Боксов ринг, червен килим или будоар. В първия момент може

Боксов кръг, червен килим или будоар. В първия миг може и да се зачудиш къде тъкмо си попаднал. Но съмнението трае единствено до началото на представлението... Защото си отдъхваш и започваш да чуваш ангелите... Добре пристигнали на тайната вечеря на 12-те!

Апостолите са възпитаници на Исус, дванадесет мъже. В театъра на Армията, войска от 12 дами имат силата – да носят съвършенството на слабостта, да провокират обич и да открехват завесата – толкоз, колкото е належащо –за да ги заобичаш още по-силно и да искаш тъкмо тяхното „ шоу “.

На сцената излизат 12, плюс една новачка, плюс един PR – накъде без PR през днешния ден. И се стартира! Режисьорът Стоян Радев дава старт с монолог от Чехов, уважава Фелини, разрязва профили, събира изповеди. На живо. Всичко е толкоз шарено, красиво, тънко, усмихващо, любовно...

„ Представление и половина “ на моменти наподобява на актьорски тийм билдинг, след това – на стендъп, след това – на поредност от моноспектакли, след това – на колекция по женски, след това – на спектакъл в най-чист тип, на кино, на опера, на мюзикъл, на паник стая... В последна сметка се оказва огледало на всичко това поотделно и взето дружно. Ефектът с огледалото е употребен и сценографски. И това е най-ясната поръчка за разговор към публиката, която в действителност следи...себе си и това, което не вижда, до момента в който следи...



Божествена е думата, която би могла да бъде сложена пред всяка от 14-те актриси – поради сълзата, която ни докарват, и извивката в ъгъла на устните – в продължение на два часа. Заради приказката, която споделят. И поради думите, които от време на време в действителност остават, тежат и унищожават хаоса на равнодушието, в което нормално живеем.

Анастасия Ингилизова – поради възкресението и минусите, които я вършат съвършена, Антоанета Добрева-Нети – поради музиката – в душата й, Гергана Данданова – поради моста сред младостта и достолепието, Гергана Плетньова – поради парадокса от конфликта сред паметта и откровението, Евелин Костова – поради хубостта, измерена с разум, Елена Райнова – поради школата, Луизабел Николова – поради лекотата, с която прегръща нелекото съществуване, Меглена Караламбова – поради вечността, Мимоза Базова – поради оптимизма, Пламена Гетова – поради светостта, Радосвета Василева – поради гласа на Жената, и Стефка Янорова – поради самата нея.



Крехкият гръбнак на този „ план “ са Ели Колева – поради тънката алена линия, която съумява да задържи, и актрисата Лазара Златарева, която, за зло или положително, е известна като кака Лара, а в по-ново време – и като пиара на Армията. По сюжет, тя може да е една обезверена жена, не запомнила фантазии и проекти, само че в действителност е огън, който дреме в подножието на храма. И нейните същински пет минути в това зрелище и половина го потвърждават, а останалите 105 минути са вик, на който определени режисьори могат да откликнат в бъдеще... Време е Лайза Минели да играе магаренце...



Сценографията и костюмите в „ Представление и половина “ са на Нина Пашова. Хореографията е на Теодора Попова. Вокален възпитател е Христо Сарафов, а музикален съветник – Дони. Музикалният акомпанимент е на Михаил Шишков.