„Думи на надежда“ за брака, който става семейство, чрез любовта
„ Бог токова възлюби света, че даде своя единороден син… Тези думи от евангелието на деятел Йоан демонстрират силата на Божията обич, само че тя, както и фамилията сав основите на Светите трудове.
Темата за любовта и брака избра за рубриката „ Думи на вяра “ по Дарик Югоизток на 14 февруари свещеник Живко Тончев.
„ Психолози са изследвали, че влюбването трае към две години, а след него идва любовта. Тя е на първо място избор, отговорност, честност, амнистия, опора във всички условия и най-много посвещение. Всеки брак стартира с този обет за неизменност в болест и здраве, беднотия и благосъстояние, до момента в който гибелта ни раздели. Има хората, които споделят, че това е единствено един автограф, макар че с един автограф ставаш притежател на неподвижен парцел, или с един автограф теглиш заем и така нататък Бракът е залегнал в Библията, а християнството е вяра на любовта. Докато едни са създавали и управлявали империи със мощ, с войни, послушание и принуждение, Христос сътвори свето царство със силата на любовта. В Божието слово се приказва доста за нея. Любовта към Бога и Божията обич към нас и тази сред хората “, споделя той и цитира един от най-популярните стихове за любовта от Първото обръщение на деятел Павел до коринтяните:
„ Ако приказвам с човешки и благ езици, а обич нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка. И в случай че имам пророческа заложба, зная всички секрети и всяко познание, и в случай че имам цялостна религия, тъй че и планини да реалокирам, а обич нямам, нищо не съм. И в случай че раздам целия си парцел за издръжка на сиромасите, и в случай че предам тялото си на изгаряне, а обич нямам, по никакъв начин не ме употребява. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва дружно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща религия, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта в никакъв случай не отпада; другите способности, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат; познание ли е, ще се приключи “.
За невидимата, само че здрава връзка - любовта, която събира и основава, чуйте повече в звуковия файл от свещеник Живко Тончев:
Темата за любовта и брака избра за рубриката „ Думи на вяра “ по Дарик Югоизток на 14 февруари свещеник Живко Тончев.
„ Психолози са изследвали, че влюбването трае към две години, а след него идва любовта. Тя е на първо място избор, отговорност, честност, амнистия, опора във всички условия и най-много посвещение. Всеки брак стартира с този обет за неизменност в болест и здраве, беднотия и благосъстояние, до момента в който гибелта ни раздели. Има хората, които споделят, че това е единствено един автограф, макар че с един автограф ставаш притежател на неподвижен парцел, или с един автограф теглиш заем и така нататък Бракът е залегнал в Библията, а християнството е вяра на любовта. Докато едни са създавали и управлявали империи със мощ, с войни, послушание и принуждение, Христос сътвори свето царство със силата на любовта. В Божието слово се приказва доста за нея. Любовта към Бога и Божията обич към нас и тази сред хората “, споделя той и цитира един от най-популярните стихове за любовта от Първото обръщение на деятел Павел до коринтяните:
„ Ако приказвам с човешки и благ езици, а обич нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка. И в случай че имам пророческа заложба, зная всички секрети и всяко познание, и в случай че имам цялостна религия, тъй че и планини да реалокирам, а обич нямам, нищо не съм. И в случай че раздам целия си парцел за издръжка на сиромасите, и в случай че предам тялото си на изгаряне, а обич нямам, по никакъв начин не ме употребява. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва дружно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща религия, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта в никакъв случай не отпада; другите способности, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат; познание ли е, ще се приключи “.
За невидимата, само че здрава връзка - любовта, която събира и основава, чуйте повече в звуковия файл от свещеник Живко Тончев:
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ