При гостуване на Богоявление или Ивановден първата дума, след като се е поздравяло с добро утро или добър вечер, била: Искате ли гости?
Богоявление (6 януари – Водици, Йордановден) и Ивановден (7 януари – намира се и като Юван ден) са два следващи значими празника в националния календар.
По-личният е Богоявление. Васил Чолаков в издадения през 1872 година в Болград " Български национален алманах " разказва по какъв начин се чества той в " Татар Пазарджик и окръжните му села “, описват от Държавна организация " Архиви “.
" В тоя ден всякой колкото икони има в къщата си, носи ги на реката, та ги умива. По дребните села деверите вървят у снахите си, та ги къпят: деверът заведе снаха си край реката, тя му се поклони три пъти, хвърля се в реката, та се окъпва, излиза, та му целува ръка, той я подари с няколко гроша, а тя му дава везан яглък (шита кърпа). В града дохожда деверът в дома на снаха си и единствено на главата й сипва вода, и се даруват взаимно. “
На Ивановден в Татарпазарджишко правели саралии и с една пита и бъклица вино отивали на посетители у кумовете и девера. В Пангюрище невестите носели по половин ока ракия на кума, старите сватове, деверите и на родителите си. В селата момците се събирали край реката и наддавали.
Един казвал, че ще даде 10 оки вино, различен – повече, а който обрече минимум, го хвърлят в реката и го къпят.
В Неврокопско, съгласно записките на Димитри Македонски, поместени в същия алманах, през двата дни ходели и " бабурци “ (кукери, б.р.). Момците слагали на гърба си калпак, пълнен със плява и го превързвали с шнур, с цел да наподобяват гърбави. На главата си слагали по една кожа за калпак. Други момчета се обличали в женски облекла. Бабурците вървели от къща на къща и събирали вино, ракия, самун, сланина, кървавици, суджуци. После отивали в някоя къща, ядели и пиели от събраното, веселели се цяла нощ.
При посещение у родственици първата дума, откакто се поздравяло с " положително утро “ или " добър вечер “, била: " Искате ли посетители? “. " Кой бяга ог посетители “, отговарял домакинът (по записките на Димитри Македонски).
Нека не бягаме и ние от посетители и да споделим хляба и виното си с близки и освен.
Честити празници и на многочислените именици в тези два дни – Йордан/ка, Божан/а, Божидар/а, Боян/а, Теофан/а (на 6 януари) и Ивана/кa, Йоан/a, Калоян, Ивайло, Иво, Яна (на 7 януари), и още най-малко дузина близки имена.
По-личният е Богоявление. Васил Чолаков в издадения през 1872 година в Болград " Български национален алманах " разказва по какъв начин се чества той в " Татар Пазарджик и окръжните му села “, описват от Държавна организация " Архиви “.
" В тоя ден всякой колкото икони има в къщата си, носи ги на реката, та ги умива. По дребните села деверите вървят у снахите си, та ги къпят: деверът заведе снаха си край реката, тя му се поклони три пъти, хвърля се в реката, та се окъпва, излиза, та му целува ръка, той я подари с няколко гроша, а тя му дава везан яглък (шита кърпа). В града дохожда деверът в дома на снаха си и единствено на главата й сипва вода, и се даруват взаимно. “
На Ивановден в Татарпазарджишко правели саралии и с една пита и бъклица вино отивали на посетители у кумовете и девера. В Пангюрище невестите носели по половин ока ракия на кума, старите сватове, деверите и на родителите си. В селата момците се събирали край реката и наддавали.
Един казвал, че ще даде 10 оки вино, различен – повече, а който обрече минимум, го хвърлят в реката и го къпят.
В Неврокопско, съгласно записките на Димитри Македонски, поместени в същия алманах, през двата дни ходели и " бабурци “ (кукери, б.р.). Момците слагали на гърба си калпак, пълнен със плява и го превързвали с шнур, с цел да наподобяват гърбави. На главата си слагали по една кожа за калпак. Други момчета се обличали в женски облекла. Бабурците вървели от къща на къща и събирали вино, ракия, самун, сланина, кървавици, суджуци. После отивали в някоя къща, ядели и пиели от събраното, веселели се цяла нощ.
При посещение у родственици първата дума, откакто се поздравяло с " положително утро “ или " добър вечер “, била: " Искате ли посетители? “. " Кой бяга ог посетители “, отговарял домакинът (по записките на Димитри Македонски).
Нека не бягаме и ние от посетители и да споделим хляба и виното си с близки и освен.
Честити празници и на многочислените именици в тези два дни – Йордан/ка, Божан/а, Божидар/а, Боян/а, Теофан/а (на 6 януари) и Ивана/кa, Йоан/a, Калоян, Ивайло, Иво, Яна (на 7 януари), и още най-малко дузина близки имена.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ