БНБ публикува данните за кредитирането през октомври, които отчитат ново

Българска народна банка разгласява данните за кредитирането през октомври, които регистрират ново ускоряване на кредитирането от банковата система.

Банковото кредитиране пораства с 11,5% на годишна основа през октомври по отношение на 11,3% през септември и 10,8% през август. Лекото утешение на банковия заем през лятото се оказа кратковременно.

Отделно данните на Българска народна банка демонстрират още по-сериозен напредък на лизинга (над 15%) и небанковите заеми (22,4%).

Този интензивен напредък на кредитирането в България контрастира със обстановката в еврозоната, където растежът на заема е невисок - едвам към половин %. Монетарното стягане в еврозоната подкрепя спадането на инфлацията, която през ноември доближи най-ниското равнище от 28 месеца насам. Очевидно ограничението на растежа на заема води до по-бързо намаляване на инфлацията.

Разбира се, би трябвало да отчетем, че инфлацията през последните две години беше провокирана от енергийната рецесия – това е еднократен потрес в предлагането, който към този момент завърши и надлежно инфлацията понижава на всички места.

Но би трябвало да се внимава, тъй като прекомерно висок напредък на кредитирането може да сътвори нов източник на инфлация. Имаме подобен образец през 2007-2008 година, когато инфлацията в България беше извънредно висока, до момента в който в еврозоната беше ниска. По това време тъкмо бързият напредък на кредитирането в България помпаше инфлацията.

Българска народна банка към този момент вкара някои ограничения, с които се пробва да ограничи темпа на кредитиране – няколко пъти беше повишен антицикличният финансов буфер, а в средата на тази година доста бяха вдигнати и минималните наложителни запаси на банките. Но макар всички тези ограничения кредитирането продължава да пораства с ускорени темпове. Време е и за други ограничения, само че какви?

Прави усещане, че кредитирането не е отмерено. Кредитите за бизнеса порастват едвам с към 7%, до момента в който потребителските заеми се усилват с близо 11%, а ипотечните заеми порастват с 19,2%. Банките дават приоритет на заемите за семействата и отпускат по-малко заеми за действителната стопанска система.

Този дисбаланс се илюстрира най-ясно от жилищните заеми. Ипотечните заеми порастват с 19,2%, което е най-високият ритъм на напредък от над 14 година насам. Това би трябвало да е алена лампа за регулатора. Още повече че високият напредък на ипотеките преди десетилетие и половина не приключи добре – след взрива на ипотеките последва взрив на неприятните заеми. В един миг имаше към 2 милиарда лв. неприятни и преструктурирани ипотечни заеми.

Друг проблем с ипотечния заем са изкуствено ниските лихви – новите ипотечни заеми през последните месеци се отпускат с рента от към 2,6%.

Българска народна банка също предизвестява, че наклонността на повдигане на лихвите ще утежни финансовото положение на кредитополучателите и поучава банките “да се придържат към консервативна политика при реализиране на кредитната си активност ”. Явно обаче банките не се преценяват с тези препоръки. Което е разумно – не е работа на банките да ръководят макроикономически и систематични опасности и не можем да чакаме да го вършат. Това е работа на Българска народна банка.