Богдана Карадочева и Стефан Димитров окончателно търпят провал в дело,

Богдана Карадочева и Стефан Димитров дефинитивно търпят неуспех в дело, по което са били излъгани със съсобственост в хотел в Слънчев бряг.

Това излиза наяве от известие на Върховен касационен съд, като решението на последната инстанция, естествено, е дефинитивно.

Семейството известни естрадни реализатори е подало иск против двама души - някои си Златка Миткова и Атанас Митков по обвиняването за машинация.

Карадочева и Димитров настояват, че Митков ги е измамили с 300 000 $. През лятото на 1999 година хотелиерът им предложил да се включат дружно с него в приватизацията на хотел " Зефир " в Слънчев бряг. Те се познавали с него още от 1992 година, защото отсядали в един от хотелите му в Слънчев бряг и му имали доверие. В общата компания постоянно се включвали Лили Иванова и Васил Найденов.

Артистичното семейство наброило на хотелиера Атанас Митков 300 000 $, а той заречен, че откакто придобие хотела, ще ги впише като равноправни съдружници в него. На 23 септември 1999 година Агенцията по приватизацията продава " Зефир " на Едноличен търговец „ Атанас Митков “ за 500 000 $. Той заплаща първична вноска от 150 000 $, а след това изплаща цялата сума. Но и до ден-днешен не е вписал Богдана и Стефан като съсобственици, гласи късата версия на проблема.

Още софийският областен съд през 2016 година обаче оправдава двамата подсъдими.

Казусът един път се превърта през Софийски градски съд, той още веднъж оправдава Миткови, само че с решение на Апелативния съд делото се връща на Градския за ново разглеждане.

Така през 2021 година Софийски градски съд излиза с ново решение - като изцяло анулира оправдателната присъда и прекратяванаказателното произвеждане, тъй като е изтекла безспорната отминалост.

Певицата и известният композитор обаче не престават да упорстват, че са били държани в 8-годишно подвеждане, че ще станат съсобственици на хотел " Зефир " и по този начин, преследвайки имотна полза, отсрещната страна им е предизвикала щета в изключително огромни размери - 514 720 лева, налагащо квалифициране на измамата като " изключително тежък случай ".

Върховен касационен съд приема, че вярно Софийски градски съд е приложил закона, който го задължава при приключване на периода на безспорната погасителна отминалост да анулира първоинстанционната присъда и да приключи наказателното произвеждане, като единственото изискване е - да е изминал избран интервал от време.

Ако продължаваното престъпение, т. е. - интервала, в който са поддържали заблуждението у " вложителите ", е от 1999 година до 2007 година, наказателното гонене за това действие се изключва след приключване на период от 15 години от довършването му.

Върховните съдии показват и някои от аргументите, които са довели до тази развръзка:

- здравословното положение на един от подсъдимите, само че и

- късното внасяне на обвиняването от страна на прокуратурата за разглеждане в съда, както и

- историята се бави и поради пропуск на първия правосъден състав на Софийски градски съд да установи, че по отношение на негов член съществува основателно подозрение за отказ - трябвало е въпросният член да се води, тъй като е взел участие преди този момент и в следствието. Така делото би било застрашено да се произнесе по него " противозаконен състав ".

И макар, че държавното обвиняване е описало комплицирано и неразбираемо към коя дата завършва прстъплението,...

„... Към 31. 12. 2022 година срокът на отминалостта за наказателно гонене е изминал, заради което, при експлицитното искане на подсъдимите за прекратяването на наказателното произвеждане, по-нататъшното му разглеждане и решение е неприемливо ", безапелационни са висшите съдии.

Ето и известието от пресслужбата на Върховен касационен съд в оригинал:

Върховен касационен съд удостовери решението на Софийски градски съд, с което заради изтекла отминалост е прекъснато делото против Златка и Атанас Миткови по обвиняване, че са поддържали у Богдана К. и Стефан Д. подвеждане, че ще станат съсобственици на хотел в к. к. „ Слънчев бряг “

С Решение № 249/06. 07. 2023 година по наказателно дело № 433/2023 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие решението на Софийския градски съд (СГС) по в. н. о. х. д. № 5116/2021 година Решението не предстои на обжалване.

Делото е формирано по касационна тъжба на частните обвинители Богдана К. и Стефан Д. против решението на Софийски градски съд, с което е анулирана присъдата по н. о. х. д. № 20079/2016 година на Софийския областен съд (СРС) и е прекъснато наказателното произвеждане против Златка Миткова и Атанас Митков по обвиняването за машинация.

Делото е прегледано от Софийски градски съд наново след постановените от Софийския апелативен съд обновяване и анулация на предходното въззивно решение на Софийски градски съд, с което е доказана присъдата на СРС за оправдаване на Златка Миткова и Атанас Митков по обвиняването, че са поддържали у потърпевшите 8-годишно подвеждане, че ще станат съсобственици на хотел „ Зефир “ в к. к. „ Слънчев бряг “ и по този начин, преследвайки имотна полза, са им предизвикали щета в изключително огромни размери (514 720 лева.), налагащо квалифициране на измамата като „ изключително тежък случай “.

Тричленният състав на Върховен касационен съд приема касационната тъжба за неоснователна. Развитите в нея доводи не почиват на закона – наредбата на член 334, т. 4 от Наказателно-процесуален кодекс задължава въззивния съд при приключване на периода на безспорната погасителна отминалост за наказателно гонене да анулира първоинстанционната присъда и да приключи наказателното произвеждане, като за упражняването на това пълномощие е задоволително само съществуването на една причина с материално-правен темперамент – изминал избран интервал от време. Забавянето на производството се дължи освен на аргументи, произлизащи от здравословното положение на един от подсъдимите, само че също по този начин и заради късното внасяне на обвиняването за разглеждане в правосъдно произвеждане, както и в пропуща на първия правосъден състав на Софийски градски съд да установи, че по отношение на негов член съществува основателно подозрение за събитията по член 29, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс и невъзможността му да взе участие в този правосъден състав заради заплахата по делото да се произнесе „ противозаконен състав “. Според висшите съдии е противоречиво дали забавянето на производството с произнасянето на въззивното решение след приключване на давностния период и след приключване на инструктивните периоди съставлява процесуално нарушаване, доколкото периодите за правене на правосъдни актове са всеки път с инструктивен темперамент. Същественото е, че даже и да се показа тезата за естеството на коментираното деяние на съдията по правене на въззивното решение, то не може нито да бъде поправено, нито да бъде отстранено при възможната анулация на правосъдния акт и връщане на делото за новото му разглеждане от различен състав на въззивната инстанция.

Съдебният състав на Върховен касационен съд установи, че въззивният съд вярно е приложил института на отминалостта, като е спазил процесуалните условия – подсъдимите ясно и недвусмислено са изразили мнение, че желаят производството да се приключи заради изтекла отминалост, което удостоверяват и в изказванията си пред касационния съд. Установено е, че подсъдимите са били предадени на съд за продължавано закононарушение, осъществено в интервала от месец юли 1999 година до 2007 година Без подозрение, давностният период за наказателно гонене стартира да тече от датата на дотъкмяване на закононарушението, а при продължаваните закононарушения – от датата на последното включено в него действие. Санкцията на закононарушението по член 211, прочие 1 по отношение на член 209, алинея 1 от Наказателен кодекс планува наказване „ отнемане от независимост “ от 3 до 10 години. Независимо от прекъсването или спирането на отминалостта, наказателното гонене за това действие се изключва след приключване на период от 15 години от довършването му. „ Следователно към 31. 12. 2022 година срокът на отминалостта за наказателно гонене е изминал, заради което, при експлицитното искане на подсъдимите за прекратяването на наказателното произвеждане, по-нататъшното му разглеждане и решение е неприемливо “, безапелационни са висшите съдии. Независимо от разногласията, произлизащи от неразбираемо дефинираното обвиняване за крайния миг на дотъкмяване на закононарушението, по отношение на това от кой миг стартира да тече давностният период, той е изминал и към най-късната допустима дата – 31. 12. 2022 година, както вярно е приел и въззивният съд. травел нюз