Политологът Богдан Козма: Румъния ще има добри отношения със Западна Европа, дори ако я оглави президент суверенист
Богдан Козма е програмен координатор в The German Marshall Fund, с опит в региона на геополитиката на Централна и Източна Европа и ролята на гражданската интензивност за подсилване на демокрацията. Областите му на експертиза включват самодейността „ Три морета “, институциите на Европейския съюз, външната политика и геополитическата динамичност на Черноморския район.
Притежава бакалавърска степен по политология и магистърска степен по философия, политика и стопанска система (ППЕ) от Букурещкия университет. Понастоящем е докторант в Докторантското учебно заведение по интернационалните въпроси към Академията за стопански проучвания в Букурещ.
Богдан Козма изяснява настоящото положение на румънско-полските връзки, предизвестява, че динамичността на румънско-унгарските връзки не трябва да се преувеличава, и отбелязва възходяща наклонност в румънско-украинските връзки. Козма отбелязва, че евроатлантическите сътрудници желаят по-тясно съдействие сред Румъния, България и Турция, само че желае повече начинания за съдействие да идват непосредствено от Букурещ или София, а не като реакция на външен напън.
Що се отнася до идващия президент на Румъния, анализаторът заключава, че без значение дали той ще бъде суверенист или проевропейски политик, външната му политика ще зависи значително от това накъде ще духат ветровете в района. След като " нуклеарната опасност " Калин Джорджеску бе обезвредена, Румъния ще има положителни връзки със Западна Европа, даже в случай че я оглави президент суверенист.
Какви промени очаквате в районните връзки на Румъния - с Полша, Унгария и Украйна, в случай че идващият президент на Румъния е суверенист и в случай че е про-Ваймарския триъгълник (Полша-Германия-Франция)? Всъщност по какъв начин бихте определили външнополитическия избор, който румънските гласоподаватели би трябвало да създадат?
За благополучие към този момент не сме в обстановката на „ червен код “ от декември 2024 година, когато успеха на щеше да значи съществено нарушение на всички външни задължения на Румъния, освен във връзка с Полша и Украйна. Румъния ще продължи да понася последствията от решението за оповестяване на президентските избори за недействителни, изключително във връзка с стратегическия си сътрудник оттатък океана, който гневно подлага на критика това решение. По отношение на съдействието с европейските страни обаче обстановката към този момент не е толкоз тревожна.
Така че, в случай че погледнем към представителите на суверенисткото течение, Джордже Симион и Виктор Понта, можем да забележим, че те не са изцяло срещу разговора с европейските сътрудници. Независимо дали става дума за изявите на Джордже Симион паралелно с европейски националистически водачи като някогашния полски министър-председател Матеуш Моравецки или сегашния италиански министър-председател Джорджа Мелони, или за мандата на Виктор Понта в интервала 2012-2015 година, нито един от тези водачи не наподобява податлив да поеме радикални задължения, които биха прекъснали връзките на Румъния с Европейския съюз.
Нито пък имат потенциала да го създадат. Въпреки че постоянно се вършат паралели сред тях и Виктор Орбан, постоянно се пропуща един значим подробност: консолидираният надзор, който Орбан е построил над личната си партия през годините. В съпоставяне с него Джордже Симион е в нежно състояние. Суверенистите са разграничени на три партии, две от които (POT и SOS) са учредени от хора, които са в открит спор със Симион и които могат да отдръпват поддръжката си когато и да е. Дори в партията AUR, която той оглавява, се носят клюки за вероятен раздор сред него и другия съпредседател Клаудиу Тарзиу.
Ако бъдещият президент на Румъния е суверенист, той най-вероятно ще се стреми да се възползва както от европейските сътрудници, по този начин и от други участници като Китай, с които ще се опита да взаимодейства, без да поема огромни задължения, които биха провокирали последици от европейска страна. Що се отнася до връзките с Украйна и Русия, позицията на Съединени американски щати и вероятният отговор на Европейския съюз ще играят решаваща роля. Един суверенистки надъхан президент, който и да е от двамата, няма да бъде модернист, а ще изчака да види накъде ще духат геополитическите ветрове.
Не знам дали етикетът „ проваймарски триъгълник “ е най-подходящ в този подтекст, защото трите страни - Полша, Германия и Франция - също са изправени пред вътрешни суверенистки талази и не постоянно работят като обединен блок във всички области. Например, в дебата за нуклеарната сила Румъния застана против Германия и Австрия. Освен това румънските политици, които са в съпротива на суверенистичната наклонност, не настояват безусловно, че са прогермански, профренски или прополски настроени, а по-скоро се дефинират като проевропейски или проевроатлантически настроени. В този смисъл по-подходящ етикет би бил проевропейци или поддръжници на пакта „ Снагов “ (Пакта “Снагов ” е единодушие от 1995 година на всички детайли на румънския политически хайлайф за следване на външнополитическа линия за присъединение към НАТО и ЕС).
Ако идващият президент на Румъния е проевропейски надъхан, може да се чака, че външната политика няма да претърпи основни промени спрямо досегашната посока. Въпреки това си коства да се означи, че външната политика, насърчавана от обичайна политическа класа на Румъния, като цяло е по-скоро реактивна, в сравнение с самодейна. Един проевропейски президент ще следва посоката, заложена от Брюксел, само че е малко евентуално да бъде деен състезател, който да демонстрира самодейност за поощряване на ползите на Европейския съюз в района, както вършат Полша, Литва или даже Република Молдова.
Войната в Украйна докара до подписването на стратегическо партньорство сред България и Румъния през март 2023 година Какво следва в румънско-българските връзки след президентските избори? Кой или какво е движещата мощ за смяна в тези връзки? Колко огромна е упоритостта на двете страни да ги развият и какви са пречките за това?
Парадоксално е по какъв начин две прилежащи, съюзнически страни с толкоз близка просвета и история, които са минали през процесите на взаимно присъединение към НАТО, Европейския съюз, а наскоро и към Шенгенското пространство, в последна сметка подписват стратегическо партньорство едвам през 2023 година, и то в подтекста на войната в Украйна.
Въпреки че не съм осведомен в елементи с външната политика на София, считам, че България, сходно на Румъния, организира реактивна външна политика, при която двете страни изчакват да се появят благоприятни условия за съдействие, вместо сами да предизвикват разговор. Тази липса на самодейност ми се коства съществена спънка за развиването на румънско-българските връзки.
Убеден съм, че с подписването на това стратегическо партньорство двустранните връзки ще продължат да се укрепват. Това е значима стъпка, която може да проправи пътя за нови взаимни планове в региона на сигурността, изключително в Черноморския район, енергетиката и трансграничната инфраструктура.
Що се отнася до упоритостта на двете страни да задълбочат тези връзки, имам вяра, че стратегическата им позиция като страни на източния фланг на НАТО, с изход на Черно море и част от Шенгенското пространство, от ден на ден притегля интереса на евроатлантическите сътрудници, които желаят по-тясно съдействие сред Румъния, България и Турция, както е отразено и в. Вярвам, че политическите елити в двете страни са подтикнати от геополитическия подтекст да засилят стратегическото партньорство, което ще бъде от изгода и за двете страни. Разбира се, бих желал да виждам от ден на ден начинания за съдействие, които да идват непосредствено от Букурещ или София, а освен като реакция на външен напън. За да се случи това обаче, би трябвало да има повече разговор сред румънците и българите и в тази връзка бих желал да поздравявам напъните, които полагате, с цел да стимулирате колкото се може повече диалози сред двата бряга на Дунав.
Съществува румънско обаяние от Полша, от нейния стопански триумф, от въздействието ѝ на равнище Европейски Съюз. Но през последните 10 и повече години можем да забележим и по какъв начин когато Румъния избере немскоговорящ президент, Полша става суверенна и назад - когато Доналд Туск, упрекван в Полша, че е прогермански надъхан, е министър-председател във Варшава, суверенизмът в Румъния се ускорява. Каква е същинската същина на полско-румънските връзки?
Всъщност, става все по-лесно да се забележи, че както политиците в Букурещ, по този начин и румънските специалисти деликатно наблюдават триумфите на Варшава. Въпреки това, когато приказваме за полско-румънските връзки, не можем просто да преглеждаме дихотомията сред съдействие и конкуренция.
Полша е модел, който и проевропейците, и суверенистите желаят да повторят по диаметрално противоположни аргументи. От една страна, Полша притегля интереса на румънските проевропейци, които виждат в Доналд Туск образец за предвидлив водач, одобряван съществено от западноевропейските сътрудници в поддръжка на европейския план. В същото време суверенистите ценят партията „ Право и правдивост “ (Prawo i Sprawiedliwość - PiS), а в по-радикална форма - партията „ Конфедерация “, която пропагандира националистически и насочен към обичайните полезности дискурс и се бунтува против Брюксел. С други думи, можем да приказваме за безмълвно почитание на румънската политическа класа към Полша.
Що се отнася до избирането на водачи с проевропейски или суверенистки възгледи против течението, това не наподобява да е имало доста негативно влияние върху двустранните връзки. Обръщам внимание върху интервала 2012-2015 година, когато в Румъния министър-председател беше политик, който през днешния ден е суверенистки претендент на президентските избори през май 2025 година, а в Полша отпред на държавното управление беше Доналд Туск. Това не беше спънка за развиването на.
Впоследствие, както споменахте, станахме очевидци на поврат в обстановката: избирането на немскоговорящ президент в Румъния, до момента в който в Полша на власт пристигна суверенистка коалиция. Това също не докара до утежняване на, защото това беше интервалът, в който се създаваха взаимни стратегически планове, като самодейността „ Три морета “, формата „ Букурещ 9 “ или съдействието в региона на нуклеарната енергетика.
След загубата на доверие в полско-унгарските връзки след експлоадирането на войната в Украйна тогавашният полски министър-председател Матеуш Моравецки посети Букурещ и започнаха да се реализират редица начинания за културно и друго съдействие сред румънци и поляци.
Последният интервал е време на подсилване на стратегическото партньорство сред Полша и Румъния освен в културната, само че и в икономическата и отбранителната област.
От културна позиция двете страни утвърдиха 3 март като ден на полско-румънската взаимност, а този жест беше последван от стартирането на Румънско-полския културен сезон (2024-2025 г.), който изведе на напред във времето изложения и събития, проведени в музеи и културни институции в двете страни.
Може би още по-значимо развиване имаше координацията в региона на защитата. Румъния реши да последва образеца на Полша и да закупи самоходни гаубици K9 от Южна Корея, като възнамерява да ги създава на локално равнище. Като се има поради, че и Полша употребява същата система, решението доста спомага за понижаване на разноските за поддръжка.
От икономическа позиция търговията сред двете страни надвишава 11 милиарда евро годишно и сме очевидци на решения на огромни полски компании, като веригата магазини Żabka (стояща зад марката Froo) и PKO Bank Polski, да разширят активността си на румънския пазар.
Би било неправилно обаче да се счита, че тези стъпки са резултат от утежняване на връзките сред Полша и Унгария. Румънско-полското партньорство предхожда този раздор сред Будапеща и Варшава и ще продължи да се развива въз основа на общи ползи, без значение от развиването на връзките сред Полша и Унгария.
Унгарско-румънските връзки са на високо равнище отдавна. Как това доближаване сред румънци и унгарци - на равнище елити и хора - въздейства на полско-румънските и украинско-румънските връзки?
Тук повдигнахте няколко взаимосвързани въпроса, позволете ми да ги прегледам поредно, като стартира с румънско-унгарските връзки.
Тези връзки се демонстрират по-скоро на декларативно ниво. Разбира се, поддръжката на Унгария за присъединението на Румъния към Шенгенското пространство беше приета и оценена от политическата класа в Букурещ. Но в случай че погледнем оттатък този епизод, можем да забележим, че множеството от съответните планове за съдействие сред двете страни се реализират в многостранни формати, като Европейския съюз, НАТО или самодейността „ Три морета “, в които вземат участие и други страни.
На двустранно ниво по време на държавни срещи сред Румъния и Унгария сме очевидци на заявления за предпочитание за усилване на съдействието в разнообразни области (енергетика, търговия, превоз и др.). Въпреки това, даже и в тези контексти, румънската страна обществено наблягаше рисковете за. Следователно не можем да приказваме за забележителен прогрес. Неотдавнашен образец е изразеното от румънските управляващи опълчване на желанието на унгарската група MVM да придобие E.ON, което беше стимулирано със съображения за сигурност.
Икономическите връзки също не са отбелязали забележителен прогрес. Делът на румънския импорт от Унгария през днешния ден. За разлика от това вносът от Полша се е нараснал за същия интервал от 3,6% на 6,2%.
Възможността на Унгария да въздейства върху връзките на Румъния с Полша или Украйна е незначителна. Първо, сходно въздействие би било в прорез с ползите на Румъния в региона на сигурността. Второ, то би породило напрежение освен в връзките с тези две страни, само че и в връзките с Брюксел. И на трето място, от реалистична позиция на интернационалните връзки Унгария не може да предложи на Румъния нищо - нито стопански изгоди, нито гаранции за сигурност, които да обезпечат такова въздействие на Будапеща. Само благосклонностите на една малцинствена част от политическата класа и електората не са задоволителни, с цел да доведат до фрапантни промени във външната политика.
Що се отнася до позицията на суверенистките политически елити към вероятно доближаване с Полша и Украйна, първо ще загатна, че двете страни би трябвало да се преглеждат настрана. В случая с Полша и двата сегмента на политическия набор в Букурещ наблюдават с интерес събитията във Варшава; това не значи безусловно мощно предпочитание за усилване на съдействието. Въпреки това актуалните представители на суверенисткото течение в президентската конкуренция в предишното са показвали неприкритост към Полша.
Ситуацията с Украйна е по-сложна. Тук в действителност се следи отвращение от страна на суверенистите за доближаване, само че тази позиция не е повлияна от Унгария. По-скоро въздействието, упражнявано от Вашингтон, и по-специално позицията на президента Доналд Тръмп по отношение на Украйна, ще има доста по-съществено влияние. То ще ускори или, в противен случай, ще понижи това отвращение за връзки на суверенистите.
Румъния имаше някои открити въпроси с Украйна след разпадането на Съветския съюз. Но през октомври 2023 година двете страни откриха стратегическо партньорство, а през лятото на 2024 година подписаха съглашение за съдействие в региона на сигурността. Какво е настоящето положение на двустранните връзки?
За тези, които гледат извън и се пробват да схванат естеството на румънско-украинските връзки, е значимо първо да схванат, че до 2014 година Украйна не съществуваше в груповото схващане на румънците като суверенна, самостоятелна страна със лична външна политика. Преди Евромайдана и експлоадирането на войната в Донбас румънското общество възприемаше Украйна по-скоро като продължение на Москва. Т.е. страна, съобразяваща се с дневния ред на Кремъл, по метод, съпоставим със настоящето разбиране на Беларус.
Конфликтите, за които споменахте, като разногласието за установяване на границите на изключителните стопански зони към Змийския остров или спора в Приднестровието (в който Румъния поддържаше Република Молдова, а Украйна - приднестровските сепаратистки сили), не способстваха за топене на двустранните връзки.
Ситуацията се промени доста след 2014 година Първата стъпка беше активизирането на комерсиалните връзки с намаляването на митата след подписването на Споразумението за асоцииране сред Украйна и Европейския съюз. Последваха няколко значими стъпки за усилване на съдействието в области като сигурността, инфраструктурата и културата.
При огромната съветска инвазия, провокирана на 24 февруари 2022 година, Румъния даде на Украйна забележителна военна поддръжка. Въпреки че тези прехвърляния бяха осъществени без транспарантна връзка с румънските жители, е известно (от украинската преса), че Румъния даде съоръжение и муниции, съвместими със руските системи в украинската войска, както и модерни военни технологии, като да вземем за пример батарея Patriot.
Най-важната поддръжка от страна на Румъния обаче беше логистична. Страната ни улесни преноса на оръжия, доставени от други европейски страни, в това число България, за Украйна. Румъния също по този начин разреши на украинските кораби да употребяват румънските пристанища за експорт на аграрни артикули към европейските и африканските пазари. В същия дух бяха ускорени проектите за създаване на, с цел да се укрепи логистичната мрежа на южната граница на Украйна. Не на последно място, Румъния играе водеща роля в образованието на украински водачи във военновъздушната база във Фетещ, където е основан европейски център за образование на самолети F-16.
На собствен ред украинската страна отговори на тези старания с няколко решения, които ускориха двустранното партньорство. Най-важното от тях беше, а не на по този начин наречения „ молдовски език “, за формален език на румънското малцинство в Украйна.
Разбира се, има и други нерешени въпроси, свързани с правата на румънското малцинство в Украйна, само че съм уверен, че те ще бъдат решени в близко бъдеще. За страдание, този въпрос е дискутиран в общественото пространство съвсем извънредно от политици суверенисти. Считам това за огромна стратегическа неточност от страна на проевропейския лагер, изключително предвид на обстоятелството, че зачитането на правата на националните малцинства е една от главните полезности на Европейския съюз. Нещо повече, Украйна по този начин или другояче е длъжна да се заеме с тях като част от процеса на присъединение към Европейски Съюз.
Така че, макар суверенистката наклонност, позицията, в която се намираме през днешния ден във връзка с румънско-украинските връзки, е доста по-добра, в сравнение с преди 2014 г.
Притежава бакалавърска степен по политология и магистърска степен по философия, политика и стопанска система (ППЕ) от Букурещкия университет. Понастоящем е докторант в Докторантското учебно заведение по интернационалните въпроси към Академията за стопански проучвания в Букурещ.
Богдан Козма изяснява настоящото положение на румънско-полските връзки, предизвестява, че динамичността на румънско-унгарските връзки не трябва да се преувеличава, и отбелязва възходяща наклонност в румънско-украинските връзки. Козма отбелязва, че евроатлантическите сътрудници желаят по-тясно съдействие сред Румъния, България и Турция, само че желае повече начинания за съдействие да идват непосредствено от Букурещ или София, а не като реакция на външен напън.
Що се отнася до идващия президент на Румъния, анализаторът заключава, че без значение дали той ще бъде суверенист или проевропейски политик, външната му политика ще зависи значително от това накъде ще духат ветровете в района. След като " нуклеарната опасност " Калин Джорджеску бе обезвредена, Румъния ще има положителни връзки със Западна Европа, даже в случай че я оглави президент суверенист.
Какви промени очаквате в районните връзки на Румъния - с Полша, Унгария и Украйна, в случай че идващият президент на Румъния е суверенист и в случай че е про-Ваймарския триъгълник (Полша-Германия-Франция)? Всъщност по какъв начин бихте определили външнополитическия избор, който румънските гласоподаватели би трябвало да създадат?
За благополучие към този момент не сме в обстановката на „ червен код “ от декември 2024 година, когато успеха на щеше да значи съществено нарушение на всички външни задължения на Румъния, освен във връзка с Полша и Украйна. Румъния ще продължи да понася последствията от решението за оповестяване на президентските избори за недействителни, изключително във връзка с стратегическия си сътрудник оттатък океана, който гневно подлага на критика това решение. По отношение на съдействието с европейските страни обаче обстановката към този момент не е толкоз тревожна.
Така че, в случай че погледнем към представителите на суверенисткото течение, Джордже Симион и Виктор Понта, можем да забележим, че те не са изцяло срещу разговора с европейските сътрудници. Независимо дали става дума за изявите на Джордже Симион паралелно с европейски националистически водачи като някогашния полски министър-председател Матеуш Моравецки или сегашния италиански министър-председател Джорджа Мелони, или за мандата на Виктор Понта в интервала 2012-2015 година, нито един от тези водачи не наподобява податлив да поеме радикални задължения, които биха прекъснали връзките на Румъния с Европейския съюз.
Нито пък имат потенциала да го създадат. Въпреки че постоянно се вършат паралели сред тях и Виктор Орбан, постоянно се пропуща един значим подробност: консолидираният надзор, който Орбан е построил над личната си партия през годините. В съпоставяне с него Джордже Симион е в нежно състояние. Суверенистите са разграничени на три партии, две от които (POT и SOS) са учредени от хора, които са в открит спор със Симион и които могат да отдръпват поддръжката си когато и да е. Дори в партията AUR, която той оглавява, се носят клюки за вероятен раздор сред него и другия съпредседател Клаудиу Тарзиу.
Ако бъдещият президент на Румъния е суверенист, той най-вероятно ще се стреми да се възползва както от европейските сътрудници, по този начин и от други участници като Китай, с които ще се опита да взаимодейства, без да поема огромни задължения, които биха провокирали последици от европейска страна. Що се отнася до връзките с Украйна и Русия, позицията на Съединени американски щати и вероятният отговор на Европейския съюз ще играят решаваща роля. Един суверенистки надъхан президент, който и да е от двамата, няма да бъде модернист, а ще изчака да види накъде ще духат геополитическите ветрове.
Не знам дали етикетът „ проваймарски триъгълник “ е най-подходящ в този подтекст, защото трите страни - Полша, Германия и Франция - също са изправени пред вътрешни суверенистки талази и не постоянно работят като обединен блок във всички области. Например, в дебата за нуклеарната сила Румъния застана против Германия и Австрия. Освен това румънските политици, които са в съпротива на суверенистичната наклонност, не настояват безусловно, че са прогермански, профренски или прополски настроени, а по-скоро се дефинират като проевропейски или проевроатлантически настроени. В този смисъл по-подходящ етикет би бил проевропейци или поддръжници на пакта „ Снагов “ (Пакта “Снагов ” е единодушие от 1995 година на всички детайли на румънския политически хайлайф за следване на външнополитическа линия за присъединение към НАТО и ЕС).
Ако идващият президент на Румъния е проевропейски надъхан, може да се чака, че външната политика няма да претърпи основни промени спрямо досегашната посока. Въпреки това си коства да се означи, че външната политика, насърчавана от обичайна политическа класа на Румъния, като цяло е по-скоро реактивна, в сравнение с самодейна. Един проевропейски президент ще следва посоката, заложена от Брюксел, само че е малко евентуално да бъде деен състезател, който да демонстрира самодейност за поощряване на ползите на Европейския съюз в района, както вършат Полша, Литва или даже Република Молдова.
Войната в Украйна докара до подписването на стратегическо партньорство сред България и Румъния през март 2023 година Какво следва в румънско-българските връзки след президентските избори? Кой или какво е движещата мощ за смяна в тези връзки? Колко огромна е упоритостта на двете страни да ги развият и какви са пречките за това?
Парадоксално е по какъв начин две прилежащи, съюзнически страни с толкоз близка просвета и история, които са минали през процесите на взаимно присъединение към НАТО, Европейския съюз, а наскоро и към Шенгенското пространство, в последна сметка подписват стратегическо партньорство едвам през 2023 година, и то в подтекста на войната в Украйна.
Въпреки че не съм осведомен в елементи с външната политика на София, считам, че България, сходно на Румъния, организира реактивна външна политика, при която двете страни изчакват да се появят благоприятни условия за съдействие, вместо сами да предизвикват разговор. Тази липса на самодейност ми се коства съществена спънка за развиването на румънско-българските връзки.
Убеден съм, че с подписването на това стратегическо партньорство двустранните връзки ще продължат да се укрепват. Това е значима стъпка, която може да проправи пътя за нови взаимни планове в региона на сигурността, изключително в Черноморския район, енергетиката и трансграничната инфраструктура.
Що се отнася до упоритостта на двете страни да задълбочат тези връзки, имам вяра, че стратегическата им позиция като страни на източния фланг на НАТО, с изход на Черно море и част от Шенгенското пространство, от ден на ден притегля интереса на евроатлантическите сътрудници, които желаят по-тясно съдействие сред Румъния, България и Турция, както е отразено и в. Вярвам, че политическите елити в двете страни са подтикнати от геополитическия подтекст да засилят стратегическото партньорство, което ще бъде от изгода и за двете страни. Разбира се, бих желал да виждам от ден на ден начинания за съдействие, които да идват непосредствено от Букурещ или София, а освен като реакция на външен напън. За да се случи това обаче, би трябвало да има повече разговор сред румънците и българите и в тази връзка бих желал да поздравявам напъните, които полагате, с цел да стимулирате колкото се може повече диалози сред двата бряга на Дунав.
Съществува румънско обаяние от Полша, от нейния стопански триумф, от въздействието ѝ на равнище Европейски Съюз. Но през последните 10 и повече години можем да забележим и по какъв начин когато Румъния избере немскоговорящ президент, Полша става суверенна и назад - когато Доналд Туск, упрекван в Полша, че е прогермански надъхан, е министър-председател във Варшава, суверенизмът в Румъния се ускорява. Каква е същинската същина на полско-румънските връзки?
Всъщност, става все по-лесно да се забележи, че както политиците в Букурещ, по този начин и румънските специалисти деликатно наблюдават триумфите на Варшава. Въпреки това, когато приказваме за полско-румънските връзки, не можем просто да преглеждаме дихотомията сред съдействие и конкуренция.
Полша е модел, който и проевропейците, и суверенистите желаят да повторят по диаметрално противоположни аргументи. От една страна, Полша притегля интереса на румънските проевропейци, които виждат в Доналд Туск образец за предвидлив водач, одобряван съществено от западноевропейските сътрудници в поддръжка на европейския план. В същото време суверенистите ценят партията „ Право и правдивост “ (Prawo i Sprawiedliwość - PiS), а в по-радикална форма - партията „ Конфедерация “, която пропагандира националистически и насочен към обичайните полезности дискурс и се бунтува против Брюксел. С други думи, можем да приказваме за безмълвно почитание на румънската политическа класа към Полша.
Що се отнася до избирането на водачи с проевропейски или суверенистки възгледи против течението, това не наподобява да е имало доста негативно влияние върху двустранните връзки. Обръщам внимание върху интервала 2012-2015 година, когато в Румъния министър-председател беше политик, който през днешния ден е суверенистки претендент на президентските избори през май 2025 година, а в Полша отпред на държавното управление беше Доналд Туск. Това не беше спънка за развиването на.
Впоследствие, както споменахте, станахме очевидци на поврат в обстановката: избирането на немскоговорящ президент в Румъния, до момента в който в Полша на власт пристигна суверенистка коалиция. Това също не докара до утежняване на, защото това беше интервалът, в който се създаваха взаимни стратегически планове, като самодейността „ Три морета “, формата „ Букурещ 9 “ или съдействието в региона на нуклеарната енергетика.
След загубата на доверие в полско-унгарските връзки след експлоадирането на войната в Украйна тогавашният полски министър-председател Матеуш Моравецки посети Букурещ и започнаха да се реализират редица начинания за културно и друго съдействие сред румънци и поляци.
Последният интервал е време на подсилване на стратегическото партньорство сред Полша и Румъния освен в културната, само че и в икономическата и отбранителната област.
От културна позиция двете страни утвърдиха 3 март като ден на полско-румънската взаимност, а този жест беше последван от стартирането на Румънско-полския културен сезон (2024-2025 г.), който изведе на напред във времето изложения и събития, проведени в музеи и културни институции в двете страни.
Може би още по-значимо развиване имаше координацията в региона на защитата. Румъния реши да последва образеца на Полша и да закупи самоходни гаубици K9 от Южна Корея, като възнамерява да ги създава на локално равнище. Като се има поради, че и Полша употребява същата система, решението доста спомага за понижаване на разноските за поддръжка.
От икономическа позиция търговията сред двете страни надвишава 11 милиарда евро годишно и сме очевидци на решения на огромни полски компании, като веригата магазини Żabka (стояща зад марката Froo) и PKO Bank Polski, да разширят активността си на румънския пазар.
Би било неправилно обаче да се счита, че тези стъпки са резултат от утежняване на връзките сред Полша и Унгария. Румънско-полското партньорство предхожда този раздор сред Будапеща и Варшава и ще продължи да се развива въз основа на общи ползи, без значение от развиването на връзките сред Полша и Унгария.
Унгарско-румънските връзки са на високо равнище отдавна. Как това доближаване сред румънци и унгарци - на равнище елити и хора - въздейства на полско-румънските и украинско-румънските връзки?
Тук повдигнахте няколко взаимосвързани въпроса, позволете ми да ги прегледам поредно, като стартира с румънско-унгарските връзки.
Тези връзки се демонстрират по-скоро на декларативно ниво. Разбира се, поддръжката на Унгария за присъединението на Румъния към Шенгенското пространство беше приета и оценена от политическата класа в Букурещ. Но в случай че погледнем оттатък този епизод, можем да забележим, че множеството от съответните планове за съдействие сред двете страни се реализират в многостранни формати, като Европейския съюз, НАТО или самодейността „ Три морета “, в които вземат участие и други страни.
На двустранно ниво по време на държавни срещи сред Румъния и Унгария сме очевидци на заявления за предпочитание за усилване на съдействието в разнообразни области (енергетика, търговия, превоз и др.). Въпреки това, даже и в тези контексти, румънската страна обществено наблягаше рисковете за. Следователно не можем да приказваме за забележителен прогрес. Неотдавнашен образец е изразеното от румънските управляващи опълчване на желанието на унгарската група MVM да придобие E.ON, което беше стимулирано със съображения за сигурност.
Икономическите връзки също не са отбелязали забележителен прогрес. Делът на румънския импорт от Унгария през днешния ден. За разлика от това вносът от Полша се е нараснал за същия интервал от 3,6% на 6,2%.
Възможността на Унгария да въздейства върху връзките на Румъния с Полша или Украйна е незначителна. Първо, сходно въздействие би било в прорез с ползите на Румъния в региона на сигурността. Второ, то би породило напрежение освен в връзките с тези две страни, само че и в връзките с Брюксел. И на трето място, от реалистична позиция на интернационалните връзки Унгария не може да предложи на Румъния нищо - нито стопански изгоди, нито гаранции за сигурност, които да обезпечат такова въздействие на Будапеща. Само благосклонностите на една малцинствена част от политическата класа и електората не са задоволителни, с цел да доведат до фрапантни промени във външната политика.
Що се отнася до позицията на суверенистките политически елити към вероятно доближаване с Полша и Украйна, първо ще загатна, че двете страни би трябвало да се преглеждат настрана. В случая с Полша и двата сегмента на политическия набор в Букурещ наблюдават с интерес събитията във Варшава; това не значи безусловно мощно предпочитание за усилване на съдействието. Въпреки това актуалните представители на суверенисткото течение в президентската конкуренция в предишното са показвали неприкритост към Полша.
Ситуацията с Украйна е по-сложна. Тук в действителност се следи отвращение от страна на суверенистите за доближаване, само че тази позиция не е повлияна от Унгария. По-скоро въздействието, упражнявано от Вашингтон, и по-специално позицията на президента Доналд Тръмп по отношение на Украйна, ще има доста по-съществено влияние. То ще ускори или, в противен случай, ще понижи това отвращение за връзки на суверенистите.
Румъния имаше някои открити въпроси с Украйна след разпадането на Съветския съюз. Но през октомври 2023 година двете страни откриха стратегическо партньорство, а през лятото на 2024 година подписаха съглашение за съдействие в региона на сигурността. Какво е настоящето положение на двустранните връзки?
За тези, които гледат извън и се пробват да схванат естеството на румънско-украинските връзки, е значимо първо да схванат, че до 2014 година Украйна не съществуваше в груповото схващане на румънците като суверенна, самостоятелна страна със лична външна политика. Преди Евромайдана и експлоадирането на войната в Донбас румънското общество възприемаше Украйна по-скоро като продължение на Москва. Т.е. страна, съобразяваща се с дневния ред на Кремъл, по метод, съпоставим със настоящето разбиране на Беларус.
Конфликтите, за които споменахте, като разногласието за установяване на границите на изключителните стопански зони към Змийския остров или спора в Приднестровието (в който Румъния поддържаше Република Молдова, а Украйна - приднестровските сепаратистки сили), не способстваха за топене на двустранните връзки.
Ситуацията се промени доста след 2014 година Първата стъпка беше активизирането на комерсиалните връзки с намаляването на митата след подписването на Споразумението за асоцииране сред Украйна и Европейския съюз. Последваха няколко значими стъпки за усилване на съдействието в области като сигурността, инфраструктурата и културата.
При огромната съветска инвазия, провокирана на 24 февруари 2022 година, Румъния даде на Украйна забележителна военна поддръжка. Въпреки че тези прехвърляния бяха осъществени без транспарантна връзка с румънските жители, е известно (от украинската преса), че Румъния даде съоръжение и муниции, съвместими със руските системи в украинската войска, както и модерни военни технологии, като да вземем за пример батарея Patriot.
Най-важната поддръжка от страна на Румъния обаче беше логистична. Страната ни улесни преноса на оръжия, доставени от други европейски страни, в това число България, за Украйна. Румъния също по този начин разреши на украинските кораби да употребяват румънските пристанища за експорт на аграрни артикули към европейските и африканските пазари. В същия дух бяха ускорени проектите за създаване на, с цел да се укрепи логистичната мрежа на южната граница на Украйна. Не на последно място, Румъния играе водеща роля в образованието на украински водачи във военновъздушната база във Фетещ, където е основан европейски център за образование на самолети F-16.
На собствен ред украинската страна отговори на тези старания с няколко решения, които ускориха двустранното партньорство. Най-важното от тях беше, а не на по този начин наречения „ молдовски език “, за формален език на румънското малцинство в Украйна.
Разбира се, има и други нерешени въпроси, свързани с правата на румънското малцинство в Украйна, само че съм уверен, че те ще бъдат решени в близко бъдеще. За страдание, този въпрос е дискутиран в общественото пространство съвсем извънредно от политици суверенисти. Считам това за огромна стратегическа неточност от страна на проевропейския лагер, изключително предвид на обстоятелството, че зачитането на правата на националните малцинства е една от главните полезности на Европейския съюз. Нещо повече, Украйна по този начин или другояче е длъжна да се заеме с тях като част от процеса на присъединение към Европейски Съюз.
Така че, макар суверенистката наклонност, позицията, в която се намираме през днешния ден във връзка с румънско-украинските връзки, е доста по-добра, в сравнение с преди 2014 г.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ