Мисли за живота от символа на епохата на Просвещението – Волтер
„ Бог е комик, играещ пред аудитория, която е прекомерно уплашена, с цел да се смее ”, споделя Волтер, един от знаците на епохата на Просвещението. Превърнал се в европейска звезда още приживе и ползващ се с огромно въздействие измежду европейския интелектуален хайлайф на своето време, той е един от прототипите на интелектуалеца, предан на работа на истината, справедливостта и свободата на мисълта.
Франсоа-Мари Аруе, както е същинското име на Волтер е роден на днешната дата през 1694 година в Париж. През целия си живот Волтер се стреми към близостта на високопоставените и блясъка на кралските дворове и не прикрива своето пренебрежение към народа, само че въпреки това не съумява да избегне преследванията на управляващите, като прекарва известно време в пандиза и дълги години в заточение отвън Париж и даже в чужбина. Волтер е фен на лукса и удоволствията на масата и положителния диалог, който счита, наред с театъра, за една от най-извисените форми на публичния живот.
Водеща фигура на ранния демократизъм, Волтер е запомнен със своята непрестанна битка против религиозния фанатизъм и в поддръжка на напредъка и толерантността. В същото време той има деистични възгледи, а идеалът му за държавно ръководство съставлява умерена и демократична монархия, просвещавана от „ философите “. Той се ангажира персонално със отбраната на жертви на религиозната назадничавост и произвола, привличайки вниманието на европейското публично мнение към няколко такива случая, като тези с Жан Калас, Пиер-Пол Сирван, Жан-Франсоа дьо ла Бар, Томас Артур дьо Лали-Толендал.
От внушителното литературно завещание на Волтер през днешния ден най-популярни са неговите прозаични текстове – разказите и романите („ Кандид или оптимизмът “ остава най-известното му произведение), „ Философски писма “, „ Философски речник “ и обширната му преписка. Пиесите, епичната лирика и историческите съчинения, които го трансформират в един от най-известните френски писатели на 18 век, през днешния ден са изгубили смисъла си. Репутацията на Волтер се дължи значително и на неговия жанр, грациозен и акуратен, а постоянно и изпълнен с хаплива подигравка.
Нега в този момент да си напомним още някои негови мощни мисли за живота
„ Великите каузи постоянно са съпроводени с огромни трудности. ”
***
„ Времената на най-голямо поверие постоянно са били времената на най-ужасяващите закононарушения. ”
Франсоа-Мари Аруе, както е същинското име на Волтер е роден на днешната дата през 1694 година в Париж. През целия си живот Волтер се стреми към близостта на високопоставените и блясъка на кралските дворове и не прикрива своето пренебрежение към народа, само че въпреки това не съумява да избегне преследванията на управляващите, като прекарва известно време в пандиза и дълги години в заточение отвън Париж и даже в чужбина. Волтер е фен на лукса и удоволствията на масата и положителния диалог, който счита, наред с театъра, за една от най-извисените форми на публичния живот.
Водеща фигура на ранния демократизъм, Волтер е запомнен със своята непрестанна битка против религиозния фанатизъм и в поддръжка на напредъка и толерантността. В същото време той има деистични възгледи, а идеалът му за държавно ръководство съставлява умерена и демократична монархия, просвещавана от „ философите “. Той се ангажира персонално със отбраната на жертви на религиозната назадничавост и произвола, привличайки вниманието на европейското публично мнение към няколко такива случая, като тези с Жан Калас, Пиер-Пол Сирван, Жан-Франсоа дьо ла Бар, Томас Артур дьо Лали-Толендал.
От внушителното литературно завещание на Волтер през днешния ден най-популярни са неговите прозаични текстове – разказите и романите („ Кандид или оптимизмът “ остава най-известното му произведение), „ Философски писма “, „ Философски речник “ и обширната му преписка. Пиесите, епичната лирика и историческите съчинения, които го трансформират в един от най-известните френски писатели на 18 век, през днешния ден са изгубили смисъла си. Репутацията на Волтер се дължи значително и на неговия жанр, грациозен и акуратен, а постоянно и изпълнен с хаплива подигравка.
Нега в този момент да си напомним още някои негови мощни мисли за живота
„ Великите каузи постоянно са съпроводени с огромни трудности. ”
***
„ Времената на най-голямо поверие постоянно са били времената на най-ужасяващите закононарушения. ”
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ