Завръщането на бобрите: Гризачът се водеше за изчезнал вид
Бобър беше сниман от учени в Русенския район. Той се води за липсващ у нас от над 150 години. Животинката у нас обаче е видяна първо не от еколозите, а от горски чиновници, които открили, че им липсват близо 100 дървета.
Снимка: btvnovinite.bg
Бракониерска сеч - първата прилика, която хрумва на лесничеите, когато виждат, че част от дърветата в местността " Ломовете " липсват. Оказва се, че падат не от брадви, а от зъби.
" Бобърът може да прегризе дънер с диаметър 65-70 сантиметра, като го прави за няколко дни. Дървото го гризе, до момента в който го повали ", изяснява доктор Николай Коджабашев от Лесотехническия университет.
Снимка: btvnovinite.bg
Поваленото дърво служи като основа за яз. Противно на митовете обаче, бобрите не живеят в тях, а им служат, като огромни хладилници.
" В този яз си складира запасите, които употребява зимата, като храна. Клонките, които студената вода консервира до пролетта, когато към този момент минава към друга храна ", споделя още доктор Николай Коджабашев.
Снимка: btvnovinite.bg
За да го документират, еколозите разполагат 3 фотокапана.
" Ние даже направихме опити да го приканим пред камерата. Направих му една церемония вечеря - нарязах му ябълки, моркови, зелки, марули... Дневна фотография не можахме да го излъжем да му създадем. Явно е доста суетлив ", майтапи се доктор Николай Коджабашев.
Освен от фотокапаните, е сниман е и от локален риболовец.
С бобъра са си станали другари. Той не се тормози от него. Ходи към него и даже има демонстративно държание. Това значи, че животното е трайно открито в региона, счита доктор Николай Коджабашев
Учените се надяват сниманият бобър да не е самичък. Хипотезите за появяването му през днешния ден са две - преселнк от Румъния, където типът е възобновен изкуствено или просто типът в никакъв случай не е изчезвал от страната.
Целта пред учените в този момент е типът да бъде приет за възобновен и от рубрика " Изчезнал " да премине в рубрика " Защитен " в Закона за биологичното многообразие и Червената книга на България.
Снимка: btvnovinite.bg
Бракониерска сеч - първата прилика, която хрумва на лесничеите, когато виждат, че част от дърветата в местността " Ломовете " липсват. Оказва се, че падат не от брадви, а от зъби.
" Бобърът може да прегризе дънер с диаметър 65-70 сантиметра, като го прави за няколко дни. Дървото го гризе, до момента в който го повали ", изяснява доктор Николай Коджабашев от Лесотехническия университет.
Снимка: btvnovinite.bg
Поваленото дърво служи като основа за яз. Противно на митовете обаче, бобрите не живеят в тях, а им служат, като огромни хладилници.
" В този яз си складира запасите, които употребява зимата, като храна. Клонките, които студената вода консервира до пролетта, когато към този момент минава към друга храна ", споделя още доктор Николай Коджабашев.
Снимка: btvnovinite.bg
За да го документират, еколозите разполагат 3 фотокапана.
" Ние даже направихме опити да го приканим пред камерата. Направих му една церемония вечеря - нарязах му ябълки, моркови, зелки, марули... Дневна фотография не можахме да го излъжем да му създадем. Явно е доста суетлив ", майтапи се доктор Николай Коджабашев.
Освен от фотокапаните, е сниман е и от локален риболовец.
С бобъра са си станали другари. Той не се тормози от него. Ходи към него и даже има демонстративно държание. Това значи, че животното е трайно открито в региона, счита доктор Николай Коджабашев
Учените се надяват сниманият бобър да не е самичък. Хипотезите за появяването му през днешния ден са две - преселнк от Румъния, където типът е възобновен изкуствено или просто типът в никакъв случай не е изчезвал от страната.
Целта пред учените в този момент е типът да бъде приет за възобновен и от рубрика " Изчезнал " да премине в рубрика " Защитен " в Закона за биологичното многообразие и Червената книга на България.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ