Хаджи Ненчо Палавеев по пътя на богатството
Богатството не е за всяка уста лъжица, това споделя един от най-заможните българи, чието име се подрежда и измежду най-големите донори. Този деятелен човек е имал част от акциите на Суецкия канал, открит през 1869 г. Името му е Ненчо Палавеев. Днес сме уверени, че Суецкият канал е измежду забележителните инженерни достижения на XIX в. - съвсем по цялото си продължение минава през пустинята, само че по това време инвестицията в такова оборудване е била рискова и рискована. Няма безапелационни сведения какъв дял от акциите е държал Палавеев, само че се твърди, че е имал близо 10%.
Ненчо Палавеев е роден през 50-те години на XIX в. в Копривщица, рождената му дата не е тъкмо открита. Той е първото от четирите деца на Неша и Дончо Палавееви. Другите им три деца са Семко, Мария и Гана. Дончо и Иван Маджаров, бащата на бъдещия политик Михаил Маджаров, стават съдружници в „ Масърската компания “. Тя се занимава с експорт на абаджийска продукция за Южна Македония, Цариград, Александрия и Кайро. Запознати твърдят, че точно Дончо Палавеев намира рентабилен пазар за абите и ямурлуците, които стават желани от строителите на Суецкия канал, с цел да се топлят в студените нощи.
Първи стъпки в бизнеса
Ненчо приключва началното си обучение в Копривщица и получава покана от Петко Каравелов да продължи образованието си в Русия. Тръгва дружно със съграждани, само че стига до Карлово, разколебава се и поема назад. През зимата на 1869 година Палавееви и фамилията на Иван Маджаров отиват на поклонение в Йерусалим. Така Ненчо става хаджия. През 1873 година отпътува при татко си в Кайро и става негов помощник. В продължение на шест месеца посещава гръцко учебно заведение, с цел да научи гръцки език. На пристанището в Александрия отваря сладкарница, в която създава и продава малеби, а по-късно се ориентира към кашкавал и месни деликатеси. След 1878 година отпътува за Цариград и стартира собствен бизнес. През 1882 година татко му се завръща в България, а Ненчо Палавеев напълно поема комерсиалната адвокатска фирма и дюкяните му в Кайро и Александрия.
По необятния свят
Ненчо Палавеев не продължава образованието си. Той обаче елементарно учи непознати езици и приказва арабски, гръцки, турски, френски, съветски и британски език. Разгръща активността си в Централна и Източна Азия. Търгува c индиго и слонова кост в Индия; с коприна и персийски килими в Дамаск и Багдад; с кехлибар в Русия; с коприна в Сирия; със седеф и икони в Йерусалим. " В тоя голям път, по който надали е ходил различен българин, хаджи Ненчо търгува с всичките забележителни неща на тия страни, като се почне от слоновата кост и се свърши с живата търговия ", сочи проф. Иван Унджиев.
Хъс за работа
След като придобива акции от Суецкия канал, Ненчо Палаеев взема решение да вложи средства и в недвижимо имущество. Той купува парцели към Кайро и четири конюшни в Александрия. Част от положението си той трансформира в скъпи бумаги. С друга част купува облигации от Египетската земеделска банка и от Египетската национална банка, които се съхраняват в Базел, Швейцария. За да улесни комерсиалните си инициативи и да пътува по-свободно, през 1914 година по образеца на други наши богати сънародници приема съветско поданство и името – Анести Антонович Жиата. Това му оказва помощ да минава гладко през Европа, Азия и Африка. Същевременно развива и връзките си с Англия, като отваря в Кайро магазин за британски артикули.
Дарител
През тези бурни години, в които усилва положението си и работи неуморно, Ненчо Палавеев съвсем не се връща в Копривщица. Първите сведения за негов къс престой в родния град са от 1884 година, само че чак през 1925 година се завръща дефинитивно у дома. През целия си живот подкрепя небогати възпитаници, многодетни фамилии, сираци, вдовици и военни инвалиди. Солидни суми превежда на разнообразни организации, манастири, в това число и за градеж на Пловдивската духовна семинария. С негови пари е довършена постройката на началното учебно заведение в с. Айваджик (днес Дюлево), Панагюрско. Даренията му са многочислени, само че най-големи средства подарява на родната Копривщица и взе участие интензивно в договарянията, плановете и градежите. За осъществяване на своите цели той наема най-хубавите за времето архитекти, строители и художници.
В социална изгода
Значимо дело е построяването на читалището в Копривщица, което носи неговото име – „ Х. Ненчо Д. Палавеев “. Със сумата в размер на 1. 2 млн. лева са построени богата библиотека и сценичен салон. Палавеев е мотор за основаването на читалище в близкия град Златица. Дарява към 100 000 лева за ремонт на остарялото учебно заведение, в което е учил. Негова е заслугата в Копривщица да бъде повдигнат паметникът на Димчо Дебелянов, направен от Иван Лазаров. Близо 1 милион лв. благодетелят дава за ремонт на камбанарията на църквата „ Св. Николай “, обезпечава средства за доизграждане и изписване на храма „ Успение на Пресвета Богородица “, където по-късно се обитава фамилната гробница. Пак с негови пари е издигнат параклисът „ Св. Архангел Михаил “.
Още дарения
Заможният бизнесмен финансира модернизацията на Копривщица. Той задвижва построяването на водопроводната система, инициира и взе участие в залесяването на хълма над града. Навсякъде из калдъръмените улички има чешми и монументи на видни копривщенски персони, за чието съграждане е спомогнал самия той. Две от най-щедрите му дарения за Копривщица са построяването на Паметника-мавзолей в центъра на града и основаването на Полукласическата гимназия „ Любен Каравелов “ и пансиона към нея. Близо 1.5 млн. лева коства построяването на забележителния паметник в чест на починалите в Априлското въстание през 1876. Самоукият полиглот е на мнение, че Копривщица заслужава гимназия, в която да е заложено засиленото проучване на непознати езици. Той отпуска пари за градежа на учебното заведение и кани елитни учители да преподават в него.
Наследство
До края на живота си Ненчо Палавеев не се дами и няма свои деца. Негови родственици се надяват да получат наследството му и даже пораждат раздори. Когато научава за това, подрежда да се купи празен ковчег, да се изпълни с камъни и да се уведомят околните му, че той е умрял. Става очевидец на личното си „ заравяне “, с цел да види до каква степен ще стигнат разногласията за разпределението на това, в което хората от неговия жанр нямат никакъв принос. После взема решение: „ …установявам за мой повсеместен заветник родния ми град Копривщица “. И прибавя: " Богатството не е за всяка уста лъжица! ".
Хаджи Ненчо Палавеев сформира наследството си през 1933 година Към края на живота му неговото положение възлиза на близо 40 млн. лв. и към 450 кг. злато. Последните си дни през 1936 г. прекарва в болничното заведение на БЧК в София. Тленните му остатъци са положени в фамилната гробница Копривщица, изпратен е с уважението на всички в града.
След края
Съгласно волята на донора се учредяват две фондации, които да ръководят благосъстоянието му. Първата е основана още през 1932 година, когато той изпраща дарителски документ до Министерството на просвещението. В него е вписана сумата от 6000 британски лири за изграждане на гимназията „ Любен Каравелов “, като приходите от фонда да служат тя да се устоя за „ безконечни времена “. За да е сигурен, че фондът ще се харчи за задачите си, към него е учредено управление от седемчленна ефория с доживотен мандат и всеки от членовете дефинира приживе своя правоприемник. Бюджетът му следва да се утвърждава всяка година от Народното събрание.
Втората фондация носи името „ Хаджи Ненчо Дончев Палавеев в гр. Копривщица “ и се управлява от Копривщенския общински съвет. Тя ръководи парцели в София, Копривщица и конюшни в Александрия Египет, разполага със солидни суми в скъпи бумаги - от Египетската земеделска банка и от Националната банка на Египет. В наследството си предприемачът включва и свои родственици. Къщата в Ламбовската махала оставя на племенника си Драгия Т. Драгийски, като за нейната поддръжка е планувано да получава месечно по 1000 лева
На ползу роду
Завещанието не съумява напълно да се извърши и това се дължи както на последствията от Втората международна война, по този начин и на промяната на ръководството в България. По време на войната не се получават никакви доходи от чужбина, а сметките в Швейцария са запорирани. Новата власт в България не се придържа прецизно към наследството. В интервала 1945-1949 година е построен пансионът към гимназия „ Любен Каравелов “, само че постройката е употребена по предопределение единствено 3 години. После се трансформира в медицински интернат за лекуване на пациенти с белодробни болести. Дарителят категорично показва, че главният капитал би трябвало да остане недокоснат, само че в средата на 50-те години и това е нарушено.
Местните хора настояват, че от време на време нощем призракът на Ненчо Палавеев обикаля калдъръмените улички на Копривщица. И изясняват, че духът му не може да откри покой, тъй като не е задоволен от осъществяването на заветната му дума: „ Всичко ще остане на ползу роду “. И въпреки всичко големи средства от неговото завещание отиват за културното, просветното и църковното издигане на Копривщица.
Текстът е част от бр. 114 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Ненчо Палавеев е роден през 50-те години на XIX в. в Копривщица, рождената му дата не е тъкмо открита. Той е първото от четирите деца на Неша и Дончо Палавееви. Другите им три деца са Семко, Мария и Гана. Дончо и Иван Маджаров, бащата на бъдещия политик Михаил Маджаров, стават съдружници в „ Масърската компания “. Тя се занимава с експорт на абаджийска продукция за Южна Македония, Цариград, Александрия и Кайро. Запознати твърдят, че точно Дончо Палавеев намира рентабилен пазар за абите и ямурлуците, които стават желани от строителите на Суецкия канал, с цел да се топлят в студените нощи.
Първи стъпки в бизнеса
Ненчо приключва началното си обучение в Копривщица и получава покана от Петко Каравелов да продължи образованието си в Русия. Тръгва дружно със съграждани, само че стига до Карлово, разколебава се и поема назад. През зимата на 1869 година Палавееви и фамилията на Иван Маджаров отиват на поклонение в Йерусалим. Така Ненчо става хаджия. През 1873 година отпътува при татко си в Кайро и става негов помощник. В продължение на шест месеца посещава гръцко учебно заведение, с цел да научи гръцки език. На пристанището в Александрия отваря сладкарница, в която създава и продава малеби, а по-късно се ориентира към кашкавал и месни деликатеси. След 1878 година отпътува за Цариград и стартира собствен бизнес. През 1882 година татко му се завръща в България, а Ненчо Палавеев напълно поема комерсиалната адвокатска фирма и дюкяните му в Кайро и Александрия.
По необятния свят
Ненчо Палавеев не продължава образованието си. Той обаче елементарно учи непознати езици и приказва арабски, гръцки, турски, френски, съветски и британски език. Разгръща активността си в Централна и Източна Азия. Търгува c индиго и слонова кост в Индия; с коприна и персийски килими в Дамаск и Багдад; с кехлибар в Русия; с коприна в Сирия; със седеф и икони в Йерусалим. " В тоя голям път, по който надали е ходил различен българин, хаджи Ненчо търгува с всичките забележителни неща на тия страни, като се почне от слоновата кост и се свърши с живата търговия ", сочи проф. Иван Унджиев.
Хъс за работа
След като придобива акции от Суецкия канал, Ненчо Палаеев взема решение да вложи средства и в недвижимо имущество. Той купува парцели към Кайро и четири конюшни в Александрия. Част от положението си той трансформира в скъпи бумаги. С друга част купува облигации от Египетската земеделска банка и от Египетската национална банка, които се съхраняват в Базел, Швейцария. За да улесни комерсиалните си инициативи и да пътува по-свободно, през 1914 година по образеца на други наши богати сънародници приема съветско поданство и името – Анести Антонович Жиата. Това му оказва помощ да минава гладко през Европа, Азия и Африка. Същевременно развива и връзките си с Англия, като отваря в Кайро магазин за британски артикули.
Дарител
През тези бурни години, в които усилва положението си и работи неуморно, Ненчо Палавеев съвсем не се връща в Копривщица. Първите сведения за негов къс престой в родния град са от 1884 година, само че чак през 1925 година се завръща дефинитивно у дома. През целия си живот подкрепя небогати възпитаници, многодетни фамилии, сираци, вдовици и военни инвалиди. Солидни суми превежда на разнообразни организации, манастири, в това число и за градеж на Пловдивската духовна семинария. С негови пари е довършена постройката на началното учебно заведение в с. Айваджик (днес Дюлево), Панагюрско. Даренията му са многочислени, само че най-големи средства подарява на родната Копривщица и взе участие интензивно в договарянията, плановете и градежите. За осъществяване на своите цели той наема най-хубавите за времето архитекти, строители и художници.
В социална изгода
Значимо дело е построяването на читалището в Копривщица, което носи неговото име – „ Х. Ненчо Д. Палавеев “. Със сумата в размер на 1. 2 млн. лева са построени богата библиотека и сценичен салон. Палавеев е мотор за основаването на читалище в близкия град Златица. Дарява към 100 000 лева за ремонт на остарялото учебно заведение, в което е учил. Негова е заслугата в Копривщица да бъде повдигнат паметникът на Димчо Дебелянов, направен от Иван Лазаров. Близо 1 милион лв. благодетелят дава за ремонт на камбанарията на църквата „ Св. Николай “, обезпечава средства за доизграждане и изписване на храма „ Успение на Пресвета Богородица “, където по-късно се обитава фамилната гробница. Пак с негови пари е издигнат параклисът „ Св. Архангел Михаил “.
Още дарения
Заможният бизнесмен финансира модернизацията на Копривщица. Той задвижва построяването на водопроводната система, инициира и взе участие в залесяването на хълма над града. Навсякъде из калдъръмените улички има чешми и монументи на видни копривщенски персони, за чието съграждане е спомогнал самия той. Две от най-щедрите му дарения за Копривщица са построяването на Паметника-мавзолей в центъра на града и основаването на Полукласическата гимназия „ Любен Каравелов “ и пансиона към нея. Близо 1.5 млн. лева коства построяването на забележителния паметник в чест на починалите в Априлското въстание през 1876. Самоукият полиглот е на мнение, че Копривщица заслужава гимназия, в която да е заложено засиленото проучване на непознати езици. Той отпуска пари за градежа на учебното заведение и кани елитни учители да преподават в него.
Наследство
До края на живота си Ненчо Палавеев не се дами и няма свои деца. Негови родственици се надяват да получат наследството му и даже пораждат раздори. Когато научава за това, подрежда да се купи празен ковчег, да се изпълни с камъни и да се уведомят околните му, че той е умрял. Става очевидец на личното си „ заравяне “, с цел да види до каква степен ще стигнат разногласията за разпределението на това, в което хората от неговия жанр нямат никакъв принос. После взема решение: „ …установявам за мой повсеместен заветник родния ми град Копривщица “. И прибавя: " Богатството не е за всяка уста лъжица! ".
Хаджи Ненчо Палавеев сформира наследството си през 1933 година Към края на живота му неговото положение възлиза на близо 40 млн. лв. и към 450 кг. злато. Последните си дни през 1936 г. прекарва в болничното заведение на БЧК в София. Тленните му остатъци са положени в фамилната гробница Копривщица, изпратен е с уважението на всички в града.
След края
Съгласно волята на донора се учредяват две фондации, които да ръководят благосъстоянието му. Първата е основана още през 1932 година, когато той изпраща дарителски документ до Министерството на просвещението. В него е вписана сумата от 6000 британски лири за изграждане на гимназията „ Любен Каравелов “, като приходите от фонда да служат тя да се устоя за „ безконечни времена “. За да е сигурен, че фондът ще се харчи за задачите си, към него е учредено управление от седемчленна ефория с доживотен мандат и всеки от членовете дефинира приживе своя правоприемник. Бюджетът му следва да се утвърждава всяка година от Народното събрание.
Втората фондация носи името „ Хаджи Ненчо Дончев Палавеев в гр. Копривщица “ и се управлява от Копривщенския общински съвет. Тя ръководи парцели в София, Копривщица и конюшни в Александрия Египет, разполага със солидни суми в скъпи бумаги - от Египетската земеделска банка и от Националната банка на Египет. В наследството си предприемачът включва и свои родственици. Къщата в Ламбовската махала оставя на племенника си Драгия Т. Драгийски, като за нейната поддръжка е планувано да получава месечно по 1000 лева
На ползу роду
Завещанието не съумява напълно да се извърши и това се дължи както на последствията от Втората международна война, по този начин и на промяната на ръководството в България. По време на войната не се получават никакви доходи от чужбина, а сметките в Швейцария са запорирани. Новата власт в България не се придържа прецизно към наследството. В интервала 1945-1949 година е построен пансионът към гимназия „ Любен Каравелов “, само че постройката е употребена по предопределение единствено 3 години. После се трансформира в медицински интернат за лекуване на пациенти с белодробни болести. Дарителят категорично показва, че главният капитал би трябвало да остане недокоснат, само че в средата на 50-те години и това е нарушено.
Местните хора настояват, че от време на време нощем призракът на Ненчо Палавеев обикаля калдъръмените улички на Копривщица. И изясняват, че духът му не може да откри покой, тъй като не е задоволен от осъществяването на заветната му дума: „ Всичко ще остане на ползу роду “. И въпреки всичко големи средства от неговото завещание отиват за културното, просветното и църковното издигане на Копривщица.
Текстът е част от бр. 114 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ