Оксфам зове Г-7 да плати дълга си към бедните страни - 13 трилиона долара
Богатите и индустриализирани страни от Г-7 дължат на бедните страни към 13 трилиона $ неизплатена помощ за развиване и поддръжка за битка с климатичните промени. Това пресметна филантропичната организация " Оксфам ", представена от ДПА.
Позицията идва преди срещата на върха на Г-7, която ще се състои от 19 до 21 май в японския град Хирошима.
Организацията отбелязва, че вместо да изпълнят отговорностите си, страните от Г-7 и техните банки изискват погашение на задължения в размер на 232 милиона щатски $ дневно от Глобалния юг.
" Богатите страни от Г-7 обичат да се показват за спасители, само че следват смъртоносни двойни стандарти ", акцентира изпълнителният шеф на " Оксфам " Амитаб Бехар.
Страните от Г-7 дадоха обещание да дават 100 милиарда $ годишно за дейности против климатичните промени
Природозащитници обаче са скептични
" Богатият свят е този, който е дебитор на Глобалния юг : дължи помощта, която даде обещание преди десетилетия, само че по този начин и не предостави - за големите разноски от вредите, нанесени на климата поради безразсъдното изгаряне на изкопаеми горива, за благосъстоянието, насъбрано от колониализма и робството ", добави той.
" Оксфам " означи, че срещата на върха на Г-7 се организира в миг, когато работещите са съкращавани, цените на храните са скочили до небето, а гладът по света пораства. Отчита се, че за първи път от 25 години изключителното благосъстояние и крайната беднотия са се нараснали по едно и също време.
Страните от, които да дават на по-бедните страни за битка с изменението на климата. Смята се, че техните въглеродни излъчвания са предизвикали 8,7 трилиона $ загуби и вреди в страните с ниски и междинни приходи. Още през 1970 година богатите страни дадоха заричане да заделят 0,7% от своя Брутният вътрешен продукт за помощ за развиване. 4,49 трилиона щатски $ обаче по този начин и не бяха предоставени - повече от половината от обещаните средства.
" Тези пари можеха да окажат значение . Можеше да се заплати за учебни заведения, лечебни заведения, животоспасяващи медикаменти, достъп до вода и по-добри пътища, селско стопанство и продоволствена сигурност ", посочи Бехар.
" Г-7 би трябвало да платят задълженията си. Тук не става въпрос за доброжелателност или състрадание - това е морално обвързване ", уточни той.
Глобалният стопански отговор на климатичните промени: какъв е проектът?
Борбата с климатичните промени ще бъде от изгода за икономическия напредък в международен мащаб
Позицията идва преди срещата на върха на Г-7, която ще се състои от 19 до 21 май в японския град Хирошима.
Организацията отбелязва, че вместо да изпълнят отговорностите си, страните от Г-7 и техните банки изискват погашение на задължения в размер на 232 милиона щатски $ дневно от Глобалния юг.
" Богатите страни от Г-7 обичат да се показват за спасители, само че следват смъртоносни двойни стандарти ", акцентира изпълнителният шеф на " Оксфам " Амитаб Бехар.
Страните от Г-7 дадоха обещание да дават 100 милиарда $ годишно за дейности против климатичните промени
Природозащитници обаче са скептични
" Богатият свят е този, който е дебитор на Глобалния юг : дължи помощта, която даде обещание преди десетилетия, само че по този начин и не предостави - за големите разноски от вредите, нанесени на климата поради безразсъдното изгаряне на изкопаеми горива, за благосъстоянието, насъбрано от колониализма и робството ", добави той.
" Оксфам " означи, че срещата на върха на Г-7 се организира в миг, когато работещите са съкращавани, цените на храните са скочили до небето, а гладът по света пораства. Отчита се, че за първи път от 25 години изключителното благосъстояние и крайната беднотия са се нараснали по едно и също време.
Страните от, които да дават на по-бедните страни за битка с изменението на климата. Смята се, че техните въглеродни излъчвания са предизвикали 8,7 трилиона $ загуби и вреди в страните с ниски и междинни приходи. Още през 1970 година богатите страни дадоха заричане да заделят 0,7% от своя Брутният вътрешен продукт за помощ за развиване. 4,49 трилиона щатски $ обаче по този начин и не бяха предоставени - повече от половината от обещаните средства.
" Тези пари можеха да окажат значение . Можеше да се заплати за учебни заведения, лечебни заведения, животоспасяващи медикаменти, достъп до вода и по-добри пътища, селско стопанство и продоволствена сигурност ", посочи Бехар.
" Г-7 би трябвало да платят задълженията си. Тук не става въпрос за доброжелателност или състрадание - това е морално обвързване ", уточни той.
Глобалният стопански отговор на климатичните промени: какъв е проектът?
Борбата с климатичните промени ще бъде от изгода за икономическия напредък в международен мащаб
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ