Хималаите – смърт и слава
Бог да елементарни, Боян!
Думите са на неговия другар Кирил Петков от Хималаите. Спасителната задача за Боян Петров завърши безрезултатно. Българският планинар го няма. Планината си го прибра дефинитивно. Освен в случай че не стане знамение на чудесата и един прелестен ден още веднъж Боян не се появи с усмивката си. Едва ли…
В 21-и век човечеството живее все по-комфортно. Говори се за умни домове и умни градове, които да облекчат най-висшето създание на природата и от дребното компликации, с които се сблъсква в всекидневието. Но може би точно това кара от ден на ден хора да търсят смисъл и изява по „ сложния път “. А какъв по-безспорен образец за великолепие може да има от изкачения връх? Постижение, което може да бъде разбрано и оценено от съвсем всеки на планетата.
Така най-високата планина в света – Хималаите, се трансформират в сцена на невиждана борба за популярност през 20-и век. Покривът на света – високият 8848 метра Еверест, е обект на опити за нанагорнище още от 1893-а, само че в продължение на 60 години те са несполучливи. Оказва се по-недостъпен от Южния полюс, който е обуздан още през 1912-а.
Британската империя губи борбата в Антарктида и дава звук в конкуренцията към заснежените върхове – може би последният епизод от епохата на Великите географски открития. Поколения смелчаци са мечтали да забият знаме на някое ново място, само че тези парчета земя са все по-малко и все по-трудни за постигане. „ Височинният връх “ непрестанно пораства из планините на другите континенти до момента в който стига над 7000 метра. Тогава пътят на алпинистите се насочва към Хималаите.
Закономерно първите експедиции се увенчават с шумни провали, които стават основа за следващи опити. В преследването на популярност се включват даже персони като окултиста Алистър Краули, който взе участие в първия опит за нанагорнище на К2 отпред с Оскар Екенстийн (1902-а), както и в злощастната офанзива на Канчендзьонга 3 години по-късно. Краули сложил изискването да върви напред като водач, с цел да счупи върха (който тогава е 7315 м), само че когато швейцарецът Алексис Паш и трима от индийските прислужници попадат в лавина, избира да остане в палатката си, вместо да им се притече на помощ. След завръщането си в Англия той твърди, че е стигнал 7620 м и е новият собственик на височинния връх, само че мнозина оспорват достижението му.
Смъртта върви паралелно със славата, тъй като полезността на тези достижения е точно в това, че до тях се стига по ръба над пропастта. Такава е и ориста на Джордж Малори, минал преди този момент през нелеката орис на гимназиален преподавател и лейтенант от артилерията в Първата международна война. Той е съществена фигура в първите 2 експедиции към Еверест, донесли гибелта на огромна част от шерпите, които оказват помощ на английските алпинисти. Самият Малори изчезва във втората (1924-а) като опитите да бъде открит в идващите години удрят на камък. Едва през 1999-а е намерено тялото му – разпознават го по надписа на облеклата. Покриват го с камъни и отслужват молитва, а сър Едмънд Хилъри показва почитта си. „ Той беше същинският пионер, който даде концепцията за изкачването на Еверест “, споделя новозеландецът, който през 1953-а първи стъпва на Покрива на света, дружно с шерпа Норкей Тензинг – единствено 8 години преди първия галактически полет.
Но триумфът на двамата не значи завършек на устрема нагоре. В планината няма класиране, а достиженията могат да имат разнообразни измерения. Започват опитите за „ сбирки “ – кой ще изкачи повече 8-хилядници, което води алпинистите и към другите върхове, където няма толкоз „ утъпкани пътеки “. И до момента в който през 90-е години на ХХ век изкачването на Еверест на процедура се „ масовизира “, то измежду елитните алпинисти по-уважавани стават катеренето без спомагателен О2 и по най-трудните направления. Така и останалите върхове се снабдяват със съществено количество „ покорители “, само че и жертви. Все отново връх Чомолунгма (в превод – Богинята майка на Вселената) е над всички и тук – общо 292 души са намерили гибелта си при опит да погледнат света от горната страна. Телата на множеството остават там, освен тъй като евакуирането им е доста мъчно, само че и с цел да припомнят на идващите търсачи на популярност, че пътят нагоре може да е гибелен.
ЕДНО КЪМ ЕДНО
Спасителната интервенция коства $100 000
Спасителната интервенция коства към 100 000 $ – разгласи пред “Труд ” Радослава Ненова, приятелката на Боян Петров. – Благодарна съм на всички, които ми помогнаха – това са другари, които даряваха средства, както и министерствата, които направиха допустимо да се включат хеликоптери. Искам да намеря и изрека хубави думи за всички, които бяха с мен. Не чаках такава съпричастност.
Съвместното присъединяване на Непал и Китай е невиждано. Обещахме на шерпите, които се включиха в издирването 150 000 $, в случай че намерят Боян жив. Направихме го, с цел да имат тласък. Не чакахме, че ще проявят такава отговорност и твърдоглавие в търсенето му. Бяха изключителни.
Ден за ден съобщавах на приятелите какви суми са нужни. За хеликоптелите сме платили един път 50 000 $ и още един път 15 000 $. За шерпите сметката е 13 000 $ плюс 2 000 $ за лидера. Предстои ми да платя сателитни фотоси за 5 000 евро, сумата за тях може да бъде понижена малко след договаряния. Всичко пари за избавителната интервенция са от дарения.
Боян имаше застраховка с австрийска компания, която е подписана от Австрийски алпийски клуб. Става въпрос за специфичен пакет рискова лавица, която се подписва от алпинисти, изкачващи върхове над 6 000 м. Стойността е 36 000 $, които най-вероятно застрахователят ще заплати на по-късен стадий. Но този пакет не включва търсене с хеликоптери, сателитни фотоси и така нататък
“Труд ” научи, че в случай че не бъде намерено тялото на Боян Петров, на фамилията му не може да бъде изплатена никаква сума, по застраховка “Живот ”.
Спасителите:
Направихме всичко допустимо
Спасителната интервенция по издирването на Боян Петров бе прекъсната 12 дни след изгубването му. Екипите откриха само някои предмети на алпиниста, само че не откриха никаква диря, която да сочи какво се е случило с него.
“За страдание не открихме Боян, само че в този момент можем да си тръгнем знаейки, че всичко допустимо в действителност беше направено ”, написа във Facebook Кирил Петков от екипа на Петров.
“Ще ми липсва Силният бегач в прилежащия кулоар, който ме водеше и напрягаше силите ми до дъно в надпреварата ”, добави пък алпинистът Атанас Скатов, който се завърна в базовия лагер след сполучливо нанагорнище на Чо Ою.
България над 8000 м
Жестокият път на Христо Проданов
Българският път към върховете стартира с фантазията на няколко младежи, които се пробват да се причислят към английските експедиции през 20-те години. През 1930-а Ивайло Владигеров насочва персонално писмо до Кралското географско сдружение в Лондон с молба за помощ при образуване и на българска експедиция до Еверест, само че получава вежлив отвод.
Така се стига до 1981-а, когато за пръв път български крайник – експедиция отпред с Христо Проданов, стъпва над 8000 м – на Лхотце. На идната година е дадена зелена улица за офанзива на Еверест. Сто са претендентите, само че от тях са отсети 24. След 101-дневна храбра борба с невероятните механически компликации и с непрестанно влошаващите се метеорологични условия по Западния гребен, наименуван още Жестокия път на 20 април 1984 година Проданов пръв стъпва на Покрива на света. Става 13-ият, изкачил се на 8848 м без кислороден уред и първият, който го прави по този маршрут. След 7 часа очакване по радиостанцията се чува почукване: „ Аз съм на върха. На върха съм. Христо. “
Но Проданов заплаща най-високата цена и става 64-ят, умрял по скатовете на Богинята майка на Вселената, до момента в който се връща надолу. Ръководителят Аврам Аврамов взема решение задачата да продължи макар трагичния случай. Втората офанзива е на 3 май като Иван Вълчев и Методи Савов стъпват на върха 5 дни по-късно, само че при слизането имат проблеми и се постанова да пренощуват на 8750 м. Любопитно е, че помощта идва от горната страна – Николай Петков и Кирил Досков също се завръщат от върха и оказват решаваща помощ на сътрудниците си.
Тази експедиция на процедура слага България измежду водачите във височинния алпинизъм. Но страната ни „ заплаща постоянно “ за този статут. Десет години след Проданов умира и най-хубавата ни алпинистка Йорданка Димитрова при рухване в пролука под Канчендзьонга. През 1989-а Милан Метков и Огнян Стойков изчезнат в региона на Анапурна, а през 1998-а Христо Станчев пада под Манаслу. През 2010-а пък Петър Унжиев бе повален от височинна болест и зарязан от пакистанския си лидер по К2 при опит да стане първият българин, стъпил на втория най-голям връх на света. Четири години по-късно въпреки всичко български крайник стъпва на „ Дивата планина “ – Боян Петров…
Думите са на неговия другар Кирил Петков от Хималаите. Спасителната задача за Боян Петров завърши безрезултатно. Българският планинар го няма. Планината си го прибра дефинитивно. Освен в случай че не стане знамение на чудесата и един прелестен ден още веднъж Боян не се появи с усмивката си. Едва ли…
В 21-и век човечеството живее все по-комфортно. Говори се за умни домове и умни градове, които да облекчат най-висшето създание на природата и от дребното компликации, с които се сблъсква в всекидневието. Но може би точно това кара от ден на ден хора да търсят смисъл и изява по „ сложния път “. А какъв по-безспорен образец за великолепие може да има от изкачения връх? Постижение, което може да бъде разбрано и оценено от съвсем всеки на планетата.
Така най-високата планина в света – Хималаите, се трансформират в сцена на невиждана борба за популярност през 20-и век. Покривът на света – високият 8848 метра Еверест, е обект на опити за нанагорнище още от 1893-а, само че в продължение на 60 години те са несполучливи. Оказва се по-недостъпен от Южния полюс, който е обуздан още през 1912-а.
Британската империя губи борбата в Антарктида и дава звук в конкуренцията към заснежените върхове – може би последният епизод от епохата на Великите географски открития. Поколения смелчаци са мечтали да забият знаме на някое ново място, само че тези парчета земя са все по-малко и все по-трудни за постигане. „ Височинният връх “ непрестанно пораства из планините на другите континенти до момента в който стига над 7000 метра. Тогава пътят на алпинистите се насочва към Хималаите.
Закономерно първите експедиции се увенчават с шумни провали, които стават основа за следващи опити. В преследването на популярност се включват даже персони като окултиста Алистър Краули, който взе участие в първия опит за нанагорнище на К2 отпред с Оскар Екенстийн (1902-а), както и в злощастната офанзива на Канчендзьонга 3 години по-късно. Краули сложил изискването да върви напред като водач, с цел да счупи върха (който тогава е 7315 м), само че когато швейцарецът Алексис Паш и трима от индийските прислужници попадат в лавина, избира да остане в палатката си, вместо да им се притече на помощ. След завръщането си в Англия той твърди, че е стигнал 7620 м и е новият собственик на височинния връх, само че мнозина оспорват достижението му.
Смъртта върви паралелно със славата, тъй като полезността на тези достижения е точно в това, че до тях се стига по ръба над пропастта. Такава е и ориста на Джордж Малори, минал преди този момент през нелеката орис на гимназиален преподавател и лейтенант от артилерията в Първата международна война. Той е съществена фигура в първите 2 експедиции към Еверест, донесли гибелта на огромна част от шерпите, които оказват помощ на английските алпинисти. Самият Малори изчезва във втората (1924-а) като опитите да бъде открит в идващите години удрят на камък. Едва през 1999-а е намерено тялото му – разпознават го по надписа на облеклата. Покриват го с камъни и отслужват молитва, а сър Едмънд Хилъри показва почитта си. „ Той беше същинският пионер, който даде концепцията за изкачването на Еверест “, споделя новозеландецът, който през 1953-а първи стъпва на Покрива на света, дружно с шерпа Норкей Тензинг – единствено 8 години преди първия галактически полет.
Но триумфът на двамата не значи завършек на устрема нагоре. В планината няма класиране, а достиженията могат да имат разнообразни измерения. Започват опитите за „ сбирки “ – кой ще изкачи повече 8-хилядници, което води алпинистите и към другите върхове, където няма толкоз „ утъпкани пътеки “. И до момента в който през 90-е години на ХХ век изкачването на Еверест на процедура се „ масовизира “, то измежду елитните алпинисти по-уважавани стават катеренето без спомагателен О2 и по най-трудните направления. Така и останалите върхове се снабдяват със съществено количество „ покорители “, само че и жертви. Все отново връх Чомолунгма (в превод – Богинята майка на Вселената) е над всички и тук – общо 292 души са намерили гибелта си при опит да погледнат света от горната страна. Телата на множеството остават там, освен тъй като евакуирането им е доста мъчно, само че и с цел да припомнят на идващите търсачи на популярност, че пътят нагоре може да е гибелен.
ЕДНО КЪМ ЕДНО
Спасителната интервенция коства $100 000
Спасителната интервенция коства към 100 000 $ – разгласи пред “Труд ” Радослава Ненова, приятелката на Боян Петров. – Благодарна съм на всички, които ми помогнаха – това са другари, които даряваха средства, както и министерствата, които направиха допустимо да се включат хеликоптери. Искам да намеря и изрека хубави думи за всички, които бяха с мен. Не чаках такава съпричастност.
Съвместното присъединяване на Непал и Китай е невиждано. Обещахме на шерпите, които се включиха в издирването 150 000 $, в случай че намерят Боян жив. Направихме го, с цел да имат тласък. Не чакахме, че ще проявят такава отговорност и твърдоглавие в търсенето му. Бяха изключителни.
Ден за ден съобщавах на приятелите какви суми са нужни. За хеликоптелите сме платили един път 50 000 $ и още един път 15 000 $. За шерпите сметката е 13 000 $ плюс 2 000 $ за лидера. Предстои ми да платя сателитни фотоси за 5 000 евро, сумата за тях може да бъде понижена малко след договаряния. Всичко пари за избавителната интервенция са от дарения.
Боян имаше застраховка с австрийска компания, която е подписана от Австрийски алпийски клуб. Става въпрос за специфичен пакет рискова лавица, която се подписва от алпинисти, изкачващи върхове над 6 000 м. Стойността е 36 000 $, които най-вероятно застрахователят ще заплати на по-късен стадий. Но този пакет не включва търсене с хеликоптери, сателитни фотоси и така нататък
“Труд ” научи, че в случай че не бъде намерено тялото на Боян Петров, на фамилията му не може да бъде изплатена никаква сума, по застраховка “Живот ”.
Спасителите:
Направихме всичко допустимо
Спасителната интервенция по издирването на Боян Петров бе прекъсната 12 дни след изгубването му. Екипите откриха само някои предмети на алпиниста, само че не откриха никаква диря, която да сочи какво се е случило с него.
“За страдание не открихме Боян, само че в този момент можем да си тръгнем знаейки, че всичко допустимо в действителност беше направено ”, написа във Facebook Кирил Петков от екипа на Петров.
“Ще ми липсва Силният бегач в прилежащия кулоар, който ме водеше и напрягаше силите ми до дъно в надпреварата ”, добави пък алпинистът Атанас Скатов, който се завърна в базовия лагер след сполучливо нанагорнище на Чо Ою.
България над 8000 м
Жестокият път на Христо Проданов
Българският път към върховете стартира с фантазията на няколко младежи, които се пробват да се причислят към английските експедиции през 20-те години. През 1930-а Ивайло Владигеров насочва персонално писмо до Кралското географско сдружение в Лондон с молба за помощ при образуване и на българска експедиция до Еверест, само че получава вежлив отвод.
Така се стига до 1981-а, когато за пръв път български крайник – експедиция отпред с Христо Проданов, стъпва над 8000 м – на Лхотце. На идната година е дадена зелена улица за офанзива на Еверест. Сто са претендентите, само че от тях са отсети 24. След 101-дневна храбра борба с невероятните механически компликации и с непрестанно влошаващите се метеорологични условия по Западния гребен, наименуван още Жестокия път на 20 април 1984 година Проданов пръв стъпва на Покрива на света. Става 13-ият, изкачил се на 8848 м без кислороден уред и първият, който го прави по този маршрут. След 7 часа очакване по радиостанцията се чува почукване: „ Аз съм на върха. На върха съм. Христо. “
Но Проданов заплаща най-високата цена и става 64-ят, умрял по скатовете на Богинята майка на Вселената, до момента в който се връща надолу. Ръководителят Аврам Аврамов взема решение задачата да продължи макар трагичния случай. Втората офанзива е на 3 май като Иван Вълчев и Методи Савов стъпват на върха 5 дни по-късно, само че при слизането имат проблеми и се постанова да пренощуват на 8750 м. Любопитно е, че помощта идва от горната страна – Николай Петков и Кирил Досков също се завръщат от върха и оказват решаваща помощ на сътрудниците си.
Тази експедиция на процедура слага България измежду водачите във височинния алпинизъм. Но страната ни „ заплаща постоянно “ за този статут. Десет години след Проданов умира и най-хубавата ни алпинистка Йорданка Димитрова при рухване в пролука под Канчендзьонга. През 1989-а Милан Метков и Огнян Стойков изчезнат в региона на Анапурна, а през 1998-а Христо Станчев пада под Манаслу. През 2010-а пък Петър Унжиев бе повален от височинна болест и зарязан от пакистанския си лидер по К2 при опит да стане първият българин, стъпил на втория най-голям връх на света. Четири години по-късно въпреки всичко български крайник стъпва на „ Дивата планина “ – Боян Петров…
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ