Богатите китайци търсят убежище за активите си преди нов данъчен закон
Богатите китайци незабавно търсят къде да скрият своите активи и приходи в задгранични тръстове преди новите данъчни правила да влязат в действие през идващия месец, написа Bloomberg.
Bank of Singapore регистрира 35 % растеж през второто полугодие на 2018 година на китайските клиенти, които са заинтригувани от офшорни тръстове, съгласно Уун Шиу Лий, шеф в банката. От август запитванията, които водят до основаването на концерн, който предлага " благоприятни условия за обмисляне на данъчното облагане " са се удвоили.
Реформите в Китай, които ще влязат в действие от 1 януари, целят да понижат данъчната тежест върху хората с ниски и междинни приходи, като накарат богатите да заплащат повече. Освен това те зареждат бизнеса на консултанти, частни банкери и юристи, които специализират в основаването на такива тръстове.
Личното благосъстояние на китайците набъбна до $21 трилиона предходната година. И практиката средствата да бъдат крити в чужбина става все по-честа. Дори и със усилване на регулациите предходната година, които затрудниха изнасяването на средства в чужбина и рисковите покупко-продажби по придобиване, средствата, които напущат страната, ще доближат $1 трилион тази година, съгласно пресмятане на Boston Consulting Group.
Някои от най-богатите китайци към този момент употребяват такива тръстове. Ву Яжун, която е в строителния бизнес и има към $7,5 милиарда, към този момент държи повече от половината от своята империя посредством записаната на Кайманските острови Longfor Group Holdings посредством фамилен концерн. Миналият месец тя е трансферирала активи в различен концерн на името на нейната щерка.
Тръстовете слагат активите под собствеността на трета страна. Това от време на време може да ограничи опцията на притежателя им да прави някои решения, само че оказва помощ за избягването на налози, които от време на време стигат до 20% от облагата.
Защо комунистически Китай е дом на толкоз доста милиардери?
За комплицираната връзка сред идеологията, държавните политики и ултра богатите
Bank of Singapore регистрира 35 % растеж през второто полугодие на 2018 година на китайските клиенти, които са заинтригувани от офшорни тръстове, съгласно Уун Шиу Лий, шеф в банката. От август запитванията, които водят до основаването на концерн, който предлага " благоприятни условия за обмисляне на данъчното облагане " са се удвоили.
Реформите в Китай, които ще влязат в действие от 1 януари, целят да понижат данъчната тежест върху хората с ниски и междинни приходи, като накарат богатите да заплащат повече. Освен това те зареждат бизнеса на консултанти, частни банкери и юристи, които специализират в основаването на такива тръстове.
Личното благосъстояние на китайците набъбна до $21 трилиона предходната година. И практиката средствата да бъдат крити в чужбина става все по-честа. Дори и със усилване на регулациите предходната година, които затрудниха изнасяването на средства в чужбина и рисковите покупко-продажби по придобиване, средствата, които напущат страната, ще доближат $1 трилион тази година, съгласно пресмятане на Boston Consulting Group.
Някои от най-богатите китайци към този момент употребяват такива тръстове. Ву Яжун, която е в строителния бизнес и има към $7,5 милиарда, към този момент държи повече от половината от своята империя посредством записаната на Кайманските острови Longfor Group Holdings посредством фамилен концерн. Миналият месец тя е трансферирала активи в различен концерн на името на нейната щерка.
Тръстовете слагат активите под собствеността на трета страна. Това от време на време може да ограничи опцията на притежателя им да прави някои решения, само че оказва помощ за избягването на налози, които от време на време стигат до 20% от облагата.
Защо комунистически Китай е дом на толкоз доста милиардери?
За комплицираната връзка сред идеологията, държавните политики и ултра богатите
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ