Защо богатите са леви?
Богатите гласоподават за леви партии? Тази констатация се появява на корицата на блестящото есе на Томас Франк, американски публицист и сътрудник на Le Monde Diplomatique. Книгата му ще разстрои тези, които са опечалени от задълбочаващата се с всяка година безвкусица на Социалистическата партия, доколкото метаморфозата на американската левица предлага аналогии с това, което се случва по едно и също време във Франция. Следователно в 21-ви век бедните гласоподават за десни партии, а богатите за леви? Ако има нещо извратено в тази замяна на позиции, то тогава нашите демокрации са извратени. Но по какъв начин стигнахме до тук, пита в публикация, отдадена на книгата, френското списание Le Nouvel Observateur.
Томас Франк споделя за неуспеха на американските демократи, които през 70-те години се прогласиха за " партията на народа против тази на знатния жанр ". Половин век по-късно служащите и работническата класа изоставиха партията на Франклин Рузвелт и Уилям Брайън, които в този момент работят, с цел да оказват помощ от ден на ден и повече на тези, които нямат потребност - още веднъж деформиране. Дори Барак Обама, олицетворение на един възроден Рузвелт и на една нова фантазия за американския народ, Обама, пред който целият свят проля в нощта на избирането му, 20 януари 2009 година, сълзи на наслада и съмнение, обещаващият Обама се провали.
Неравенството е огромното предизвикателство, сподели той. Но думите му също бяха изопачени. Самият термин неравноправие се трансформира в директен път за утвърждение на това, което направи богатите богати, а бедните по-бедни. Неравенството към този момент не е констатация, минимум пък борба - или единствено фасада, споделя създателят. Демократическата партия се отхвърли от първичната си задача - шерването на просперитета, нестихващата битка служащите и чиновниците да получават заплата, съизмерима с тяхната работа.
" Професионалистите "
От 80-те години на предишния век мразовит технократски дискурс замразява демократичния блян - държавно управление на народа посредством народа, в името на съдбовна глобализация. Всички левици на света наподобява са придобили тази нова клиентела, която Томас Франк назовава, по някакъв замайващ метод първоначално, " експертите ". Професионалистите? Те са родени в положителни фамилии, добре образовани, добре платени, с положителни контакти. Тези " 10 % " съставляват кастата на левите неолиберали в Америка. Във Франция това биха били тези, които се причислиха към " социалистическата десница ", хора, които са останали в ляво по табиет, до момента в който техният светоглед и метод на живот нямат кой знае каква вероятност.
За Томас Франк духът на експертите се просмуква в цялото американско общество, необятно популяризиран всеки ден от медиите. Тази прослойка също набира последователи измежду " изобретателните " Уолстрийт и Силиконовата котловина и включва левите босове и милионерите филантропи. Професионалистите задават тона - честен, финансов, интелектуален, културен, софтуерен. Обзети от технократска тресчица, те от десетилетия показват сериозен дух, който съвсем не съществува във връзка с " напредъка " и възпяват духа на " нововъведенията " и " смяната ".
Семантиката още веднъж е изкривена: отдавна синоним на социалистическия напредък, за Социалистическата партия думата " смяна " се трансформира във външна мощ, против която не бихме могли да създадем нищо и би трябвало безусловно да следваме. Няма смисъл да се борим. Приспособяването към модерността, тичането след нея от боязън да не станеш прост, се трансформира в мантрата на демократите в Белия дом - мантра, преобладаваща и в обществените демокрации на Европа.
Дори понятието " меритокрация " е обърнато с главата надолу. То сега е захласнато от концепцията, че привилегиите са заслужени. Високопоставени, царски заплатени? Всичко е обикновено, тъй като го изискуем на най-хубавите. Под бялото си покривало меритокрацията се трансформира във зложелател на солидарността. Този без тапия заслужава ли нещо друго с изключение на орис на някоя монтажна линия или в тоалетните на летището с чашка за бакшиши? Идеята, че един служащ може да бъде добре заплатен за " неквалифицирана " работа, не минава през кръвно-мозъчната преграда на професионалиста.
Другият проблем, само че не на последно място, е покорността пред лицето на властта. В тази авторитетна класа всички са добре образовани. Да се съблюдава толкоз доста " идеологическа дисциплинираност " измежду членовете й е за Томас Франк друга причина за нервозен потрес. " Те са послушни мислители, които деликатно ползват и интернализират господстващата теория в тяхната дисциплинираност, каквото и да е тя. " Той дава за образец ортодоксалните икономисти, които не желаят да знаят нищо за икономическата мисъл, смесена с филантропичните науки на неортодоксалните и които във Франция се назовават " ужасени икономисти ". Той напомня, че надарените сътрудници на Рузвелт са определени отвън мейнстрийма и главните университетски течения. Дори тези, които произхождаха от Айви Лигата, група от елитни университети, бяха дисиденти в личната си сфера, като Галбрайт.
" Юпи Уудсток "
Барак Обама направи противоположното, като се заобиколи с придворни от " деполитизираната първа класа ". Есеистът даже показва точния миг, когато новият президент се отхвърли от огромния прелом, който се чака от него, два месеца след идването му в Белия дом, в стая, цялостна с банкери на Уол Стрийт. Те можеха да разчитат на него, че тяхната промишленост няма да бъде преструктурирана и че икономическата посока на нацията няма да се промени.
Обама е събрал повече пари на Уол Стрийт за акцията си, в сравнение с неговия републикански противник. Той замълча за Северноамериканското съглашение за свободна търговия (Алена), което разрешава на компаниите да влагат безвредно в Мексико. Няма повече митинги по време на дебата за Трансатлантическото партньорство за търговия и вложения (ТПТИ), за да се разшири този модел в името на " нужната смяна ". Но след финансовата рецесия през 2008 година и последвалото омерзение на жителите, Обама можеше да предприеме левичарски ограничения по доста способи. Например, посредством активиране на съществуващите антитръстови закони.
Томас Франк, " жител с ярки розови благосклонности ", написа тази книга също по този начин и за да преодолее личното си отчаяние. Той е изследвал по кое време общественият дух на Новия курс беше разгласен за стар и бяха подиграни полезностите на синдикализма. Той минава през стадиите на разрушаването: Джими Картър, огромното му понижаване на налозите, огромната му политика на дерегулация; Клинтън, " синтез в един човек на мерзката, отвратителна диалектика, която описах и която пристигаше във Вашингтон, с цел да довърши мрачния дизайн на своята класа. " Президентството му е скицирано в " Юпи Уудсток ", по време на който Демократическата партия става партията на банкерите.
В доста връзки човек би се замисли дали да прочете четиридесет години история на френския социализъм. Във Франция през 2018 година тези, които пазят класическите хрумвания на социализма, постоянно минават за " левичари ", а етикетът надали е хвалебствен. Да се чуди човек дали във Франция, както в Америка, това не е събитие, което се смята за непокътнато за пазара на недвижими парцели, който унищожава социализма.
Томас Франк споделя за неуспеха на американските демократи, които през 70-те години се прогласиха за " партията на народа против тази на знатния жанр ". Половин век по-късно служащите и работническата класа изоставиха партията на Франклин Рузвелт и Уилям Брайън, които в този момент работят, с цел да оказват помощ от ден на ден и повече на тези, които нямат потребност - още веднъж деформиране. Дори Барак Обама, олицетворение на един възроден Рузвелт и на една нова фантазия за американския народ, Обама, пред който целият свят проля в нощта на избирането му, 20 януари 2009 година, сълзи на наслада и съмнение, обещаващият Обама се провали.
Неравенството е огромното предизвикателство, сподели той. Но думите му също бяха изопачени. Самият термин неравноправие се трансформира в директен път за утвърждение на това, което направи богатите богати, а бедните по-бедни. Неравенството към този момент не е констатация, минимум пък борба - или единствено фасада, споделя създателят. Демократическата партия се отхвърли от първичната си задача - шерването на просперитета, нестихващата битка служащите и чиновниците да получават заплата, съизмерима с тяхната работа.
" Професионалистите "
От 80-те години на предишния век мразовит технократски дискурс замразява демократичния блян - държавно управление на народа посредством народа, в името на съдбовна глобализация. Всички левици на света наподобява са придобили тази нова клиентела, която Томас Франк назовава, по някакъв замайващ метод първоначално, " експертите ". Професионалистите? Те са родени в положителни фамилии, добре образовани, добре платени, с положителни контакти. Тези " 10 % " съставляват кастата на левите неолиберали в Америка. Във Франция това биха били тези, които се причислиха към " социалистическата десница ", хора, които са останали в ляво по табиет, до момента в който техният светоглед и метод на живот нямат кой знае каква вероятност.
За Томас Франк духът на експертите се просмуква в цялото американско общество, необятно популяризиран всеки ден от медиите. Тази прослойка също набира последователи измежду " изобретателните " Уолстрийт и Силиконовата котловина и включва левите босове и милионерите филантропи. Професионалистите задават тона - честен, финансов, интелектуален, културен, софтуерен. Обзети от технократска тресчица, те от десетилетия показват сериозен дух, който съвсем не съществува във връзка с " напредъка " и възпяват духа на " нововъведенията " и " смяната ".
Семантиката още веднъж е изкривена: отдавна синоним на социалистическия напредък, за Социалистическата партия думата " смяна " се трансформира във външна мощ, против която не бихме могли да създадем нищо и би трябвало безусловно да следваме. Няма смисъл да се борим. Приспособяването към модерността, тичането след нея от боязън да не станеш прост, се трансформира в мантрата на демократите в Белия дом - мантра, преобладаваща и в обществените демокрации на Европа.
Дори понятието " меритокрация " е обърнато с главата надолу. То сега е захласнато от концепцията, че привилегиите са заслужени. Високопоставени, царски заплатени? Всичко е обикновено, тъй като го изискуем на най-хубавите. Под бялото си покривало меритокрацията се трансформира във зложелател на солидарността. Този без тапия заслужава ли нещо друго с изключение на орис на някоя монтажна линия или в тоалетните на летището с чашка за бакшиши? Идеята, че един служащ може да бъде добре заплатен за " неквалифицирана " работа, не минава през кръвно-мозъчната преграда на професионалиста.
Другият проблем, само че не на последно място, е покорността пред лицето на властта. В тази авторитетна класа всички са добре образовани. Да се съблюдава толкоз доста " идеологическа дисциплинираност " измежду членовете й е за Томас Франк друга причина за нервозен потрес. " Те са послушни мислители, които деликатно ползват и интернализират господстващата теория в тяхната дисциплинираност, каквото и да е тя. " Той дава за образец ортодоксалните икономисти, които не желаят да знаят нищо за икономическата мисъл, смесена с филантропичните науки на неортодоксалните и които във Франция се назовават " ужасени икономисти ". Той напомня, че надарените сътрудници на Рузвелт са определени отвън мейнстрийма и главните университетски течения. Дори тези, които произхождаха от Айви Лигата, група от елитни университети, бяха дисиденти в личната си сфера, като Галбрайт.
" Юпи Уудсток "
Барак Обама направи противоположното, като се заобиколи с придворни от " деполитизираната първа класа ". Есеистът даже показва точния миг, когато новият президент се отхвърли от огромния прелом, който се чака от него, два месеца след идването му в Белия дом, в стая, цялостна с банкери на Уол Стрийт. Те можеха да разчитат на него, че тяхната промишленост няма да бъде преструктурирана и че икономическата посока на нацията няма да се промени.
Обама е събрал повече пари на Уол Стрийт за акцията си, в сравнение с неговия републикански противник. Той замълча за Северноамериканското съглашение за свободна търговия (Алена), което разрешава на компаниите да влагат безвредно в Мексико. Няма повече митинги по време на дебата за Трансатлантическото партньорство за търговия и вложения (ТПТИ), за да се разшири този модел в името на " нужната смяна ". Но след финансовата рецесия през 2008 година и последвалото омерзение на жителите, Обама можеше да предприеме левичарски ограничения по доста способи. Например, посредством активиране на съществуващите антитръстови закони.
Томас Франк, " жител с ярки розови благосклонности ", написа тази книга също по този начин и за да преодолее личното си отчаяние. Той е изследвал по кое време общественият дух на Новия курс беше разгласен за стар и бяха подиграни полезностите на синдикализма. Той минава през стадиите на разрушаването: Джими Картър, огромното му понижаване на налозите, огромната му политика на дерегулация; Клинтън, " синтез в един човек на мерзката, отвратителна диалектика, която описах и която пристигаше във Вашингтон, с цел да довърши мрачния дизайн на своята класа. " Президентството му е скицирано в " Юпи Уудсток ", по време на който Демократическата партия става партията на банкерите.
В доста връзки човек би се замисли дали да прочете четиридесет години история на френския социализъм. Във Франция през 2018 година тези, които пазят класическите хрумвания на социализма, постоянно минават за " левичари ", а етикетът надали е хвалебствен. Да се чуди човек дали във Франция, както в Америка, това не е събитие, което се смята за непокътнато за пазара на недвижими парцели, който унищожава социализма.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ