БСК разкри 23 млрд. лв. укрити данъци за 10 години
Божидар Данев, Снимка: БГНЕС
Българската стопанска камара (БСК) разгласи, че сивата стопанска система у нас доста се е разраснала за последните 10 години и единствено от нарастването й за този интервал бюджетът се е лишил от 22.6 млн. лева укрити налози.
Анализът на БСК прави директна параленост сред растежа на стопанската система за 10 години, който е 46%, и растежът на данъчните доходи, който е 35%. От сметката излиза, че стопанската система пораства по-бързо от данъчните доходи, което съгласно БСК значи разгръщане на сивия бранш.
" В данъчните доходи за обсъждания интервал се следят промени, които не следват динамичността на повишаване на Брутният вътрешен продукт, в контраст на икономическата логичност. Приравнени към 2007 година, данъчните доходи нарастват единствено с 35 на 100, без значение от 46-процентния растеж на Брутният вътрешен продукт и значителното повишаване на някои стопански параметри, които водят до увеличение на директното и индиректно облагане на бизнеса и популацията ", показват от камарата. По думите им през 2010 година се следи срив в приходите, които последователно е преодолян до към 2016 година
Според бизнес организацията понижението на данъчните доходи на първо място е вследствие на рецесията и бавното възобновяване на стопанската система, както и от недалновидни промени в данъчните и осигурителните системи и неумение на институциите да се оправят със събираемостта на данъчните доходи.
Икономисти разясниха пред Mediapool, че въпреки да има връзка сред растежа на Брутният вътрешен продукт и данъчните доходи, тя не би трябвало да се преглежда толкоз непосредствено, тъй като данъчната система е комплицирана и зависимостите не са постоянно директни. Например повишаването на междинната работна заплата с даден % не значи непосредствено повишаване и на данъчните доходи от персоналния налог със същия %, тъй като междинната заплата може да пораства да вземем за пример при понижаване на броя на заетите, при което по-малък брой хора внасят налога.
БСК обаче показва, че при сравнението по типове налози най-важен срив на приходите от 2007 година до 2016 година се вижда при Данък добавена стойност и налог " облага ", което е най-точен знак за растежа на сивата стопанска система. При растеж на Брутният вътрешен продукт от 46% приходите от Данък добавена стойност се усилват с 30%, а от налог " облага " – с едвам 13%.
Друг знак за повишаване на сивия бранш съгласно камарата е незначителното повишаване на приходите от акцизи макар забележителния растеж на акцизните ставки – от 12% до 33% при горивата и над 20 пъти за цигарите. " Трябва да се регистрира, че за интервала има внезапно нарастване на физическите размери на продажбите, в резултат на понижението на цената на петрола, и затова на горивата, с съвсем към 50 на 100 ", акцентират от БСК.
Специално във връзка с пазара на горивата финансовото министерство в никакъв случай не е отричало, че към 30% от този бизнес е в сивия бранш. Според разбор на ведомството от януари 2015 година хазната губи към 1.1 милиарда лева – 1.2 милиарда лева годишно от невнесени акцизи и Данък добавена стойност при търговията с горива.
Единствено във връзка с постъпленията от персоналния налог съгласно БСК има значително осветляване в стопанската система. За 10 години повишаването на тези приходи е с 63%.
" Поради значителния растеж на междинната работна заплата и релативно по-малкото понижение на броя на заетите лица приходите (от налога върху персоналните доходи) доста изпреварват изменението в Брутният вътрешен продукт и компенсират понижените доходи от налог " облага " и Данък добавена стойност ", настояват от стопанската камара.
За 10 години междинната работна заплата нараства със 121%, ставката на осигурителните вноски – с 8%, минималният застрахователен приход – със 121% и т. н. Броят на заетите обаче понижава със 7 на 100.
" Независимо от растежа на междинния и оптималния застрахователен приход растежът на събираемостта не следва растежа на междинната работна заплата ", показват от БСК.
Изпълнителният ръководител на БСК Божидар Данев попита за какво три години след криминализирането на неплащането на осигуровки няма заведено сходно дело или вкаран в пандиза извършител.
От камарата считат, че Национална агенция за приходите е виновна за неплащането на осигуровките върху действителните заплати. На въпрос на Mediapool за това какво самата камара прави, с цел да убеди членовете си и останалите работодатели да заплащат осигуровките на чиновниците си в цялостен размер, оттова дадоха отговор, че не работодателите са отговорни за този проблем, въпреки че евентуално има и бизнеси, които употребяват избрани " чадъри ". Димитър Бранков даде образец с микрофирми, където служащите " слагат под напън " работодателя да не ги обезпечава на действителния приход, тъй като са длъжници и заплатите им подлежат на запориране. " Почти всички емигранти, когато се върнат у нас, не желаят да им се заплащат заплати публично, тъй като желаят да получават обществени помощи от чужбина ", добави Божидар Данев.
От БСК считат, че добра мярка за решение на казуса с неплащането на осигуровки е отпадането на минималните осигурителни прагове. Така бизнесът щял да стартира да обезпечава служащите си върху по-високи приходи. На въпрос на Mediapool дали няма да стане тъкмо противоположното, от БСК дадоха отговор, че сега МОД са като индулгенция за неплащане на осигуровките в цялостен размер и за Национална агенция за приходите, и за компаниите. " Никъде в Европейски Съюз няма минимални осигурителни приходи ", настояват още от камарата.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ




