Богомил Райнов създаде българския Джеймс Бонд
Богомил Райнов е измежду майсторите на престъпни и шпионски романи. Негов основен воин е Емил Боев, прочут още като българския Джеймс Бонд. Сред най-цитираните реплики на Емил Боев - именития сътрудник и резидент от двете страни на Желязната завеса, е:
“Животът нерядко ни изправя пред сложни положения, само че в никакъв случай - пред безизходни. Което напълно не значи, че изходът без друго е в мечтаната от нас посока и безусловно настрана от гробищата. Макар че наше човешко право е да търсим изхода таман в мечтаната посока и - съгласно личния ми лозунг - да умираме единствено в краен случай.” ( “Умирай единствено в краен случай”)
По тринадесет от романите на Богомил Райнов са основани филми, трансформирали се в шедьоври на българското кино,сред които: “Денят не си проличава по заранта”, “Черните лебеди”, “Голямата скука”, “Господин Никой”, “Няма нищо по-хубаво от неприятното време” и други
В ролята на Емил Боев влизат някои от най-големите български артисти - Коста Цонев - играл в няколко кино лентата, Георги Георгиев-Гец, Петър Чернев. В телевизионния сериал “Няма нищо по-хубаво от неприятното време” Коста Цонев играе Евънс.
Участва в Съпротивителното придвижване през Втората международна война. Бил е основен редактор на в. “Стършел” и учител във Висшия институт за изобразителни изкуства “Николай Павлович”. През 50-те години заема поста аташе по културата в българското посолство във френската столица.
В Париж съумява да купи скъпи творби на изкуството, с цел да попълни сбирката на Националната художествена изложба в България
Богомил Райнов е добре прочут в литературата по времето на социализма като любимец на властта
През 60-те години, като културно аташе в Париж, дружно с художника Светлин Русев взе участие в подбора и закупуването на картини за Националната художествена изложба и Галерията за задгранично изкуство.
Богомил Райнов прави Бешков звезда във Франция. Албум с истински графики на Илия Бешков остава шлагер на френския антикварен пазар повече от половин век след отпечатването му в Париж. Скъпоценната книга вижда бял свят с помощта на Богомил Райнов, който от 1953 година в продължение на близо 7 години е културно аташе във френската столица. Там се заражда концепцията Бешков да бъде показан на френската аудитория. А това показване и до през днешния ден си остава една от дребното срещи на света с българското изкуство.
По това време Богомил Райнов има към този момент забележителна сбирка от другарства и положителни познанства в средите на международния хайлайф
Писатели като Франсоа Мориак, Жан-Пол Сартр, Луи Арагон, Луи Мерл, Тристан Цара, Жан-Пиер Шаброл, Клод Роа, художници от калибъра на Франс Мазарел, Марсел Громер, Жан Карзу, Марсел Жимон, Борис Таслицки, Жан Ефел, изкуствоведи като Клод Роже-Маркс, Франсин Журден, Жорж Бесон, Кристиан Зервос, видни създатели от света на театъра, киното и музиката като Жерар Филип, Жан Вилар, Жан-Луи Баро, Мадлен Рено, Мишел Симон, Морис Роне, Жо Дасен, Клод Отан-Лара, Луи Дакен, Жорж Брасенс са част от всекидневието на нашия незабравим естет и публицист. Именно тези контакти разрешават на Богомил Райнов да реализира самобитен експорт на българска просвета във Франция. Макар и дребни, пробивите зад Желязната завеса в ония години на Студената война са равностойни на героизъм. Така или другояче, френските читатели се срещат с наши създатели като Георги Караславов, Елисавета Багряна, Атанас Далчев.
Богомил Райнов е оставил след себе си голям брой научни изявления в региона на естетиката, изкуствознанието и културологията. В една от последните си книги - “Людмила”, писателят споделя за задкулисието в българския културен и политически живот през 80-те години, макар че години преди този момент влиза в бездънен идеологически спор със личния си татко.
“Животът нерядко ни изправя пред сложни положения, само че в никакъв случай - пред безизходни. Което напълно не значи, че изходът без друго е в мечтаната от нас посока и безусловно настрана от гробищата. Макар че наше човешко право е да търсим изхода таман в мечтаната посока и - съгласно личния ми лозунг - да умираме единствено в краен случай.” ( “Умирай единствено в краен случай”)
По тринадесет от романите на Богомил Райнов са основани филми, трансформирали се в шедьоври на българското кино,сред които: “Денят не си проличава по заранта”, “Черните лебеди”, “Голямата скука”, “Господин Никой”, “Няма нищо по-хубаво от неприятното време” и други
В ролята на Емил Боев влизат някои от най-големите български артисти - Коста Цонев - играл в няколко кино лентата, Георги Георгиев-Гец, Петър Чернев. В телевизионния сериал “Няма нищо по-хубаво от неприятното време” Коста Цонев играе Евънс.
Участва в Съпротивителното придвижване през Втората международна война. Бил е основен редактор на в. “Стършел” и учител във Висшия институт за изобразителни изкуства “Николай Павлович”. През 50-те години заема поста аташе по културата в българското посолство във френската столица.
В Париж съумява да купи скъпи творби на изкуството, с цел да попълни сбирката на Националната художествена изложба в България
Богомил Райнов е добре прочут в литературата по времето на социализма като любимец на властта
През 60-те години, като културно аташе в Париж, дружно с художника Светлин Русев взе участие в подбора и закупуването на картини за Националната художествена изложба и Галерията за задгранично изкуство.
Богомил Райнов прави Бешков звезда във Франция. Албум с истински графики на Илия Бешков остава шлагер на френския антикварен пазар повече от половин век след отпечатването му в Париж. Скъпоценната книга вижда бял свят с помощта на Богомил Райнов, който от 1953 година в продължение на близо 7 години е културно аташе във френската столица. Там се заражда концепцията Бешков да бъде показан на френската аудитория. А това показване и до през днешния ден си остава една от дребното срещи на света с българското изкуство.
По това време Богомил Райнов има към този момент забележителна сбирка от другарства и положителни познанства в средите на международния хайлайф
Писатели като Франсоа Мориак, Жан-Пол Сартр, Луи Арагон, Луи Мерл, Тристан Цара, Жан-Пиер Шаброл, Клод Роа, художници от калибъра на Франс Мазарел, Марсел Громер, Жан Карзу, Марсел Жимон, Борис Таслицки, Жан Ефел, изкуствоведи като Клод Роже-Маркс, Франсин Журден, Жорж Бесон, Кристиан Зервос, видни създатели от света на театъра, киното и музиката като Жерар Филип, Жан Вилар, Жан-Луи Баро, Мадлен Рено, Мишел Симон, Морис Роне, Жо Дасен, Клод Отан-Лара, Луи Дакен, Жорж Брасенс са част от всекидневието на нашия незабравим естет и публицист. Именно тези контакти разрешават на Богомил Райнов да реализира самобитен експорт на българска просвета във Франция. Макар и дребни, пробивите зад Желязната завеса в ония години на Студената война са равностойни на героизъм. Така или другояче, френските читатели се срещат с наши създатели като Георги Караславов, Елисавета Багряна, Атанас Далчев.
Богомил Райнов е оставил след себе си голям брой научни изявления в региона на естетиката, изкуствознанието и културологията. В една от последните си книги - “Людмила”, писателят споделя за задкулисието в българския културен и политически живот през 80-те години, макар че години преди този момент влиза в бездънен идеологически спор със личния си татко.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ