Благодетелят Димитър Кудоглу
Богатството, извоювано с почтен труд, би трябвало да служи човеку, с цел да прави положителни и потребни каузи. Намирал съм смисъл в живота единствено тогава, когато съм можал да направя нещо положително, да бъда потребен на народа си, на бедните, на страдащите… Това твърди един от огромните български индустриалци Димитър Кудоглу. Характерната наставка -оглу в името отличава най-почитаните и уважавани семейства в Османската империя. Този прославен българин с изострен бизнес усет и с обилно сърце е спечелил публичното самопризнание на покровител. Дарил е доста и от всичко това е на път да остане единствено една фасада. Ето каква е историята…
Димитър Кудоглу е роден на 21 август 1862 година в село Габрово, Ксантийско, в фамилията на Петър и Стана Кудоглу, които се занимават с търговия на тютюн. От седемте деца в фамилията остават живи единствено Димитър и Мария. Началното си обучение момчето получава в родното си село, след това учи в влиятелно гръцко учебно заведение на остров Хиос и завършва Френския колеж в Цариград. Освен български, владее още четири езика: френски, немски, гръцки и турски. Ранната гибел на татко му е повод да поеме бизнеса и да продължи търговията с тютюн, както и грижата за майка си и сестра си. Въвеждането на тютюневия монопол в Османската империя през 1883 година прекъсва търговията с рязан тютюн и Димитър Кудоглу концентрира активността си в откупуването и преработката на необработен тютюн в Ксанти, където той се открива дружно със брачната половинка си Екатерина, която принадлежи към един от най-заможните родове в Беломорието. Той съумява да умножи фамилното благосъстояние и стартира да търси нови вероятности.
Димитър Кудоглу - Снимка Държавен списък
В Дрезден
През 1903 година напуща Ксанти и се заселва Дрезден, Германия, където е борсата за търговия с тютюн в Средна и Западна Европа. Семейство Кудоглу устройва своя нов дом в един от най-престижните квартали на града и сполучливо се приобщава към елитното общество. Домът им е в унисон с традициите на немската аристокрация и най-богатите индустриални семейства. Още се пази споменът за лятната градина с магнолиите, за трапезарията с сбирка от скъпи порцеланови сервизи, салона за пушене и кабинета на огромния търговец с богатата библиотека. А когато Димитър Кудоглу става почетен консул на България в Дрезден, купува и втора къща, където да извършва тези свои отговорности. Тя става известна като Консулатото.
Връзка с родния край
Димитър Кудоглу пази връзките си с родния край. При всяко пътешестване в Беломорието посещава Габрово и се интересува от учебното заведение, църквата, лекуването на хората. В края на ХІХ век поема издръжката на няколко младежи оттова да учат в гимназиите в Пловдив и Солун, а по-късно да следват медицина в Австрия. През 1908 г. създава амбулатория и аптека, подсигурява заплатата на лекаря, както и безвъзмездни медикаменти. През 1910 година подарява бащината си къща за учебно заведение и финансира нейното преустрояване.
До Балканската война в 1912 година активността на Димитър Кудоглу е обвързвана с износа на тютюн за Европа. След войната към България са присъединени Беломорска Тракия и елементи от Македония, където има обичаи в производството и преработката на ориенталски тютюн. Бежанците от частите на Тракия и Македония, останали отвън България, придвижват своя опит в развъждането и операцията на тютюн, като Пловдив става средище на тази активност. През лятото на 1913 година, по време на Междусъюзническата война, родното му село е опожарено. Населението се избавя с бягство към България, множеството се заселват в региона на Пловдив. Разбирайки за тази покруса, той изпраща финансова поддръжка.
Щедрост
През 1913 и 1914 година Кудоглу оказва помощ на стойност към 1 млн. лева на бежанци, инвалиди, сиропиталища, лечебни заведения и благотворителни сдружения. След включването на България в Първата международна война през 1915 година прави дарения на сдруженията на Червения кръст в Пловдив, София и Ксанти, на сдружение „ Самарянка “ в Пловдив, на фондове на царското семейство, на българските пленници посредством благотворителни организации в Швейцария. Става най-големият донор на основания в Пловдив Върховен комитет на благотворителността. С неговите средства са открити 11 безвъзмездни трапезарии, в които всекидневно се раздава топла храна на над 1000 деца на фронтоваци. По това време Димитър Кудоглу за първи път споделя концепцията си да сътвори в Пловдив болница за гратис лекуване на всички нуждаещи се. Купува и място, само че до практическа реализация не се стига. През 1917 година провежда безвъзмездни трапезарии в Кавала, Ксанти и София. Изразходваните от него средства по това време надвишават 3 млн. лева
Граждански заслуги
Даренията на Димитър Кудоглу не престават и през 1920 година той внася в Българската академия на науките 100 000 лева за фонд на негово име, приходите от който са предопределени за издаване на литературни писания. През 1921 година прави дарения на фонд „ Иван Вазов “, на фонд „ Цанко Церковски “, на Министерството на просветата, на фонд „ Автономия на университета “. От 1919 до 1926 година даренията за щедрост на Димитър Кудоглу доближават 2, 5 млн. лева Със свои средства устоя млади български музиканти, измежду тях - оперната певица Мара Фратева и цигуларката Недялка Симеонова, на която купува цигулка " Сториони " от XVIII в. С писмо от 29 септември 1921 година министърът на просвещението Стоян Омарчевски благодари за родолюбивата активност на донора и го уведомява, че е награден от цар Борис ІІІ с медал „ За гражданска заслуга “ ІІ степен.
Храм на здравето
В края на декември 1923 година след лекуване в Сан Ремо умира брачната половинка на Димитър Кудоглу. Няколко месеца по-късно той се връща към концепцията си за основаване в Пловдив на здравно заведение, в което „ на безконечни времена да намират изцерение и облекчение страдащите хора от най-опасните и заразни заболявания “. В края на 1926 година Димитър Кудоглу купува за 5 млн. лева постройката на хотел „ Цар Симеон “, финансира с още 3,5 млн. лева нейното преустрояване и съоръжение с най-съвременна здравна инсталация, подарява и тютюневите си склада в Пловдив, които са в сектора сред Централна гара, ул. „ Иван Вазов “ и бул. „ Христо Ботев “. Кудоглу става наемател на своята довчерашна благосъстоятелност и се самозадължава всяка година да внася по 800 000 лева за издръжката на Дома на благотворителността и на националното здраве „ Димитър Петров Кудоглу “, който също е дарил. Фондацията се ръководи от Ефория (настоятелство). В Правилника е записано: " Никой не може да бъде върнат... Членовете на Ефорията са длъжни да не допущат, щото диспансерът да стане място за печелене на частна клиентела и да не разрешават никога лекарите да злоупотребяват с ситуацията и за персонално облагодетелстване... "
Признателност
На 22 декември 1926 година с декрет на цар Борис ІІІ е одобрен специфичен закон за Дома, като предходния ден депутатите са приели закона с овации. Министър-председателят Андрей Ляпчев отдава заслуженото на донора от високата естрада на Народното събрание: „ Мой дълг е пред Народното събрание да изкажа благодарността на държавното управление и на целия български народ към този добър човек. Той в цялата си житейска активност се е управлявал на първо място от правилото, че основава с труда си богатства и пести от извоюваното, не толкова за персонални изгоди и прахосване, що се касае за публичната изгода ”. На 8 октомври 1927 година е формалното разкриване на Дома. Кудоглу желал скромна гала, само че хиляди пловдивчани го приветстват с грандиозна манифестация и притихват при неговите думи: „ Благодаря, благодаря милион пъти за достойнството, която ми вършиме. Никога няма да не помни благосклонностите, що ми проявихте при освещаването на този Дом, който е Ваш, който е Дом на целия български народ “. Неслучайно той става най-известното здравно заведение в Града на тепетата.
Как ехото заглъхва
След дълго боледуване на 7 март 1940 година в Пловдив умира неговият почетен жител Димитър Кудоглу. По подигравка на ориста индивидът, който основава първия белодробен диспансер в България, си отива от пневмония. Погребан е във величествена гробница в Централния гробищен парк. Втората му брачна половинка, която също не е могла да има свои деца, основава в негова памет детска ясла „ Кудоглу “. В градската градина „ Цар Симеон “ е повдигнат негов бюст монумент. Но през 1951 година паметникът дружно с диспансера са преместени в края на града на бул. „ Цариградско шосе “.
След 1944 година Домът на благотворителността и националното здраве е одържавен, активността му се трансформира и последователно се свива. И въпреки да е монумент на културата, през 1973 година постройката е разрушена, с цел да бъде разширена Централната поща. Така желанието на донора диспансерът да служи на българския народ за безконечни времена остава неосъществено. През 2002 година пловдивските общинари гласоподават да бъде съборена и детската ясла. Теренът е продаден и на това място е издигнат ресторант.
Спомен от предходна популярност
Тютюневите хранилища на Кудоглу е емблематична индустриална постройка в Пловдив, състояща се от две свързани постройки, като техните фасади са с богата орнаментика. Толкова са били впечатляващи за времето си, че е издадена пощенска картичка с изображенията им. През 1985 година те получават статут на монумент на културата, като по този начин и не намират своето ново публично предопределение. Проектът " Тютюневият град " планува те да станат културно средище с изложбени, театрални и концертни зали, киносалони, ателиета и музейни експозиции. По образеца на „ Tabakfabrik “ (Линц, Австрия), „ Tabakalera “ (Сан Себастиан, Испания), „ La Ffriche la Belle de Mai “ (Марсилия, Франция), „ Tabacka Kulturfabrik “ (Кошице, Словакия), „ Tobacna 001 “ (Любляна, Словения), „ Tobacco Factory “ (Бристол, Великобритания), „ ArtLab Heidelberg “ (Хайделберг, Германия) - все остарели тютюневи заводи и хранилища, строени през ХІХ и началото на ХХ век, изплатени и преобразени от общините, финансирани от страната. Но откакто това не става, складовете потъват в съсипия и даже горяха през 2016 година Скандалите са на път да приключат с плануваното за тази година строителството на жилищен комплекс на този терен, като планът планува да се запазят фасадите на постройките с културно-историческо значение.
Димитър Кудоглу остава като благодетелят, който ще бъде запомнен с думите: „ Съжалявам, че не съм Рокфелер или Форд, с цел да облекча страданията на десетките небогати и злочести, та да се основат наслада, благополучие и благополучие в нашата хубава татковина... “
Текстът е част от бр. 113 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Димитър Кудоглу е роден на 21 август 1862 година в село Габрово, Ксантийско, в фамилията на Петър и Стана Кудоглу, които се занимават с търговия на тютюн. От седемте деца в фамилията остават живи единствено Димитър и Мария. Началното си обучение момчето получава в родното си село, след това учи в влиятелно гръцко учебно заведение на остров Хиос и завършва Френския колеж в Цариград. Освен български, владее още четири езика: френски, немски, гръцки и турски. Ранната гибел на татко му е повод да поеме бизнеса и да продължи търговията с тютюн, както и грижата за майка си и сестра си. Въвеждането на тютюневия монопол в Османската империя през 1883 година прекъсва търговията с рязан тютюн и Димитър Кудоглу концентрира активността си в откупуването и преработката на необработен тютюн в Ксанти, където той се открива дружно със брачната половинка си Екатерина, която принадлежи към един от най-заможните родове в Беломорието. Той съумява да умножи фамилното благосъстояние и стартира да търси нови вероятности.
Димитър Кудоглу - Снимка Държавен списък В Дрезден
През 1903 година напуща Ксанти и се заселва Дрезден, Германия, където е борсата за търговия с тютюн в Средна и Западна Европа. Семейство Кудоглу устройва своя нов дом в един от най-престижните квартали на града и сполучливо се приобщава към елитното общество. Домът им е в унисон с традициите на немската аристокрация и най-богатите индустриални семейства. Още се пази споменът за лятната градина с магнолиите, за трапезарията с сбирка от скъпи порцеланови сервизи, салона за пушене и кабинета на огромния търговец с богатата библиотека. А когато Димитър Кудоглу става почетен консул на България в Дрезден, купува и втора къща, където да извършва тези свои отговорности. Тя става известна като Консулатото.
Връзка с родния край
Димитър Кудоглу пази връзките си с родния край. При всяко пътешестване в Беломорието посещава Габрово и се интересува от учебното заведение, църквата, лекуването на хората. В края на ХІХ век поема издръжката на няколко младежи оттова да учат в гимназиите в Пловдив и Солун, а по-късно да следват медицина в Австрия. През 1908 г. създава амбулатория и аптека, подсигурява заплатата на лекаря, както и безвъзмездни медикаменти. През 1910 година подарява бащината си къща за учебно заведение и финансира нейното преустрояване.
До Балканската война в 1912 година активността на Димитър Кудоглу е обвързвана с износа на тютюн за Европа. След войната към България са присъединени Беломорска Тракия и елементи от Македония, където има обичаи в производството и преработката на ориенталски тютюн. Бежанците от частите на Тракия и Македония, останали отвън България, придвижват своя опит в развъждането и операцията на тютюн, като Пловдив става средище на тази активност. През лятото на 1913 година, по време на Междусъюзническата война, родното му село е опожарено. Населението се избавя с бягство към България, множеството се заселват в региона на Пловдив. Разбирайки за тази покруса, той изпраща финансова поддръжка.
Щедрост
През 1913 и 1914 година Кудоглу оказва помощ на стойност към 1 млн. лева на бежанци, инвалиди, сиропиталища, лечебни заведения и благотворителни сдружения. След включването на България в Първата международна война през 1915 година прави дарения на сдруженията на Червения кръст в Пловдив, София и Ксанти, на сдружение „ Самарянка “ в Пловдив, на фондове на царското семейство, на българските пленници посредством благотворителни организации в Швейцария. Става най-големият донор на основания в Пловдив Върховен комитет на благотворителността. С неговите средства са открити 11 безвъзмездни трапезарии, в които всекидневно се раздава топла храна на над 1000 деца на фронтоваци. По това време Димитър Кудоглу за първи път споделя концепцията си да сътвори в Пловдив болница за гратис лекуване на всички нуждаещи се. Купува и място, само че до практическа реализация не се стига. През 1917 година провежда безвъзмездни трапезарии в Кавала, Ксанти и София. Изразходваните от него средства по това време надвишават 3 млн. лева
Граждански заслуги
Даренията на Димитър Кудоглу не престават и през 1920 година той внася в Българската академия на науките 100 000 лева за фонд на негово име, приходите от който са предопределени за издаване на литературни писания. През 1921 година прави дарения на фонд „ Иван Вазов “, на фонд „ Цанко Церковски “, на Министерството на просветата, на фонд „ Автономия на университета “. От 1919 до 1926 година даренията за щедрост на Димитър Кудоглу доближават 2, 5 млн. лева Със свои средства устоя млади български музиканти, измежду тях - оперната певица Мара Фратева и цигуларката Недялка Симеонова, на която купува цигулка " Сториони " от XVIII в. С писмо от 29 септември 1921 година министърът на просвещението Стоян Омарчевски благодари за родолюбивата активност на донора и го уведомява, че е награден от цар Борис ІІІ с медал „ За гражданска заслуга “ ІІ степен.
Храм на здравето
В края на декември 1923 година след лекуване в Сан Ремо умира брачната половинка на Димитър Кудоглу. Няколко месеца по-късно той се връща към концепцията си за основаване в Пловдив на здравно заведение, в което „ на безконечни времена да намират изцерение и облекчение страдащите хора от най-опасните и заразни заболявания “. В края на 1926 година Димитър Кудоглу купува за 5 млн. лева постройката на хотел „ Цар Симеон “, финансира с още 3,5 млн. лева нейното преустрояване и съоръжение с най-съвременна здравна инсталация, подарява и тютюневите си склада в Пловдив, които са в сектора сред Централна гара, ул. „ Иван Вазов “ и бул. „ Христо Ботев “. Кудоглу става наемател на своята довчерашна благосъстоятелност и се самозадължава всяка година да внася по 800 000 лева за издръжката на Дома на благотворителността и на националното здраве „ Димитър Петров Кудоглу “, който също е дарил. Фондацията се ръководи от Ефория (настоятелство). В Правилника е записано: " Никой не може да бъде върнат... Членовете на Ефорията са длъжни да не допущат, щото диспансерът да стане място за печелене на частна клиентела и да не разрешават никога лекарите да злоупотребяват с ситуацията и за персонално облагодетелстване... "
Признателност
На 22 декември 1926 година с декрет на цар Борис ІІІ е одобрен специфичен закон за Дома, като предходния ден депутатите са приели закона с овации. Министър-председателят Андрей Ляпчев отдава заслуженото на донора от високата естрада на Народното събрание: „ Мой дълг е пред Народното събрание да изкажа благодарността на държавното управление и на целия български народ към този добър човек. Той в цялата си житейска активност се е управлявал на първо място от правилото, че основава с труда си богатства и пести от извоюваното, не толкова за персонални изгоди и прахосване, що се касае за публичната изгода ”. На 8 октомври 1927 година е формалното разкриване на Дома. Кудоглу желал скромна гала, само че хиляди пловдивчани го приветстват с грандиозна манифестация и притихват при неговите думи: „ Благодаря, благодаря милион пъти за достойнството, която ми вършиме. Никога няма да не помни благосклонностите, що ми проявихте при освещаването на този Дом, който е Ваш, който е Дом на целия български народ “. Неслучайно той става най-известното здравно заведение в Града на тепетата.
Как ехото заглъхва
След дълго боледуване на 7 март 1940 година в Пловдив умира неговият почетен жител Димитър Кудоглу. По подигравка на ориста индивидът, който основава първия белодробен диспансер в България, си отива от пневмония. Погребан е във величествена гробница в Централния гробищен парк. Втората му брачна половинка, която също не е могла да има свои деца, основава в негова памет детска ясла „ Кудоглу “. В градската градина „ Цар Симеон “ е повдигнат негов бюст монумент. Но през 1951 година паметникът дружно с диспансера са преместени в края на града на бул. „ Цариградско шосе “.
След 1944 година Домът на благотворителността и националното здраве е одържавен, активността му се трансформира и последователно се свива. И въпреки да е монумент на културата, през 1973 година постройката е разрушена, с цел да бъде разширена Централната поща. Така желанието на донора диспансерът да служи на българския народ за безконечни времена остава неосъществено. През 2002 година пловдивските общинари гласоподават да бъде съборена и детската ясла. Теренът е продаден и на това място е издигнат ресторант.
Спомен от предходна популярност
Тютюневите хранилища на Кудоглу е емблематична индустриална постройка в Пловдив, състояща се от две свързани постройки, като техните фасади са с богата орнаментика. Толкова са били впечатляващи за времето си, че е издадена пощенска картичка с изображенията им. През 1985 година те получават статут на монумент на културата, като по този начин и не намират своето ново публично предопределение. Проектът " Тютюневият град " планува те да станат културно средище с изложбени, театрални и концертни зали, киносалони, ателиета и музейни експозиции. По образеца на „ Tabakfabrik “ (Линц, Австрия), „ Tabakalera “ (Сан Себастиан, Испания), „ La Ffriche la Belle de Mai “ (Марсилия, Франция), „ Tabacka Kulturfabrik “ (Кошице, Словакия), „ Tobacna 001 “ (Любляна, Словения), „ Tobacco Factory “ (Бристол, Великобритания), „ ArtLab Heidelberg “ (Хайделберг, Германия) - все остарели тютюневи заводи и хранилища, строени през ХІХ и началото на ХХ век, изплатени и преобразени от общините, финансирани от страната. Но откакто това не става, складовете потъват в съсипия и даже горяха през 2016 година Скандалите са на път да приключат с плануваното за тази година строителството на жилищен комплекс на този терен, като планът планува да се запазят фасадите на постройките с културно-историческо значение.
Димитър Кудоглу остава като благодетелят, който ще бъде запомнен с думите: „ Съжалявам, че не съм Рокфелер или Форд, с цел да облекча страданията на десетките небогати и злочести, та да се основат наслада, благополучие и благополучие в нашата хубава татковина... “
Текстът е част от бр. 113 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ