Богомил Бонев, бивш главен секретар на МВР, години по-късно се

Богомил Бонев, някогашен основен секретар на Министерство на вътрешните работи, години по-късно се връща към събитията от началото на прехода и споделя мемоари за напрегнати моменти в системата на вътрешното министерство. В разка си той разяснява основни обстановки и персони от оня интервал, които са оставили диря в политическия живот на страната.

Ужасяващата история Богомил Бонев описа в своя Фейсбук профил, а SafeNews разгласява текста без редакторска интервенция.

 

Длъжността „ Главен секретар на Министерство на вътрешните работи “ още веднъж събира обществен интерес след работата на Георги Кандев против купения избор. Мразят го единствено купувачите на вота.

Предишен подобен интерес имаше към Бойко Борисов като основен секретар.

Но разликата сред двамата е голяма. Кандев е служител на реда от кариерата, приключил академията на ФБР в Куонтико, както и куп други специализации, прочут, преди да стане основен секретар в Европол и Интерпол, владеещ съвършено британски. Той в действителност работеше до момента и то добре. За разлика от Борисов, който имаше визия за работата на Министерство на вътрешните работи единствено от другата страна на барикадата – като обект на разработки. Но за сметка на това, щом се добра до поста, стартира невъобразим до този миг пиар. Той може да се намира в Бургас, примерно, с цел да обере плодовете от труда на служителите на реда там по някакъв случай. В този миг, в случай че се разкрие нещо във Видин, Борисов крещи по телефона:

„ И да кажете на публицистите, че е под персоналното управление на основния секретар! “.

Така построи политическата си известност на гърба на чиновниците от Министерство на вътрешните работи, без да има персонално никаква заслуга. Ще приемем, че е случайност, че тъкмо по негово време станаха най-знаковите убийства на хора от предходното му обграждане. Даже „ царя “ се изцепи тогава, че нямало неприятно сами да се прочистват.

И една история от тайните в мебелировката на кабинета на основния секретар:

Всеки на тази служба от 1993 година до момента може би би трябвало на научи историята на една дупка на дървената ламперия на тавана в кабинета си. Намира се тъкмо над стола на основния секретар. През 1992 година бях основен секретар в първото държавно управление на Съюз на демократичните сили. Имаше един министър на труда и обществените грижи – Векил Ванов. Та той изиска да му дадем револвер. Разбрах, че в казармата е бил трудовак и го пратих в Столичната дирекция да мине курс на образование. След курса ми се обади и изиска да стреля. Поканих го в Министерство на вътрешните работи, там има малко стрелбище долу в подземието. Още сме в кабинета ми и аз стартирам да изваждам от касата персоналното си оръжие и муниции. Имах тогава револвер с диаметър 357 Магнум. Оставям револвера на бюрото и се обръщам към касата за патроните. В този миг до ухото ми пронизителен изстрел. Обръщам се и виждам министърът държи учудено револвера и трепери. През вратата влизат пребледнели секретарката и водача ми. Какво правиш, бе, запитвам Ванов. Ами мислех, че не е зареден, заеква индивидът. Бързо му взех револвера от ръцете да не направи още някоя пакост. При образованието служителите на реда му посочили единствено револвер. Как се разглобява, почиства и прочие Револвер не бил виждал. Все едно да дадеш огнестрелно оръжие на малко дете. Чиста случайност, че не ми отнесе главата. Тази преживелица е поука за всеки идващ основен секретар. Не пускайте политици в кабинета си. Може да ви коства кариерата, а дори и освен това. Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews

 

Още вести четете в: България, Крими & Темида, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News