Превратът в Габон: втори фронт срещу Франция?
Богатата на запаси страна може да се трансформира в следващата ябълка на раздора
Във време, когато Нигер е на прага на интервенция от страна на някои от своите съседи от ECOWAS, верижната реакция на отменяне на западния неоколониализъм може да се популяризира и в други елементи на някогашната френска колониална империя. На 30 август 2023 година група високопоставени офицери от армията на страната Габон съобщи по националната телевизия за отстраняването на президента Али бен Бонго Ондимба, който е на власт от 2009 година
Превратът се случи съвсем незабавно след известието от държавния формален център на африканската страна за преизбирането на президента за трети мандат: съгласно резултатите от изборите на 26 август беше оповестено, че той е спечелил съвсем две трети от гласовете. Основният противник на Ондимба, претендентът на обединената съпротива Алберт Ондо Оса, получи малко под една трета. Опозицията разгласи за голям брой нарушавания по време на изборите и противоречие с резултатите от тях.
Фамилията Бонго Ондимба държеше властта в Габон в продължение на 55 години, поддържайки тесни връзки с Франция, напомня Асошиейтед прес. В края на юни към този момент сваленият водач се срещна с президента Еманюел Макрон в Париж. „ Ще сложим завършек на настоящия режим “, споделят военните, които получиха поддръжка от опозиционни групи в столицата и някои други елементи на страната.
Според версията на новия боен режим „ безотговорната политика на президента на Габон води до утежняване на вътрешните работи на страната, което директно води до изостряне на проблемите в обществото “. Беше оповестено касирането на изборите (изглежда, че се анулира самият институт на изборите, обезпечен от конституцията. - бел. ред.) и разформироване на държавни институции. Границите на Габон са оповестени за „ краткотрайно затворени “.
Новият водач Брис Олиги Нгуема даде обещание, че страната ще съблюдава всичките си задължения на вътрешно и интернационално равнище. Междувременно по-рано беше обявено за желанието на новите управляващи да проучват външната политика и външноикономическите съглашения на Габон за тяхното сходство с националните ползи.
Може да се допусна, че наличието на Габон (от приемането на самостоятелност през 1960 г.) в зоната на следения Централноафрикански франк също ще бъде подложен на повсеместен надзор от страна на Париж. Въпроси могат да зародят и във връзка с военно-политическото съдействие с някогашната метрополия, която към момента поддържа военни бази в Габон покрай столицата (Либревил) и в зоната на основното габонско пристанище (Порт-Жентил), с обща бройка към 400 души. Междувременно множеството френски и други задгранични компании стопират работата си в страната.
Кремъл изрази " дълбока угриженост от събитията в Габон ", по думите на прессекретарят на съветския президент Дмитрий Песков пред медиите, добавяйки, че Москва " следи от близко събитията в тази страна ". Руското министерство на външните работи също е „ мощно загрижено за обстановката в Габон, следи развиването в другарска на Русия страна и се надява на бързо стабилизиране на обстановката “, - сподели Мария Захарова, като предложи на руснаците да се въздържат от пътувания до тази страна, в случай че няма незабавна потребност.
Ударната мощ на преврата е елитът на Републиканската армия и преторианската (личната) армия на президента, благодарение на полицията и граничните войски. Париж незабавно осъди военния прелом и следи от близко развиването на обстановката в Габон. По неофициални данни, на френските военни в страната е подредено за момента да запазят неутралитет, очевидно с вярата рано или късно всичко да се подреди по „ верния “ метод.
Подобни тактики постоянно се употребяват от френските военни в други някогашни африкански колонии, което разрешава на Париж да поддържа военни бази там. Ако опозицията, даже откакто пристигна на власт, отслабне, французите въобще не се церемонят с „ въвеждането на ред “, както неведнъж се е случвало в Чад, Централноафриканската република, Кот д`Ивоар, Того и други в същия Габон.
Важно е, че макар дребния си размер, Габон е най-ресурсоемката страна от някогашна Френска Африка, една от 10-те водещи страни на континента във връзка с промишлените ресурси от нефт, злато, платина, скъпоценни камъни, уран, желязо, манганови руди, редкоземни детайли, най-ценната тропическа дървесина.
С изключение на крайбрежните (25% на сушата) петролни запаси, находищата на тези типове първични материали, като тропическите гори, се намират във вътрешността и / или покрай границите със прилежащите страни. Разбира се, създаването и износът на тези и други типове първични материали, в това число алена дървесина с висока стойност (махагон) и други скъпи типове дървен материал, производството на тропически и субтропични плодове, какаови зърна, палмово масло, се управляват de jure или de facto основно от френският бизнес, чиито акции поевтиняха.
В същото време минимум 60% от размера на общия експорт на тези типове първични материали (и техните полуготови продукти) от дълго време е трансфериран във Франция. Нивото на вътрешна обработка на упоменатите запаси в самия Габон към момента едвам надвишава 15% и не е изненадващо, че забележителна част от популацията на най-богатата страна е на прага или оттатък прага на бедността.
От френските военни бази постоянно се патрулира добивът на уран в главния уранов район на Габон - Моанда (близо до границата с някогашните френски Камерун и Конго). Периодично " посещава " френската войска и други ресурсни региони на страната. Следвайки личните си ползи, в Париж до 1968 година те поддържат запазването на испанския колониален режим в Екваториална Гвинея (EГ), географски заобиколен от Габон и Камерун, защото този режим индиректно укрепва позициите на Париж в Централна Африка.
Характерно е, че незабавно след излизането на Мадрид от ЕГ, в устрема си да обезврежда набиращото мощ руско въздействие, Франция създаде стратегия за военно-политически отговор на вътрешно- и външнополитическите трендове в някогашните колонии.
И това макар обстоятелството, че Съветският съюз избягваше намесата във вътрешните работи на страните, които бяха гръбнакът на наличието на Франция на континента - Габон, Кот д`Ивоар, Сенегал, Того, Чад, Централноафриканска република, Камерун. Дори на страните с „ просъветска “ ориентировка – Мали, Горна Волта (сега Буркина Фасо), Конго и Бенин – не беше препоръчано да изоставен зоната на франка и да прекратят контактите си с някогашната метрополия.
Развитието на съдействието сред Съюз на съветските социалистически републики и ЦАР в интервала на Ж.-Б. Бокаса (1960-те - средата на 1970-те) не предвиждаше въздействие върху локалните управляващи, с цел да се изтегли страната от зоната на франка и да се отстранен френските военни бази.
Изглежда, че в Париж смятаха руското навлизане в някогашна френска Африка за по-приемливо от американското или английското, на което Москва отговори с тестван външнополитически курс на Черния континент, като по този метод резервира „ несъветските “ страни от някогашна френска Африка отвън въздействието на Вашингтон и Лондон (например руската преса единствено в резюме съобщаваше за военната интервенция на Франция в някои от нейните някогашни колонии). Според някои сведения сходна политика е дефинитивно контрактувана по време на триумфалното посещаване в Съюз на съветските социалистически републики на френския президент военачалник дьо Гол през 1966 година
Трябва да се означи, че някогашните управляващи на Габон през последните години се пробваха да „ разводнят “ ориентацията си към Париж, като се причислиха към пробританската „ Общност на нациите “ през 2022 година и дори дадоха великодушни задатъци на Америка.
В началото на юни министърът на петрола на Габон Винсент Масаса, дружно със собствен сътрудник от Ангола, напусна срещата на ОПЕК+ във Виена, обвинявайки тази организация, че се стреми да монополизира политиката за експорт на нефт в интерес на арабските петролни монархии и да лиши африканските сътрудници от „ способността им да въздействат върху развиването на груповата политика и обезпечаването на равнопоставеността на всички страни-участници по въпросите на производството и износа на нефт ”.
Габон е член на ОПЕК през 1975-94 година, както и от 2016 година Някои специалисти с съображение считат, че посредством присъединяване на Габон в ОПЕК „ световна Франция “ се е пробвала да повлияе на политиката на тази организация. Дали обаче ще успее да направи това по-нататък, въобще не е явно: екваториалната страна, където наличието на Франция изглеждаше релативно устойчиво, в този момент може да последва пътя на Нигер, Мали, Централноафриканската република, Буркина Фасо.
През 2017 година Роснефт подписа протокол за съгласие с Министерството на петрола и въглеводородите на Габон, а Зарубежнефт и Габонската петролна компания подписаха меморандум за съгласие. През 2019 година Русия подари пратка стрелкови оръжия на страната като поддръжка в битката с бракониерството.
По данни на Федералната митническа работа на Руската федерация, за 2020 година в двустранната търговия вносът от Габон за Русия доста надвишава износа. През април 2022 година Габон се опълчи на прекъсването на участието на Русия в Съвета на Организация на обединените нации по правата на индивида, а през септември стана една от четирите страни, които се въздържаха при гласоподаване на резолюция, която не признава референдумите в новите съветски райони.
Делегацията на африканската страна на юлската среща на върха Русия-Африка в Санкт Петербург бе ръководена от външния министър Херман Имонго. Пратениците на Габон показаха интерес за създаване на двустранно съдействие с акцент върху търговско-икономическата, капиталовата и филантропичната сфера. Москва и Либревил имат намерение да координират своите подходи към настоящите интернационалните и африкански проблеми, в това число като вземат поради непостоянното участие на Габон в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации през 2022-2023 година
Не е несъмнено обаче, че Франция, поради политическото и икономическото значение на Габон за нея, ще избра да пренебрегне възможния неподходящ за нея поврат във външната политика на новите управляващи в Либревил.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Във време, когато Нигер е на прага на интервенция от страна на някои от своите съседи от ECOWAS, верижната реакция на отменяне на западния неоколониализъм може да се популяризира и в други елементи на някогашната френска колониална империя. На 30 август 2023 година група високопоставени офицери от армията на страната Габон съобщи по националната телевизия за отстраняването на президента Али бен Бонго Ондимба, който е на власт от 2009 година
Превратът се случи съвсем незабавно след известието от държавния формален център на африканската страна за преизбирането на президента за трети мандат: съгласно резултатите от изборите на 26 август беше оповестено, че той е спечелил съвсем две трети от гласовете. Основният противник на Ондимба, претендентът на обединената съпротива Алберт Ондо Оса, получи малко под една трета. Опозицията разгласи за голям брой нарушавания по време на изборите и противоречие с резултатите от тях.
Фамилията Бонго Ондимба държеше властта в Габон в продължение на 55 години, поддържайки тесни връзки с Франция, напомня Асошиейтед прес. В края на юни към този момент сваленият водач се срещна с президента Еманюел Макрон в Париж. „ Ще сложим завършек на настоящия режим “, споделят военните, които получиха поддръжка от опозиционни групи в столицата и някои други елементи на страната.
Според версията на новия боен режим „ безотговорната политика на президента на Габон води до утежняване на вътрешните работи на страната, което директно води до изостряне на проблемите в обществото “. Беше оповестено касирането на изборите (изглежда, че се анулира самият институт на изборите, обезпечен от конституцията. - бел. ред.) и разформироване на държавни институции. Границите на Габон са оповестени за „ краткотрайно затворени “.
Новият водач Брис Олиги Нгуема даде обещание, че страната ще съблюдава всичките си задължения на вътрешно и интернационално равнище. Междувременно по-рано беше обявено за желанието на новите управляващи да проучват външната политика и външноикономическите съглашения на Габон за тяхното сходство с националните ползи.
Може да се допусна, че наличието на Габон (от приемането на самостоятелност през 1960 г.) в зоната на следения Централноафрикански франк също ще бъде подложен на повсеместен надзор от страна на Париж. Въпроси могат да зародят и във връзка с военно-политическото съдействие с някогашната метрополия, която към момента поддържа военни бази в Габон покрай столицата (Либревил) и в зоната на основното габонско пристанище (Порт-Жентил), с обща бройка към 400 души. Междувременно множеството френски и други задгранични компании стопират работата си в страната.
Кремъл изрази " дълбока угриженост от събитията в Габон ", по думите на прессекретарят на съветския президент Дмитрий Песков пред медиите, добавяйки, че Москва " следи от близко събитията в тази страна ". Руското министерство на външните работи също е „ мощно загрижено за обстановката в Габон, следи развиването в другарска на Русия страна и се надява на бързо стабилизиране на обстановката “, - сподели Мария Захарова, като предложи на руснаците да се въздържат от пътувания до тази страна, в случай че няма незабавна потребност.
Ударната мощ на преврата е елитът на Републиканската армия и преторианската (личната) армия на президента, благодарение на полицията и граничните войски. Париж незабавно осъди военния прелом и следи от близко развиването на обстановката в Габон. По неофициални данни, на френските военни в страната е подредено за момента да запазят неутралитет, очевидно с вярата рано или късно всичко да се подреди по „ верния “ метод.
Подобни тактики постоянно се употребяват от френските военни в други някогашни африкански колонии, което разрешава на Париж да поддържа военни бази там. Ако опозицията, даже откакто пристигна на власт, отслабне, французите въобще не се церемонят с „ въвеждането на ред “, както неведнъж се е случвало в Чад, Централноафриканската република, Кот д`Ивоар, Того и други в същия Габон.
Важно е, че макар дребния си размер, Габон е най-ресурсоемката страна от някогашна Френска Африка, една от 10-те водещи страни на континента във връзка с промишлените ресурси от нефт, злато, платина, скъпоценни камъни, уран, желязо, манганови руди, редкоземни детайли, най-ценната тропическа дървесина.
С изключение на крайбрежните (25% на сушата) петролни запаси, находищата на тези типове първични материали, като тропическите гори, се намират във вътрешността и / или покрай границите със прилежащите страни. Разбира се, създаването и износът на тези и други типове първични материали, в това число алена дървесина с висока стойност (махагон) и други скъпи типове дървен материал, производството на тропически и субтропични плодове, какаови зърна, палмово масло, се управляват de jure или de facto основно от френският бизнес, чиито акции поевтиняха.
В същото време минимум 60% от размера на общия експорт на тези типове първични материали (и техните полуготови продукти) от дълго време е трансфериран във Франция. Нивото на вътрешна обработка на упоменатите запаси в самия Габон към момента едвам надвишава 15% и не е изненадващо, че забележителна част от популацията на най-богатата страна е на прага или оттатък прага на бедността.
От френските военни бази постоянно се патрулира добивът на уран в главния уранов район на Габон - Моанда (близо до границата с някогашните френски Камерун и Конго). Периодично " посещава " френската войска и други ресурсни региони на страната. Следвайки личните си ползи, в Париж до 1968 година те поддържат запазването на испанския колониален режим в Екваториална Гвинея (EГ), географски заобиколен от Габон и Камерун, защото този режим индиректно укрепва позициите на Париж в Централна Африка.
Характерно е, че незабавно след излизането на Мадрид от ЕГ, в устрема си да обезврежда набиращото мощ руско въздействие, Франция създаде стратегия за военно-политически отговор на вътрешно- и външнополитическите трендове в някогашните колонии.
И това макар обстоятелството, че Съветският съюз избягваше намесата във вътрешните работи на страните, които бяха гръбнакът на наличието на Франция на континента - Габон, Кот д`Ивоар, Сенегал, Того, Чад, Централноафриканска република, Камерун. Дори на страните с „ просъветска “ ориентировка – Мали, Горна Волта (сега Буркина Фасо), Конго и Бенин – не беше препоръчано да изоставен зоната на франка и да прекратят контактите си с някогашната метрополия.
Развитието на съдействието сред Съюз на съветските социалистически републики и ЦАР в интервала на Ж.-Б. Бокаса (1960-те - средата на 1970-те) не предвиждаше въздействие върху локалните управляващи, с цел да се изтегли страната от зоната на франка и да се отстранен френските военни бази.
Изглежда, че в Париж смятаха руското навлизане в някогашна френска Африка за по-приемливо от американското или английското, на което Москва отговори с тестван външнополитически курс на Черния континент, като по този метод резервира „ несъветските “ страни от някогашна френска Африка отвън въздействието на Вашингтон и Лондон (например руската преса единствено в резюме съобщаваше за военната интервенция на Франция в някои от нейните някогашни колонии). Според някои сведения сходна политика е дефинитивно контрактувана по време на триумфалното посещаване в Съюз на съветските социалистически републики на френския президент военачалник дьо Гол през 1966 година
Трябва да се означи, че някогашните управляващи на Габон през последните години се пробваха да „ разводнят “ ориентацията си към Париж, като се причислиха към пробританската „ Общност на нациите “ през 2022 година и дори дадоха великодушни задатъци на Америка.
В началото на юни министърът на петрола на Габон Винсент Масаса, дружно със собствен сътрудник от Ангола, напусна срещата на ОПЕК+ във Виена, обвинявайки тази организация, че се стреми да монополизира политиката за експорт на нефт в интерес на арабските петролни монархии и да лиши африканските сътрудници от „ способността им да въздействат върху развиването на груповата политика и обезпечаването на равнопоставеността на всички страни-участници по въпросите на производството и износа на нефт ”.
Габон е член на ОПЕК през 1975-94 година, както и от 2016 година Някои специалисти с съображение считат, че посредством присъединяване на Габон в ОПЕК „ световна Франция “ се е пробвала да повлияе на политиката на тази организация. Дали обаче ще успее да направи това по-нататък, въобще не е явно: екваториалната страна, където наличието на Франция изглеждаше релативно устойчиво, в този момент може да последва пътя на Нигер, Мали, Централноафриканската република, Буркина Фасо.
През 2017 година Роснефт подписа протокол за съгласие с Министерството на петрола и въглеводородите на Габон, а Зарубежнефт и Габонската петролна компания подписаха меморандум за съгласие. През 2019 година Русия подари пратка стрелкови оръжия на страната като поддръжка в битката с бракониерството.
По данни на Федералната митническа работа на Руската федерация, за 2020 година в двустранната търговия вносът от Габон за Русия доста надвишава износа. През април 2022 година Габон се опълчи на прекъсването на участието на Русия в Съвета на Организация на обединените нации по правата на индивида, а през септември стана една от четирите страни, които се въздържаха при гласоподаване на резолюция, която не признава референдумите в новите съветски райони.
Делегацията на африканската страна на юлската среща на върха Русия-Африка в Санкт Петербург бе ръководена от външния министър Херман Имонго. Пратениците на Габон показаха интерес за създаване на двустранно съдействие с акцент върху търговско-икономическата, капиталовата и филантропичната сфера. Москва и Либревил имат намерение да координират своите подходи към настоящите интернационалните и африкански проблеми, в това число като вземат поради непостоянното участие на Габон в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации през 2022-2023 година
Не е несъмнено обаче, че Франция, поради политическото и икономическото значение на Габон за нея, ще избра да пренебрегне възможния неподходящ за нея поврат във външната политика на новите управляващи в Либревил.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ