Богиня, Шер или вещица, или просто една българка – Снежина Петрова
Богиня, Шер или магьосница, или просто една българка, наречена баба Илийца. Различна, епична, светеща с кърваво алена сигнална лампичка, непроменяемо провокативна и постоянно смислена. Очаквано изумителна, Снежина Петрова навлиза в света на Вазов и, дружно със словото му, нагазва със пристрастеност, само че и с разсъдък, във водите на неговата „ Една българка “.
След Медея на Античния спектакъл в Пловдив, актрисата прескача „ няколко “ века, с цел да се разположи комфортно в един различен амфитеатър, в облика на една друга жена, сякаш много по-напред в развиването на историята, само че в действителност... От Медея до баба Илийца няма скок, има единствено съпоставяне, което неизбежно изниква в жаждата за театрални събития, измежду самотата на никнещите като гъби псевдо-пандемичнно-обосновани моноспекли.
Снежина Петрова споделя, демонстрира, разяснява, напомня, съпоставя, иронизира, възпява, припява, проучва – историята, обстоятелствата, героите, теоретиците, системата... За час и пет минути съумява не просто да накара публиката да се върне към Патриарха на българската литература, само че и да го доближи, прозре и оцени още веднъж.
Снимка: Орлин Огнянов, НДК
В привидния темп на нещата от живота, който в действителност е отвън темп, „ Една българка “ е повсеместен план, който се пробва да наложи нов темп, друга посока на мислене и очевидното предпочитание на своите основатели – да бъдат разбрани вярно. Защото, както споделя „ баба Илийца “ 121 години по-късно – „ нищо няма да му стане на Вазов “, в случай че бъде погледнат от чужд ъгъл. Ако бъде интубиран с доза смисленост от ново потомство.
В този театър има думи на ръба – сред актуалната култура и неналичието на прояснение в нея, сред историята и литературата, сред „ българската нощ и съветския ден “, сред несъстоялия се умишлен диалог за национално съзнание и еднаквост, и всекидневното медийно бръщолевене по тематиката, сред този и оня свят...
Свързана с Бог – такава е баба Илийца, такава е и нейната актриса. Тази връзка, а не цензът, има максимален смисъл, когато посягаш на светини.
След „ Квартет “ и „ Медея “, „ Една българка “ е третото огромно доказателство, че не сцената излиза див звяр и владетел на огромните пространства. И гласът ѝ – говорещ или пеещ, стенещ, виещ, провокиращ, смеещ се, рапиращ, фрапантен, и осанката ѝ – като сянка или безподобна плът, и хипнотизиращата магия на очите й, и силата в придвижването на ръцете ѝ, и безспорният й гений – слагат Снежина Петрова в друго, още-космическо измерение и на едно още по-високо ходило в театъра. А кулминационната точка би трябвало да следва...
Екипът на „ Една българка “ в спектакъл „ Азарян “
Режисьор – Десислава Шпатова
Сценарий и постановка – Десислава Шпатова и Снежина Петрова
Композитор – Асен Аврамов
Адаптация на описа „ Една българка “ в свободен ритмизиран стих с обичайни претекстове – Петя Хайнрих
Консултанти – проф. Михаил Неделчев и Биляна Курташева
Видео и аудио постпродукция – Rinkoff
След Медея на Античния спектакъл в Пловдив, актрисата прескача „ няколко “ века, с цел да се разположи комфортно в един различен амфитеатър, в облика на една друга жена, сякаш много по-напред в развиването на историята, само че в действителност... От Медея до баба Илийца няма скок, има единствено съпоставяне, което неизбежно изниква в жаждата за театрални събития, измежду самотата на никнещите като гъби псевдо-пандемичнно-обосновани моноспекли.
Снежина Петрова споделя, демонстрира, разяснява, напомня, съпоставя, иронизира, възпява, припява, проучва – историята, обстоятелствата, героите, теоретиците, системата... За час и пет минути съумява не просто да накара публиката да се върне към Патриарха на българската литература, само че и да го доближи, прозре и оцени още веднъж.
Снимка: Орлин Огнянов, НДК
В привидния темп на нещата от живота, който в действителност е отвън темп, „ Една българка “ е повсеместен план, който се пробва да наложи нов темп, друга посока на мислене и очевидното предпочитание на своите основатели – да бъдат разбрани вярно. Защото, както споделя „ баба Илийца “ 121 години по-късно – „ нищо няма да му стане на Вазов “, в случай че бъде погледнат от чужд ъгъл. Ако бъде интубиран с доза смисленост от ново потомство.
В този театър има думи на ръба – сред актуалната култура и неналичието на прояснение в нея, сред историята и литературата, сред „ българската нощ и съветския ден “, сред несъстоялия се умишлен диалог за национално съзнание и еднаквост, и всекидневното медийно бръщолевене по тематиката, сред този и оня свят...
Свързана с Бог – такава е баба Илийца, такава е и нейната актриса. Тази връзка, а не цензът, има максимален смисъл, когато посягаш на светини.
След „ Квартет “ и „ Медея “, „ Една българка “ е третото огромно доказателство, че не сцената излиза див звяр и владетел на огромните пространства. И гласът ѝ – говорещ или пеещ, стенещ, виещ, провокиращ, смеещ се, рапиращ, фрапантен, и осанката ѝ – като сянка или безподобна плът, и хипнотизиращата магия на очите й, и силата в придвижването на ръцете ѝ, и безспорният й гений – слагат Снежина Петрова в друго, още-космическо измерение и на едно още по-високо ходило в театъра. А кулминационната точка би трябвало да следва...
Екипът на „ Една българка “ в спектакъл „ Азарян “
Режисьор – Десислава Шпатова
Сценарий и постановка – Десислава Шпатова и Снежина Петрова
Композитор – Асен Аврамов
Адаптация на описа „ Една българка “ в свободен ритмизиран стих с обичайни претекстове – Петя Хайнрих
Консултанти – проф. Михаил Неделчев и Биляна Курташева
Видео и аудио постпродукция – Rinkoff
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ