Божидар Андреев: Надявам се на медал
Божидар Андреев е една от очакванията ни за орден на Олимпийските игри в Париж. Той е роден на 17 януари 1997 година в сливенското село Тополчане. Израства в беднотия, а ръка му подава треньорът Пламен Братойчев и неговото семейство.
Париж 2024 ще бъде втората му Олимпиада. Преди заминаването си той даде особено изявление за Gong.bg и рубриката " Олимпийските звезди на България ".
" Щангите ги избрах около брат ми и негови другари. Баща ми имаше другар, който докара в нас заварени щанги и в двора идваха непрекъснато да вършат извършения. Реших и аз да опитвам, може би бях на 10 и пробвах за първи път. Взе, че ми хареса. Преди това упражнявах лека атлетика, на спринтови дисциплини. Малко по-късно пристигна Пламен Братойчев в даскалото и моят класен началник ми сподели, че са пристигнали треньори по щанги. Треньорът ме видя и ми сподели, че съм съвършен за щанги. Поопита ме дали желая да упражнявам и аз отговорих с " Да ", спомня си първите си стъпки Божидар Андреев.
Той се надява развиването на този спорт у нас да продължи: " Ние, в случай че спрем през днешния ден, се надяваме да има друго потомство след нас, което да подвига щангите. "
Детството на първенеца минава най-вече в залата. Доказва го и Божидар Андреев.
" Детството ми мина напълно в тренировки. Никога не съм излизал на открито да обикалям. Питат ме за какво не отивам на нощни заведения, не обичам да отивам на нощни заведения. Излизам веднъж в месеца за половин час и се прибирам. Не ме влече това. Исках да упражнявам, да си почивам и да се виждам с някой другар. Да заменяем приказки. Но да излизам, да купонясвам, да пия алкохол, сложна работа. "
Какъв треньор и човек е Пламен Братойчев?
" Като треньор е съвършен. Той вижда безусловно всичко, много е добър. На огромно равнище. Много добър човек е, с добър темперамент. Ако види, че нещо не е редно, ти го споделя непосредствено. Излиза пред теб и ти го споделя непосредствено ", показа неговият ученик Божидар Андреев.
" Той ми дава препоръки за тренировките, да съм по-интензивен, да почивам. Да не обикалям, да си заставам в стаята, да почивам. Стане ли въпрос за съревнование, всичко останало завършва. Влизам в режим. Тренировки - отмора. Да се надявам, че сме оправили проблемите и всичко ще е идеално ", сподели още щангистът.
" През годините много хора са били зад мен. Но първо желая да благодаря на татко ми, на брат ми, лека им пръст. Както и на треньора и на жена му. Искам да им благодаря. Те постоянно са заставали зад тила ми, изключително треньорът и жена му. Аз съм от оскъдно семейство и в никакъв случай не съм имал благоприятни условия и средства, с цел да мога самичък да си оказа помощ. Винаги те са ми помагали, както и щерка им. Постоянно ме бутаха напред, аз да съм добре. През годините съм правил доста огромни нелепости, осъзнал съм го. Искам да им благодаря ", призна Андреев.
През 2014 година идва и първият му огромен триумф във повдигането на тежести. Божидар Андреев става олимпийски първенец на Младежките олимпийски игри в китайския град Нандзин.
" И двете придвижвания доста ми харесват. Изхвърляне и подтикване... Без значение е. Винаги на едното си доста по-силен. Аз възстановявам нещата, изхвърлям до 160 кила и подтиквам на 200 кила. Това са 40 кг разлика. Гледам да ги възстановявам, като смъкнеш килограми спада резултатът ", споделя още Андреев.
В началото на 2024 година той стана европейски първенец за повторно в своята кариера по време на шампионата по повдигане на тежести в София.
" Най-ценният ми триумф към този момент е Европейското тук в София, тъй като бях заречен на хората, които не са измежду нас, че ще дам всичко от себе си, да реализира това, което желаеха те. И го реализирах. Сега е ред на Олимпиадата, дадох обещание им, че ще взема орден там, какъвто и да е, просто орден. Да се надяваме, че ще го реализира и това. "
Малко преди Игрите в Токио от тежка болест почива дъщерята на неговия треньор -Преслава. Двамата са доста близки. Това се отразява доста тежко на Божидар Андреев, който и е дал заричане освен на нея...
" Това ще е моя втора олимпиада. Много ме зарадва, дава ми късмет да покажа, че съм на това равнище. Искам да покажа и да си извърша обещанието, което съм дал. Треньорът ми най-добре го споделя, може орден да е, само че да го има, какъвто и да е орден. Но да го има ", споделя с чисто сърце надареният ни щангист.
Париж 2024 ще бъде втората му Олимпиада. Преди заминаването си той даде особено изявление за Gong.bg и рубриката " Олимпийските звезди на България ".
" Щангите ги избрах около брат ми и негови другари. Баща ми имаше другар, който докара в нас заварени щанги и в двора идваха непрекъснато да вършат извършения. Реших и аз да опитвам, може би бях на 10 и пробвах за първи път. Взе, че ми хареса. Преди това упражнявах лека атлетика, на спринтови дисциплини. Малко по-късно пристигна Пламен Братойчев в даскалото и моят класен началник ми сподели, че са пристигнали треньори по щанги. Треньорът ме видя и ми сподели, че съм съвършен за щанги. Поопита ме дали желая да упражнявам и аз отговорих с " Да ", спомня си първите си стъпки Божидар Андреев.
Той се надява развиването на този спорт у нас да продължи: " Ние, в случай че спрем през днешния ден, се надяваме да има друго потомство след нас, което да подвига щангите. "
Детството на първенеца минава най-вече в залата. Доказва го и Божидар Андреев.
" Детството ми мина напълно в тренировки. Никога не съм излизал на открито да обикалям. Питат ме за какво не отивам на нощни заведения, не обичам да отивам на нощни заведения. Излизам веднъж в месеца за половин час и се прибирам. Не ме влече това. Исках да упражнявам, да си почивам и да се виждам с някой другар. Да заменяем приказки. Но да излизам, да купонясвам, да пия алкохол, сложна работа. "
Какъв треньор и човек е Пламен Братойчев?
" Като треньор е съвършен. Той вижда безусловно всичко, много е добър. На огромно равнище. Много добър човек е, с добър темперамент. Ако види, че нещо не е редно, ти го споделя непосредствено. Излиза пред теб и ти го споделя непосредствено ", показа неговият ученик Божидар Андреев.
" Той ми дава препоръки за тренировките, да съм по-интензивен, да почивам. Да не обикалям, да си заставам в стаята, да почивам. Стане ли въпрос за съревнование, всичко останало завършва. Влизам в режим. Тренировки - отмора. Да се надявам, че сме оправили проблемите и всичко ще е идеално ", сподели още щангистът.
" През годините много хора са били зад мен. Но първо желая да благодаря на татко ми, на брат ми, лека им пръст. Както и на треньора и на жена му. Искам да им благодаря. Те постоянно са заставали зад тила ми, изключително треньорът и жена му. Аз съм от оскъдно семейство и в никакъв случай не съм имал благоприятни условия и средства, с цел да мога самичък да си оказа помощ. Винаги те са ми помагали, както и щерка им. Постоянно ме бутаха напред, аз да съм добре. През годините съм правил доста огромни нелепости, осъзнал съм го. Искам да им благодаря ", призна Андреев.
През 2014 година идва и първият му огромен триумф във повдигането на тежести. Божидар Андреев става олимпийски първенец на Младежките олимпийски игри в китайския град Нандзин.
" И двете придвижвания доста ми харесват. Изхвърляне и подтикване... Без значение е. Винаги на едното си доста по-силен. Аз възстановявам нещата, изхвърлям до 160 кила и подтиквам на 200 кила. Това са 40 кг разлика. Гледам да ги възстановявам, като смъкнеш килограми спада резултатът ", споделя още Андреев.
В началото на 2024 година той стана европейски първенец за повторно в своята кариера по време на шампионата по повдигане на тежести в София.
" Най-ценният ми триумф към този момент е Европейското тук в София, тъй като бях заречен на хората, които не са измежду нас, че ще дам всичко от себе си, да реализира това, което желаеха те. И го реализирах. Сега е ред на Олимпиадата, дадох обещание им, че ще взема орден там, какъвто и да е, просто орден. Да се надяваме, че ще го реализира и това. "
Малко преди Игрите в Токио от тежка болест почива дъщерята на неговия треньор -Преслава. Двамата са доста близки. Това се отразява доста тежко на Божидар Андреев, който и е дал заричане освен на нея...
" Това ще е моя втора олимпиада. Много ме зарадва, дава ми късмет да покажа, че съм на това равнище. Искам да покажа и да си извърша обещанието, което съм дал. Треньорът ми най-добре го споделя, може орден да е, само че да го има, какъвто и да е орден. Но да го има ", споделя с чисто сърце надареният ни щангист.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ