Колко хора са нужни, за да се засади туфа лавандула
" Богати от нея няма да станем, задоволително е да ни устоя ", споделя Димитър Христов, до момента в който преглежда стройните редове лавандула край близкото до Бургас село Косовец. Между житните ниви, сгушени по ниските скатове на Стара планина, има лилави " кръпки ". Две от тях са на негови.
В последните години България стана най-големият производител и експортьор на лавандулово масло в света. Стопаните се възползват от евросубсидиите и непретенциозността на културата и възвръщат традициите у нас за развъждането й, като единствено за няколко години години площите с ароматното растение се усилват в пъти. Чрез парна филтрация от дъхавите цветове се извлича маслото, употребявано необятно в парфюмерията, фармацевтиката и направата на козметика и перилни препарати.
На разнообразни места - най-вече в Северна България, към този момент има огромни масиви, обработвани машинно. Христов е от другия вид производители, които също са се нараснали - има две дребни полетата по 10 декара, обработва ги самичък и продава добитото масло. Заложил е на биопроизводството - без пестициди и изкуствени торове, и разчита на високо качество, а не на огромни количества. Избрал земята в Косовец, с цел да е на чисто и поради близката дестиларна оттатък полето.
© Анна Христова
Димитър Христов
С мирис и без искания
Отглеждането на лавандула надалеч не е първото предприемаческо начинание на Димитър Христов, който е приключил " Международен туризъм " в Бургас и е работил години в питейни заведения и заведения за хранене. След измененията е имал туроператорска компания, бизнес с авточасти, магазин за храни, гледал е домати...
Стигнал до лавандулата преди четири години, тъй като решил, че евентуално ще може да изхранва фамилията си, а в това време няма да изисква огромни физически старания, които биха се отразили на здравето му: " Тя е по-лесна за гледане от доста други култури - най-малкото, тъй като се засажда един път и изкарва 30-35 година ".
Обяснява, че и брането не е толкоз характерно като при розите, чиито цветове се прибират преди изгрев, с цел да не пада качеството на суровината: " При нас е противоположното - събирането е след 10 ч., с цел да напече слънцето и маслото да се качи в чашката на цвета ".
© Анна Христова
Нов в сектора
Христов е от вида стопани, против които огромните производители имат кардинални възражения: окуражен за сполучлив бизнес, само че некомпетентен в региона. Положил обаче много старания да овладее занаята и наподобява, че е съумял. Казва, че учи непрекъснато - с запитване, с четене, с ровене в Гугъл... Хвали се, че въпреки да не е от най-едрата, лавандулата му дава положително количество масло. Освен на сорта, това се дължало и на песъчливата почва.
Нещата, които може, прави самичък. За другата работа наема хора. Най-много са при брането, защото би трябвало цялата суровина да се събере за един ден и да се занесе в дестиларната за преправка. От днешна позиция, може би най-сериозният проблем, с който се е сблъскал, е неналичието на универсални служащи. За прекопаването са подобаващи едни хора, за рязането - други, не мога да намеря някой да се оправя с всичко, изяснява Христов.
За засаждането викал хора от другата страна на Балкана. За да има една туфа в земята, работят трима души - единият прави в почвата дупка с така наречен садило, втори слага връзката от 50 коренчета разсад, а трети трамбова с шило, с цел да не останат корените във въздуха и да изсъхнат, разказва той технологията.
© Анна Христова
Най-активната работа по насажденията е от април до началото на юли. След къса отмора през есента идва време за разораване.
Повече съм подарил...
В първата и втората година, откогато почнал да ги отглежда, насажденията предстоящо не дали задоволително цвят. Миналата година достигнал до 30-40% от упования рандеман, а през тази чака полетата да дадат първата си пълноценна годишна продукция. Ако това стане и успее да продаде маслото, разчита да изравни разноските и приходите. Досега превес са имали вложенията: персонални средства и скромна - по думите му - дотация за биоземеделие.
Трудно му е да предвижда какъв брой ще изкара, тъй като предходната година, да вземем за пример, свръхреколтата довела до внезапен спад в изкупните цени и за литър масло производителите взели 60 лева против 120 лева в предходната акция. " Обикновено научаваме цената малко преди да стартираме да жънем ", споделя Христов и прецизира, че дребните производители като него нямат късмет да възразяват - продават маслото на препоръчаната от производителите на маслото цена, тъй като няма какво друго да го вършат.
В България пазарът не е огромен: главните клиенти са салоните за масаж и магазините за биопродукти. " Повече съм подарил, в сравнение с съм продал ", обобщава опита си до момента. Затова до момента в който се надява на най-изгодния вид - положителни изкупни цени за цялото количество, възнамерява да уголемява и продажбите на дребно.
© Анна Христова
Плюс е и фактът, че няма потребност от особено напояване - в противен случай, по-сушавата година носи цветове с повече масло.
Тук към този момент в фамилния бизнес в ролята на пиари се включват и дъщерите му, въпреки и да живеят в София. Направили са и поддържат страница на лавандуловите полета във " Facebook " и в профилирана онлайн платформа за продажби. Грижат се за етикетите и листовките, които съпровождат всяко шишенце масло, дават отговор на въпросите на клиентите. Заедно с това създават и нови хрумвания като ароматни възглавнички, напълнени със сушен лавандулов цвят.
Димитър Христов към момента разчита главно на заплатата от друга работа, на която е нает. Надява се обаче при наближаващото си пенсиониране да успее да засее още 20-ина декара лавандула и да е по-спокоен за бъдещето.
В последните години България стана най-големият производител и експортьор на лавандулово масло в света. Стопаните се възползват от евросубсидиите и непретенциозността на културата и възвръщат традициите у нас за развъждането й, като единствено за няколко години години площите с ароматното растение се усилват в пъти. Чрез парна филтрация от дъхавите цветове се извлича маслото, употребявано необятно в парфюмерията, фармацевтиката и направата на козметика и перилни препарати.
На разнообразни места - най-вече в Северна България, към този момент има огромни масиви, обработвани машинно. Христов е от другия вид производители, които също са се нараснали - има две дребни полетата по 10 декара, обработва ги самичък и продава добитото масло. Заложил е на биопроизводството - без пестициди и изкуствени торове, и разчита на високо качество, а не на огромни количества. Избрал земята в Косовец, с цел да е на чисто и поради близката дестиларна оттатък полето.
© Анна Христова
Димитър Христов
С мирис и без искания
Отглеждането на лавандула надалеч не е първото предприемаческо начинание на Димитър Христов, който е приключил " Международен туризъм " в Бургас и е работил години в питейни заведения и заведения за хранене. След измененията е имал туроператорска компания, бизнес с авточасти, магазин за храни, гледал е домати...
Стигнал до лавандулата преди четири години, тъй като решил, че евентуално ще може да изхранва фамилията си, а в това време няма да изисква огромни физически старания, които биха се отразили на здравето му: " Тя е по-лесна за гледане от доста други култури - най-малкото, тъй като се засажда един път и изкарва 30-35 година ".
Обяснява, че и брането не е толкоз характерно като при розите, чиито цветове се прибират преди изгрев, с цел да не пада качеството на суровината: " При нас е противоположното - събирането е след 10 ч., с цел да напече слънцето и маслото да се качи в чашката на цвета ".
© Анна Христова
Нов в сектора
Христов е от вида стопани, против които огромните производители имат кардинални възражения: окуражен за сполучлив бизнес, само че некомпетентен в региона. Положил обаче много старания да овладее занаята и наподобява, че е съумял. Казва, че учи непрекъснато - с запитване, с четене, с ровене в Гугъл... Хвали се, че въпреки да не е от най-едрата, лавандулата му дава положително количество масло. Освен на сорта, това се дължало и на песъчливата почва.
Нещата, които може, прави самичък. За другата работа наема хора. Най-много са при брането, защото би трябвало цялата суровина да се събере за един ден и да се занесе в дестиларната за преправка. От днешна позиция, може би най-сериозният проблем, с който се е сблъскал, е неналичието на универсални служащи. За прекопаването са подобаващи едни хора, за рязането - други, не мога да намеря някой да се оправя с всичко, изяснява Христов.
За засаждането викал хора от другата страна на Балкана. За да има една туфа в земята, работят трима души - единият прави в почвата дупка с така наречен садило, втори слага връзката от 50 коренчета разсад, а трети трамбова с шило, с цел да не останат корените във въздуха и да изсъхнат, разказва той технологията.
© Анна Христова
Най-активната работа по насажденията е от април до началото на юли. След къса отмора през есента идва време за разораване.
Повече съм подарил...
В първата и втората година, откогато почнал да ги отглежда, насажденията предстоящо не дали задоволително цвят. Миналата година достигнал до 30-40% от упования рандеман, а през тази чака полетата да дадат първата си пълноценна годишна продукция. Ако това стане и успее да продаде маслото, разчита да изравни разноските и приходите. Досега превес са имали вложенията: персонални средства и скромна - по думите му - дотация за биоземеделие.
Трудно му е да предвижда какъв брой ще изкара, тъй като предходната година, да вземем за пример, свръхреколтата довела до внезапен спад в изкупните цени и за литър масло производителите взели 60 лева против 120 лева в предходната акция. " Обикновено научаваме цената малко преди да стартираме да жънем ", споделя Христов и прецизира, че дребните производители като него нямат късмет да възразяват - продават маслото на препоръчаната от производителите на маслото цена, тъй като няма какво друго да го вършат.
В България пазарът не е огромен: главните клиенти са салоните за масаж и магазините за биопродукти. " Повече съм подарил, в сравнение с съм продал ", обобщава опита си до момента. Затова до момента в който се надява на най-изгодния вид - положителни изкупни цени за цялото количество, възнамерява да уголемява и продажбите на дребно.
© Анна Христова
Плюс е и фактът, че няма потребност от особено напояване - в противен случай, по-сушавата година носи цветове с повече масло.
Тук към този момент в фамилния бизнес в ролята на пиари се включват и дъщерите му, въпреки и да живеят в София. Направили са и поддържат страница на лавандуловите полета във " Facebook " и в профилирана онлайн платформа за продажби. Грижат се за етикетите и листовките, които съпровождат всяко шишенце масло, дават отговор на въпросите на клиентите. Заедно с това създават и нови хрумвания като ароматни възглавнички, напълнени със сушен лавандулов цвят.
Димитър Христов към момента разчита главно на заплатата от друга работа, на която е нает. Надява се обаче при наближаващото си пенсиониране да успее да засее още 20-ина декара лавандула и да е по-спокоен за бъдещето.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ