Само в "ШОУ"! Наша певица, разплакала Бойко Борисов, със сътресение на мозъка!
Богдана Петрова е незрящото момиче от Пловдив, което преди години провокира възторг и завоюва първия сезон на музикалния формат „ България търси талант”! Тогава продуцентът Маги Халваджиян не устоя, скочи на сцената и се затича да я прегърне. В публиката тогава бе и министър председателят Бойко Борисов, чийто очи също се насълзиха. Вместо насладата от триумфа си обаче, към днешна дата Боги към този момент има сериозна сбирка от негативи, свързани с порочни практики и в родния музикален отрасъл, и в живота. Тя мина и през нелека борба с музикалната компания на Саня Армутлиева – „ Вирджиния рекърдс”, само че през днешния ден върви повече от стремително напред – упорита и сигурна в гения си.
- Боги, и ти изпя емблематичната ария „ Шушана”, само че във вид, който ме накара да я изслушам до дъно! Никой различен до момента не го направи, повече се котира с чалга звученето. Теб кое те предизвика?
- Всъщност истинското осъществяване е на британски език. Има я и в сръбски вид. Но взех решение да направя „ Шушана” и в своя интерпретация, тъй като непрестанно диспутирам с сътрудници, че всяка ария е хубава, и няма неприятна ария. Просто е доста значимо по какъв начин се извършва и интерпретира. И най-безумната ария, за която като чуеш си казваш: „ Боже, каква е тази дивотия?!”, може да се трансформира в нещо доста красиво, стига да помислиш малко и да създадеш. Така желаех да потвърдя тази своя доктрина и ще не преставам да го върша, тъй като има доста такива песни у нас.
Песента „ Шушана” е много разпространявана и евентуално по този начин и нашите чалга звезди са я чули и интерпретирали по този кръчмарски метод. Знаем, че те се въодушевяват основно от съседите.
- Реагираха ли хора от музикалния отрасъл към теб по-късно осъществяване?
- В музикалните среди у нас, изключително във фолклорните, е по-сложно да получиш някакви възторженостти. Не знам за какво е по този начин, необяснимо е за мен. Но сътрудниците, които работят с мен и ме познават, реагираха мигновено. Поздравиха ме за концепцията.
- Ти завоюва първият формат на музикалното шоу „ България търси талант”, беше значимо да те виждат, само че по-късно изживя призрачен професионален старт. Ще те забележим ли още веднъж в подобен вид музикална конкуренция?
- О, не, не, не желая. Това, че завоювах, не е чак толкоз значимо – по-важно е да вървиш напред, да продължаваш да се развиваш, а не да стоиш на тази в миналото някъде извоювана победа. Но мисля, че всеки, който е минал през подобен вид формати, таи известна доза отчаяние. В България нещата стоят по този начин към момента. Но си права за това, че е доста значимо някой да те забележи и стана по този начин, че мен значими хора ме видяха. Най-вече хора, на които държа и чието мнение на експерти надълбоко почитам. А това е още по-голяма премия.
- Как се разви животът ти, кариерата в годините след тази победа?
- Първо приключих музикалното си обучение – имам две висши образования – едно с поп и джаз пеене и второ с национално пеене. Издадох нов сингъл това лято – „ Стъпки напред”. Получих покана и пях в Америка. И в този момент съм се концентрирала главно в правенето на авторска музика и в правенето на кавъри, които пущам в ютуб канал. Имам и втори канал, в който беседвам с хората за нещата от живота.
- С какви усещания остана от Америка и по какъв начин те посрещнаха българите там?
- Прекрасно беше. Това е мястото, което аз схващам като идеално за работа. Можеш да работиш и да бъдеш себе си. И колкото повече си себе си и правиш това, което обичаш, толкоз по-голяма е вероятността да успееш. Докато в България, в случай че не си с масата, не пееш чалга или не си Криско, няма кой да те забележи.
В Америка всеки има своето място. Търси се творчеството, оригиналността. Аз бях в Ню Йорк, а българите там ме посрещнаха в действителност необикновено. Останаха доста удовлетворени. И до ден-днешен подкрепям контакти с тях, тъй като останаха близки в душата ми. Там чествах и юбилеен рожден ден – 25-ия. Всички бяха доста горди, че се пя на български език – за първи път в тази зала, а това е залата на Организация на обединените нации, в която нормално пеят огромни музикални имена.
- От интервала на твоята победа в шоуто ми беше споделила преди време, че пазиш прекрасен спомен само за Маги Халваджиян. Още ли е по този начин?
- Поради обстоятелството, че ние не поддържаме връзка постоянно дружно, той е построил една визия за мен като актьор, която не е доста вярна, само че аз не го упреквам. Той не ме вижда, не вижда ежедневната работа, а вероятно готовия артикул. Не съм сигурна до дъно, че е по този начин, само че прочетох някъде негови думи. Не знам до каква степен да имам вяра дали фактически по този начин е споделил. Докато не го чуя персонално от него, не съм изцяло сигурна. Но аз не преставам да съм зад него и не бих го предала, каквото и да стане, каквото и да каже за мен. Винаги ще го поддържам.
- Надявам се, че проблемите ти със Саня Армутлиева, за които си споделяла нееднократно, са към този момент в предишното?!
- Ами… за жал тя продължава да ми основава проблеми, тъй като има властта за това. Кофти е, само че както и да е. Да си гледа работата, аз си виждам своята (усмихва се). Въпреки че са минали години, аз очевидно още й преча с нещо, не знам…
- Може би си прекомерно надарена..!
- Ами какво да направя (смее се). Не знам. Може с нещо да съм я засегнала, не знам с какво. Може би, в случай че се забележим и уточним с какво съм я обидила, и й се извиня, това да завърши, само че тя не е подобен човек, който би седнал да приказва за тези неща. И просто ще продължава да ми прави мръсотии, а аз ще не преставам настойчиво напред. Мина ми времето на тези огромни фантазии за огромни подиуми. Това, което желая да върша в този момент е да пея и да сътворявам музика, която да ми носи задоволство, пък да става, каквото ще.
- Мислиш ли за албум?
- Мисля, да. Доста сингли към този момент издадох. Но към този момент на напред във времето е устрема ми да направя клубно турне, тъй като имам доста театрални хрумвания, които ми се желае да осъществявам.
- Ти се движиш с куче-водач, а преди време ми бе споделила за едни много неприемливи улични практики. Интересува ме какво е ситуацията към днешна дата?
- Ще те отчайвам.. за жал това продължава. И е всекидневие. И от време на време толкоз доста ми писва, че излизам без кучето, а на него от аероплан му проличава, че е куче-пазач, само че какво от това. Кучето е толкоз благо, толкоз внимава с мен всичко да е наред.
Например, когато усети, че някой не е добре благосклонен към мен, застава с телцето си пред мен или ме бута да се връщам обратно без команда. Понякога в действителност не мога да схвана българинът… Какво му пречи това куче?! Аз се оправям, само че все по сложния метод. Ето, неотдавна излязох без кучето, тъй като в действителност ми писна от това отношение. Но по този начин паднах на един разрушен тротоар, че след това бях със разтърсване на мозъка. Ако съм с кучето, ще имам кахъри, а в случай че съм без – мога да падна и да се пребия.
- Излизай с кучето, с цел да пазиш здравето си. А хората, които не са се култивирали в индивиди, да си вземат решение казуса по различен метод! Другото е безусловно ненормално!
- Права си, да… Наистина пострадах, когато взех решение да изляза без кучето. И това се случи тъкмо преди празниците. Трябваше да отида да взема племенницата си от учебно заведение и стана ужасно ситуацията. На всеки може да се случи, освен на мен.
- Запомнила съм една твоя ужасно мощна и мъчителна имитация: „ Не желая да виждам, тъй като светът и по този начин ми се коства прекомерно противен!” Но ти тази хубост, за която приказваш, доста от дълго време си я проектирала и развила от вътрешната страна.
- Надявам се да е по този начин, благодаря ти за тези думи. А другото, за мое страдание, става все по-вярно. Толкова неприятни хора има, чак не мога да допускам. И когато хората са неприятни, те и погрозняват, остаряват грозно, усетила съм го неведнъж до момента. Трудно е да се опазиш като човек в днешно време.
Интервю на Анелия ПОПОВА
- Боги, и ти изпя емблематичната ария „ Шушана”, само че във вид, който ме накара да я изслушам до дъно! Никой различен до момента не го направи, повече се котира с чалга звученето. Теб кое те предизвика?
- Всъщност истинското осъществяване е на британски език. Има я и в сръбски вид. Но взех решение да направя „ Шушана” и в своя интерпретация, тъй като непрестанно диспутирам с сътрудници, че всяка ария е хубава, и няма неприятна ария. Просто е доста значимо по какъв начин се извършва и интерпретира. И най-безумната ария, за която като чуеш си казваш: „ Боже, каква е тази дивотия?!”, може да се трансформира в нещо доста красиво, стига да помислиш малко и да създадеш. Така желаех да потвърдя тази своя доктрина и ще не преставам да го върша, тъй като има доста такива песни у нас.
Песента „ Шушана” е много разпространявана и евентуално по този начин и нашите чалга звезди са я чули и интерпретирали по този кръчмарски метод. Знаем, че те се въодушевяват основно от съседите.
- Реагираха ли хора от музикалния отрасъл към теб по-късно осъществяване?
- В музикалните среди у нас, изключително във фолклорните, е по-сложно да получиш някакви възторженостти. Не знам за какво е по този начин, необяснимо е за мен. Но сътрудниците, които работят с мен и ме познават, реагираха мигновено. Поздравиха ме за концепцията.
- Ти завоюва първият формат на музикалното шоу „ България търси талант”, беше значимо да те виждат, само че по-късно изживя призрачен професионален старт. Ще те забележим ли още веднъж в подобен вид музикална конкуренция?
- О, не, не, не желая. Това, че завоювах, не е чак толкоз значимо – по-важно е да вървиш напред, да продължаваш да се развиваш, а не да стоиш на тази в миналото някъде извоювана победа. Но мисля, че всеки, който е минал през подобен вид формати, таи известна доза отчаяние. В България нещата стоят по този начин към момента. Но си права за това, че е доста значимо някой да те забележи и стана по този начин, че мен значими хора ме видяха. Най-вече хора, на които държа и чието мнение на експерти надълбоко почитам. А това е още по-голяма премия.
- Как се разви животът ти, кариерата в годините след тази победа?
- Първо приключих музикалното си обучение – имам две висши образования – едно с поп и джаз пеене и второ с национално пеене. Издадох нов сингъл това лято – „ Стъпки напред”. Получих покана и пях в Америка. И в този момент съм се концентрирала главно в правенето на авторска музика и в правенето на кавъри, които пущам в ютуб канал. Имам и втори канал, в който беседвам с хората за нещата от живота.
- С какви усещания остана от Америка и по какъв начин те посрещнаха българите там?
- Прекрасно беше. Това е мястото, което аз схващам като идеално за работа. Можеш да работиш и да бъдеш себе си. И колкото повече си себе си и правиш това, което обичаш, толкоз по-голяма е вероятността да успееш. Докато в България, в случай че не си с масата, не пееш чалга или не си Криско, няма кой да те забележи.
В Америка всеки има своето място. Търси се творчеството, оригиналността. Аз бях в Ню Йорк, а българите там ме посрещнаха в действителност необикновено. Останаха доста удовлетворени. И до ден-днешен подкрепям контакти с тях, тъй като останаха близки в душата ми. Там чествах и юбилеен рожден ден – 25-ия. Всички бяха доста горди, че се пя на български език – за първи път в тази зала, а това е залата на Организация на обединените нации, в която нормално пеят огромни музикални имена.
- От интервала на твоята победа в шоуто ми беше споделила преди време, че пазиш прекрасен спомен само за Маги Халваджиян. Още ли е по този начин?
- Поради обстоятелството, че ние не поддържаме връзка постоянно дружно, той е построил една визия за мен като актьор, която не е доста вярна, само че аз не го упреквам. Той не ме вижда, не вижда ежедневната работа, а вероятно готовия артикул. Не съм сигурна до дъно, че е по този начин, само че прочетох някъде негови думи. Не знам до каква степен да имам вяра дали фактически по този начин е споделил. Докато не го чуя персонално от него, не съм изцяло сигурна. Но аз не преставам да съм зад него и не бих го предала, каквото и да стане, каквото и да каже за мен. Винаги ще го поддържам.
- Надявам се, че проблемите ти със Саня Армутлиева, за които си споделяла нееднократно, са към този момент в предишното?!
- Ами… за жал тя продължава да ми основава проблеми, тъй като има властта за това. Кофти е, само че както и да е. Да си гледа работата, аз си виждам своята (усмихва се). Въпреки че са минали години, аз очевидно още й преча с нещо, не знам…
- Може би си прекомерно надарена..!
- Ами какво да направя (смее се). Не знам. Може с нещо да съм я засегнала, не знам с какво. Може би, в случай че се забележим и уточним с какво съм я обидила, и й се извиня, това да завърши, само че тя не е подобен човек, който би седнал да приказва за тези неща. И просто ще продължава да ми прави мръсотии, а аз ще не преставам настойчиво напред. Мина ми времето на тези огромни фантазии за огромни подиуми. Това, което желая да върша в този момент е да пея и да сътворявам музика, която да ми носи задоволство, пък да става, каквото ще.
- Мислиш ли за албум?
- Мисля, да. Доста сингли към този момент издадох. Но към този момент на напред във времето е устрема ми да направя клубно турне, тъй като имам доста театрални хрумвания, които ми се желае да осъществявам.
- Ти се движиш с куче-водач, а преди време ми бе споделила за едни много неприемливи улични практики. Интересува ме какво е ситуацията към днешна дата?
- Ще те отчайвам.. за жал това продължава. И е всекидневие. И от време на време толкоз доста ми писва, че излизам без кучето, а на него от аероплан му проличава, че е куче-пазач, само че какво от това. Кучето е толкоз благо, толкоз внимава с мен всичко да е наред.
Например, когато усети, че някой не е добре благосклонен към мен, застава с телцето си пред мен или ме бута да се връщам обратно без команда. Понякога в действителност не мога да схвана българинът… Какво му пречи това куче?! Аз се оправям, само че все по сложния метод. Ето, неотдавна излязох без кучето, тъй като в действителност ми писна от това отношение. Но по този начин паднах на един разрушен тротоар, че след това бях със разтърсване на мозъка. Ако съм с кучето, ще имам кахъри, а в случай че съм без – мога да падна и да се пребия.
- Излизай с кучето, с цел да пазиш здравето си. А хората, които не са се култивирали в индивиди, да си вземат решение казуса по различен метод! Другото е безусловно ненормално!
- Права си, да… Наистина пострадах, когато взех решение да изляза без кучето. И това се случи тъкмо преди празниците. Трябваше да отида да взема племенницата си от учебно заведение и стана ужасно ситуацията. На всеки може да се случи, освен на мен.
- Запомнила съм една твоя ужасно мощна и мъчителна имитация: „ Не желая да виждам, тъй като светът и по този начин ми се коства прекомерно противен!” Но ти тази хубост, за която приказваш, доста от дълго време си я проектирала и развила от вътрешната страна.
- Надявам се да е по този начин, благодаря ти за тези думи. А другото, за мое страдание, става все по-вярно. Толкова неприятни хора има, чак не мога да допускам. И когато хората са неприятни, те и погрозняват, остаряват грозно, усетила съм го неведнъж до момента. Трудно е да се опазиш като човек в днешно време.
Интервю на Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ