БНТ продължава да затъва финансово
БНТ се нуждае от опитни експерти, които да ръководят малкия екран (или най-малко да са част от екипа на новия директор) и да обръщат особено внимание на салдото сред приходите и разноските и на рекламната политика. Тези хора би трябвало да познават чудесно рекламния пазар и да употребяват познанията си в полза на Българска национална телевизия. Всичко това би трябвало да се съчетае с персонални качества - преданост и липса на податливост да се замесват в съмнителни покупко-продажби. Очевидно такива хора са били ъгъл в Българска национална телевизия през последните години, вследствие на което личните доходи на медията трайно понижават. При състояние че наклонността на рекламния ефирен пазар е противоположната и че той непрестанно пораства.
Както „ Сега ” писа, отрицателният тренд в Българска национална телевизия стана изключително забележим в интервала от септември 2017 година до април т.г., когато отпред бе Константин Каменаров. След неговата оставка Съвет за електронни медии разгласи конкурс за нов общоприет шеф. Междувременно започнаха да се появяват сигнали, че през мандата на Каменаров насъбраните нови отговорности на Българска национална телевизия и необслужваните остарели са се нараснали стремглаво и че малкия екран е на прага на банкрут. Успоредно с това върви акция малкия екран да бъде избавена посредством „ погасяване ” на задълженията и като доста се усили дотацията й от страната (виж карето със заглавие „ Искания ”), която е над 65-те млн. лева за всяка от последните години. Версия, работеща в интерес на тези притежатели на компании, по отношение на които Българска национална телевизия непрекъснато натрупа отговорности, които след това се поемат от данъкоплатците. Например на излъчвателния комплекс НУРТС, който по закон е задължен да придвижва програмата на Българска национална телевизия. Той е благосъстоятелност на компания на БТК и към него управлението на малкия екран годишно не разплаща отговорности за над 10 млн. лева, които в последна сметка се поемат от страната. Това не се случи само през м.г. в края на мандата на Каменаров.
Българска национална телевизия може да се избави и сама (или най-малко външната интервенция може да е по-малка), в случай че медията стане съответна на рекламния пазар и стартира да продава рекламното време, което Законът за радио и телевизия й разрешава. Условията за това са удобни, защото сега компаниите търсят телевизионна реклама и бюджетите им порастват. Българска национална телевизия обаче не наподобява в крайник с времето и не съумява да се възползва от позитивната наклонност. Всичко това се вижда в следващия отчет за рекламния пазар в България на профилираната организация „ Медия клуб ”, отнасящ се за първите три месеца на 2019 година Данните демонстрират, че Българска национална телевизия отстъпва още от така и така незадоволителните позиции, които заемаше м.г. Като общ размер приходите на всички малките екрани у нас не престават да се усилват. От януари до март те порастват с към 5 на по отношение на същия интервал на м.г., достигайки 211 милиона евро (сумата е изчислена по формалните рекламни тарифи и не регистрира другите отстъпки, които малките екрани дават на рекламодателите). Увеличението обаче се отнася единствено за частните стратегии, само че не и за Българска национална телевизия. Графиките демонстрират, че всички канали на публичната телевизия, взети дружно – БНТ1, БНТ2, БНТ3 и БНТ4, са привлекли под 1 на 100 от телевизионната реклама за интервала. Така Българска национална телевизия към този момент се намира под равнището от 1 на 100 пазарен дял, който успяваше да задържи през 2017 година и 2018 г.
Собствените доходи на националната телевизия не престават да понижават и не дават отговор на гледаемостта на предаванията й и на въздействието, което Българска национална телевизия има в обществото. Освен от систематизираните данни на профилираните компании това проличава и от последния доклад на Каменаров за 2018 година, признат от Съвет за електронни медии. За м.г. заложените финансови цели са напряко ниски на фона на оборотите, които промишлеността прави. Каменаров е заречен, че Българска национална телевизия ще направи общо 11 млн. лева от реклама и спонсорство за цялата 2018 година, само че екипът му не съумява да осъществя даже това. Приходите от реклама са към 92 на 100 от плануваните, до момента в който осъщественото спонсорство е единствено 26 на 100 от заложеното. Разбивките по месеци демонстрират, че Българска национална телевизия не е запълнила рекламните си пояси даже в интервала преди Нова година, когато рекламодателите крепко развързват портфейлите си.
Всичко това се случва, макар че в редица часове Българска национална телевизия към този момент регистрира нарастване на гледаемостта си. Най-видимо е то във времето към „ Стани богат ”, когато съгласно последния доклад рейтингът се е покачил няколко пъти. Въпреки това и с просто око се вижда, че рекламните блокове в „ Стани богат ” се пълнят главно с автореклами на Българска национална телевизия и с медийни партньорства и в много по-редки случаи – с клипове на рекламодатели. В същото време към този момент бе обявено, че един брой на „ Стани богат ” коства към 20 000 лева на Българска национална телевизия, което прави над 4 милиона лева разход на сезон единствено за тази графа. Преди дни „ Капитал ” заяви, че съгласно вътрешна информация от „ Сан Стефано ” 29 играта „ Спортисимо ” коства 5000 лева дневно, а предаването на Ути Бъчваров – 8000 лева дневно. Което значи, че единствено за тези три рубрики Българска национална телевизия заплаща по към 700 000 лева на месец. А на фона на това възнамерява общо 11 млн. лева от спонсорство и реклама за цялата 2018 година, които на всичкото от горната страна не може да реализира.
Искания
В края на май синдикатите в Българска национална телевизия изпратиха писмо до Бойко Борисов, Владислав Горанов, Комисията за просвета и медии в Народно събрание и до Съвет за електронни медии, в което декларират, че са мощно обезпокоени от непрекъснатата рецесия, в която се намира Българска национална телевизия и за която съгласно тях работещите там нямат виновност. В писмото се споделя, че избраната от финансовото министерство дотация за Българска национална телевизия е извънредно незадоволителна за развиването на медията. " През последните 15 години всеки новоизбран общоприет шеф стартира своя мандат с насъбрани от неговия предходник 20-30 милиона отговорности. За нас това значи, че или бюджетът на Българска национална телевизия е неправилно сметнат, или дефицитът е резултат на неприятно ръководство. Към това можем да прибавим и доста недомислени структурни, кадрови и софтуерни промени, осъществявани през годините в Българска национална телевизия ", пишат синдикатите. Те упорстват бюджетът да бъде обновен съгласно бюджета на публичните малките екрани в Европейски Съюз. Призовава се още отговорностите да бъдат „ погасени ”, преди идващият началник да поеме функционалностите си. Според синдикатите към края на май задълженията на Българска национална телевизия надвишават 35 млн. лв..
Първенци
Медийните групи на Нова телевизия и на Би Ти Ви не престават да притеглят големия дял от телевизионната реклама, демонстрират данните. През първите три месеца от годината „ Нова броудкастинг груп ” и „ Би Ти Ви медия груп ” са получили към 93 на 100 от нея. Делът на „ Нова броудкастинг груп ” и на малките екрани, чието рекламно време тя ръководи, е 47 на 100, а на Би Ти Ви - 46 на 100. Всички останали малките екрани, измежду които „ България он еър ”, Канал 3, „ Европа ”, „ Евроком ” и така нататък се задоволяват със 7 на 100 от пазара. Извън изброените остава Българска национална телевизия, чийто дял, както стана дума, към този момент е под 1 на 100.
Както „ Сега ” писа, отрицателният тренд в Българска национална телевизия стана изключително забележим в интервала от септември 2017 година до април т.г., когато отпред бе Константин Каменаров. След неговата оставка Съвет за електронни медии разгласи конкурс за нов общоприет шеф. Междувременно започнаха да се появяват сигнали, че през мандата на Каменаров насъбраните нови отговорности на Българска национална телевизия и необслужваните остарели са се нараснали стремглаво и че малкия екран е на прага на банкрут. Успоредно с това върви акция малкия екран да бъде избавена посредством „ погасяване ” на задълженията и като доста се усили дотацията й от страната (виж карето със заглавие „ Искания ”), която е над 65-те млн. лева за всяка от последните години. Версия, работеща в интерес на тези притежатели на компании, по отношение на които Българска национална телевизия непрекъснато натрупа отговорности, които след това се поемат от данъкоплатците. Например на излъчвателния комплекс НУРТС, който по закон е задължен да придвижва програмата на Българска национална телевизия. Той е благосъстоятелност на компания на БТК и към него управлението на малкия екран годишно не разплаща отговорности за над 10 млн. лева, които в последна сметка се поемат от страната. Това не се случи само през м.г. в края на мандата на Каменаров.
Българска национална телевизия може да се избави и сама (или най-малко външната интервенция може да е по-малка), в случай че медията стане съответна на рекламния пазар и стартира да продава рекламното време, което Законът за радио и телевизия й разрешава. Условията за това са удобни, защото сега компаниите търсят телевизионна реклама и бюджетите им порастват. Българска национална телевизия обаче не наподобява в крайник с времето и не съумява да се възползва от позитивната наклонност. Всичко това се вижда в следващия отчет за рекламния пазар в България на профилираната организация „ Медия клуб ”, отнасящ се за първите три месеца на 2019 година Данните демонстрират, че Българска национална телевизия отстъпва още от така и така незадоволителните позиции, които заемаше м.г. Като общ размер приходите на всички малките екрани у нас не престават да се усилват. От януари до март те порастват с към 5 на по отношение на същия интервал на м.г., достигайки 211 милиона евро (сумата е изчислена по формалните рекламни тарифи и не регистрира другите отстъпки, които малките екрани дават на рекламодателите). Увеличението обаче се отнася единствено за частните стратегии, само че не и за Българска национална телевизия. Графиките демонстрират, че всички канали на публичната телевизия, взети дружно – БНТ1, БНТ2, БНТ3 и БНТ4, са привлекли под 1 на 100 от телевизионната реклама за интервала. Така Българска национална телевизия към този момент се намира под равнището от 1 на 100 пазарен дял, който успяваше да задържи през 2017 година и 2018 г.
Собствените доходи на националната телевизия не престават да понижават и не дават отговор на гледаемостта на предаванията й и на въздействието, което Българска национална телевизия има в обществото. Освен от систематизираните данни на профилираните компании това проличава и от последния доклад на Каменаров за 2018 година, признат от Съвет за електронни медии. За м.г. заложените финансови цели са напряко ниски на фона на оборотите, които промишлеността прави. Каменаров е заречен, че Българска национална телевизия ще направи общо 11 млн. лева от реклама и спонсорство за цялата 2018 година, само че екипът му не съумява да осъществя даже това. Приходите от реклама са към 92 на 100 от плануваните, до момента в който осъщественото спонсорство е единствено 26 на 100 от заложеното. Разбивките по месеци демонстрират, че Българска национална телевизия не е запълнила рекламните си пояси даже в интервала преди Нова година, когато рекламодателите крепко развързват портфейлите си.
Всичко това се случва, макар че в редица часове Българска национална телевизия към този момент регистрира нарастване на гледаемостта си. Най-видимо е то във времето към „ Стани богат ”, когато съгласно последния доклад рейтингът се е покачил няколко пъти. Въпреки това и с просто око се вижда, че рекламните блокове в „ Стани богат ” се пълнят главно с автореклами на Българска национална телевизия и с медийни партньорства и в много по-редки случаи – с клипове на рекламодатели. В същото време към този момент бе обявено, че един брой на „ Стани богат ” коства към 20 000 лева на Българска национална телевизия, което прави над 4 милиона лева разход на сезон единствено за тази графа. Преди дни „ Капитал ” заяви, че съгласно вътрешна информация от „ Сан Стефано ” 29 играта „ Спортисимо ” коства 5000 лева дневно, а предаването на Ути Бъчваров – 8000 лева дневно. Което значи, че единствено за тези три рубрики Българска национална телевизия заплаща по към 700 000 лева на месец. А на фона на това възнамерява общо 11 млн. лева от спонсорство и реклама за цялата 2018 година, които на всичкото от горната страна не може да реализира.
Искания
В края на май синдикатите в Българска национална телевизия изпратиха писмо до Бойко Борисов, Владислав Горанов, Комисията за просвета и медии в Народно събрание и до Съвет за електронни медии, в което декларират, че са мощно обезпокоени от непрекъснатата рецесия, в която се намира Българска национална телевизия и за която съгласно тях работещите там нямат виновност. В писмото се споделя, че избраната от финансовото министерство дотация за Българска национална телевизия е извънредно незадоволителна за развиването на медията. " През последните 15 години всеки новоизбран общоприет шеф стартира своя мандат с насъбрани от неговия предходник 20-30 милиона отговорности. За нас това значи, че или бюджетът на Българска национална телевизия е неправилно сметнат, или дефицитът е резултат на неприятно ръководство. Към това можем да прибавим и доста недомислени структурни, кадрови и софтуерни промени, осъществявани през годините в Българска национална телевизия ", пишат синдикатите. Те упорстват бюджетът да бъде обновен съгласно бюджета на публичните малките екрани в Европейски Съюз. Призовава се още отговорностите да бъдат „ погасени ”, преди идващият началник да поеме функционалностите си. Според синдикатите към края на май задълженията на Българска национална телевизия надвишават 35 млн. лв..
Първенци
Медийните групи на Нова телевизия и на Би Ти Ви не престават да притеглят големия дял от телевизионната реклама, демонстрират данните. През първите три месеца от годината „ Нова броудкастинг груп ” и „ Би Ти Ви медия груп ” са получили към 93 на 100 от нея. Делът на „ Нова броудкастинг груп ” и на малките екрани, чието рекламно време тя ръководи, е 47 на 100, а на Би Ти Ви - 46 на 100. Всички останали малките екрани, измежду които „ България он еър ”, Канал 3, „ Европа ”, „ Евроком ” и така нататък се задоволяват със 7 на 100 от пазара. Извън изброените остава Българска национална телевизия, чийто дял, както стана дума, към този момент е под 1 на 100.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ