БНТ на 60! Спомени и знакови събития
БНТ на 60! Вече десетилетия наред като се каже малкия екран - всички знаят коя е тя. За историята на Българска национална телевизия в днешния празничен ден за малкия екран - Даниел Михайлов.
Любопитен факт от историята на Българска национална телевизия е това, че малкия екран в началото се ражда като основна редакция на Българското радио, помещавала се там, имала няколко камери и личен състав - от 22-ма души. Днес картината е много по-различна, а постройката през 2019-та в една от емблемите на София. " Внимание, излъчваме в ефир " - с тези думи е обещано началото. Датата е 7 ноември 1959 година, мястото - площад " 9 септември ", откъдето непосредствено се предава манифестацията.
За спомените от чернобелите до цветните ленти на тези, които остават зад кадър - оператори и режисьори - споделя Милена Кирова.
Честита родна телевизия! Началото е тържествено и чакано. Преди него единствено киното предложило тичащи облици по екрана.Така радиоточката към този момент имала конкуренция.
Любимир Цветков - оператор: За мен малкия екран е доста работа, доста страсти и наслади.
Димитър Шарков - режисьор: Има една мисъл на огромният съветски режисьор Ефрос, който споделя:,,театър - обич моя ". Може и да я преразказвам и да кажа -,,телевизия - обич моя ".
В началото тв приемникът бил единствено един в квартала - у най-заможния. Пълнел му къщата всеки ден. А децата - под масата. Нямало място. Всички желали да гледат.
Не можем да ви покажем всичко. Няма да ни стигнат часове. Ще ви разкрием една дребна загадка - към този момент пространствата не доближават, а и някои не са за проявление.
Кълбото се завъртяло, с цел да покаже какъв брой е близо далечното.
А думите на представителите се приемали - без подозрения, за чиста монета.
Редакции, редакции, дано не пречим на редакторите да си гледат работата и да приготвят хубава, забавна стратегия.
Програмата се увеличавала, а Българска национална телевизия се сдобила с нов дом - на " Сан Стефано " 29. И до през днешния ден - все си е тук. Черно-белият облик придобил цвят. Имена - митове отдали живота си на нея. Годините се сменяли, политическите системи също. Но тя устояла.
Кадърът - от деня, в който се поставя завършек на епохата Живков - е дело на операторът Любомир Цветков. Екип от 4 души и двамата шефове - на радиото и малкия екран - отиват с черна волга в Бояна. Но не позволили шефовете. А на вратата стояли двама генерали.
Любомир Цветков - оператор: На нас започнаха да ни вършат инструктажи, че би трябвало всяка минута, която е за пленума да заснемем, което до този миг не е било.
Реч на Живков, отмора, нападки, обвинявания против него и моментът на промяната - това улавя Любо със своя обектив.
Любомир Цветков - оператор: Бях на близкия проект на Тодор Живков и той към този момент се срина зад микрофона с един взор, който даже нямаше и очакване.
Любо споделя, че не е част от историята, единствено я снима. История основава и режисьорът Димитър Шарков - само че в културата.
Димитър Шарков - режисьор: Културата в Българска национална телевизия е знак, който го няма на никое място в никоя друга телевизия.Няма да не помни новогодишните стратегии на Българска национална телевизия, които са необикновен род, които се отличават с висок усет, в които участваха плеяда от български артисти, музиканти.
Тя е на 60 и не крие годините си. Не е остаряла или демоде. Не е скучна. Тя има опит и самочувствие. Понякога се вършат, че я няма. Не постоянно й признават заслугите или триумфите. Но след толкоз години, я гледат. Защото ѝ имат вяра. Тя е Българска национална телевизия!
Избори, атентати, преврати, промяна на властта, мотиви за горделивост... и лица, трансформирали се в емблематични за родния ефир. Огромният списък на Българска национална телевизия пази всичко значимо, маркирало тези 6 десетилетия.
И тъй като малкия екран е магия, благодарение на тази магия ще се върнем още един път обратно в годините. Част от най-емблематичните събития обобщава Татяна Йорданова.
Ако стените можеха да приказват, може би нямаше да млъкнат, тъй като за тези 60 години всяка вест, която е стигала до вас, е минавала през този кулоар.
Стените още мълчат. Архивът ни обаче приказва. Той пази фрагментите от най-значимите и най-интересните събития.
Точно през днешния ден, тъкмо преди 60 години по паветата на София има манифестация и тя е първото събитие, което Българска национална телевизия демонстрира. Но не всичко стартира и свършва на паветата. Обективът на Българската телевизия даже излиза от познатия свят - право в Космоса - с Юри Гагарин, а след това и с българската ни диря там - Георги Иванов.
Българийо, тържествувай своята галактическа популярност!
Българска национална телевизия погледна и в очите на страха, с цел да откри истината в премълчаното. Показа по кое време природата е по-силна от индивида. И по кое време индивидът е заплашен от различен човек.
Телевизията наблюдава огромните промени по света, след които пристигнаха и огромните промени у нас. Камерите бяха включени, когато стартира началото на края на един режим. Че ще има край се видя първо от изток - с перестройката на Горбачов. А след това от Запад - с рухването на Берлинската стена. И по света, и у нас смяната към този момент беше в ход. И от власт падна тогавашният първи - Тодор Живков.
45- годишният режим пада, хората се подвигат. Следват митинги в центъра на София - за първи път столицата е покрита от вълна на неодобрение.
Архивът помни и клетвата на първия определен от народа президент. И обсадата на Народното събрание.
Години по-късно още обети, доста и разнообразни цветове, още безредици. После влизане в НАТО, и повдигане на европейския байрак.
Камерите гледаха към орисите, стоящи на ръба. И видяха същите тези ориси да прескачат пропастта.
Видяха новата опасност. Светът се раздели в спокойно време и паниките станаха други. Атентати, напрежение, сирени, бежанска вълна. Несигурност и боязън.
Атентати, напрежение, сирени, бежанска вълна. Несигурност и боязън.
И около всички възходи и падения тъкмо по Българска национална телевизия чухме и видяхме, че " Господ е българин ". Не единствено във футбола. Надскачахме и себе си, и света и го карахме да чуе нашия химн.
Всички възходи и падения, всяко търсене и намиране, всеки трус и всяко ново начало е запаметено тук. Не единствено от архива, а и от хората в коридорите, в апаратната, зад камерата или пред нея. И даже стените знаят, че към този момент 60 години зад всяка вест има някой, който не просто я е разказал. Преживял я е дружно с вас.
Още по тематиката Българска национална телевизия стана на 60
Любопитен факт от историята на Българска национална телевизия е това, че малкия екран в началото се ражда като основна редакция на Българското радио, помещавала се там, имала няколко камери и личен състав - от 22-ма души. Днес картината е много по-различна, а постройката през 2019-та в една от емблемите на София. " Внимание, излъчваме в ефир " - с тези думи е обещано началото. Датата е 7 ноември 1959 година, мястото - площад " 9 септември ", откъдето непосредствено се предава манифестацията.
За спомените от чернобелите до цветните ленти на тези, които остават зад кадър - оператори и режисьори - споделя Милена Кирова.
Честита родна телевизия! Началото е тържествено и чакано. Преди него единствено киното предложило тичащи облици по екрана.Така радиоточката към този момент имала конкуренция.
Любимир Цветков - оператор: За мен малкия екран е доста работа, доста страсти и наслади.
Димитър Шарков - режисьор: Има една мисъл на огромният съветски режисьор Ефрос, който споделя:,,театър - обич моя ". Може и да я преразказвам и да кажа -,,телевизия - обич моя ".
В началото тв приемникът бил единствено един в квартала - у най-заможния. Пълнел му къщата всеки ден. А децата - под масата. Нямало място. Всички желали да гледат.
Не можем да ви покажем всичко. Няма да ни стигнат часове. Ще ви разкрием една дребна загадка - към този момент пространствата не доближават, а и някои не са за проявление.
Кълбото се завъртяло, с цел да покаже какъв брой е близо далечното.
А думите на представителите се приемали - без подозрения, за чиста монета.
Редакции, редакции, дано не пречим на редакторите да си гледат работата и да приготвят хубава, забавна стратегия.
Програмата се увеличавала, а Българска национална телевизия се сдобила с нов дом - на " Сан Стефано " 29. И до през днешния ден - все си е тук. Черно-белият облик придобил цвят. Имена - митове отдали живота си на нея. Годините се сменяли, политическите системи също. Но тя устояла.
Кадърът - от деня, в който се поставя завършек на епохата Живков - е дело на операторът Любомир Цветков. Екип от 4 души и двамата шефове - на радиото и малкия екран - отиват с черна волга в Бояна. Но не позволили шефовете. А на вратата стояли двама генерали.
Любомир Цветков - оператор: На нас започнаха да ни вършат инструктажи, че би трябвало всяка минута, която е за пленума да заснемем, което до този миг не е било.
Реч на Живков, отмора, нападки, обвинявания против него и моментът на промяната - това улавя Любо със своя обектив.
Любомир Цветков - оператор: Бях на близкия проект на Тодор Живков и той към този момент се срина зад микрофона с един взор, който даже нямаше и очакване.
Любо споделя, че не е част от историята, единствено я снима. История основава и режисьорът Димитър Шарков - само че в културата.
Димитър Шарков - режисьор: Културата в Българска национална телевизия е знак, който го няма на никое място в никоя друга телевизия.Няма да не помни новогодишните стратегии на Българска национална телевизия, които са необикновен род, които се отличават с висок усет, в които участваха плеяда от български артисти, музиканти.
Тя е на 60 и не крие годините си. Не е остаряла или демоде. Не е скучна. Тя има опит и самочувствие. Понякога се вършат, че я няма. Не постоянно й признават заслугите или триумфите. Но след толкоз години, я гледат. Защото ѝ имат вяра. Тя е Българска национална телевизия!
Избори, атентати, преврати, промяна на властта, мотиви за горделивост... и лица, трансформирали се в емблематични за родния ефир. Огромният списък на Българска национална телевизия пази всичко значимо, маркирало тези 6 десетилетия.
И тъй като малкия екран е магия, благодарение на тази магия ще се върнем още един път обратно в годините. Част от най-емблематичните събития обобщава Татяна Йорданова.
Ако стените можеха да приказват, може би нямаше да млъкнат, тъй като за тези 60 години всяка вест, която е стигала до вас, е минавала през този кулоар.
Стените още мълчат. Архивът ни обаче приказва. Той пази фрагментите от най-значимите и най-интересните събития.
Точно през днешния ден, тъкмо преди 60 години по паветата на София има манифестация и тя е първото събитие, което Българска национална телевизия демонстрира. Но не всичко стартира и свършва на паветата. Обективът на Българската телевизия даже излиза от познатия свят - право в Космоса - с Юри Гагарин, а след това и с българската ни диря там - Георги Иванов.
Българийо, тържествувай своята галактическа популярност!
Българска национална телевизия погледна и в очите на страха, с цел да откри истината в премълчаното. Показа по кое време природата е по-силна от индивида. И по кое време индивидът е заплашен от различен човек.
Телевизията наблюдава огромните промени по света, след които пристигнаха и огромните промени у нас. Камерите бяха включени, когато стартира началото на края на един режим. Че ще има край се видя първо от изток - с перестройката на Горбачов. А след това от Запад - с рухването на Берлинската стена. И по света, и у нас смяната към този момент беше в ход. И от власт падна тогавашният първи - Тодор Живков.
45- годишният режим пада, хората се подвигат. Следват митинги в центъра на София - за първи път столицата е покрита от вълна на неодобрение.
Архивът помни и клетвата на първия определен от народа президент. И обсадата на Народното събрание.
Години по-късно още обети, доста и разнообразни цветове, още безредици. После влизане в НАТО, и повдигане на европейския байрак.
Камерите гледаха към орисите, стоящи на ръба. И видяха същите тези ориси да прескачат пропастта.
Видяха новата опасност. Светът се раздели в спокойно време и паниките станаха други. Атентати, напрежение, сирени, бежанска вълна. Несигурност и боязън.
Атентати, напрежение, сирени, бежанска вълна. Несигурност и боязън.
И около всички възходи и падения тъкмо по Българска национална телевизия чухме и видяхме, че " Господ е българин ". Не единствено във футбола. Надскачахме и себе си, и света и го карахме да чуе нашия химн.
Всички възходи и падения, всяко търсене и намиране, всеки трус и всяко ново начало е запаметено тук. Не единствено от архива, а и от хората в коридорите, в апаратната, зад камерата или пред нея. И даже стените знаят, че към този момент 60 години зад всяка вест има някой, който не просто я е разказал. Преживял я е дружно с вас.
Още по тематиката Българска национална телевизия стана на 60
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ