеца остават до олимпийските игри в Токио – на какъв брой квоти действително можем да се надяваме? В Рио през 2016 година боксьорите на Узбекистан, Куба и Франция обраха медалите – и в този момент ли представителите на тези страни са огромните любимци?
- Разбира се. Там може би още се работи по остарялата система, която за мен е най-хубавата. Вървят сносно и може би ще е по този начин.
- България има четирима олимпийски първенеца по бокс в историята – Георги Костадинов, Ивайло Маринов, Даниел Петров и несъмнено, вие. От актуалните национали виждате ли някой с капацитет да донесе пето злато за страната ни?
- От мъжете не знам какво ще стане с кубинците, на които много се разчита. Даниел Асенов има огромен късмет, Радослав Пантелеев. Могат да се преборят. Даниел може би и за първо място, а Радослав да влезе в медалите. Много се надявам за Станимира Петрова и може би Стойка Петрова, която е доста опитна, хитра състезателка. Могат да се борят даже и за златен орден.
- Много сте говорили за вашия олимпийски връх в Москва преди четири десетилетия. Разкажете нещо зад кулисите, което към момента е останало прикрито за необятната аудитория – по какъв начин отвяхте конкуренцията на 19 години?
- Преди това станах международен първенец за младежи и бяхме на подготовка в Куба. Бях станал 58 кг и старши треньорът Кирил Мацулов сподели: „ Ти си тежък и ще си играеш с тежки. “ И ме пускаше с двукратния олимпийския първенец Ерера, все с олимпийски първенци. Приятели сме, работихме дружно една година. Скоро му изпращах фланелки от „ Странджата “, че той е два пъти олимпийски първенец, само че не е ставал първи на „ Странджа “. Докторът ми разправя, че се разплакал, доста се радвал. Водил съм го и у дома на посетители, само че тогава още не ме познаваха. Първо почти играех с тях, по-късно ме пребиваха. Не бях упражнявал шест месеца. Казах си: „ Какво ми пука, като играя с тези първенци! “ Тежко изкарах международното, въпреки че всичките ги бих с 5:0 гласа, само че ми беше много мъчно. Имах много интернационалните срещи. Насред Полша бих международния първенец Хенрик Средницки. Него го слагаха, че ще стане първенец. Викам: „ А, аз него съм го бил! “ Почти леко изкарах олимпиадата. Единствено, когато играх за медала с Роман, единствено него го бих с 4:1. Беше ми малко мъчно, бях го подценил. Дори се срещнах със Средницки преди да играя. След като загуби, почна единствено да си пие водчицата и ми вика: „ Я, ела малко! С кого ще играеш? “ С един мексиканец, само че го виждам в облекла на нищо не наподобява. Каза ми, че няма да имам проблеми, само че имал три срещи и три загуби. Викам: „ Как ще имаш три загуби от този? Пък аз не гледах и съперниците какви са! “ Първия рунд го подцених, направи ми нокдаун. Още преди да потегли за олимпиадата, проучванията ми посочваха, че съм може би най-подготвеният играч за игрите. Имах въздух докрая и най-после двата рунда си ги взех – 4:1.
- Говори се за някакво знамение на масажиста на националния тим тогава…
- Да, по този начин беше. Може би усещаше нещо. Ние бяхме най-малките и той пристигна при нас, заклахме едно агне във Веселиново, където ни беше подготовката, готвехме се дружно с кубинците. На трима ни – на мен, на Ивайло Маринов и на Александър Радев ни постави петна и сподели, че ще сме медалисти. Няма да загатна защо Радев може би получи нокаут, само че беше евентуален финалист и първенец, тъй като на два спаринга би кубинеца, само че оня стана олимпийски първенец. Но имаше една причина, която ще запазя в загадка.
- Близо 10 години носехте палмата на най-младия ни олимпийски първенец. Даже мнозина не знаят, че 1988 година гимнастикът Любомир Герасков с няколко месеца става най-младият ни отличник.
- И аз не знаех. Научих, че съм най-младият от вестници, от публицисти. Но може би това не е чак толкоз значимо.
- Световната купа при мъжете е единственото, което липсва в богатата ви кариера, само че пък имате едно-единствено присъединяване на подобен конгрес. Защо по този начин се разви кариерата ви?
- Много обичах да играя футбол. Нямаше да вземам участие и на това международно състезание, бях и капитан на националния тим тогава. Обичах да си вървя до Раковски събота и неделя. Там имахме конкуренция с двама-трима футболисти, играехме на баскетболно игрище, само че грубо – на почерпка. Бях получил доста тежка травма на крайници. Имаше един, който лекуваше с транзистор, и Тодор Живков го е лекувал. Пред очите ми е, само че не му помня името. Каза, че за 15-20 дни ще ме оправи, само че изпуснах подготовката. Викам си, че няма по какъв начин да вземам участие, само че Ивайло Маринов сподели: „ Не взе участие ли Лесов, и аз няма да дойда! “ Световните бяха през четири години, по тази причина и нямаме толкоз трофеи, колкото борците. Навиха ме да играя, хапчета в никакъв случай не съм пил, само за черния дроб. Но защото не бях квалифициран, споделиха да пия, с цел да имам мощ. Качвам се два рунда, удрям кубинеца, седнах на стола, ставам да играя, потеглям с противоположен гард и нещо ми стана на очите. Без да го виждам, той направил две офанзиви и прекратиха срещата. А всички други ги бях бил в тази категория, само че с него не бях играл.
- А по какъв начин ви изпусна футболът?
- Да, отдаваше ми се. Но бях дребен, седми-осми клас. Играех го в едно село до Пазарджик, а в Раковски нашите не ме пускаха и бокс да играя. Малко скрито го започнах, бързо ми се удаде и по този начин продължих с бокса.
- Известен сте като огромен цесекар – с кои от футболните величия на „ армейците “ сте другар?
- Тогава Жеков, Пенев, Гаганелов, Якимов… Леле, тези велики хора да ги познавам! След това станах с всичките другар. От най-хубавото потомство! И в този момент си играем карти със Стоян Йорданов. Колко сме се кефили, пък и те доста ме уважаваха! Те са ми огромен трамплин да желая да стана първенец!
- Не ги разочаровахте…
- Не съм!
- Хуан Антонио Самаранч, който по това време е президент на МОК, ви съпоставя с именития цигулар Николо Паганини – за какво? Бихте ли разказали нещо колоритно към срещата ви с един от най-популярните спортни функционери, мир на праха му?
- Може би ми е гледал и други срещи. Вече когато взех бронзов орден, всички треньори споделяха, че съм си приключил работата супер, имаше обятия и съвсем не се надяваха да продължа нагоре. Дясната ръка ми беше контузена и тогава им крещя: „ Абе, чакай, той е противоположен гард! “ Понеже имах време, непрекъснато упражнявах с Йордан Лесов, който е противоположен гард и бях привикнал доста добре да играя. Нямам загуба от боксьор с противоположен гард! Викам – бийте ми една ръка, да мога хубаво да блъскам и с дясната и ще го победя! Тогава го бих с значителен брой точки и направих може би най-хубавата си среща. Точно след мача бяхме с проф. Емил Жечев и Самаранч пристигна. Жечев ми беше супер другар, преди да почине, идваше с нас на надпревари. Жена му споделяше: „ На теб го оставям, в твоите ръце, ти се грижи за него! “ Носеше на подбив и беше супер човек! Много помагаше в бокса!
- Състезателната ви кариера действително продължава единствено шест години. Широко тиражирана причина е хепатитът, само че вие преборвате заболяването относително бързо. Може ли да се каже, че за слизането ви от кръга надвива протестът ни на олимпийските игри в Лос Анджелис?
- Не е това, друга е повода. Като се разболях от хепатит, бях спечелил „ Странджата “ и беше пристигнал даже и кубинец да ме готви за олимпиадата. Не се криех, пушех цигари от 7-годишна възраст до 18, преди да вляза в казармата и от този момент не съм опитвал цигара. По това време съм си разрешавал да пия 50, най-много 100 грама коняк. Не се криех от треньора, дори сядахме с Джелатов и с кубинеца да си приказваме. Нямаше проблеми. Тъкмо взех Купа „ Странджа “ и идваме в София на подготовка. Правя три рунда чувал, само че нямам грам мощ, а единствено два дни сме почивали, сякаш доста добре бях. Казвам, че нещо не съм добре. Да не си пиян повече? Нали знаеш, че повече от 50-100 грама коняк не пия! Тогава синът ми имаше рожден ден, това си бях разрешил, нищо друго. На другия ден отново три рунда – единствено ми се спи. Дойде докторът, прегледа ме и сподели, че съм добре. Мишо Таков таман беше изкарал хепатит. Пита по какъв начин ми е урината? Много тъмна и все ми се спи. Отидох в диспансера, щом ме видяха, дори не ме пуснаха да си дойда. Взеха ме с кола за спешна помощ и ме откараха в болничното заведение. А какво надви да спра? Слагат ме на едно легло и идва една здравна сестра. Нали си състезател, познаваше ли Белослав Манолов? Той умря на това легло. Леле, махайте ме незабавно отсам! Макар че доста бързо го откриха и на десетия ден ме изписаха от болничното заведение. Казаха: „ За теб олимпиадата свърши! “ Това надви, качих 10 кг, а постоянно съм държал 2 кг от горната страна, в никакъв случай не ставах повече. Знам, че като тръгнеш да сваляш тези килограми, те удря в черния дроб. Викам си да не стане някоя пакост, по-добре… Постигнал съм всичко. Да, на международното не можах…
- Какво е особеното да си на кръга с ръкавици и да си към въжетата като треньор? Хвърляли ли сте в миналото кърпата в мач на ваш ученик?
- Като си играч и изключително като си добре квалифициран, знаеш си опциите, не се притесняваш толкоз. Но като си треньор, освен на девойките, само че и на дамите, като знаеш какво нежно създание е и ти е обезпокоеното да не ги ударят. Почти няма момиче, което да не плаче при загуба. Става ти жалост.
- Имате огромни триумфи – Александър Христов стана втори на олимпиада, Мартин Кръстев взе купа при експертите, Кубрат Пулев ликува с европейско злато, а Детелин Далаклиев със международна купа – какво най-вече си спомняте от тези триумфи?
- Мартин Кръстев, Детелин Далаклиев и Александър Владимиров. С тези хора може би най-спокойно работех, най-дисциплинирани и доста разчитах на тях. Толкова съм признателен, изключително на Детелин Далаклиев, че в подобен миг ме поддържа. Тогава имаше протест дали да вземат участие на международното състезание и Детелин, в случай че беше споделил, че няма да играе, а той от кръст не можеше да се движи, страшна дископатия… Няма да загатвам имена, само че го навиваха и той да не взе участие. Казах му: „ Три дни няма да тренираш, почиваш, когато имаш опция и се чувстваш добре, единствено тогава идваш. Само килограмите ще поддържаш, малко ще гладуваш повече. “ Отговори: „ Бат, Пепи, няма проблем! Ако би трябвало, самичък ще вземам участие на международното! “ Аз доста му имах вяра, той също доста ми вярваше. Това е огромна помощ и за боксьора, и за треньора. И по този начин – три дни не тренира, два дни тренира, разпокъсано, само че бяхме намерили тъкмо тази игра, която му носи огромния триумф. На международното от пет срещи, единствено шест точки му взеха.
- Съдийството е един от огромните проблеми в бокса – има ли ваксина или лекарство против неправдите във вашия спорт?
- Колкото и да се мъчат да вършат, да санкционират, постоянно ще си има такива работи. Някои го вършат съзнателно, някои и толкоз си схващат, тъй като боксът се играе друго в обособените страни. В арабския и в азиатския свят играят малко по-различно, те най-често влизат в комбина. Може би от тяхно виждане на играта.
- Възнегодувахте против съдийството неотдавна – имаше ли ответна реакция против вас от интернационалната федерация?
- Размина се, нямаше нищо.
- Защото бяхте прав.
- Да, може би по тази причина нищо не направиха. Този, който отговаряше за това международно състезание, пристигна и почнахме да приказваме за какво по този начин съм направил. Малко преувеличиха нещата, че съм хвърлил бутилка на кръга. Такова нещо не е имало. Като слязох и им споделих: „ Вие сте една мафия! “ Точно канадката загуби отвред, а дадоха победа. Трябваше най-малко три публични предизвестия да дадат, въпреки че ни е другарка, предложения ни със Станимира Петрова, заплати ни всичко в Канада, където бяхме на подготовка. Но аз споделям истината, че тя си загуби срещата. Не дадоха предизвестията, тъй като ги е боязън от шефа. Като стана разправията му споделих – за какво не взе отношение, когато игра вашата състезателка от Канада? Какво ти е мнението? Само ме погледна. Точно тогава имах проблем и с олимпийския комитет. Казах му да не не помни, че съм олимпийски първенец и ще напиша писмо какви работи стават. Първо ми изиска акредитацията – ето ти я, няма смисъл да виждам такива извращения! Тъкмо потеглям и споделя: „ Чакай, чакай да поговорим. “ Отговорих, че не желая нищо да приказваме и си потеглих. Точно тази, от която Станимира загуби, тя с четири загуби стана международна шампионка. Значи тя си е била избрана още преди започването, да я създадат международна шампионка. Дори и против рускиня игра в Русия и отново дадоха успеха.
- В страната ни към този момент има значително съвременни боксови зали, само че по-важният въпрос е има ли деца, които да упражняват в тях? Какво е вашето наблюдаване?
- Има деца, само че влизат да упражняват повече за здраве. Самият метод е малко по-друг. Едно време треньорите ходеха по учебните заведения, търсеха възпитаници, а в този момент чакат, който пристигна и гледат да изкарат някой лев. Гледат да си ги заловен, да си ги упражняват за здраве. По не се обръща внимание на тези деца, които желаят да стават боксьори, тъй като виждат, че няма изгода. Не знам дали самата система, би трябвало ли нещо да се промени, доста боксьори вървят, раздават се треньорите за тях, от министерството, само че стигат до старша възраст, към този момент да влизат при мъжете и завършват. Може би в случай че имаше казарма, те щяха да остават. След това се пречупват и няма накъде. Получаваха се хубави заплати и имаше много прерогативи. Аз съм от едно градче – Раковски, съвсем не се знаеше тогава. Предложиха ми тук да съм офицер, взех всички трофеи, дадоха ми апартамент, за което съм доста удовлетворен, устроих си живота. И кола от олимпиадата - „ Волга “. Сега взеха да не се интересуват от спорта. Ако питаш кой е този, този и този, рядко ще ти кажат. Ние не получавахме чак такива облаги, пари, само че уважението на хората беше супер. Който те види, ти се радва, кефи се. Сега го няма това.
- Заявявал сте, че Ивайло Маринов е най-хубавият боксьор на България за всички времена, само че пък в директните ви дуели му водите с 3:2 победи. Кой е номер 1 в международен проект за вас?
- За мен постоянно ще си остане Теофило Стивенсон. Това е най-великият боксьор, тъй като е три пъти олимпийски първенец. Пропусна две олимпиади и нямаше кой да го спре, може би щеше да вземе олимпийското злато и пет пъти.
- Казват, че Петър Лесов не играе на карти, а преподава! Така ли е още?
- Най-добрият съм!
- Имате ли си непрекъснати „ клиенти “ от спортните среди?
- По лагерите с борците играем непрекъснато, с каратисти. Научих и Станимира Петрова, към този момент и тя стана добра. Преди съм я разплаквал на карти, а в този момент има моменти, когато ме бие.
- В родния ви град Раковски се издига триметрова скулптура с вашия лик, автобусна спирка носи името ви, почетен жител сте и на Пловдив, още Тодор Живков ви връчи медал „ Стара планина “. Уважението на хората ли е най-ценното в живота?
- Така е, да, най-вече оценявам тъкмо уважението на хората. Благодаря на кмета, на всички уредници, които го направиха. Такава изненада беше за мен, до последния миг не знаех нищо. Много хора дори се сърдят за какво не съм се обадил, а аз не знаех.
- В книгата „ България на Олимп “ разказвате забавна история за шофьорската си брошура, ще я споделите ли и със феновете на „ Код Спорт “?
- Като ми дадоха „ Волгата “, аз младо момче, треньорът пристигна и я закара. Не се бях качвал на кола, единствено виждам по какъв начин пали, по какъв начин включва. Казва: „ Няма да я пипаш. “ Нямах брошура, само че още щом си потегли, я възпламених и потеглих по улиците в Раковски, а като се понаучих на всички места. Голяма наслада, много карах. Грешка е било, че съм без брошура, само че е огромен копнеж. Като ме спрат, единствено давам талона: „ Ей, Пешо, ти ли си? Гледай да не направиш пакост! “
- И белята по кое време стана?
- Точно взех брошура, слизах от Белмекен и направих злополука. Така че книжката не кара колата.
- Как се чувствахте измежду стотиците елитни спортисти на България на церемонията по представянето на „ България на Олимп “?
- О, супер беше! Страхотен празник! С толкоз хора се видяхме, с които не се бяхме срещали от 20 години. С някои не можахме и да се познаем. Голяма наслада беше.
- Как се вижда Петър Лесов след 10 години на идващия си празник?
- Жив и здрав да съм, сигурен съм, че ще се усещам добре. На целия български народ да са живи и здрави! Другото, каквото е писано, ще става!
- Здравейте, господин Лесов! За повторно се качвате на кръга на „ Код Спорт “! През 2020 година една пандемия нокаутира света – вие в какви връзки сте с нея?
- За страдание, а може към този момент да е и за положително, и аз го изкарах, а оттова и много тежка пневмония, само че в този момент съм здрав. Започнах да държа лапи, да играя бокс и се усещам добре.
- Също през 2020 година отбелязахте 60-годишен празник – каква е равносметката? С какво най-вече се гордеете и защо съжалявате?
- Доволен съм, че постигнахме много триумфи. Треньор съм на Станимира Петрова, на девойки и на девойки. Взехме медали, Станимира стана два пъти европейска шампионка, бронзова медалистка, взехме Купа „ Странджа “, имахме положителни триумфи. Доволен съм от това показване. За тези 60 години нека съм станал по-умен и по-опитен! Съжалявам единствено, че тъкмо преди квалификациите бяхме в супер форма. Така се случи, че в 18 часа правехме подготовка и пристигна един грък, който ми е другар и сподели: „ Спри! “ Защо? Приключва се със надпреварите. Събрахме си багажа, прибрахме се и не можахме да участваме. Този COVID-19 към този момент умъртви на доста хора фантазията, само че мисля, че ще преодолеем всичко и ще продължим. Дано да няма по-тежки случаи, да се състои олимпиадата, да можем да извоюваме право и да участваме там.
- Най-тежко сте го преживявали, като ви споделиха, че няма да има Лос Анджелис…
- Така е. Но тогава още не знаех какво съставлява хепатит. Бях в болница и споделих на доктора: „ Давай, режете дроб, каквото и да е! Аз би трябвало да вземам участие на олимпиадата! “ А той отвърна: „ За теб олимпиадата свърши! “ Беше огромно отчаяние. Преди това през 1983 година играхме Съединени американски щати и България и аз бих този, който стана олимпийски първенец, а тъкмо преди този момент взех Купа „ Странджа “, бих международния първенец – кубинец и бях в супер форма. Надявах се да взема най-малко още един орден, без значение какъв. За страдание – съдба…
- За България топ спортното събитие бе дуелът на Кубрат Пулев с Антъни Джошуа – какъв е вашият разбор? Къде сбърка Кобрата? Толкова ли е огромна разликата сред двамата?
- На кръга се видя, че разликата е хем огромна, само че за мен е повече, че Кубрат не беше квалифициран за тази среща. Беше и на „ Дианабад “, тренира, гледах го. Мисля, че равнището на подготовка беше едва. Доколкото разбрах той тук игра един спаринг с Белберов, един с кубинеца и с някакъв украинец, който не е някакъв фактор. Трябваше да направи много спаринги с някои по-силни боксьори. Но може би тъкмо тогава се е разболял от COVID-19. Това не знам, само че за мен подготовката не беше на равнище.
- Джошуа и Тайсън Фюри се обрисуваха като властелините на бокса към този миг – на кого отдавате желанията си?
- Честно да ви кажа, Джошуа не ми хареса чак толкоз. Като го атакуван, се чуди какво да прави. Фюри е остроумен боксьор, употребява всичко. Дори скоро във „ Facebook “ някой беше споделил, че Джошуа ще го нокаутира. Аз споделих, че ще издържи и може и да го победи.
- Няколко месеца остават до олимпийските игри в Токио – на какъв брой квоти действително можем да се надяваме? В Рио през 2016 година боксьорите на Узбекистан, Куба и Франция обраха медалите – и в този момент ли представителите на тези страни са огромните любимци?
- Разбира се. Там може би още се работи по остарялата система, която за мен е най-хубавата. Вървят сносно и може би ще е по този начин.
- България има четирима олимпийски първенеца по бокс в историята – Георги Костадинов, Ивайло Маринов, Даниел Петров и несъмнено, вие. От актуалните национали виждате ли някой с капацитет да донесе пето злато за страната ни?
- От мъжете не знам какво ще стане с кубинците, на които много се разчита. Даниел Асенов има огромен късмет, Радослав Пантелеев. Могат да се преборят. Даниел може би и за първо място, а Радослав да влезе в медалите. Много се надявам за Станимира Петрова и може би Стойка Петрова, която е доста опитна, хитра състезателка. Могат да се борят даже и за златен орден.
- Много сте говорили за вашия олимпийски връх в Москва преди четири десетилетия. Разкажете нещо зад кулисите, което към момента е останало прикрито за необятната аудитория – по какъв начин отвяхте конкуренцията на 19 години?
- Преди това станах международен първенец за младежи и бяхме на подготовка в Куба. Бях станал 58 кг и старши треньорът Кирил Мацулов сподели: „ Ти си тежък и ще си играеш с тежки. “ И ме пускаше с двукратния олимпийския първенец Ерера, все с олимпийски първенци. Приятели сме, работихме дружно една година. Скоро му изпращах фланелки от „ Странджата “, че той е два пъти олимпийски първенец, само че не е ставал първи на „ Странджа “. Докторът ми разправя, че се разплакал, доста се радвал. Водил съм го и у дома на посетители, само че тогава още не ме познаваха. Първо почти играех с тях, по-късно ме пребиваха. Не бях упражнявал шест месеца. Казах си: „ Какво ми пука, като играя с тези първенци! “ Тежко изкарах международното, въпреки че всичките ги бих с 5:0 гласа, само че ми беше много мъчно. Имах много интернационалните срещи. Насред Полша бих международния първенец Хенрик Средницки. Него го слагаха, че ще стане първенец. Викам: „ А, аз него съм го бил! “ Почти леко изкарах олимпиадата. Единствено, когато играх за медала с Роман, единствено него го бих с 4:1. Беше ми малко мъчно, бях го подценил. Дори се срещнах със Средницки преди да играя. След като загуби, почна единствено да си пие водчицата и ми вика: „ Я, ела малко! С кого ще играеш? “ С един мексиканец, само че го виждам в облекла на нищо не наподобява. Каза ми, че няма да имам проблеми, само че имал три срещи и три загуби. Викам: „ Как ще имаш три загуби от този? Пък аз не гледах и съперниците какви са! “ Първия рунд го подцених, направи ми нокдаун. Още преди да потегли за олимпиадата, проучванията ми посочваха, че съм може би най-подготвеният играч за игрите. Имах въздух докрая и най-после двата рунда си ги взех – 4:1.
- Говори се за някакво знамение на масажиста на националния тим тогава…
- Да, по този начин беше. Може би усещаше нещо. Ние бяхме най-малките и той пристигна при нас, заклахме едно агне във Веселиново, където ни беше подготовката, готвехме се дружно с кубинците. На трима ни – на мен, на Ивайло Маринов и на Александър Радев ни постави петна и сподели, че ще сме медалисти. Няма да загатна защо Радев може би получи нокаут, само че беше евентуален финалист и първенец, тъй като на два спаринга би кубинеца, само че оня стана олимпийски първенец. Но имаше една причина, която ще запазя в загадка.
- Близо 10 години носехте палмата на най-младия ни олимпийски първенец. Даже мнозина не знаят, че 1988 година гимнастикът Любомир Герасков с няколко месеца става най-младият ни отличник.
- И аз не знаех. Научих, че съм най-младият от вестници, от публицисти. Но може би това не е чак толкоз значимо.
- Световната купа при мъжете е единственото, което липсва в богатата ви кариера, само че пък имате едно-единствено присъединяване на подобен конгрес. Защо по този начин се разви кариерата ви?
- Много обичах да играя футбол. Нямаше да вземам участие и на това международно състезание, бях и капитан на националния тим тогава. Обичах да си вървя до Раковски събота и неделя. Там имахме конкуренция с двама-трима футболисти, играехме на баскетболно игрище, само че грубо – на почерпка. Бях получил доста тежка травма на крайници. Имаше един, който лекуваше с транзистор, и Тодор Живков го е лекувал. Пред очите ми е, само че не му помня името. Каза, че за 15-20 дни ще ме оправи, само че изпуснах подготовката. Викам си, че няма по какъв начин да вземам участие, само че Ивайло Маринов сподели: „ Не взе участие ли Лесов, и аз няма да дойда! “ Световните бяха през четири години, по тази причина и нямаме толкоз трофеи, колкото борците. Навиха ме да играя, хапчета в никакъв случай не съм пил, само за черния дроб. Но защото не бях квалифициран, споделиха да пия, с цел да имам мощ. Качвам се два рунда, удрям кубинеца, седнах на стола, ставам да играя, потеглям с противоположен гард и нещо ми стана на очите. Без да го виждам, той направил две офанзиви и прекратиха срещата. А всички други ги бях бил в тази категория, само че с него не бях играл.
- А по какъв начин ви изпусна футболът?
- Да, отдаваше ми се. Но бях дребен, седми-осми клас. Играех го в едно село до Пазарджик, а в Раковски нашите не ме пускаха и бокс да играя. Малко скрито го започнах, бързо ми се удаде и по този начин продължих с бокса.
- Известен сте като огромен цесекар – с кои от футболните величия на „ армейците “ сте другар?
- Тогава Жеков, Пенев, Гаганелов, Якимов… Леле, тези велики хора да ги познавам! След това станах с всичките другар. От най-хубавото потомство! И в този момент си играем карти със Стоян Йорданов. Колко сме се кефили, пък и те доста ме уважаваха! Те са ми огромен трамплин да желая да стана първенец!
- Не ги разочаровахте…
- Не съм!
- Хуан Антонио Самаранч, който по това време е президент на МОК, ви съпоставя с именития цигулар Николо Паганини – за какво? Бихте ли разказали нещо колоритно към срещата ви с един от най-популярните спортни функционери, мир на праха му?
- Може би ми е гледал и други срещи. Вече когато взех бронзов орден, всички треньори споделяха, че съм си приключил работата супер, имаше обятия и съвсем не се надяваха да продължа нагоре. Дясната ръка ми беше контузена и тогава им крещя: „ Абе, чакай, той е противоположен гард! “ Понеже имах време, непрекъснато упражнявах с Йордан Лесов, който е противоположен гард и бях привикнал доста добре да играя. Нямам загуба от боксьор с противоположен гард! Викам – бийте ми една ръка, да мога хубаво да блъскам и с дясната и ще го победя! Тогава го бих с значителен брой точки и направих може би най-хубавата си среща. Точно след мача бяхме с проф. Емил Жечев и Самаранч пристигна. Жечев ми беше супер другар, преди да почине, идваше с нас на надпревари. Жена му споделяше: „ На теб го оставям, в твоите ръце, ти се грижи за него! “ Носеше на подбив и беше супер човек! Много помагаше в бокса!
- Състезателната ви кариера действително продължава единствено шест години. Широко тиражирана причина е хепатитът, само че вие преборвате заболяването относително бързо. Може ли да се каже, че за слизането ви от кръга надвива протестът ни на олимпийските игри в Лос Анджелис?
- Не е това, друга е повода. Като се разболях от хепатит, бях спечелил „ Странджата “ и беше пристигнал даже и кубинец да ме готви за олимпиадата. Не се криех, пушех цигари от 7-годишна възраст до 18, преди да вляза в казармата и от този момент не съм опитвал цигара. По това време съм си разрешавал да пия 50, най-много 100 грама коняк. Не се криех от треньора, дори сядахме с Джелатов и с кубинеца да си приказваме. Нямаше проблеми. Тъкмо взех Купа „ Странджа “ и идваме в София на подготовка. Правя три рунда чувал, само че нямам грам мощ, а единствено два дни сме почивали, сякаш доста добре бях. Казвам, че нещо не съм добре. Да не си пиян повече? Нали знаеш, че повече от 50-100 грама коняк не пия! Тогава синът ми имаше рожден ден, това си бях разрешил, нищо друго. На другия ден отново три рунда – единствено ми се спи. Дойде докторът, прегледа ме и сподели, че съм добре. Мишо Таков таман беше изкарал хепатит. Пита по какъв начин ми е урината? Много тъмна и все ми се спи. Отидох в диспансера, щом ме видяха, дори не ме пуснаха да си дойда. Взеха ме с кола за спешна помощ и ме откараха в болничното заведение. А какво надви да спра? Слагат ме на едно легло и идва една здравна сестра. Нали си състезател, познаваше ли Белослав Манолов? Той умря на това легло. Леле, махайте ме незабавно отсам! Макар че доста бързо го откриха и на десетия ден ме изписаха от болничното заведение. Казаха: „ За теб олимпиадата свърши! “ Това надви, качих 10 кг, а постоянно съм държал 2 кг от горната страна, в никакъв случай не ставах повече. Знам, че като тръгнеш да сваляш тези килограми, те удря в черния дроб. Викам си да не стане някоя пакост, по-добре… Постигнал съм всичко. Да, на международното не можах…
- Какво е особеното да си на кръга с ръкавици и да си към въжетата като треньор? Хвърляли ли сте в миналото кърпата в мач на ваш ученик?
- Като си играч и изключително като си добре квалифициран, знаеш си опциите, не се притесняваш толкоз. Но като си треньор, освен на девойките, само че и на дамите, като знаеш какво нежно създание е и ти е обезпокоеното да не ги ударят. Почти няма момиче, което да не плаче при загуба. Става ти жалост.
- Имате огромни триумфи – Александър Христов стана втори на олимпиада, Мартин Кръстев взе купа при експертите, Кубрат Пулев ликува с европейско злато, а Детелин Далаклиев със международна купа – какво най-вече си спомняте от тези триумфи?
- Мартин Кръстев, Детелин Далаклиев и Александър Владимиров. С тези хора може би най-спокойно работех, най-дисциплинирани и доста разчитах на тях. Толкова съм признателен, изключително на Детелин Далаклиев, че в подобен миг ме поддържа. Тогава имаше протест дали да вземат участие на международното състезание и Детелин, в случай че беше споделил, че няма да играе, а той от кръст не можеше да се движи, страшна дископатия… Няма да загатвам имена, само че го навиваха и той да не взе участие. Казах му: „ Три дни няма да тренираш, почиваш, когато имаш опция и се чувстваш добре, единствено тогава идваш. Само килограмите ще поддържаш, малко ще гладуваш повече. “ Отговори: „ Бат, Пепи, няма проблем! Ако би трябвало, самичък ще вземам участие на международното! “ Аз доста му имах вяра, той също доста ми вярваше. Това е огромна помощ и за боксьора, и за треньора. И по този начин – три дни не тренира, два дни тренира, разпокъсано, само че бяхме намерили тъкмо тази игра, която му носи огромния триумф. На международното от пет срещи, единствено шест точки му взеха.
- Съдийството е един от огромните проблеми в бокса – има ли ваксина или лекарство против неправдите във вашия спорт?
- Колкото и да се мъчат да вършат, да санкционират, постоянно ще си има такива работи. Някои го вършат съзнателно, някои и толкоз си схващат, тъй като боксът се играе друго в обособените страни. В арабския и в азиатския свят играят малко по-различно, те най-често влизат в комбина. Може би от тяхно виждане на играта.
- Възнегодувахте против съдийството неотдавна – имаше ли ответна реакция против вас от интернационалната федерация?
- Размина се, нямаше нищо.
- Защото бяхте прав.
- Да, може би по тази причина нищо не направиха. Този, който отговаряше за това международно състезание, пристигна и почнахме да приказваме за какво по този начин съм направил. Малко преувеличиха нещата, че съм хвърлил бутилка на кръга. Такова нещо не е имало. Като слязох и им споделих: „ Вие сте една мафия! “ Точно канадката загуби отвред, а дадоха победа. Трябваше най-малко три публични предизвестия да дадат, въпреки че ни е другарка, предложения ни със Станимира Петрова, заплати ни всичко в Канада, където бяхме на подготовка. Но аз споделям истината, че тя си загуби срещата. Не дадоха предизвестията, тъй като ги е боязън от шефа. Като стана разправията му споделих – за какво не взе отношение, когато игра вашата състезателка от Канада? Какво ти е мнението? Само ме погледна. Точно тогава имах проблем и с олимпийския комитет. Казах му да не не помни, че съм олимпийски първенец и ще напиша писмо какви работи стават. Първо ми изиска акредитацията – ето ти я, няма смисъл да виждам такива извращения! Тъкмо потеглям и споделя: „ Чакай, чакай да поговорим. “ Отговорих, че не желая нищо да приказваме и си потеглих. Точно тази, от която Станимира загуби, тя с четири загуби стана международна шампионка. Значи тя си е била избрана още преди започването, да я създадат международна шампионка. Дори и против рускиня игра в Русия и отново дадоха успеха.
- В страната ни към този момент има значително съвременни боксови зали, само че по-важният въпрос е има ли деца, които да упражняват в тях? Какво е вашето наблюдаване?
- Има деца, само че влизат да упражняват повече за здраве. Самият метод е малко по-друг. Едно време треньорите ходеха по учебните заведения, търсеха възпитаници, а в този момент чакат, който пристигна и гледат да изкарат някой лев. Гледат да си ги заловен, да си ги упражняват за здраве. По не се обръща внимание на тези деца, които желаят да стават боксьори, тъй като виждат, че няма изгода. Не знам дали самата система, би трябвало ли нещо да се промени, доста боксьори вървят, раздават се треньорите за тях, от министерството, само че стигат до старша възраст, към този момент да влизат при мъжете и завършват. Може би в случай че имаше казарма, те щяха да остават. След това се пречупват и няма накъде. Получаваха се хубави заплати и имаше много прерогативи. Аз съм от едно градче – Раковски, съвсем не се знаеше тогава. Предложиха ми тук да съм офицер, взех всички трофеи, дадоха ми апартамент, за което съм доста удовлетворен, устроих си живота. И кола от олимпиадата - „ Волга “. Сега взеха да не се интересуват от спорта. Ако питаш кой е този, този и този, рядко ще ти кажат. Ние не получавахме чак такива облаги, пари, само че уважението на хората беше супер. Който те види, ти се радва, кефи се. Сега го няма това.
- Заявявал сте, че Ивайло Маринов е най-хубавият боксьор на България за всички времена, само че пък в директните ви дуели му водите с 3:2 победи. Кой е номер 1 в международен проект за вас?
- За мен постоянно ще си остане Теофило Стивенсон. Това е най-великият боксьор, тъй като е три пъти олимпийски първенец. Пропусна две олимпиади и нямаше кой да го спре, може би щеше да вземе олимпийското злато и пет пъти.
- Казват, че Петър Лесов не играе на карти, а преподава! Така ли е още?
- Най-добрият съм!
- Имате ли си непрекъснати „ клиенти “ от спортните среди?
- По лагерите с борците играем непрекъснато, с каратисти. Научих и Станимира Петрова, към този момент и тя стана добра. Преди съм я разплаквал на карти, а в този момент има моменти, когато ме бие.
- В родния ви град Раковски се издига триметрова скулптура с вашия лик, автобусна спирка носи името ви, почетен жител сте и на Пловдив, още Тодор Живков ви връчи медал „ Стара планина “. Уважението на хората ли е най-ценното в живота?
- Така е, да, най-вече оценявам тъкмо уважението на хората. Благодаря на кмета, на всички уредници, които го направиха. Такава изненада беше за мен, до последния миг не знаех нищо. Много хора дори се сърдят за какво не съм се обадил, а аз не знаех.
- В книгата „ България на Олимп “ разказвате забавна история за шофьорската си брошура, ще я споделите ли и със феновете на „ Код Спорт “?
- Като ми дадоха „ Волгата “, аз младо момче, треньорът пристигна и я закара. Не се бях качвал на кола, единствено виждам по какъв начин пали, по какъв начин включва. Казва: „ Няма да я пипаш. “ Нямах брошура, само че още щом си потегли, я възпламених и потеглих по улиците в Раковски, а като се понаучих на всички места. Голяма наслада, много карах. Грешка е било, че съм без брошура, само че е огромен копнеж. Като ме спрат, единствено давам талона: „ Ей, Пешо, ти ли си? Гледай да не направиш пакост! “
- И белята по кое време стана?
- Точно взех брошура, слизах от Белмекен и направих злополука. Така че книжката не кара колата.
- Как се чувствахте измежду стотиците елитни спортисти на България на церемонията по представянето на „ България на Олимп “?
- О, супер беше! Страхотен празник! С толкоз хора се видяхме, с които не се бяхме срещали от 20 години. С някои не можахме и да се познаем. Голяма наслада беше.
- Как се вижда Петър Лесов след 10 години на идващия си празник?
- Жив и здрав да съм, сигурен съм, че ще се усещам добре. На целия български народ да са живи и здрави! Другото, каквото е писано, ще става!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ