Българската икономика може да расте още по-бързо, ако намери подходяща работна ръка
Божидар Нейчев е ръководещ съучастник за Югоизточна Европа на един от най-големите международни консултантски компании - PricewaterhouseCoopers. Срещаме се с него при започване на акцията " Твоите 25 аргументи да избереш България ", която компанията провежда. Поводът за нея е 25-годишнина, откогато колосът работи в България и има за цел да насърчи младежите да изразят своите претекстове за оставане в страната.
Мениджърът приказва още за положението на българската стопанска система, провокациите пред нея, както и опциите, които би трябвало да бъдат употребявани.
Господин Нейчев, за какво PwC стартира акцията " Твоите 25 аргументи да избереш България " и какви са нейните цели?
Тази година навършваме 25 години на българския пазар. Обсъждахме по какъв начин да ги отбележим и имахме вътрешна полемика дали да бъде посредством щедрост или по различен метод. Решихме, че една от най-болезнените тематики е обвързвана с образованието в страната. Така се роди концепцията да обявим 25 стипендии, което е алегорично обвързвано с годишнината ни.
По-късно концепцията се доразви и взехме решение да ангажираме и наши клиенти за сътрудници в самодейността. Така и направихме и имаме по-голям интерес, в сравнение с в началото чакахме.
Това за нас беше както приятна изненада, по този начин и обезпокоителен сигнал. Означава, че има проблем, който е съзнателен, само че може би е по-голям, в сравнение с се допуска от всички, които са свързани или имат допир с образованието.
Какво съставлява самата самодейност? Обявили сме конкурс, в който се чака да се включат студенти и да аплайват за стипендия. Стипендията не е огромна, не е и дребна - 6000 лв.. От претендентите се чака да напишат есе, в което да изложат своите 25 аргументи да изберат да останат в България. Тези есета ще бъдат прегледани през февруари от подбрано жури, след което ще бъдат излъчени 25 спечелили. Всеки един от тях ще получи стипендия, както и опция за стаж при наши бизнес сътрудници.
Важен миг тук е, че се опитваме да насочим тази акция освен към икономисти и финансисти, а към студенти от всевъзможни сфери. Няма значение дали студентите учат медицина, изкуство, музика или друго. Идеята е да подкрепим младото потомство. Много сме удовлетворени, че президентът се съгласи да стане патрон на тази самодейност, както и че Министерство на образованието и науката също я поддържа.
Какво бихте споделили на студентите, изключително на тези, които се двоумят да аплайват?
Първо - няма неприятно есе, няма невалидни аргументи, с цел да останеш и успееш в България. Второ -няма никакви скрити уловки, няма отговорности към стипендията. Тези, които завоюват, ще имат опция за стаж, което е метод да натрупат опит. Единственото, което мога да им кажа, е, участвайте, участвайте, участвайте.
Какви са главните аргументи PwC да продължи да оперира в България 25 години след стъпването си на този пазар?
Корпоративните аргументи са две - едната са нашите клиенти. Първоначално ние сме пристигнали в България поради " Шел ". Когато те са решили да открият бизнес в България, са имали потребност от своите консултанти. Ние дойдохме тук поради нашите клиенти. Тогава се е случило по този начин, че сме пристигнали с наш интернационален клиент, а в този момент сме тук поради тях и поради растящото портфолио от локални клиенти.
Друга причина са нашите чиновници. В локалния офис на PwC има над 200 индивида. Смея да настоявам, че сме основали общественост от близо 1000 души, които в някакъв стадий от своето развиване са били в нашата компания. Много от тях в избран миг са намерили друга реализация. Нашата компания приготвя и развива доста положителни професионални фрагменти в страната и в този подтекст, това е нашата роля тук.
Какви са Вашите персонални съществени аргументи да изберете България?
Моите аргументи са общоприети - семейство, родители и другари. Освен тях за мен е забавно предизвикателство да живееш в една дребна страна и от нея да имаш опция да управляваш офиси в 30 други. Някак си носи персонално задоволство, че без значение къде си по света, вследствие на труда си можеш да допринасяш и да даваш образец на останалите.
Как оценявате представянето на българската стопанска система през тази година и какви са упованията Ви за идната?
Страхотно. Като споделям ужасно, имам поради микс от позитивизъм и негативизъм в някаква степен. В края на 2017-а година прогнозата за растежа за цялата година беше нараснала. За 2018-а година прогнозите за напредък са по-умерени. За целия район, в това число България обаче, дали прогнозата ще бъде с два или три пункта нагоре или надолу, е много релативно.
Ръстът на българската стопанска система е над междинния за Европейски Съюз с всички положителни страни на това. По-умерените прогнози за растеж за 2018-а не са заради предстоящо закъснение на растежа, а тъй като прогнозите са внимателни, има неустановеност по отношение на бъдещото икономическо развиване.
Фактът, че в края на 2017-а година внезапно прогнозата се промени, значи, че не е имало изясненост и сигурност какво се случва в стопанската система. В края на годината е имало изненада по отношение на обстоятелството, че потреблението е дало подтик на стопанската система. Основният въпрос, който стои, е дали потреблението е било действително и каква част от него е държавно. Ако потреблението е било главно държавно, има свързани с това положителни и неприятни вести за в бъдеще, само че това ще стане ясно по-късно.
Това, че няма изясненост и сигурност какъв ще бъде растежът на стопанската система и има смяна в края на годината обаче, слага въпрос за качеството му. В момента споделяме, че осъщественият напредък се дължи главно на ползване, може би на някои вложения и усвоени евро фондове т.е. евентуално имаме проблем с устойчивостта или качеството на растежа на стопанската система.
Въпреки това бих споделил, че няма потребност да се всява суматоха. Глобалната стопанска система сега е в напредък и това се чака да се отрази положително върху нас. По-скоро въпросът е дали растем поради напъните, които сме положили, или все пак, което не сме създали.
Преди няколко дни се водеше полемика дали има знаци за прегряване на стопанската система. Мисля си за прилежаща Румъния, където растежът е двоен на нашия. Имаше и коментар, че ще стигнем пик след две години. Аз бих споделил, че нашата стопанска система е толкоз дребна и толкоз обвързвана с стопанските системи на останалата част в Европа, че пик можем да стигнем и преди да имаме прегряване единствено тъй като нещо друго се случва някъде.
Когато приказваме за прегряване, би трябвало първо да имаме напълно друго равнище на инфлация. Също по този начин и друго равнище и положение по платежния баланс, както и дългът на семействата да бъде на напълно разнообразни равнища. Нищо от тези фактори не е налице.
Можем да разясняваме и дали този напредък е висок или не. Доколкото България е част от Европейски Съюз, този растеж е в действителност висок. Аз обаче по-скоро бих разглеждал страната като разрастващ се пазар. За подобен пазар такива равнища на напредък не са високи. Накратко, в случай че би трябвало да кажа с две думи, в близко бъдеще по-скоро не виждам облаци в небето в случай че не се появи отнякъде огромна смяна на метеорологията, която бързо да промени климата. Но върху всичко това ние нямаме надзор, можем единствено да следим за признаци и да се приготвяме.
Икономическият оптимизъм на българите е на най-високото си равнище от 20 години насам. Така ли е при компаниите?
Ние вършим изследване измежду бизнес водачите и там една от групите въпроси е тъкмо в тази връзка. Проучването ни излиза всяка година по време на международния стопански конгрес в Давос, като резултатите ще бъдат оповестени в България на 1 март. През всички тези години виждаме една и съща наклонност - българските корпоративни бизнес ръководители са по-оптимистични спрямо всички останали, даже от тези в прилежащи страни.
Има две съществени аргументи. Първата причина може би е, че в действителност се следи напредък, а рецесията толкоз доста ни ошамари, че пред нас е единствено напредък. От друга страна бих споделил, че у нас постоянно има по-голяма доза неуважение към евентуалните закани.
За наше благополучие за трета поредна година проучването удостоверява оптимизма на българските компании. По-добре по този начин! Когато човек е оптимист, се цели по-високо и се движи по-напред.
Как оценявате икономическия капацитет на България - кои са мощните й страни и кои слабите?
Първият аспект, който бих отбелязал, е пазарът на работна ръка. При нас това се сочи като безусловно преимущество, аз по-скоро бих го гледал двустранно. Казваме, че имаме работна ръка, която е квалифицирана и в това време евтина. Това ненапълно е правилно, ненапълно е мит.
Вярно е дотолкоз, доколкото имаме конкурентно преимущество и би трябвало да се възползваме от него. В същото време обаче, в случай че това е нашата реклама и в случай че се осланяме единствено на нея, това може да ни изиграе доста неприятна смешка.
Така се случи в Унгария и Словакия. През последните 10 години в Унгария бяха привлечени доста вложения с сходна реклама, само че цената на труда набъбна и доста вложители се реалокираха в прилежаща Австрия, където се оказа, че към този момент не е по-скъпо в избран сегмент.
Това се случва при нас с аутсорсинг промишлеността. Тази промишленост беше шлагер първо в Полша, след това Словакия. В момента цената на час на тези услуги в Словакия по никакъв метод не се разграничава от равнищата в избрани елементи на Германия. От друга страна, Германия има дейна политика за това какво да прави даже в този сегмент, който няма нищо общо с производството чрез/с високи технологии.
Исторически аутсорсингът потегли от Полша, мина през Словакия и стигна до Румъния и България, както и до страните от някогашна Югославия. Това несъмнено оказа помощ за ниските равнища на безработица у нас. Също по този начин оказа въздействие и на цената на труда. Ние като компания се конкурираме за хора за някои позиции не толкоз с други компании от бранша, колкото точно с аутсорсинг компании.
А това е доста необичайно развиване. Защо? Млад човек, който стартира работа в аутсорсинг компания, по-късно няма да бъде подобаващ за пазара на труда, тъй като въпросът е по какъв начин тъкмо ще се е развил през времето, прослужено там. Може би тогава ще влезем в систематичен проблем от сходно естество.
В момента имаме напредък на стопанската система и закъснение на пазара на труда. т.е. стопанската система не среща проблем с реализацията на услуги и артикули и може да продължи да пораства още, само че среща проблем с горивото, т.е. да откри подобаваща работна ръка за своите потребности. Имаме безусловно разминаване сред какво гориво произвеждаме и с какво гориво работи бизнес машината ни.
Друг образец е туризмът. Ние би трябвало да го развиваме като дълготраен стратегически бранш и да се влага дълготрайно, а не да разчитаме на конюнктурни промени в международен или районен мащаб. Бих дал образец с Хърватска. Направиха си инфраструктура и страната не залага единствено на външния тип на хотела, а се концентрира екскурзиантът да има изцяло прелестно прекарване.
Още едно преимущество, с което постоянно спекулираме, е данъчната ставка. Ниският плосък налог е преимущество и не би трябвало да се трансформира. Но това е преимущество, което не се промотира в задоволителна степен. И второ - не би трябвало да се разчита единствено на него, а на него в композиция с доста други неща - сигурност, обучение, опазване на здравето, качество на услугите и всичко останало, което образува една страна.
Какво е належащо, с цел да притегли България повече задгранични вложения и кои браншове имат максимален капацитет?
Аз бих заложил преди всичко на меки ограничения, които обезпечават сигурност, резистентност, предсказуемост. Ако решим тези въпроси, всичко друго ще си пристигна на мястото. Това ще спомогне да се откри среда, в която може да се работи единствено по избран метод и се основава сигурност.
Когато се преглеждат непознати вложения, би трябвало да се взимат поради както корпоративният, по този начин и персоналният аспект. Ако някой реши, че желае да отвори фабрика в Североизточна България, първо би трябвало да има бизнес причина за това. И в случай че има бизнес причина, този бизнес някой би трябвало да го ръководи. Много евентуално е, в случай че е огромна инвестиция, вложителят да се довери на хора от своята страна да го ръководят. Обикновено тези хора са въвлечени в решението дали да създадат инвестиция или не. За тях би трябвало да има причина да живеят в този регион. Ето за какво " меката " част е толкоз значима.
Т.е. да не търсим чисто икономическите аргументи?
Да ги търсим, само че да сме наясно, че и другите аспекти са доста значими. Икономическата аргументация сигурно предопределя 75% от решението, само че останалите 25% също са доста значими.
Ако погледнем други страни в района, да вземем за пример Чехия, ще забележим, че изискванията на живот отвън Прага не са толкоз разнообразни от столицата - да вземем за пример Бърно. Една Румъния също има развити градове отвън столицата - Клуж да вземем за пример.
Не стартира ли този развой и в България - в Пловдив да вземем за пример?
Да, и това е вярната посока. Трябва дълготрайно и стабилно да вършим повече старания за прогрес на регионите отвън София, тъй като това ще докара след себе си до по-хармонично и стабилно развиване на страната ни.
И би трябвало да развиваме браншове, които са носители на резистентност. За България това включва всичко, което не е ресурсоемко. Ние сме дребна страна, небогата на запаси, не сме Русия, не сме Канада или Китай.
Например сега минно-добивната промишленост е главен източник на нашия експорт. И това не приказва неприятно за нея, а за всички останали браншове, които на процедура липсват. Трябва да вървим в посока да развиваме промишлености, които да донесат резистентност на този вид страна, която сме.
Не стигаме ли тук още веднъж до мотива за нашата среща - акцията, която организирате и казуса с образованието. Него ли би трябвало да променим?
Да, напълно вярно подложен въпрос. Това е региона, в която би трябвало да насочим старания, с цел да се трансформират нещата. Освен него бих споделил също по този начин опазването на здравето. За страдание, това са два бранша, които не носят бързи дивиденти. Всеки един от тях е доста сложен план за което и да е държавно управление. Но в случай че се слагат верните цели дълготрайно и по този метод се мери триумфът, може да се реализира.
Мениджърът приказва още за положението на българската стопанска система, провокациите пред нея, както и опциите, които би трябвало да бъдат употребявани.
Господин Нейчев, за какво PwC стартира акцията " Твоите 25 аргументи да избереш България " и какви са нейните цели?
Тази година навършваме 25 години на българския пазар. Обсъждахме по какъв начин да ги отбележим и имахме вътрешна полемика дали да бъде посредством щедрост или по различен метод. Решихме, че една от най-болезнените тематики е обвързвана с образованието в страната. Така се роди концепцията да обявим 25 стипендии, което е алегорично обвързвано с годишнината ни.
По-късно концепцията се доразви и взехме решение да ангажираме и наши клиенти за сътрудници в самодейността. Така и направихме и имаме по-голям интерес, в сравнение с в началото чакахме.
Това за нас беше както приятна изненада, по този начин и обезпокоителен сигнал. Означава, че има проблем, който е съзнателен, само че може би е по-голям, в сравнение с се допуска от всички, които са свързани или имат допир с образованието.
Какво съставлява самата самодейност? Обявили сме конкурс, в който се чака да се включат студенти и да аплайват за стипендия. Стипендията не е огромна, не е и дребна - 6000 лв.. От претендентите се чака да напишат есе, в което да изложат своите 25 аргументи да изберат да останат в България. Тези есета ще бъдат прегледани през февруари от подбрано жури, след което ще бъдат излъчени 25 спечелили. Всеки един от тях ще получи стипендия, както и опция за стаж при наши бизнес сътрудници.
Важен миг тук е, че се опитваме да насочим тази акция освен към икономисти и финансисти, а към студенти от всевъзможни сфери. Няма значение дали студентите учат медицина, изкуство, музика или друго. Идеята е да подкрепим младото потомство. Много сме удовлетворени, че президентът се съгласи да стане патрон на тази самодейност, както и че Министерство на образованието и науката също я поддържа.
Какво бихте споделили на студентите, изключително на тези, които се двоумят да аплайват?
Първо - няма неприятно есе, няма невалидни аргументи, с цел да останеш и успееш в България. Второ -няма никакви скрити уловки, няма отговорности към стипендията. Тези, които завоюват, ще имат опция за стаж, което е метод да натрупат опит. Единственото, което мога да им кажа, е, участвайте, участвайте, участвайте.
Какви са главните аргументи PwC да продължи да оперира в България 25 години след стъпването си на този пазар?
Корпоративните аргументи са две - едната са нашите клиенти. Първоначално ние сме пристигнали в България поради " Шел ". Когато те са решили да открият бизнес в България, са имали потребност от своите консултанти. Ние дойдохме тук поради нашите клиенти. Тогава се е случило по този начин, че сме пристигнали с наш интернационален клиент, а в този момент сме тук поради тях и поради растящото портфолио от локални клиенти.
Друга причина са нашите чиновници. В локалния офис на PwC има над 200 индивида. Смея да настоявам, че сме основали общественост от близо 1000 души, които в някакъв стадий от своето развиване са били в нашата компания. Много от тях в избран миг са намерили друга реализация. Нашата компания приготвя и развива доста положителни професионални фрагменти в страната и в този подтекст, това е нашата роля тук.
Какви са Вашите персонални съществени аргументи да изберете България?
Моите аргументи са общоприети - семейство, родители и другари. Освен тях за мен е забавно предизвикателство да живееш в една дребна страна и от нея да имаш опция да управляваш офиси в 30 други. Някак си носи персонално задоволство, че без значение къде си по света, вследствие на труда си можеш да допринасяш и да даваш образец на останалите.
Как оценявате представянето на българската стопанска система през тази година и какви са упованията Ви за идната?
Страхотно. Като споделям ужасно, имам поради микс от позитивизъм и негативизъм в някаква степен. В края на 2017-а година прогнозата за растежа за цялата година беше нараснала. За 2018-а година прогнозите за напредък са по-умерени. За целия район, в това число България обаче, дали прогнозата ще бъде с два или три пункта нагоре или надолу, е много релативно.
Ръстът на българската стопанска система е над междинния за Европейски Съюз с всички положителни страни на това. По-умерените прогнози за растеж за 2018-а не са заради предстоящо закъснение на растежа, а тъй като прогнозите са внимателни, има неустановеност по отношение на бъдещото икономическо развиване.
Фактът, че в края на 2017-а година внезапно прогнозата се промени, значи, че не е имало изясненост и сигурност какво се случва в стопанската система. В края на годината е имало изненада по отношение на обстоятелството, че потреблението е дало подтик на стопанската система. Основният въпрос, който стои, е дали потреблението е било действително и каква част от него е държавно. Ако потреблението е било главно държавно, има свързани с това положителни и неприятни вести за в бъдеще, само че това ще стане ясно по-късно.
Това, че няма изясненост и сигурност какъв ще бъде растежът на стопанската система и има смяна в края на годината обаче, слага въпрос за качеството му. В момента споделяме, че осъщественият напредък се дължи главно на ползване, може би на някои вложения и усвоени евро фондове т.е. евентуално имаме проблем с устойчивостта или качеството на растежа на стопанската система.
Въпреки това бих споделил, че няма потребност да се всява суматоха. Глобалната стопанска система сега е в напредък и това се чака да се отрази положително върху нас. По-скоро въпросът е дали растем поради напъните, които сме положили, или все пак, което не сме създали.
Преди няколко дни се водеше полемика дали има знаци за прегряване на стопанската система. Мисля си за прилежаща Румъния, където растежът е двоен на нашия. Имаше и коментар, че ще стигнем пик след две години. Аз бих споделил, че нашата стопанска система е толкоз дребна и толкоз обвързвана с стопанските системи на останалата част в Европа, че пик можем да стигнем и преди да имаме прегряване единствено тъй като нещо друго се случва някъде.
Когато приказваме за прегряване, би трябвало първо да имаме напълно друго равнище на инфлация. Също по този начин и друго равнище и положение по платежния баланс, както и дългът на семействата да бъде на напълно разнообразни равнища. Нищо от тези фактори не е налице.
Можем да разясняваме и дали този напредък е висок или не. Доколкото България е част от Европейски Съюз, този растеж е в действителност висок. Аз обаче по-скоро бих разглеждал страната като разрастващ се пазар. За подобен пазар такива равнища на напредък не са високи. Накратко, в случай че би трябвало да кажа с две думи, в близко бъдеще по-скоро не виждам облаци в небето в случай че не се появи отнякъде огромна смяна на метеорологията, която бързо да промени климата. Но върху всичко това ние нямаме надзор, можем единствено да следим за признаци и да се приготвяме.
Икономическият оптимизъм на българите е на най-високото си равнище от 20 години насам. Така ли е при компаниите?
Ние вършим изследване измежду бизнес водачите и там една от групите въпроси е тъкмо в тази връзка. Проучването ни излиза всяка година по време на международния стопански конгрес в Давос, като резултатите ще бъдат оповестени в България на 1 март. През всички тези години виждаме една и съща наклонност - българските корпоративни бизнес ръководители са по-оптимистични спрямо всички останали, даже от тези в прилежащи страни.
Има две съществени аргументи. Първата причина може би е, че в действителност се следи напредък, а рецесията толкоз доста ни ошамари, че пред нас е единствено напредък. От друга страна бих споделил, че у нас постоянно има по-голяма доза неуважение към евентуалните закани.
За наше благополучие за трета поредна година проучването удостоверява оптимизма на българските компании. По-добре по този начин! Когато човек е оптимист, се цели по-високо и се движи по-напред.
Как оценявате икономическия капацитет на България - кои са мощните й страни и кои слабите?
Първият аспект, който бих отбелязал, е пазарът на работна ръка. При нас това се сочи като безусловно преимущество, аз по-скоро бих го гледал двустранно. Казваме, че имаме работна ръка, която е квалифицирана и в това време евтина. Това ненапълно е правилно, ненапълно е мит.
Вярно е дотолкоз, доколкото имаме конкурентно преимущество и би трябвало да се възползваме от него. В същото време обаче, в случай че това е нашата реклама и в случай че се осланяме единствено на нея, това може да ни изиграе доста неприятна смешка.
Така се случи в Унгария и Словакия. През последните 10 години в Унгария бяха привлечени доста вложения с сходна реклама, само че цената на труда набъбна и доста вложители се реалокираха в прилежаща Австрия, където се оказа, че към този момент не е по-скъпо в избран сегмент.
Това се случва при нас с аутсорсинг промишлеността. Тази промишленост беше шлагер първо в Полша, след това Словакия. В момента цената на час на тези услуги в Словакия по никакъв метод не се разграничава от равнищата в избрани елементи на Германия. От друга страна, Германия има дейна политика за това какво да прави даже в този сегмент, който няма нищо общо с производството чрез/с високи технологии.
Исторически аутсорсингът потегли от Полша, мина през Словакия и стигна до Румъния и България, както и до страните от някогашна Югославия. Това несъмнено оказа помощ за ниските равнища на безработица у нас. Също по този начин оказа въздействие и на цената на труда. Ние като компания се конкурираме за хора за някои позиции не толкоз с други компании от бранша, колкото точно с аутсорсинг компании.
А това е доста необичайно развиване. Защо? Млад човек, който стартира работа в аутсорсинг компания, по-късно няма да бъде подобаващ за пазара на труда, тъй като въпросът е по какъв начин тъкмо ще се е развил през времето, прослужено там. Може би тогава ще влезем в систематичен проблем от сходно естество.
В момента имаме напредък на стопанската система и закъснение на пазара на труда. т.е. стопанската система не среща проблем с реализацията на услуги и артикули и може да продължи да пораства още, само че среща проблем с горивото, т.е. да откри подобаваща работна ръка за своите потребности. Имаме безусловно разминаване сред какво гориво произвеждаме и с какво гориво работи бизнес машината ни.
Друг образец е туризмът. Ние би трябвало да го развиваме като дълготраен стратегически бранш и да се влага дълготрайно, а не да разчитаме на конюнктурни промени в международен или районен мащаб. Бих дал образец с Хърватска. Направиха си инфраструктура и страната не залага единствено на външния тип на хотела, а се концентрира екскурзиантът да има изцяло прелестно прекарване.
Още едно преимущество, с което постоянно спекулираме, е данъчната ставка. Ниският плосък налог е преимущество и не би трябвало да се трансформира. Но това е преимущество, което не се промотира в задоволителна степен. И второ - не би трябвало да се разчита единствено на него, а на него в композиция с доста други неща - сигурност, обучение, опазване на здравето, качество на услугите и всичко останало, което образува една страна.
Какво е належащо, с цел да притегли България повече задгранични вложения и кои браншове имат максимален капацитет?
Аз бих заложил преди всичко на меки ограничения, които обезпечават сигурност, резистентност, предсказуемост. Ако решим тези въпроси, всичко друго ще си пристигна на мястото. Това ще спомогне да се откри среда, в която може да се работи единствено по избран метод и се основава сигурност.
Когато се преглеждат непознати вложения, би трябвало да се взимат поради както корпоративният, по този начин и персоналният аспект. Ако някой реши, че желае да отвори фабрика в Североизточна България, първо би трябвало да има бизнес причина за това. И в случай че има бизнес причина, този бизнес някой би трябвало да го ръководи. Много евентуално е, в случай че е огромна инвестиция, вложителят да се довери на хора от своята страна да го ръководят. Обикновено тези хора са въвлечени в решението дали да създадат инвестиция или не. За тях би трябвало да има причина да живеят в този регион. Ето за какво " меката " част е толкоз значима.
Т.е. да не търсим чисто икономическите аргументи?
Да ги търсим, само че да сме наясно, че и другите аспекти са доста значими. Икономическата аргументация сигурно предопределя 75% от решението, само че останалите 25% също са доста значими.
Ако погледнем други страни в района, да вземем за пример Чехия, ще забележим, че изискванията на живот отвън Прага не са толкоз разнообразни от столицата - да вземем за пример Бърно. Една Румъния също има развити градове отвън столицата - Клуж да вземем за пример.
Не стартира ли този развой и в България - в Пловдив да вземем за пример?
Да, и това е вярната посока. Трябва дълготрайно и стабилно да вършим повече старания за прогрес на регионите отвън София, тъй като това ще докара след себе си до по-хармонично и стабилно развиване на страната ни.
И би трябвало да развиваме браншове, които са носители на резистентност. За България това включва всичко, което не е ресурсоемко. Ние сме дребна страна, небогата на запаси, не сме Русия, не сме Канада или Китай.
Например сега минно-добивната промишленост е главен източник на нашия експорт. И това не приказва неприятно за нея, а за всички останали браншове, които на процедура липсват. Трябва да вървим в посока да развиваме промишлености, които да донесат резистентност на този вид страна, която сме.
Не стигаме ли тук още веднъж до мотива за нашата среща - акцията, която организирате и казуса с образованието. Него ли би трябвало да променим?
Да, напълно вярно подложен въпрос. Това е региона, в която би трябвало да насочим старания, с цел да се трансформират нещата. Освен него бих споделил също по този начин опазването на здравето. За страдание, това са два бранша, които не носят бързи дивиденти. Всеки един от тях е доста сложен план за което и да е държавно управление. Но в случай че се слагат верните цели дълготрайно и по този метод се мери триумфът, може да се реализира.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ