Богословът Георги Тодоров: Образът на св. Николай е любов към Бога, любов към ближния
Богословът Георги Тодоров в дневния блок " Добър ден, Бългаия " на Радио " Фокус " .
Днес означаваме деня на свети Николай Чудотворец, за какво той е един от най-почитаните светци в християнския свят?
Св. Николай е живял в края на III-в началото на IV век. Това е доста значим интервал от историята на църквата, преди и след узаконяването на християнската черква при св. Константин Велики. Това е било времето на първото нахлуване на християнската черква в формалния, ежедневния живот на цялата Римска империя. И св. Николай е бил една доста ярка персона, доста ярка фигура в това отношение. В житието му има няколко епизода, няколко събития, които го демонстрират откъм една доста симпатична страна, като човек милосърден, като човек, който оказва помощ на всички, това е една от основните аргументи да се популяризира почитта към него. Очевидно е бил доста добър свещеник, доста обичан от народа, уважаван след гибелта му, стартира огромна респект след гибелта му. После, когато мощите му са пренесени в Бари и във Венеция, това става в XI век, надлежно и почитта към него се популяризира и в Западна Европа. Бари става огромен поклоннически център. Там има едно непрекъснато знамение – една течност изтича от костите му, от мощите му. Всичко това способства за славата на св. Николай и за огромната респект в цяла Европа, в целия християнски свят. Много е уважаван във всички страни по друг метод, несъмнено. Но по този начин или другояче е един от обичаните светци на християните.
Точно по този начин. Защо вълшебник, какви са чудесата, които той сътворява?
В житието му са разказани редица чудеса. Някои от огромните събития, свързани с него, са свързани с тъкмо неговия темперамент, неговата щедрост. Например едно знамение е когато той на път за светите места попада корабът му в стихия и той успокоява бурята с молитвите си, възкресява един моряк, който паднал – от мачтата паднал на палубата и починал, и св. Николай го възкресил. Така че оттова към този момент става настойник на моряците, те го почитат, тъй като укротява бурите и избавя моряците. Това е едно такова знамение. Друго знамение е когато той по начало е определен за свещеник отново с знамение. Той е бил духовник и отпътува за светите земи, и взема решение да остане в един манастир. Дори до ден-днешен демонстрират в Палестина манастира, където съгласно преданието той се е подвизавал като духовник, и е нямал желание да се занимава с друго нещо. Но му се явява Господ и му споделя, че неговото предопределение е друго – той би трябвало да се върне назад в родината си. И той извършва това нещо. Когато се връща в родната си област Ликия, Мала Азия, там е крайморската област на Мала Азия, таман тогава те пък трябвало да избират свещеник, обаче нещо не можели да се спогодят кой е най-достойният, кого да избират и дълго време са спорили, и не могат да решат разногласието. Тогава решили да помолят Бог да им покаже кого да изберат. Почват да се молят и се явява някакъв божи делегат като събитие на един от епископите и му споделя по този начин: сутринта ще застанеш в църквата, и който пристигна пръв, него ще изберете за свещеник. И те в действителност извършват това разпореждане, чакат в храма кой ще пристигна първи. И ето че той като идва в този град, в Мира, град в региона Ликия, първата му работа е да отиде на черква сутринта рано. И като влиза, те му споделят: ела, ти си определен за свещеник. Така че това също е знамение. Друг път той избавя трима почтено упрекнати бойци, които трябвало да бъдат екзекутирани. Той получава прозорливо уведомление, че това ще се извърши, и отива там на място и ги избавя. Т.е. редица чудеса. И хубавото е, че всички тези чудеса са свързани с нещо положително, с някаква благотворителна активност, със избавяне на хора, с усмиряване на стихии. И заради тази причина е уважаван и като вълшебник.
Той е сътворил и едно друго знамение, и това е повода на нашата празнична софра през днешния ден да участва рибата. Може ли да разкажете на нашите слушатели?
Аз не знам за това знамение. Сега, имайте поради, че един път като един светец стигне до този статут на повсеместен любим, към неговото достоверно житие стартират да се прибавят и други митове. Ние не би трябвало да забравяме, че той живее в IV век, а легендите се прибавят през цялото Средновековие към него. Някои са от VI век, други са от VIII век, други са чак от XIV век. Така че аз не знам по какъв начин е обвързван с тази риба, която е повода. Но бидейки настойник на моряците и на риболовците е естествено да се основат митове, свързани с него, свързани с моряци и риболовци. Между другото, счита се, че първият му гроб е бил на един остров, който до ден-днешен в Турция се назовава Гиргилер адасъ – островът на гемиите. Там са ходили такива гемиджии, риболовци. И се счита, че там е бил в началото заровен, а след това го трансферират в епископския център Мира, където саркофагът му до ден-днешен стои, въпреки и разрушен от разбойници и иманяри.
Да, за жалост.
Но самите жителите и жителите на Бари когато са взимали мощите оттова, те също са в принуждение, те не са питали за позволение, а скрито се промъкват и разрушават. Фактически подвигат капака, вземат главната част от мощите и заобикалят. Местните монаси и локалните поданици като са видели тази работа, са ги подгонили, само че било късно. Така че с принуждение или с кражба са взети неговите мощи. Но по този начин или другояче това пък ги е избавило, тъй като по това време Мала Азия е превзела от селджукските турци и е имало заплаха някой да унищожи и църквата, и мощите му да бъдат унищожени, тъй че това ги е избавило ненапълно. А към този момент тук в българските обичаи, свързани с шарана главно, нали, може би тъй като е българска риба, по-често срещана. Ние българите не сме имали обичайно морски съдове, с цел да почитаме морските риби, шаранът е бил подръчната риба, и той е доста обичаен за трапезата. Но аз тъкмо тази легенда за тази риба не я знам.
За пробития транспортен съд при една стихия, когато той съумява да запуши дупката с една риба и спасява…
А, да, да, тъкмо по този начин. Сетих се за това. Но самата легенда е, че е укротил бурята, а не че корабът е бил продънен и е запушил дупката, а просто вълните са се укротили. Това е първичната легенда, това очевидно е по-късна добавка.
Може ли да ни посъветвате какво е значимо да не вършим на днешния празник, с цел да не разсърдим св. Никола?
Вижте в този момент, поначало ние би трябвало да гледаме на празника най-вече като припомняне на житието на светеца. Да не тръгваме по линия на празнична софра, които са хубави неща, само че те постоянно би трябвало да стоят на второ място, или други такива традиции. Те не са нездравословни, само че са на второ място. На първо място постоянно би трябвало да бъде духовния смисъл на празника – т.е. какъв човек е бил той, който честваме, за какво го честваме? Той е бил човек, предан на Бога, предан на служение на ближните си – това са двете най-важни неща. Отдал живота си на Бога от ранна възраст, дето се споделя от юношество до гибелта си, целият си живот е отдал на Бога. Бог пък му заповядва да отиде да оказва помощ на ближните си, тъй че той оттова нататък 100% се е раздавал на хората. Това е на практика най-важното, като образец, като пример на подражателство. И оттова нататък към този момент по кой метод ние ще го почитаме под формата на национални традиции, песнопения, трапези и така нататък, това е бих споделил нещо благо и радостно, само че то не трябва да измесва същинския смисъл на празниците. Винаги би трябвало преди всичко да слагаме духовния пример, духовния образец, духовния смисъл.
В края на нашия диалог какво е вашето обръщение към нашите слушатели на днешния празник?
Да се поучим на това състрадание, което е имал св. Николай, на това примирение. Когато той е давал лепта е желал да не го знаят кой е – това е доста значимо. На това да се учим: да не парадираме с даровете, които вършим, в случай че вършим такива, да отдаваме на Бога постоянно състезание във всичко, не на себе си, и да обичаме Бога и близък – тези две неща. Това е образецът на св. Николай: обич към Бога, обич към близък. Това за мен е най-важното, което ние би трябвало да търсим в себе си. Защото ние евентуално всички сме закодирани с всички добродетели.
Точно по този начин.
Ние сме проектограждани на Рая. Обаче сме ги не запомнили и се занимаваме с настоящи неща. Ние би трябвало да събудим в себе си светеца, който дреме в нас. Във всеки от нас дреме един светец, един жител на небето. И ето, св. Николай е разсъни в себе си този небесен гражданин. И ние също би трябвало да се замислим за какво да живеем по този начин криво-ляво и по този начин безперспективно в нравствен смисъл, а не да събудим светеца в себе си.
Днес означаваме деня на свети Николай Чудотворец, за какво той е един от най-почитаните светци в християнския свят?
Св. Николай е живял в края на III-в началото на IV век. Това е доста значим интервал от историята на църквата, преди и след узаконяването на християнската черква при св. Константин Велики. Това е било времето на първото нахлуване на християнската черква в формалния, ежедневния живот на цялата Римска империя. И св. Николай е бил една доста ярка персона, доста ярка фигура в това отношение. В житието му има няколко епизода, няколко събития, които го демонстрират откъм една доста симпатична страна, като човек милосърден, като човек, който оказва помощ на всички, това е една от основните аргументи да се популяризира почитта към него. Очевидно е бил доста добър свещеник, доста обичан от народа, уважаван след гибелта му, стартира огромна респект след гибелта му. После, когато мощите му са пренесени в Бари и във Венеция, това става в XI век, надлежно и почитта към него се популяризира и в Западна Европа. Бари става огромен поклоннически център. Там има едно непрекъснато знамение – една течност изтича от костите му, от мощите му. Всичко това способства за славата на св. Николай и за огромната респект в цяла Европа, в целия християнски свят. Много е уважаван във всички страни по друг метод, несъмнено. Но по този начин или другояче е един от обичаните светци на християните.
Точно по този начин. Защо вълшебник, какви са чудесата, които той сътворява?
В житието му са разказани редица чудеса. Някои от огромните събития, свързани с него, са свързани с тъкмо неговия темперамент, неговата щедрост. Например едно знамение е когато той на път за светите места попада корабът му в стихия и той успокоява бурята с молитвите си, възкресява един моряк, който паднал – от мачтата паднал на палубата и починал, и св. Николай го възкресил. Така че оттова към този момент става настойник на моряците, те го почитат, тъй като укротява бурите и избавя моряците. Това е едно такова знамение. Друго знамение е когато той по начало е определен за свещеник отново с знамение. Той е бил духовник и отпътува за светите земи, и взема решение да остане в един манастир. Дори до ден-днешен демонстрират в Палестина манастира, където съгласно преданието той се е подвизавал като духовник, и е нямал желание да се занимава с друго нещо. Но му се явява Господ и му споделя, че неговото предопределение е друго – той би трябвало да се върне назад в родината си. И той извършва това нещо. Когато се връща в родната си област Ликия, Мала Азия, там е крайморската област на Мала Азия, таман тогава те пък трябвало да избират свещеник, обаче нещо не можели да се спогодят кой е най-достойният, кого да избират и дълго време са спорили, и не могат да решат разногласието. Тогава решили да помолят Бог да им покаже кого да изберат. Почват да се молят и се явява някакъв божи делегат като събитие на един от епископите и му споделя по този начин: сутринта ще застанеш в църквата, и който пристигна пръв, него ще изберете за свещеник. И те в действителност извършват това разпореждане, чакат в храма кой ще пристигна първи. И ето че той като идва в този град, в Мира, град в региона Ликия, първата му работа е да отиде на черква сутринта рано. И като влиза, те му споделят: ела, ти си определен за свещеник. Така че това също е знамение. Друг път той избавя трима почтено упрекнати бойци, които трябвало да бъдат екзекутирани. Той получава прозорливо уведомление, че това ще се извърши, и отива там на място и ги избавя. Т.е. редица чудеса. И хубавото е, че всички тези чудеса са свързани с нещо положително, с някаква благотворителна активност, със избавяне на хора, с усмиряване на стихии. И заради тази причина е уважаван и като вълшебник.
Той е сътворил и едно друго знамение, и това е повода на нашата празнична софра през днешния ден да участва рибата. Може ли да разкажете на нашите слушатели?
Аз не знам за това знамение. Сега, имайте поради, че един път като един светец стигне до този статут на повсеместен любим, към неговото достоверно житие стартират да се прибавят и други митове. Ние не би трябвало да забравяме, че той живее в IV век, а легендите се прибавят през цялото Средновековие към него. Някои са от VI век, други са от VIII век, други са чак от XIV век. Така че аз не знам по какъв начин е обвързван с тази риба, която е повода. Но бидейки настойник на моряците и на риболовците е естествено да се основат митове, свързани с него, свързани с моряци и риболовци. Между другото, счита се, че първият му гроб е бил на един остров, който до ден-днешен в Турция се назовава Гиргилер адасъ – островът на гемиите. Там са ходили такива гемиджии, риболовци. И се счита, че там е бил в началото заровен, а след това го трансферират в епископския център Мира, където саркофагът му до ден-днешен стои, въпреки и разрушен от разбойници и иманяри.
Да, за жалост.
Но самите жителите и жителите на Бари когато са взимали мощите оттова, те също са в принуждение, те не са питали за позволение, а скрито се промъкват и разрушават. Фактически подвигат капака, вземат главната част от мощите и заобикалят. Местните монаси и локалните поданици като са видели тази работа, са ги подгонили, само че било късно. Така че с принуждение или с кражба са взети неговите мощи. Но по този начин или другояче това пък ги е избавило, тъй като по това време Мала Азия е превзела от селджукските турци и е имало заплаха някой да унищожи и църквата, и мощите му да бъдат унищожени, тъй че това ги е избавило ненапълно. А към този момент тук в българските обичаи, свързани с шарана главно, нали, може би тъй като е българска риба, по-често срещана. Ние българите не сме имали обичайно морски съдове, с цел да почитаме морските риби, шаранът е бил подръчната риба, и той е доста обичаен за трапезата. Но аз тъкмо тази легенда за тази риба не я знам.
За пробития транспортен съд при една стихия, когато той съумява да запуши дупката с една риба и спасява…
А, да, да, тъкмо по този начин. Сетих се за това. Но самата легенда е, че е укротил бурята, а не че корабът е бил продънен и е запушил дупката, а просто вълните са се укротили. Това е първичната легенда, това очевидно е по-късна добавка.
Може ли да ни посъветвате какво е значимо да не вършим на днешния празник, с цел да не разсърдим св. Никола?
Вижте в този момент, поначало ние би трябвало да гледаме на празника най-вече като припомняне на житието на светеца. Да не тръгваме по линия на празнична софра, които са хубави неща, само че те постоянно би трябвало да стоят на второ място, или други такива традиции. Те не са нездравословни, само че са на второ място. На първо място постоянно би трябвало да бъде духовния смисъл на празника – т.е. какъв човек е бил той, който честваме, за какво го честваме? Той е бил човек, предан на Бога, предан на служение на ближните си – това са двете най-важни неща. Отдал живота си на Бога от ранна възраст, дето се споделя от юношество до гибелта си, целият си живот е отдал на Бога. Бог пък му заповядва да отиде да оказва помощ на ближните си, тъй че той оттова нататък 100% се е раздавал на хората. Това е на практика най-важното, като образец, като пример на подражателство. И оттова нататък към този момент по кой метод ние ще го почитаме под формата на национални традиции, песнопения, трапези и така нататък, това е бих споделил нещо благо и радостно, само че то не трябва да измесва същинския смисъл на празниците. Винаги би трябвало преди всичко да слагаме духовния пример, духовния образец, духовния смисъл.
В края на нашия диалог какво е вашето обръщение към нашите слушатели на днешния празник?
Да се поучим на това състрадание, което е имал св. Николай, на това примирение. Когато той е давал лепта е желал да не го знаят кой е – това е доста значимо. На това да се учим: да не парадираме с даровете, които вършим, в случай че вършим такива, да отдаваме на Бога постоянно състезание във всичко, не на себе си, и да обичаме Бога и близък – тези две неща. Това е образецът на св. Николай: обич към Бога, обич към близък. Това за мен е най-важното, което ние би трябвало да търсим в себе си. Защото ние евентуално всички сме закодирани с всички добродетели.
Точно по този начин.
Ние сме проектограждани на Рая. Обаче сме ги не запомнили и се занимаваме с настоящи неща. Ние би трябвало да събудим в себе си светеца, който дреме в нас. Във всеки от нас дреме един светец, един жител на небето. И ето, св. Николай е разсъни в себе си този небесен гражданин. И ние също би трябвало да се замислим за какво да живеем по този начин криво-ляво и по този начин безперспективно в нравствен смисъл, а не да събудим светеца в себе си.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ