Китай няма вече нужда от световния боклук
Боклукът на Европа беше благословия за китайските рокмузиканти. Чак до 90-те човек не можеше да открие в Китай записи на западни групи като Ролинг стоунс или Ю Ту. Но те си проправиха път към Небесната империя - около пластмасовите боклуци на Запада, изпращани с големи контейнеровози за преработване в Китай. Феновете на западни рокгрупи търсеха по бунищата касети и компактдискове, изхвърлени от международните звукозаписни компании, и продаваха неповредените на китайския черен пазар, където стоката се разграбваше от първите генерации китайски рокмузиканти.
Тези времена от дълго време са отминали. Днес западна музика се слуша основно в интернет. От година на година Китай от ден на ден се замогва и никак не му е притрябвал боклукът на достопочтения Запад. При все че освен роккултурата, само че даже икономическото знамение на Китай се градеше значително тъкмо върху боклука.
Първенец в преработването на международните боклуци
От началото на 90-те Китай бе най-големият международен вносител на отпадък. Небесната империя плащаше за западните отпадъци, от които извличаше мед и желязо, преработваше ги, с цел да получава хартия и пластмаси, чието произвеждане е доста по-скъпо и гълта повече сила от преработката. За претопяване на стомана примерно се изисква 60 на 100 по-малко сила, в сравнение с за производството й от желязна руда.
Впрочем много време Китай можеше да създава единствено нискокачествени първични материали, негодни за преправка. Затова вносът на отпадък бе обезпечено печеливша тактика, която годините трансфораха в начинание от международен мащаб с оборот за милиарди. Над 50 на 100 от международния отпадък заминаваше за Китай, където отпадъците се преработваха и след това - към този момент като артикули - отчасти се връщаха в промишлено развитите страни. Само през предходната година КНР внесе 7,3 милиона тона пластмасови боклуци на стойност 3,7 милиарда щатски $.
Но този кръговрат скоро ще спре. През лятото Пекин заяви на Световната комерсиална организация, че счита до края на годината да забрани вноса на 24 типа боклуци, в това число скрап и бракувано електронно съоръжение, пластмасови отпадъци, да вземем за пример полиетилен, пепел, вълнени и памучни парцали, остаряла хартия и боклуци от стоманолеярните фабрики. Китайското държавно управление с неуважение назовава всичко това " ян ладжи " - " чужбински отпадъци ", увреждащи природата на Китай.
Собственият отпадък се усилва
Щетите за китайската екология обаче идват освен от западните страни, които в действителност постоянно доставяха токсични боклуци в Китай. Много китайски фабрики за преправка на боклуци са частна благосъстоятелност. И в предишното дребните компании поясниха много свободно рекомендациите за запазване на околната среда, както сподели образно излезлият по екраните през 2016 година документален филм " Пластмасовият Китай ".
Отровите в китайската природа обаче не идваха единствено с боклука от индустриално развитите страни. Потреблението в страната праволинейно пораства и все по-често й се постанова да се бори и със личните си боклуци. В момента КНР създава всеки ден над 520 тона отпадък и множеството се изгаря. В бъдеще паралелно с построяването на екологически безвредни фабрики за изгаряне на боклуци Пекин замисля да модернизира бранша за преработване на артикули и първични материали, създадени в страната.
А към този момент начинания със звучните имена като " Операция " Зелена ограда " и " Национален меч " се чака да подкрепят контрола върху вноса на отпадък от чужбина за нездравословните материали да се откриват още на контейнеровозите. Това ще е поредна стъпка към трайна политика за отбрана на околната среда, каквато водачът на КНР Си Цзинпин е заречен на своите сънародници.
Накъде с боклука?
Още няма изясненост какъв брой строго ще се ползва китайската възбрана за импорт на боклуци. Очевидно е единствено, че напълно понятното решение на Китай носи съществени последствия за индустриално развитите страни. Ще им се наложи по-старателно да сортират своя отпадък, а рано или късно ще бъдат изправени пред въпроса къде да го изхвърлят.
Много индустриални страни, които изпращат отпадъците си в чужбина, не са развили подобаваща инфраструктура за преправка на всички типове отпадък. Например за Съединени американски щати, където на процедура няма фабрики за преправка на боклуци, а потреблението непрекъснато пораства, е къде по-евтино да изпращат боклука си в Китай, в сравнение с да го извозват някъде в страната.
Освен това търговията с метали, хартия и пластмаси е стопански фактор, изключително за Европа, на която Китай плащаше до неотдавна за изнасяните боклуци.
От общо 7,3 милиона тона пластмасови боклуци, изнесени в Китай през 2016 година, 1,6 милиона тона се падат на страни от Европейския съюз. Китайската промишленост за преправка на боклуци се опасява, че ще понесе огромни загуби. Забраната за импорт на отпадък ще докара до съкращения на работни места. Пекин обаче е хладнокръвен в своето решение.
Авторът Франк Зирен е немски публицист, който живее в Китай и написа за в. " Ханделсблат ". Коментарът показва персонално мнение на създателя. То може да не съответствува с мнението на съветската редакция и на " Дойче веле ".
По БТА
Тези времена от дълго време са отминали. Днес западна музика се слуша основно в интернет. От година на година Китай от ден на ден се замогва и никак не му е притрябвал боклукът на достопочтения Запад. При все че освен роккултурата, само че даже икономическото знамение на Китай се градеше значително тъкмо върху боклука.
Първенец в преработването на международните боклуци
От началото на 90-те Китай бе най-големият международен вносител на отпадък. Небесната империя плащаше за западните отпадъци, от които извличаше мед и желязо, преработваше ги, с цел да получава хартия и пластмаси, чието произвеждане е доста по-скъпо и гълта повече сила от преработката. За претопяване на стомана примерно се изисква 60 на 100 по-малко сила, в сравнение с за производството й от желязна руда.
Впрочем много време Китай можеше да създава единствено нискокачествени първични материали, негодни за преправка. Затова вносът на отпадък бе обезпечено печеливша тактика, която годините трансфораха в начинание от международен мащаб с оборот за милиарди. Над 50 на 100 от международния отпадък заминаваше за Китай, където отпадъците се преработваха и след това - към този момент като артикули - отчасти се връщаха в промишлено развитите страни. Само през предходната година КНР внесе 7,3 милиона тона пластмасови боклуци на стойност 3,7 милиарда щатски $.
Но този кръговрат скоро ще спре. През лятото Пекин заяви на Световната комерсиална организация, че счита до края на годината да забрани вноса на 24 типа боклуци, в това число скрап и бракувано електронно съоръжение, пластмасови отпадъци, да вземем за пример полиетилен, пепел, вълнени и памучни парцали, остаряла хартия и боклуци от стоманолеярните фабрики. Китайското държавно управление с неуважение назовава всичко това " ян ладжи " - " чужбински отпадъци ", увреждащи природата на Китай.
Собственият отпадък се усилва
Щетите за китайската екология обаче идват освен от западните страни, които в действителност постоянно доставяха токсични боклуци в Китай. Много китайски фабрики за преправка на боклуци са частна благосъстоятелност. И в предишното дребните компании поясниха много свободно рекомендациите за запазване на околната среда, както сподели образно излезлият по екраните през 2016 година документален филм " Пластмасовият Китай ".
Отровите в китайската природа обаче не идваха единствено с боклука от индустриално развитите страни. Потреблението в страната праволинейно пораства и все по-често й се постанова да се бори и със личните си боклуци. В момента КНР създава всеки ден над 520 тона отпадък и множеството се изгаря. В бъдеще паралелно с построяването на екологически безвредни фабрики за изгаряне на боклуци Пекин замисля да модернизира бранша за преработване на артикули и първични материали, създадени в страната.
А към този момент начинания със звучните имена като " Операция " Зелена ограда " и " Национален меч " се чака да подкрепят контрола върху вноса на отпадък от чужбина за нездравословните материали да се откриват още на контейнеровозите. Това ще е поредна стъпка към трайна политика за отбрана на околната среда, каквато водачът на КНР Си Цзинпин е заречен на своите сънародници.
Накъде с боклука?
Още няма изясненост какъв брой строго ще се ползва китайската възбрана за импорт на боклуци. Очевидно е единствено, че напълно понятното решение на Китай носи съществени последствия за индустриално развитите страни. Ще им се наложи по-старателно да сортират своя отпадък, а рано или късно ще бъдат изправени пред въпроса къде да го изхвърлят.
Много индустриални страни, които изпращат отпадъците си в чужбина, не са развили подобаваща инфраструктура за преправка на всички типове отпадък. Например за Съединени американски щати, където на процедура няма фабрики за преправка на боклуци, а потреблението непрекъснато пораства, е къде по-евтино да изпращат боклука си в Китай, в сравнение с да го извозват някъде в страната.
Освен това търговията с метали, хартия и пластмаси е стопански фактор, изключително за Европа, на която Китай плащаше до неотдавна за изнасяните боклуци.
От общо 7,3 милиона тона пластмасови боклуци, изнесени в Китай през 2016 година, 1,6 милиона тона се падат на страни от Европейския съюз. Китайската промишленост за преправка на боклуци се опасява, че ще понесе огромни загуби. Забраната за импорт на отпадък ще докара до съкращения на работни места. Пекин обаче е хладнокръвен в своето решение.
Авторът Франк Зирен е немски публицист, който живее в Китай и написа за в. " Ханделсблат ". Коментарът показва персонално мнение на създателя. То може да не съответствува с мнението на съветската редакция и на " Дойче веле ".
По БТА
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ