Боби Вълчев: Учех се от Милчо Левиев, Хърби Хенкок, Чик Кърия, Тони Бенет
Боби Вълчев е роден в София. Започва да свири на пиано от ранна детска възраст. Завършва софийското музикално учебно заведение „ Любомир Пипков " - компетентност тромпет, а по-късно и НМА „ Проф. Панчо Владигеров “ с две специалности. Асистент-професор е в Майсторския клас на Милчо Левиев. Учи в Guild school of music в Лондон, където твори с Маркъс Милър, Джордж Бенсън, Клод Джей Уудс от Earth, Wind & Fire. От 2011 година живее в Дубай, където работи като музикант и преподава пиано и пеене. През 2021 година взе участие в „ България търси гений “.
Прочетете още
Вълчев ще изнесе концерт " Джаз на свещи " на 14 юли на акведукта на Бунарджика от 21 часа. Събитието е с вход свободен.
- Боби, по какъв начин се роди концепцията за този концерт на свещи в Пловдив? Какво ще чуят почитателите на джаза и вашето творчество?
- Идеята се роди като натурален резултат от това, че за мен е значима освен музиката, а всичко към нея - страстта, атмосферата, ситуацията. Определено считам, че е доста значимо за слушателите да са добре предразположени, другояче и най-блестящо измисленият концерт няма да им хареса. Именно по тази причина взех решение, че би било доста красиво и прочувствено да основа първия в България концерт на свещи. Приглушената светлина ще способства концертът да получи своята комплектност. Вярвам, че за всички посетители това ще бъде доста особено преживяване, тъй като ще се насладят посредством всичките си сетива. Мястото също не е инцидентно - Бунарджика е локация, изпълнена с история и хубост и това ще способства още повече.
Посетителите на концерта ще чуят доста известни джазови шлагери, в разнообразни мои аранжименти, с разнообразни импровизации, ще има и доста занимателни моменти. Специално присъединяване има Биг Бенд Пловдив, тъй че ще има и мащаба и почерка на оркестър, което още повече ще задълбочи музикалното прекарване.
- От доста години живеете, творите и преподавате в Дубай. С коя аудитория се чувствате по-близък като музикант?
- С времето виждам от ден на ден, че няма никакво значение каква е националността на публиката - българска, арабска, индийска, британска или каквато и да е. Прави ми усещане, че когато музиката е поднесена вярно - от сърце и от душа, всички я възприемат положително. Важно е актьорът да е откровен и да прави това, което най-вече обича - тогава всичко се случва както би трябвало и най-важното - хората го усещат, усещат щастието. А аз го чувствам посредством тях! Разбира се, постоянно обичам да изсвирвам и пея пред българска аудитория, тъй като това е моят дом и когато имам осъществявания в България, съм доста разчувствуван. Именно по тази причина избрах да осъществявам авторския си план тук за първи път.
- А джазът? Къде има повече фенове?
- В Дубай публиката се усеща по-близо до джаза, само че има ясна причина за това - в Дубай има доста американци, също по този начин и доста англичани и даже и локалните са доста по-близо до джаза. В България хората по-скоро харесват мен, когато извършвам джаза, само че същите тези хора, чувайки джаз от различен източник, споделят, че е скучна музика и такава, която не биха си пуснали сами, в случай че не са пристигнали на концерт. След мои концерти в България измежду по-масова аудитория, са идвали хора да ми споделят, че в случай че това е то джазът, то към този момент стартират и те да слушат подобен жанр. Така че в Дубай имат доста повече знания за стила, само че пък аз се веселя, че имам опцията да разреша на повече хора у нас да се допрян до него.
- Но у нас джазът постоянно се е радвал на една по-нишова, само че за сметка на това умна и готова публика…
- Джазът е по-елитарна музика, да - факт, само че в България съгласно мен казусът, че джазът не е чак толкоз публикуван, не е че е за по-интелигентна публика, а че джазът не е толкоз разпространяван у нас, както в други страни - не се свири, не се пее, не се слуша по този начин всеобщо, както по света. Джазът е тръгнал от улицата, само че става доста качествена и елитарна музика. Но несъмнено не е предопределен единствено за избрана каста хора. Ако джазът бъде показан в България в по-достъпен тип и форма, сигурно ще придобие още по-голяма известност. Не споделям, че няма известност в този момент, в противен случай - има, тя не стопира да пораства, джазът сигурно ще бъде доста по-разпространен жанр у нас в бъдеще. Всичко е в ръцете на нас, изпълнителите, и това по какъв начин го представяме. Това е задача на всички нас и в случай че работим в една посока, всичко ще се случва по-добре.
- Бил сте част от майсторски клас на великия Милчо Левиев - един от най-ярките пловдивчани. Какво научихте от персоналния си контакт с актьора и имаше ли забавни случки?
- Когато чух, че гениалният Милчо Левиев има майсторски клас, незабавно се записах. Това се оказа съдбоносно, тъй като ми донесе креативно избавление. Като всеки музикант и аз имах своите терзания, само че когато отидохме да свирим на концерт, Милчо Левиев сподели: “Сега ще вършим музика. Забравете всичко, което сте учили и репетирали ”. Посланието му бе да следваме музиката и възприятието. Беше скъп урок.
- Кои са другите учители, които най-вече са съдействали за построяването на вашия жанр, а и усет към музиката?
- Те са извънредно доста, тъй като съм слушал всевъзможни реализатори още от дребен. Към днешна дата към момента се въодушевявам от доста хора. На живо съм имал достойнството да се докосна до Милчо Левиев и това ми е дало извънредно доста насоки в моя музикален живот и усет. Вдъхновявал съм се от доста хора, като Хърби Хенкок, Чик Кърия, Тони Бенет, Франк Синатра, Хари Конник, Майл Дейвис, Чет Бейкър.
- Разкажете малко повече за първите си стъпки в музиката .
- Вкъщи имахме акордеон. Започнах да изсвирвам на него без грам музикално обучение. Не бях навършил 6 години, когато ме поканиха в Българска национална телевизия да изсвирвам и да изпея емблематичната Let it be. Беше 89-а. Свирих, пях и даже импровизирах. После трябваше да дам малко изявление. Питаха ме: Боби, падаш ли си по шоубизнеса? Не знаех какво е шоубизнес, само че споделих “не напълно ”. На въпроса какъв ще стана, като порасна, отвърнах, че желая да изсвирвам, да веселя хората с музика и да спечелвам парички.
- Казват: " Музикант къща не храни ". Така ли е в действителност?
- Музикант къща не храни, само че храни замък! (смее се) Не е по този начин. Това са отживелици. Много зависи какъв е музиканта. Да, в случай че е неосъществен, няма да храни къща. Но по този начин е във всяка специалност. Реалността крещи, че всеки, който има предпочитание и гори в това, в което прави, ще съумява в нея.
- Кои са жертвите, които ви се постанова да вършиме?
- Жертвите са доста и ги върша още от дете. Детството ми не беше изцяло обикновено, в случай че мога по този начин да се изразя, тъй като графикът ми беше напълнен с уроци по пиано по 7-8 часа дневно, по-късно и уроци по тромпет, ставал съм в 5 часа сутринта преди учебно заведение, с цел да изсвирвам на тромпет. Общо взето цялото си детство съм жертвал, с цел да изсвирвам. Но не го одобрявам в кофти смисъла на “жертва ”, в противен случай - за мен тези уроци и метода, по който съм прекарвал времето си, са ми носели наслаждение. Такъв е бил пътя в моя живот и не съм дал път на нито една друга специалност. За да вложиш цялото това време, нямаш време за нищо друго.
- Как успявате да се заредите предвид на обстоятелството, че заниманието с музика лишава извънредно доста време - подготовки, концерти, във вашия случай и преподаване?
. Обожавам природата и най-добре се зареждам, когато се разхождам из природата. Когато спортувам, за мен е доста значима ежедневна активност - това ме зарежда извънредно доста, а физическото натоварване дава психическо разтоварване. Спорт и природа - това е моята златна формула и несъмнено когато композирам нова музика - вдъхновението също носи доста приятна приятност, която съпоставям с разтоварващо деяние.
Прочетете още
Вълчев ще изнесе концерт " Джаз на свещи " на 14 юли на акведукта на Бунарджика от 21 часа. Събитието е с вход свободен.
- Боби, по какъв начин се роди концепцията за този концерт на свещи в Пловдив? Какво ще чуят почитателите на джаза и вашето творчество?
- Идеята се роди като натурален резултат от това, че за мен е значима освен музиката, а всичко към нея - страстта, атмосферата, ситуацията. Определено считам, че е доста значимо за слушателите да са добре предразположени, другояче и най-блестящо измисленият концерт няма да им хареса. Именно по тази причина взех решение, че би било доста красиво и прочувствено да основа първия в България концерт на свещи. Приглушената светлина ще способства концертът да получи своята комплектност. Вярвам, че за всички посетители това ще бъде доста особено преживяване, тъй като ще се насладят посредством всичките си сетива. Мястото също не е инцидентно - Бунарджика е локация, изпълнена с история и хубост и това ще способства още повече.
Посетителите на концерта ще чуят доста известни джазови шлагери, в разнообразни мои аранжименти, с разнообразни импровизации, ще има и доста занимателни моменти. Специално присъединяване има Биг Бенд Пловдив, тъй че ще има и мащаба и почерка на оркестър, което още повече ще задълбочи музикалното прекарване.
- От доста години живеете, творите и преподавате в Дубай. С коя аудитория се чувствате по-близък като музикант?
- С времето виждам от ден на ден, че няма никакво значение каква е националността на публиката - българска, арабска, индийска, британска или каквато и да е. Прави ми усещане, че когато музиката е поднесена вярно - от сърце и от душа, всички я възприемат положително. Важно е актьорът да е откровен и да прави това, което най-вече обича - тогава всичко се случва както би трябвало и най-важното - хората го усещат, усещат щастието. А аз го чувствам посредством тях! Разбира се, постоянно обичам да изсвирвам и пея пред българска аудитория, тъй като това е моят дом и когато имам осъществявания в България, съм доста разчувствуван. Именно по тази причина избрах да осъществявам авторския си план тук за първи път.
- А джазът? Къде има повече фенове?
- В Дубай публиката се усеща по-близо до джаза, само че има ясна причина за това - в Дубай има доста американци, също по този начин и доста англичани и даже и локалните са доста по-близо до джаза. В България хората по-скоро харесват мен, когато извършвам джаза, само че същите тези хора, чувайки джаз от различен източник, споделят, че е скучна музика и такава, която не биха си пуснали сами, в случай че не са пристигнали на концерт. След мои концерти в България измежду по-масова аудитория, са идвали хора да ми споделят, че в случай че това е то джазът, то към този момент стартират и те да слушат подобен жанр. Така че в Дубай имат доста повече знания за стила, само че пък аз се веселя, че имам опцията да разреша на повече хора у нас да се допрян до него.
- Но у нас джазът постоянно се е радвал на една по-нишова, само че за сметка на това умна и готова публика…
- Джазът е по-елитарна музика, да - факт, само че в България съгласно мен казусът, че джазът не е чак толкоз публикуван, не е че е за по-интелигентна публика, а че джазът не е толкоз разпространяван у нас, както в други страни - не се свири, не се пее, не се слуша по този начин всеобщо, както по света. Джазът е тръгнал от улицата, само че става доста качествена и елитарна музика. Но несъмнено не е предопределен единствено за избрана каста хора. Ако джазът бъде показан в България в по-достъпен тип и форма, сигурно ще придобие още по-голяма известност. Не споделям, че няма известност в този момент, в противен случай - има, тя не стопира да пораства, джазът сигурно ще бъде доста по-разпространен жанр у нас в бъдеще. Всичко е в ръцете на нас, изпълнителите, и това по какъв начин го представяме. Това е задача на всички нас и в случай че работим в една посока, всичко ще се случва по-добре.
- Бил сте част от майсторски клас на великия Милчо Левиев - един от най-ярките пловдивчани. Какво научихте от персоналния си контакт с актьора и имаше ли забавни случки?
- Когато чух, че гениалният Милчо Левиев има майсторски клас, незабавно се записах. Това се оказа съдбоносно, тъй като ми донесе креативно избавление. Като всеки музикант и аз имах своите терзания, само че когато отидохме да свирим на концерт, Милчо Левиев сподели: “Сега ще вършим музика. Забравете всичко, което сте учили и репетирали ”. Посланието му бе да следваме музиката и възприятието. Беше скъп урок.
- Кои са другите учители, които най-вече са съдействали за построяването на вашия жанр, а и усет към музиката?
- Те са извънредно доста, тъй като съм слушал всевъзможни реализатори още от дребен. Към днешна дата към момента се въодушевявам от доста хора. На живо съм имал достойнството да се докосна до Милчо Левиев и това ми е дало извънредно доста насоки в моя музикален живот и усет. Вдъхновявал съм се от доста хора, като Хърби Хенкок, Чик Кърия, Тони Бенет, Франк Синатра, Хари Конник, Майл Дейвис, Чет Бейкър.
- Разкажете малко повече за първите си стъпки в музиката .
- Вкъщи имахме акордеон. Започнах да изсвирвам на него без грам музикално обучение. Не бях навършил 6 години, когато ме поканиха в Българска национална телевизия да изсвирвам и да изпея емблематичната Let it be. Беше 89-а. Свирих, пях и даже импровизирах. После трябваше да дам малко изявление. Питаха ме: Боби, падаш ли си по шоубизнеса? Не знаех какво е шоубизнес, само че споделих “не напълно ”. На въпроса какъв ще стана, като порасна, отвърнах, че желая да изсвирвам, да веселя хората с музика и да спечелвам парички.
- Казват: " Музикант къща не храни ". Така ли е в действителност?
- Музикант къща не храни, само че храни замък! (смее се) Не е по този начин. Това са отживелици. Много зависи какъв е музиканта. Да, в случай че е неосъществен, няма да храни къща. Но по този начин е във всяка специалност. Реалността крещи, че всеки, който има предпочитание и гори в това, в което прави, ще съумява в нея.
- Кои са жертвите, които ви се постанова да вършиме?
- Жертвите са доста и ги върша още от дете. Детството ми не беше изцяло обикновено, в случай че мога по този начин да се изразя, тъй като графикът ми беше напълнен с уроци по пиано по 7-8 часа дневно, по-късно и уроци по тромпет, ставал съм в 5 часа сутринта преди учебно заведение, с цел да изсвирвам на тромпет. Общо взето цялото си детство съм жертвал, с цел да изсвирвам. Но не го одобрявам в кофти смисъла на “жертва ”, в противен случай - за мен тези уроци и метода, по който съм прекарвал времето си, са ми носели наслаждение. Такъв е бил пътя в моя живот и не съм дал път на нито една друга специалност. За да вложиш цялото това време, нямаш време за нищо друго.
- Как успявате да се заредите предвид на обстоятелството, че заниманието с музика лишава извънредно доста време - подготовки, концерти, във вашия случай и преподаване?
. Обожавам природата и най-добре се зареждам, когато се разхождам из природата. Когато спортувам, за мен е доста значима ежедневна активност - това ме зарежда извънредно доста, а физическото натоварване дава психическо разтоварване. Спорт и природа - това е моята златна формула и несъмнено когато композирам нова музика - вдъхновението също носи доста приятна приятност, която съпоставям с разтоварващо деяние.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ