Борислав Михайлов за Левски, Бербатов, купоните и изкуствената коса
Боби Михайлов рядко приказва пред медиите, а в последно време - още по-рядко. Затова използваме мотива с идния край за Купата на България, с цел да напомним едно от последните му дълги и откровени изявленията. Пред Румен Илиев от " Блиц " славният вратар си спомни за детството, годините като футболист и дербитата с ЦСКА през 80-те години на предишния век.
Когато чуеш думата Левски, кой е най-яркият ти спомен от детството?
- Веднага се сещам за мачовете от времето на татко ми, които се играеха на " Герена " сутринта. Започваха в 10 часа. Спомням си по какъв начин грееше слънцето откъм бранш " В ", а ние ходехме с мама, Бог да я елементарни, да гледаме по какъв начин баща пазеше на вратата.
Носил ли си наследник шал като дребен и бил ли си в бранш Б?
-Син шал съм носил, само че в никакъв случай не съм бил в епицентъра на агитката. Сядах в бранш " В ", а постоянно и съм бил зад вратите, с цел да пъдя топките като младеж на " Левски ". Сещам се за великите мачове против Аякс, когато ги отстранихме с дузпи, както и успеха над Барселона отпред с Йохан Кройф с 5:4 през март 1976 година.
Кой е най-силният ти спомен от мач на татко ти Бисер Михайлов?
- Помня един мач, който го даваха по малкия екран - Унгария против България. Загубихме с 0:2, само че татко ми направи чудеса и пази превъзходно. Вкъщи пазим доста фотоси и отрязъци от вестниците, където се разказва страхотното му показване против Милан и Бенфика като вратар на " Левски ".
Първите ти стъпки в " Левски " като футболист...
- О, започнах доста рано да упражнявам. Първият ми треньор беше Сашо Костов. И знаеш ли, татко ми не искаше да ставам вратар и аз заиграх като халф и нападател. Но за малко. Около месец-два. После се пренесох на вратата, тъй като това ме влечеше - просто кръвта вода не става.
Помниш ли първия си цялостен мач за " Левски " като титуляр?
- Да, бях боец, с гола глава. Играхме против Сливен на " Герена " и победихме с 1:0. Тогава във вестник " Народен Спорт " получих висока оценка - две звездички, и попаднах в тима на кръга. Много се зарадвах, тъй като Сливен в тези години имаха много мощен състав.
А дебютът ти във безконечното дерби с ЦСКА и въобще какви са спомените ти от мачовете против безконечния противник?
- Беше през март 82-а. Биха ни с 2:1. Тогава цяла нощ преди мача не можах да мигна от напрежение. После обаче през юни спечелихме с 4:0 финала за Купата на България. Няма да не помни и загубата ни с дузпи в мач за Купата на Съветската войска. Решителната дузпа за ЦСКА ми я вкара с левачката Георги Велинов, който ми беше кум от първия ми брак. Последният мач в дербито е още веднъж загуба - 1:4 на финала за Купата на България през 88-а. Пепи Витанов означи два неповторими гола. Аз пазих добре, само че и той се оправи чудесно. Тупаниците му бяха страховити и нямаха улавяне! После се контузих тежко, по-късно пък отпътувах за Португалия и повече не играх против ЦСКА. Е, помня, несъмнено, и седемте ни следващи победи в интервала 1983 - 1985 година. Тогава ЦСКА имаше извънредно умел тим, който правеше чудеса в Европа. Ние бяхме хлапета - на по 21-22 години. Но се мотивирахме за дербито. Имахме си обред. Когато тръгвахме от базата ни в Драгалевци за стадиона, в рейса се надуваше крепко Лепа Брена. Знаехме, че това ще ни донесе шанс.
Най-силният ти мач с екипа на " Левски " кой е?
- Ами може би реваншът в София с Щутгарт, когато първият път отстранихме германците. Тогава се игра на една врата. Те ни нападнаха отвред, бяха отличен тим. Страхотия! Спасих доста положения, а в края на дуела с Наско Сираков единствено си подавахме топката, с цел да бавим времето. Той на мене, аз на него. 0:0 ни устройваше, тъй като първият мач приключи 1:1. Накрая Мишо Вълчев влезе и вкара за 1:0.
През 80-те имахте доста мощен тим с отличен треньор - Васил Методиев. Как той съумя от вас, младите момчета, да построи подобен състав?
- Ами ние имахме доста мощен младежки отбор. Успяхме да разбием хегемонията на пловдивската школа и да станем първенци. Шпайдела съумя да надгради това, което бе направил Добромир Жечев като треньор. Защото ние, юношите, започнахме да получаваме късмет при Бобата Жечев. 7 от 11-те титуляри бяхме юноши.
Говори се, че тогава не сте спазвали доста режима?
- Черните овце бяха Гибона и Кокала. Като бяхме дружно в казармата, тях ги стрижеха през седмица. Тъкмо пусне Гиби коса и жъц, му я острижат! Шпайдела беше доста непоколебим. Беше и огромен стратег. Знаеше по какъв начин да води мач. Методиев държеше на дисциплината и беше индивидът всичко в " Левски ". Играеше ролята и на хазаин, и на теляк, и на доктор. Както и на психолог. Някой като почваше да симулира, че го боли нещо, той споделяше по този начин: " Стига си мрънкал. Щом си футболист, несъмнено че ще те болят краката. Виж, в случай че си хомосексуалист, ще те боли задникът! "
Черният край Купата на България, игран на 19 юни 1985 година, след който разформироваха " Левски " и ЦСКА, а ти беше изваден вечно от футбола - има ли нещо неказано за абсурда?
- На терена не се случи нищо изключително. Сега такива мачове виждаме през месец-два. Всичко е доста преекспонирано. Единственото, което се случи, бе в тунела. Кокала удари пестник на някого. Вили Вуцов, като болен левскар, нещо се моташе из тунела. Не знам по какъв начин беше попаднал там, тъй като тогава той не беше в мъжкия състав. Искаше да ритне някой, но не съумя. Но кръв и представление не е имало! Аз по време на мача дори не получих и жълт картон, а след това ме извадиха от футбола. Което си е беше казус! Е, в полза на истината, бутнах два пъти съдията Ахмед Яшаров, лека му пръст, само че той не ми сподели картон. Всичко беше квалифицирано.
От кого? От Милко Балев ли?
-Не, не! За умрелите - или положително, или нищо.
Къде научи новината за наказването?
- Бях си у дома и я научих от Чичко Филипов по малкия екран. Текстът, който той изчете, беше подобен, че все едно някой беше починал. Аз се тормозих извънредно и косата ми окапа за нула време! Забраниха ми да упражнявам, изключиха ме от ВИФ. Лудница цялостна! След като ме махнаха от футбола, започнах работа в елдепо " Подуяне ". Бях механически реализатор, а началник на завода беше един неповторим пич. Аз съумях да им построя спортна площадка, защото се занимавах с архитектурни планове. Работих там няколко месеца. После наказването ми беше анулирано посредством най-много на Иван Вуцов. Той беше треньор на националите, а на нас ни предстоеше присъединяване на международното в Мексико. Хора към Вуцов, хора към Тодор Живков и самият бай Тошо повлияха аз и останалите да бъдем оправдани. Разбрах прелестната вест на 30 декември. Бяхме с Наско Сираков в Шведския хотел във Варна за Нова година. Обади се вуйна ми. Звънна в стаята и вика: " Айде, Боби, всичко свърши. Върнати сте във футбола! " Това беше най-хубавият ми подарък за Нова година.
Първото ти присъединяване на международно? Как беше в Мексико през 86-а?
- Уникално. Имахме наслаждение да играем два пъти пред 115 хиляди фенове. Това никой не го е правил измежду българските футболисти. Първият път бе на откриването - 1:1 с Италия на стадион " Ацтека ", а след това отново на същия стадион в осминафинала с Мексико, когато паднахме с 0:2. Имахме малшанс против Южна Корея, само че какво да се прави.
Първият ти трансфер в чужбина по какъв начин стана?
- Преди прехвърлянето в португалския Беленензес ситуацията ми в " Левски " не беше положително. Имах две тежки травми. Даже като отпътувах за Португалия, не бях изцяло оздравял. В Беленензес прекосих за малко над стотина хиляди $, което бе нищо за народен вратар. С мен в Беленензес пристигна и Садъков от Локо (Пловдив). Преди това " Левски " изпусна няколко шанса да ме продаде по-скъпо. Имаше предложения от Щутгарт, от Испания, най-напористи бяха АЕК (Гърция). Хубавото беше, че дни, откакто отидох в Беленензес, треньор на отбора стана Христо Младенов. Първата ми година беше неповторима. Разпрах се от бранене! Във вестник " Абола " приключих на второ място след Рикардо за най-хубав футболист на сезона. Следващата година обаче почнаха проблемите - имаше пет треньорски смени. След това заиграх във френския Мюлуз дружно с Гецата Георгиев.
Къде в чужбина се усещаше най-добре като вратар - в Беленензес, Мюлуз, Рединг или Цюрих?
- Ами Цюрих не го броя, тъй като тогава бях с доста травми, с доста интервенции и в края на кариерата си. Аз там я завърших. На всички останали места се усещах прелестно. За мое наслаждение и трите страни бяха в Западна Европа. В Англия си беше най-големият кеф. Там падаш, биеш, публиката те почита, ръкопляска ти. В Рединг замених Шака Хислоп, който отиде в Нюкасъл. Това беше рекорден трансфер за Рединг. Играехме на остарелия " Елм Парк ", който беше целият от дърво и пушенето беше неразрешено. 10 хиляди събираше, 10 хиляди имаше на всеки мач.
Не смяташ ли, че сбърка с прехвърлянията си в " Ботев " (Пд) и в " Славия "?
- Не, изрично. През 1994 година имах доста предложения, чак и от Мексико. Най-сериозна бе от " Тенерифе ". Всеки миг трябваше да потегли. Бях на море в България и ме откри Хосе Мингея, мениджърът на Ицо. Вика ми: " Боби, незабавно идвай в София, с цел да си извадиш испанска виза ". Всичко сякаш бе готово, но в " Тенерифе " изненадващо смениха треньора и назначиха аржентинец. Той пък си докара двама вратари и нещата пропаднаха. Но в случай че би трябвало да бъда прям, тогава не ми беше до трансфер в чужбина.
Защо?
- Ами бях в развой на бракоразвод с първата ми брачна половинка. Беше ми извънредно тежко и трябваше аз и
моите родители да гледаме децата. Всичко падна на нашите рамене. Не можех да ги оставя. Тогава пристигна предлагането от " Ботев " (Пд) в по този начин наречения брокерски интервал. Това бе една от най-хубавите ми години във футбола. Представихме се добре - завършихме трети, играхме край за Купата. Отстранихме " Динамо " (Тбилиси) в евротурнирите. След този мач отпътувах за " Рединг ". А за интервала ми в " Славия "...Ами още съм им признателен, че ме взеха, тъй като това се случи след травмата ми в " Рединг ". Забележи защо става въпрос - скъсани задни кръстни връзки, скъсани два менискуса, счупена капачка. 9 месеца се възстановявах. Но Славия и Наско Сираков, който беше тогава треньор на " белите ", ми подадоха ръка. И аз мисля, че се показах добре на " Овча Купел ".
Разкажи за " Парк де Пренс " и за международното в Щатите?
- Много хора се пробваха да скапват великата ни победа във Франция. Пуснаха клюки, че мачът бил организиран, което е и смешно, и трагично. Никой не може по подобен метод да се гаври с триумфа ни. Истината е, че това бе денят или по-скоро нощта на Емо Костадинов.
А за какво Христо Данов ги наговори всичките тези дивотии?
- Всеки си дава отговор за дейностите и постъпките, единствено че Данов не обели и дума за далавери по време на 20-ата годишнина от " Парк де Пренс ". Аз го поканих на банкета, дори стояхме на една маса. Той говореше за всичко, единствено не и за по този начин наречената " спогодба ".
Мачът с Швеция за третото място в Щатите, който загубихме с 0:4. Нещо случи ли се тогава в съблекалнята? Трябваше да играете за Ицо, с цел да стане голмайстор на Световното и поради това шведите ни вкараха четири гола, което пък се отрази на теб и ти не можа да станеш вратар №1.
- Да, по този начин е. Трябваше да играем за Ицо. Но има нещо безусловно погрешно, което казваш. Че тези четири гола се отразили върху мен. Много преди мача ФИФА дефинира идеалния тим на Мондиала. За най-хубав вратар беше определен Мишел Прюдом от Белгия, нищо че беше играл единствено 3 мача, и дуелът с Швеция беше без значение. Аз имам две други извоювани ранглисти от Световното - " Франс Футбол " ме избра за №1, станах и първи в класацията на " Онз Мондиал " за най-вече избавени удари. Грешката за мача с Швеция е обща - на управлението и на нас по-опитните играчи. Ние бяхме толкоз изтощени и изморени след страхотния триумф, че не трябваше да играем - аз и още 5-6 индивида. Ицо, несъмнено, трябваше да играе, само че не и останалите от по-опитните. Хубаво беше да се даде късмет на другите, но... И когато получих четирите гола за едно полувреме, ми писна и желаех на почивката промяна. Това е истината и дано да я кажа - самичък желаех да бъда заменен.
Не съжаляваш ли, че на Мондиал 98 във Франция не се появи на терена. Беше в състава, само че пропусна да играеш на трето международно?
- Такова бе решението на треньора Христо Бонев. Никой не разбра за какво не ме пусна. Аз бях изцяло подготвен, възобновен от интервенция. Бяхме трима вратари. Другите повръщаха от тежките тренировки и натоварвания, само че аз бях здрав, въпреки и към този момент на 36 години. За Мондиала заминахме двама вратари - аз и Здравко Здравков, само че Бонев не ми даде опция да играя. Но не скърбя... Тогава не можахме да се представим добре и поради драмите към капитанската лента. Имаше дрязги сред Ицо, Трифон и Балъков какъв да е капитан.
Имаш ли другари цесекари?
- О, да, доста са. Повечето са цесекари. Ти пристигна тука с асансьор на петия етаж. Откъдето си минал, все цесекари има. В цялото БФС 90% от чиновниците са почитатели на ЦСКА. Аз съм се женил два пъти, уповавам се да не се бракосъчетавам трети път. На първия ми брак Джони Велинов ми беше кум, а на втория Емил Костадинов.
Как се срещна с актуалната си брачна половинка Мария Петрова?
- В Пловдив. Беше след мач на " Ботев ". Вечерта отидохме да купонясваме в дискотека " Флорида ". Бях чувал за Мария, несъмнено, само че единствено толкоз. Тя беше звезда на художествената гимнастика. Ние с тима бяхме на една маса, а Мария с нейни приятелки - на друга. Нейните приятелки ме извикаха, с цел да им дам подпис и по този начин се запознахме. Веднага ме впечатли. Грабна ме. Но аз постъпих дипломатично, взех да работя отдалече. След 4-5 дни предстоеше да връчват премиите за " Спортните Икари ". Казах и че ще се забележим на церемонията и в случай че има предпочитание, след това можем да отидем да хапнем някъде. И откакто ни дадоха премиите, се приближих до нея и й припомних: " Нали не си не запомнила за ангажимента ". Тя се усмихна. Отидохме да обядваме в ресторанта на плувния басейн " Спартак ". По мое гледище ни настаниха в обособена зала с камина - абе, страховит уют, съвършен за такива срещи. Ама пустата й камина нещо взе да връща, стартира крепко да дими. И ни реалокираха на друго място, където имаше хора. Викам си: " Тука нещо не ми харесва с тая камина - нека не е на неприятно! ". И по този начин малко по малко се събрахме! Така с появяването на Мария забравих за предходните си несгоди.
Силна жена ли е Мария и какво е въздействието й над теб?
- Тя е доста мощна жена - неслучайно е ставала три пъти международна шампионка в един извънредно тежък и извънредно индивидуален спорт. Мария е пряма, работлива, идеалната за мен жена.
Как ще отговориш на безкрайните нападки на Стоичков?
- Аз Стоичков го обичам. Каквото и да е приказвал, каквото и да е твърдял, аз го обичам! Преживели сме толкоз неща дружно, че в случай че почна да ги описвам, няма да ви стигне мястото, с цел да ги опишете! Той по този начин е решил, по този начин е работил.
Направи ли опит да се чуеш и видиш с Ицо?
- Разбира се. И то нееднократно. Първо го поканих на моя 50-годишен празник. Той обаче не пристигна. После желаех да се забележим и да поговорим, само че нямаше реакция от негова страна.
Стоичков разгласи, че ти си го будил през нощта, с цел да уговаряте мач на националния тим?
- (смее се). Моля ви! Това са несериозни неща. Нека го кажа още един път - Стоичков е измамен от някого. Не знам от кого. Но аз съм му дал прошка!
Боби Михайлов на персонална среща с Джани Инфантино в Доха
Обсъжават важи тематики
Темата " Бербатов "? Той напусна националния тим афектиран. Какво се случи?
- Аз по този начин и не съумях да беседвам тогава с него... И почтено казано, и до ден-днешен не научих цялата истина и аргументите за неговото отдръпване. Не ги научих от самия него - ясно и тъкмо.
Не си ли правил опит да го върнеш в националния?
- Ето, ще ти разкрия, че един път му намекнах. Беше на една от церемониите за футболист на годината. Казах му безусловно следното: " Митко, сменяме оборудването в националния. Вече ще се обличаме с " Капа ". Много ще ти отива този екип, в случай че го сложиш. " Това беше от моя страна. Но в действителност правото на приказват с играчите имат единствено треньорите, а не президентът на футболния съюз. Първо Мъри приказва с него, само че той не пожела да се върне. След това Любо организира дълъг диалог. Бербатов му даде обещание да се върне, само че след това се отметна.
Чакай да уточним - заречен му е, само че по-късно се е отметнал?!
- Да, да... Но очевидно по този начин на Бербатов му е по-добре.
От футбола се пренасяме в персоналния живот. Вярно ли е, че си бил срещу връзките на сина ти Ники Михайлов с Николета и с Алисия?
- Никога не съм се намесвал в персоналните неща на Ники. Той е огромен мъж и знае по какъв начин да работи. А и Николета и Алисия са хубави дами (смее се).
Обижда ли прякорът, който почитателите ти лепнаха - Перуката?
- Не, в противен случай. Какво неприятно има в това. Както някои си поставят изкуствени зъби или изкуствени цици, по този начин и аз си сложих изкуствена коса. Тази интервенция я направих преди 20 години и ви убеждавам, че се усещам доста удобно.
Поставянето на изкуствената ти коса във Виена ли стана?
- Не, във френския град Колмар, който се намира на трийсетина километра от до Мюлуз. Интервенцията беше осъществена, до момента в който играех в Мюлуз. Направи я един французин - Стефан се споделя. Той ме откри. След един мач ме изчака, пристигна при мен и ми сподели: " Мога да трансформира типа ти. Има нови и съвременни способи, изцяло безболезнени. Имаш ли нещо срещу? ". Аз се съгласих. После, по време на международното във Франция през 1998 година, той дойде в базата на националния тим. Предложи ми втора интервенция за подсилване на косата. Извърши я сред първия и втория ни мач на Мондиала. Двамата сме в отлични връзки и Стефан на няколко пъти ми е идвал на посетители в България. Така че - няма нищо срамно, а и аз съм необятно скроен човек и не обръщам внимание на приказките по мой адрес.
Веднъж те снимаха по какъв начин танцуваш на ваучър?
- Хора сме, обикновено е от време на време човек да се отпусне. По-важното е обаче да не се отпускаме, когато имаме отговорности. По-важното е да бъдем по-отговорни, по-точни и по-добри. Това не е неприятно за край на диалога ни, нали?...
Когато чуеш думата Левски, кой е най-яркият ти спомен от детството?
- Веднага се сещам за мачовете от времето на татко ми, които се играеха на " Герена " сутринта. Започваха в 10 часа. Спомням си по какъв начин грееше слънцето откъм бранш " В ", а ние ходехме с мама, Бог да я елементарни, да гледаме по какъв начин баща пазеше на вратата.
Носил ли си наследник шал като дребен и бил ли си в бранш Б?
-Син шал съм носил, само че в никакъв случай не съм бил в епицентъра на агитката. Сядах в бранш " В ", а постоянно и съм бил зад вратите, с цел да пъдя топките като младеж на " Левски ". Сещам се за великите мачове против Аякс, когато ги отстранихме с дузпи, както и успеха над Барселона отпред с Йохан Кройф с 5:4 през март 1976 година.
Кой е най-силният ти спомен от мач на татко ти Бисер Михайлов?
- Помня един мач, който го даваха по малкия екран - Унгария против България. Загубихме с 0:2, само че татко ми направи чудеса и пази превъзходно. Вкъщи пазим доста фотоси и отрязъци от вестниците, където се разказва страхотното му показване против Милан и Бенфика като вратар на " Левски ".
Първите ти стъпки в " Левски " като футболист...
- О, започнах доста рано да упражнявам. Първият ми треньор беше Сашо Костов. И знаеш ли, татко ми не искаше да ставам вратар и аз заиграх като халф и нападател. Но за малко. Около месец-два. После се пренесох на вратата, тъй като това ме влечеше - просто кръвта вода не става.
Помниш ли първия си цялостен мач за " Левски " като титуляр?
- Да, бях боец, с гола глава. Играхме против Сливен на " Герена " и победихме с 1:0. Тогава във вестник " Народен Спорт " получих висока оценка - две звездички, и попаднах в тима на кръга. Много се зарадвах, тъй като Сливен в тези години имаха много мощен състав.
А дебютът ти във безконечното дерби с ЦСКА и въобще какви са спомените ти от мачовете против безконечния противник?
- Беше през март 82-а. Биха ни с 2:1. Тогава цяла нощ преди мача не можах да мигна от напрежение. После обаче през юни спечелихме с 4:0 финала за Купата на България. Няма да не помни и загубата ни с дузпи в мач за Купата на Съветската войска. Решителната дузпа за ЦСКА ми я вкара с левачката Георги Велинов, който ми беше кум от първия ми брак. Последният мач в дербито е още веднъж загуба - 1:4 на финала за Купата на България през 88-а. Пепи Витанов означи два неповторими гола. Аз пазих добре, само че и той се оправи чудесно. Тупаниците му бяха страховити и нямаха улавяне! После се контузих тежко, по-късно пък отпътувах за Португалия и повече не играх против ЦСКА. Е, помня, несъмнено, и седемте ни следващи победи в интервала 1983 - 1985 година. Тогава ЦСКА имаше извънредно умел тим, който правеше чудеса в Европа. Ние бяхме хлапета - на по 21-22 години. Но се мотивирахме за дербито. Имахме си обред. Когато тръгвахме от базата ни в Драгалевци за стадиона, в рейса се надуваше крепко Лепа Брена. Знаехме, че това ще ни донесе шанс.
Най-силният ти мач с екипа на " Левски " кой е?
- Ами може би реваншът в София с Щутгарт, когато първият път отстранихме германците. Тогава се игра на една врата. Те ни нападнаха отвред, бяха отличен тим. Страхотия! Спасих доста положения, а в края на дуела с Наско Сираков единствено си подавахме топката, с цел да бавим времето. Той на мене, аз на него. 0:0 ни устройваше, тъй като първият мач приключи 1:1. Накрая Мишо Вълчев влезе и вкара за 1:0.
През 80-те имахте доста мощен тим с отличен треньор - Васил Методиев. Как той съумя от вас, младите момчета, да построи подобен състав?
- Ами ние имахме доста мощен младежки отбор. Успяхме да разбием хегемонията на пловдивската школа и да станем първенци. Шпайдела съумя да надгради това, което бе направил Добромир Жечев като треньор. Защото ние, юношите, започнахме да получаваме късмет при Бобата Жечев. 7 от 11-те титуляри бяхме юноши.
Говори се, че тогава не сте спазвали доста режима?
- Черните овце бяха Гибона и Кокала. Като бяхме дружно в казармата, тях ги стрижеха през седмица. Тъкмо пусне Гиби коса и жъц, му я острижат! Шпайдела беше доста непоколебим. Беше и огромен стратег. Знаеше по какъв начин да води мач. Методиев държеше на дисциплината и беше индивидът всичко в " Левски ". Играеше ролята и на хазаин, и на теляк, и на доктор. Както и на психолог. Някой като почваше да симулира, че го боли нещо, той споделяше по този начин: " Стига си мрънкал. Щом си футболист, несъмнено че ще те болят краката. Виж, в случай че си хомосексуалист, ще те боли задникът! "
Черният край Купата на България, игран на 19 юни 1985 година, след който разформироваха " Левски " и ЦСКА, а ти беше изваден вечно от футбола - има ли нещо неказано за абсурда?
- На терена не се случи нищо изключително. Сега такива мачове виждаме през месец-два. Всичко е доста преекспонирано. Единственото, което се случи, бе в тунела. Кокала удари пестник на някого. Вили Вуцов, като болен левскар, нещо се моташе из тунела. Не знам по какъв начин беше попаднал там, тъй като тогава той не беше в мъжкия състав. Искаше да ритне някой, но не съумя. Но кръв и представление не е имало! Аз по време на мача дори не получих и жълт картон, а след това ме извадиха от футбола. Което си е беше казус! Е, в полза на истината, бутнах два пъти съдията Ахмед Яшаров, лека му пръст, само че той не ми сподели картон. Всичко беше квалифицирано.
От кого? От Милко Балев ли?
-Не, не! За умрелите - или положително, или нищо.
Къде научи новината за наказването?
- Бях си у дома и я научих от Чичко Филипов по малкия екран. Текстът, който той изчете, беше подобен, че все едно някой беше починал. Аз се тормозих извънредно и косата ми окапа за нула време! Забраниха ми да упражнявам, изключиха ме от ВИФ. Лудница цялостна! След като ме махнаха от футбола, започнах работа в елдепо " Подуяне ". Бях механически реализатор, а началник на завода беше един неповторим пич. Аз съумях да им построя спортна площадка, защото се занимавах с архитектурни планове. Работих там няколко месеца. После наказването ми беше анулирано посредством най-много на Иван Вуцов. Той беше треньор на националите, а на нас ни предстоеше присъединяване на международното в Мексико. Хора към Вуцов, хора към Тодор Живков и самият бай Тошо повлияха аз и останалите да бъдем оправдани. Разбрах прелестната вест на 30 декември. Бяхме с Наско Сираков в Шведския хотел във Варна за Нова година. Обади се вуйна ми. Звънна в стаята и вика: " Айде, Боби, всичко свърши. Върнати сте във футбола! " Това беше най-хубавият ми подарък за Нова година.
Първото ти присъединяване на международно? Как беше в Мексико през 86-а?
- Уникално. Имахме наслаждение да играем два пъти пред 115 хиляди фенове. Това никой не го е правил измежду българските футболисти. Първият път бе на откриването - 1:1 с Италия на стадион " Ацтека ", а след това отново на същия стадион в осминафинала с Мексико, когато паднахме с 0:2. Имахме малшанс против Южна Корея, само че какво да се прави.
Първият ти трансфер в чужбина по какъв начин стана?
- Преди прехвърлянето в португалския Беленензес ситуацията ми в " Левски " не беше положително. Имах две тежки травми. Даже като отпътувах за Португалия, не бях изцяло оздравял. В Беленензес прекосих за малко над стотина хиляди $, което бе нищо за народен вратар. С мен в Беленензес пристигна и Садъков от Локо (Пловдив). Преди това " Левски " изпусна няколко шанса да ме продаде по-скъпо. Имаше предложения от Щутгарт, от Испания, най-напористи бяха АЕК (Гърция). Хубавото беше, че дни, откакто отидох в Беленензес, треньор на отбора стана Христо Младенов. Първата ми година беше неповторима. Разпрах се от бранене! Във вестник " Абола " приключих на второ място след Рикардо за най-хубав футболист на сезона. Следващата година обаче почнаха проблемите - имаше пет треньорски смени. След това заиграх във френския Мюлуз дружно с Гецата Георгиев.
Къде в чужбина се усещаше най-добре като вратар - в Беленензес, Мюлуз, Рединг или Цюрих?
- Ами Цюрих не го броя, тъй като тогава бях с доста травми, с доста интервенции и в края на кариерата си. Аз там я завърших. На всички останали места се усещах прелестно. За мое наслаждение и трите страни бяха в Западна Европа. В Англия си беше най-големият кеф. Там падаш, биеш, публиката те почита, ръкопляска ти. В Рединг замених Шака Хислоп, който отиде в Нюкасъл. Това беше рекорден трансфер за Рединг. Играехме на остарелия " Елм Парк ", който беше целият от дърво и пушенето беше неразрешено. 10 хиляди събираше, 10 хиляди имаше на всеки мач.
Не смяташ ли, че сбърка с прехвърлянията си в " Ботев " (Пд) и в " Славия "?
- Не, изрично. През 1994 година имах доста предложения, чак и от Мексико. Най-сериозна бе от " Тенерифе ". Всеки миг трябваше да потегли. Бях на море в България и ме откри Хосе Мингея, мениджърът на Ицо. Вика ми: " Боби, незабавно идвай в София, с цел да си извадиш испанска виза ". Всичко сякаш бе готово, но в " Тенерифе " изненадващо смениха треньора и назначиха аржентинец. Той пък си докара двама вратари и нещата пропаднаха. Но в случай че би трябвало да бъда прям, тогава не ми беше до трансфер в чужбина.
Защо?
- Ами бях в развой на бракоразвод с първата ми брачна половинка. Беше ми извънредно тежко и трябваше аз и
моите родители да гледаме децата. Всичко падна на нашите рамене. Не можех да ги оставя. Тогава пристигна предлагането от " Ботев " (Пд) в по този начин наречения брокерски интервал. Това бе една от най-хубавите ми години във футбола. Представихме се добре - завършихме трети, играхме край за Купата. Отстранихме " Динамо " (Тбилиси) в евротурнирите. След този мач отпътувах за " Рединг ". А за интервала ми в " Славия "...Ами още съм им признателен, че ме взеха, тъй като това се случи след травмата ми в " Рединг ". Забележи защо става въпрос - скъсани задни кръстни връзки, скъсани два менискуса, счупена капачка. 9 месеца се възстановявах. Но Славия и Наско Сираков, който беше тогава треньор на " белите ", ми подадоха ръка. И аз мисля, че се показах добре на " Овча Купел ".
Разкажи за " Парк де Пренс " и за международното в Щатите?
- Много хора се пробваха да скапват великата ни победа във Франция. Пуснаха клюки, че мачът бил организиран, което е и смешно, и трагично. Никой не може по подобен метод да се гаври с триумфа ни. Истината е, че това бе денят или по-скоро нощта на Емо Костадинов.
А за какво Христо Данов ги наговори всичките тези дивотии?
- Всеки си дава отговор за дейностите и постъпките, единствено че Данов не обели и дума за далавери по време на 20-ата годишнина от " Парк де Пренс ". Аз го поканих на банкета, дори стояхме на една маса. Той говореше за всичко, единствено не и за по този начин наречената " спогодба ".
Мачът с Швеция за третото място в Щатите, който загубихме с 0:4. Нещо случи ли се тогава в съблекалнята? Трябваше да играете за Ицо, с цел да стане голмайстор на Световното и поради това шведите ни вкараха четири гола, което пък се отрази на теб и ти не можа да станеш вратар №1.
- Да, по този начин е. Трябваше да играем за Ицо. Но има нещо безусловно погрешно, което казваш. Че тези четири гола се отразили върху мен. Много преди мача ФИФА дефинира идеалния тим на Мондиала. За най-хубав вратар беше определен Мишел Прюдом от Белгия, нищо че беше играл единствено 3 мача, и дуелът с Швеция беше без значение. Аз имам две други извоювани ранглисти от Световното - " Франс Футбол " ме избра за №1, станах и първи в класацията на " Онз Мондиал " за най-вече избавени удари. Грешката за мача с Швеция е обща - на управлението и на нас по-опитните играчи. Ние бяхме толкоз изтощени и изморени след страхотния триумф, че не трябваше да играем - аз и още 5-6 индивида. Ицо, несъмнено, трябваше да играе, само че не и останалите от по-опитните. Хубаво беше да се даде късмет на другите, но... И когато получих четирите гола за едно полувреме, ми писна и желаех на почивката промяна. Това е истината и дано да я кажа - самичък желаех да бъда заменен.
Не съжаляваш ли, че на Мондиал 98 във Франция не се появи на терена. Беше в състава, само че пропусна да играеш на трето международно?
- Такова бе решението на треньора Христо Бонев. Никой не разбра за какво не ме пусна. Аз бях изцяло подготвен, възобновен от интервенция. Бяхме трима вратари. Другите повръщаха от тежките тренировки и натоварвания, само че аз бях здрав, въпреки и към този момент на 36 години. За Мондиала заминахме двама вратари - аз и Здравко Здравков, само че Бонев не ми даде опция да играя. Но не скърбя... Тогава не можахме да се представим добре и поради драмите към капитанската лента. Имаше дрязги сред Ицо, Трифон и Балъков какъв да е капитан.
Имаш ли другари цесекари?
- О, да, доста са. Повечето са цесекари. Ти пристигна тука с асансьор на петия етаж. Откъдето си минал, все цесекари има. В цялото БФС 90% от чиновниците са почитатели на ЦСКА. Аз съм се женил два пъти, уповавам се да не се бракосъчетавам трети път. На първия ми брак Джони Велинов ми беше кум, а на втория Емил Костадинов.
Как се срещна с актуалната си брачна половинка Мария Петрова?
- В Пловдив. Беше след мач на " Ботев ". Вечерта отидохме да купонясваме в дискотека " Флорида ". Бях чувал за Мария, несъмнено, само че единствено толкоз. Тя беше звезда на художествената гимнастика. Ние с тима бяхме на една маса, а Мария с нейни приятелки - на друга. Нейните приятелки ме извикаха, с цел да им дам подпис и по този начин се запознахме. Веднага ме впечатли. Грабна ме. Но аз постъпих дипломатично, взех да работя отдалече. След 4-5 дни предстоеше да връчват премиите за " Спортните Икари ". Казах и че ще се забележим на церемонията и в случай че има предпочитание, след това можем да отидем да хапнем някъде. И откакто ни дадоха премиите, се приближих до нея и й припомних: " Нали не си не запомнила за ангажимента ". Тя се усмихна. Отидохме да обядваме в ресторанта на плувния басейн " Спартак ". По мое гледище ни настаниха в обособена зала с камина - абе, страховит уют, съвършен за такива срещи. Ама пустата й камина нещо взе да връща, стартира крепко да дими. И ни реалокираха на друго място, където имаше хора. Викам си: " Тука нещо не ми харесва с тая камина - нека не е на неприятно! ". И по този начин малко по малко се събрахме! Така с появяването на Мария забравих за предходните си несгоди.
Силна жена ли е Мария и какво е въздействието й над теб?
- Тя е доста мощна жена - неслучайно е ставала три пъти международна шампионка в един извънредно тежък и извънредно индивидуален спорт. Мария е пряма, работлива, идеалната за мен жена.
Как ще отговориш на безкрайните нападки на Стоичков?
- Аз Стоичков го обичам. Каквото и да е приказвал, каквото и да е твърдял, аз го обичам! Преживели сме толкоз неща дружно, че в случай че почна да ги описвам, няма да ви стигне мястото, с цел да ги опишете! Той по този начин е решил, по този начин е работил.
Направи ли опит да се чуеш и видиш с Ицо?
- Разбира се. И то нееднократно. Първо го поканих на моя 50-годишен празник. Той обаче не пристигна. После желаех да се забележим и да поговорим, само че нямаше реакция от негова страна.
Стоичков разгласи, че ти си го будил през нощта, с цел да уговаряте мач на националния тим?
- (смее се). Моля ви! Това са несериозни неща. Нека го кажа още един път - Стоичков е измамен от някого. Не знам от кого. Но аз съм му дал прошка!
Боби Михайлов на персонална среща с Джани Инфантино в Доха
Обсъжават важи тематики
Темата " Бербатов "? Той напусна националния тим афектиран. Какво се случи?
- Аз по този начин и не съумях да беседвам тогава с него... И почтено казано, и до ден-днешен не научих цялата истина и аргументите за неговото отдръпване. Не ги научих от самия него - ясно и тъкмо.
Не си ли правил опит да го върнеш в националния?
- Ето, ще ти разкрия, че един път му намекнах. Беше на една от церемониите за футболист на годината. Казах му безусловно следното: " Митко, сменяме оборудването в националния. Вече ще се обличаме с " Капа ". Много ще ти отива този екип, в случай че го сложиш. " Това беше от моя страна. Но в действителност правото на приказват с играчите имат единствено треньорите, а не президентът на футболния съюз. Първо Мъри приказва с него, само че той не пожела да се върне. След това Любо организира дълъг диалог. Бербатов му даде обещание да се върне, само че след това се отметна.
Чакай да уточним - заречен му е, само че по-късно се е отметнал?!
- Да, да... Но очевидно по този начин на Бербатов му е по-добре.
От футбола се пренасяме в персоналния живот. Вярно ли е, че си бил срещу връзките на сина ти Ники Михайлов с Николета и с Алисия?
- Никога не съм се намесвал в персоналните неща на Ники. Той е огромен мъж и знае по какъв начин да работи. А и Николета и Алисия са хубави дами (смее се).
Обижда ли прякорът, който почитателите ти лепнаха - Перуката?
- Не, в противен случай. Какво неприятно има в това. Както някои си поставят изкуствени зъби или изкуствени цици, по този начин и аз си сложих изкуствена коса. Тази интервенция я направих преди 20 години и ви убеждавам, че се усещам доста удобно.
Поставянето на изкуствената ти коса във Виена ли стана?
- Не, във френския град Колмар, който се намира на трийсетина километра от до Мюлуз. Интервенцията беше осъществена, до момента в който играех в Мюлуз. Направи я един французин - Стефан се споделя. Той ме откри. След един мач ме изчака, пристигна при мен и ми сподели: " Мога да трансформира типа ти. Има нови и съвременни способи, изцяло безболезнени. Имаш ли нещо срещу? ". Аз се съгласих. После, по време на международното във Франция през 1998 година, той дойде в базата на националния тим. Предложи ми втора интервенция за подсилване на косата. Извърши я сред първия и втория ни мач на Мондиала. Двамата сме в отлични връзки и Стефан на няколко пъти ми е идвал на посетители в България. Така че - няма нищо срамно, а и аз съм необятно скроен човек и не обръщам внимание на приказките по мой адрес.
Веднъж те снимаха по какъв начин танцуваш на ваучър?
- Хора сме, обикновено е от време на време човек да се отпусне. По-важното е обаче да не се отпускаме, когато имаме отговорности. По-важното е да бъдем по-отговорни, по-точни и по-добри. Това не е неприятно за край на диалога ни, нали?...
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ