Вижте кой е най-високо платеният държавен служител у нас и колко взима той
БНБ към този момент води по мярка на заплатата, която получават висши ръководители на държавна работа.
От 1 януари 2019 година шефът на Българска народна банка взема 16 849 лева месечно в случай че, през последните 3 година се е разписвал против 15 368 лева
В Закона за Българска народна банка написа, че заплатите се дефинират според от междинните хонорари на ръководителите на банките. Заплатите на управителния личен състав в Българска народна банка от началото на 2019 година са 5244 лева - това са шефовете на дирекции, които са 30 на брой.
В България има над 150 индивида на държавна работа, които вземат повече от премиера, а част от тях и от президента, който е най-добре платеният общественик.
Сред тях неотдавна се подреди и генералният шеф на БНР Светослав Костов със заплата за август от 8209 лева Месец по-рано, когато зае поста, е бил малко по-скромен – получил е 7800 лева
Според закона за радиото и малкия екран заплатите на членовете на управителните препоръки на БНР и Българска национална телевизия са три четвърти от заплатите на членовете на Съвет за електронни медии, т.е. 2817 лева Генералните шефове на двете държавни медии са приравнени към ръководител на непрекъсната комисия в Народното събрание или ръководител на парламентарна група. Или сега шефовете на Българска национална телевизия и БНР получават по 5070 лева месечно.
Към тази сума се прибавя и класът за прослужено време, който е най-малко 0,6% за всяка година трудов стаж. В държавната администрация е в Народното събрание и 1%, а в правосъдната система - 2%. За научна степен сред 10 и 15 на 100.
А за шефа на БНР Светослав Костов има и 40% надбавка, която е записана в контракта му за ръководство на радиото. Та, като към 5070 лева се постави въпросната добавка и трудовият стаж заплата му надвишава 8000 лева
В редица регулаторни органи и държавни ведомства законът е разрешил да получават заплати според от секторите, които те управляват.
Например в Съвет за електронни медии, която е регулаторът на електронните медии, вземат заплати, равни на депутатските. В момента главното заплащане на членовете на Съвет за електронни медии е 3756 лева месечно. Към тази сума би трябвало да се добави и прослуженото време, а какви са бонусите, единствено в Съвет за електронни медии знаят. Защото регулаторът не се финансира директно от бюджета, а от фонд “Радио и телевизия” в който се събират доходи от месечни такси за приемане на радио и тв стратегии и разнообразни лицензи и разрешителни.
На второ място в самобитната ранглиста на заплатите са членовете на Комисията за финансов контрол (КФН). Председателят на регулатора получава главно месечно заплащане в размер на 13 146 лв., а заместниците му - 12 003 лв.. За шефовете на дирекции сумата е 5133 лв.. Актюерите получават приблизително по 4500 лв.. Това са главните заплати без начислените класове и други надбавки.
С измененията в закона възнагражденията в КФН също като в Съвет за електронни медии бяха обвързани с приходите от събираните такси и не зависят директно от бюджета.
В другите регулаторни органи правилата за установяване на заплатите са смесени. В някои от тях те зависят от междинното възнаграждение в бранша, който надзирават, в други – от общото възнаграждение в страната. В Комисията за енергийно и водно контролиране да вземем за пример ръководителят взема 93% от три междинни месечни заплати в енергийния бранш, а членовете - по 85%. За второто тримесечие на 2019 година междинната заплата в енергетиката е била 2048 лева Така ръководителят на КЕВР се е подписвал за най-малко 5713 лева, а членовете на комисията – против 5222 лева Това са заплатите без класовете за прослужено време.
В правосъдната система заплатите също не са дребни, като върхът принадлежи на Конституционния съд. Председателят му получава заплата, средноаритметична на главните заплати на президента и парламентарния ръководител. В момента това е 6521 лева В правосъдната система обаче класовете за прослужено време са 2% за всяка година трудов стаж и при примерно 20 години работа ръководителят би трябвало да се разписва против към 9300 лева месечно. Членовете на този съд вземат 90% от главната заплата на ръководителя и към получената сума се начисляват класовете.
В добавка, когато им изтече 9-годишният мандат, тези съдии имат право да се пенсионират, без значение дали са навършили пенсионна възраст и дали ще работят по-късно нещо друго, или не. При това те получават вкупом 20 заплати.
На този декор заплатите на тези, които ръководят страната, бледнеят. Поне главните, тъй като да вземем за пример депутатите, които получават по 3756 лева, имат в добавка класове, допълнение към заплатата за присъединяване в комисии и пари за сътрудници.
Председателят на Народното събрание получава с 55% от горната страна над депутатската заплата, т.е. главното му заплащане е 5821 лева Без класовете. Премиерът получава с 5% по-малко от парламентарния началник, т.е. главната му заплата сега е 5530 лева Бойко Борисов обаче има към 30 години трудов стаж и с класовете заплатата му е към 7189 лева
Президентът получава две депутатски заплати, т.е. главната му е 7512 лева При него като на боен обаче класовете му носят още 60% към заплатата и тя става 12 019 лева месечно.
В предишния парламент депутатите Мартин Димитров и Петър Славов вкараха промени в редица закони, които слагаха тавани на възнагражденията на доста регулаторни органи. Това стана през ноември 2015 година, като тогава и двамата говореха, че за Съвет за електронни медии, Българска национална телевизия и БНР би трябвало да се запише, че крайното месечно заплащане не би трябвало да надвишава 90% от заплатата на ръководителя на Народното събрание. Мотивът им тогава беше, че се носели клюки за големи заплати на шефовете на БНР и Българска национална телевизия, които надвишават тези на президента и премиера. Проектът стигна до гласоподаване на първо четене в пленарната зала, само че до второ - не.
От 1 януари 2019 година шефът на Българска народна банка взема 16 849 лева месечно в случай че, през последните 3 година се е разписвал против 15 368 лева
В Закона за Българска народна банка написа, че заплатите се дефинират според от междинните хонорари на ръководителите на банките. Заплатите на управителния личен състав в Българска народна банка от началото на 2019 година са 5244 лева - това са шефовете на дирекции, които са 30 на брой.
В България има над 150 индивида на държавна работа, които вземат повече от премиера, а част от тях и от президента, който е най-добре платеният общественик.
Сред тях неотдавна се подреди и генералният шеф на БНР Светослав Костов със заплата за август от 8209 лева Месец по-рано, когато зае поста, е бил малко по-скромен – получил е 7800 лева
Според закона за радиото и малкия екран заплатите на членовете на управителните препоръки на БНР и Българска национална телевизия са три четвърти от заплатите на членовете на Съвет за електронни медии, т.е. 2817 лева Генералните шефове на двете държавни медии са приравнени към ръководител на непрекъсната комисия в Народното събрание или ръководител на парламентарна група. Или сега шефовете на Българска национална телевизия и БНР получават по 5070 лева месечно.
Към тази сума се прибавя и класът за прослужено време, който е най-малко 0,6% за всяка година трудов стаж. В държавната администрация е в Народното събрание и 1%, а в правосъдната система - 2%. За научна степен сред 10 и 15 на 100.
А за шефа на БНР Светослав Костов има и 40% надбавка, която е записана в контракта му за ръководство на радиото. Та, като към 5070 лева се постави въпросната добавка и трудовият стаж заплата му надвишава 8000 лева
В редица регулаторни органи и държавни ведомства законът е разрешил да получават заплати според от секторите, които те управляват.
Например в Съвет за електронни медии, която е регулаторът на електронните медии, вземат заплати, равни на депутатските. В момента главното заплащане на членовете на Съвет за електронни медии е 3756 лева месечно. Към тази сума би трябвало да се добави и прослуженото време, а какви са бонусите, единствено в Съвет за електронни медии знаят. Защото регулаторът не се финансира директно от бюджета, а от фонд “Радио и телевизия” в който се събират доходи от месечни такси за приемане на радио и тв стратегии и разнообразни лицензи и разрешителни.
На второ място в самобитната ранглиста на заплатите са членовете на Комисията за финансов контрол (КФН). Председателят на регулатора получава главно месечно заплащане в размер на 13 146 лв., а заместниците му - 12 003 лв.. За шефовете на дирекции сумата е 5133 лв.. Актюерите получават приблизително по 4500 лв.. Това са главните заплати без начислените класове и други надбавки.
С измененията в закона възнагражденията в КФН също като в Съвет за електронни медии бяха обвързани с приходите от събираните такси и не зависят директно от бюджета.
В другите регулаторни органи правилата за установяване на заплатите са смесени. В някои от тях те зависят от междинното възнаграждение в бранша, който надзирават, в други – от общото възнаграждение в страната. В Комисията за енергийно и водно контролиране да вземем за пример ръководителят взема 93% от три междинни месечни заплати в енергийния бранш, а членовете - по 85%. За второто тримесечие на 2019 година междинната заплата в енергетиката е била 2048 лева Така ръководителят на КЕВР се е подписвал за най-малко 5713 лева, а членовете на комисията – против 5222 лева Това са заплатите без класовете за прослужено време.
В правосъдната система заплатите също не са дребни, като върхът принадлежи на Конституционния съд. Председателят му получава заплата, средноаритметична на главните заплати на президента и парламентарния ръководител. В момента това е 6521 лева В правосъдната система обаче класовете за прослужено време са 2% за всяка година трудов стаж и при примерно 20 години работа ръководителят би трябвало да се разписва против към 9300 лева месечно. Членовете на този съд вземат 90% от главната заплата на ръководителя и към получената сума се начисляват класовете.
В добавка, когато им изтече 9-годишният мандат, тези съдии имат право да се пенсионират, без значение дали са навършили пенсионна възраст и дали ще работят по-късно нещо друго, или не. При това те получават вкупом 20 заплати.
На този декор заплатите на тези, които ръководят страната, бледнеят. Поне главните, тъй като да вземем за пример депутатите, които получават по 3756 лева, имат в добавка класове, допълнение към заплатата за присъединяване в комисии и пари за сътрудници.
Председателят на Народното събрание получава с 55% от горната страна над депутатската заплата, т.е. главното му заплащане е 5821 лева Без класовете. Премиерът получава с 5% по-малко от парламентарния началник, т.е. главната му заплата сега е 5530 лева Бойко Борисов обаче има към 30 години трудов стаж и с класовете заплатата му е към 7189 лева
Президентът получава две депутатски заплати, т.е. главната му е 7512 лева При него като на боен обаче класовете му носят още 60% към заплатата и тя става 12 019 лева месечно.
В предишния парламент депутатите Мартин Димитров и Петър Славов вкараха промени в редица закони, които слагаха тавани на възнагражденията на доста регулаторни органи. Това стана през ноември 2015 година, като тогава и двамата говореха, че за Съвет за електронни медии, Българска национална телевизия и БНР би трябвало да се запише, че крайното месечно заплащане не би трябвало да надвишава 90% от заплатата на ръководителя на Народното събрание. Мотивът им тогава беше, че се носели клюки за големи заплати на шефовете на БНР и Българска национална телевизия, които надвишават тези на президента и премиера. Проектът стигна до гласоподаване на първо четене в пленарната зала, само че до второ - не.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ