Момчето от работническата класа, което се превърна в Принц на мрака
Бляскавият облик на Ози Осбърн като рок икона, гарниран с полуда и мистичност, не подсказва намерено за скромния генезис на артиста. Но бъдещият Принц на мрака стартира като дете без вероятности от оскъдно работническо семейство.
Роден е на 3 декември 1948 година в Бирмингам в фамилията на елементарни служащи – татко му създава принадлежности за бита, а майка му работи в автомобилна фабрика. Има три огромни сестри и двама по-малки братя. Осемчленното семейство живее в двустайно жилище. Ози твърди, че се е налагало няколко деца да си предават един чифт обувки, според кой коя промяна е.
Напуска учебно заведение на 15 и захваща каквато работа му попадне. Работи в касапница и в морга. Немотията принуждава бъдещия артист да престъпи закона. Но по думите му като апаш е обезсърчителен. Хванат е един път да краде тв приемник, тъй като го изпуска върху себе си. А когато нахлува с щурм в магазин за облекла с концепцията да открадне стока, която да продава след това, се оказва, че в тъмното е сграбчил купчина бебешки дрешки и пелени.
Влиза в пандиза на 17, а татко му отхвърля да заплати гаранцията му, с цел да му даде урок. В пандиза Ози прави първите си татуировки – надписът OZZY на пръстите на лявата му ръка и две усмихнати лица на колената. Излиза след 6 седмици, твърдо решен да стане музикант.
Пуска публикация в локален музикален вестник с думите „ Ozzy Zig needs a gig ” (Ози Зиг си търси тайфа ”) и скоро му се обажда Тони Айоми – момче от остарялото му учебно заведение, което... го е пердашило там. По думите на Айоми, взели Ози единствено тъй като е имал лични микрофон и усилвател. Още след няколко подготовки обаче четиримата осъзнават, че има мощна (а може би и черна) магия сред тях. След съвпадане с друга група, изоставят името Earth и се кръщават Black Sabbath по кино лентата на ужасите с Борис Карлоф.
Тони Айоми е изгубил връхчетата на пръстите на дясната си ръка – тази, с която държи грифа на китарата. За да усеща натиска на струните с корковите си протези, ги настройва ниско, с цел да са по-хлабави. Гийзър Бътлър има несравним тътнещ жанр на свирене на баса. Бил Уорд вкарва джаз груув, само че и мощен удар на барабаните си. А вокалите на Ози са като на магьосница, виеща от отвъдното. Така през февруари 1970 година, когато излиза първият им албум, кръстен просто “Black Sabbath ”, четиримата основават хеви метъла.
Бавен, тежък, оловен тон, с мирис на неизбежност и привкус на черна магия – техният прочит на рока не наподобява на нищо, което съществува досега. Групата печели почитатели след всеки концерт, а пресата ги ненавижда или просто я е боязън от тях.
Black Sabbath стартират да разпродават концерти в огромни зали и на игрища, албумите им се харчат със стотици хиляди, само че момчетата не виждат никакви пари в първите си години дружно – продуцентите просто прибират всичко за себе си, а когато някой от четиримата отвори дума за парите, те го питат какво желае и му купуват надлежно кола, облекла, опиати, къща – без никаква отчетност и без да им дават пари.
Славата обаче идва и с тъмната си страна – Black Sabbath потъват в мрака на опиатите, чудовищни количества алкохол, разхвърлян секс и изтощеност от несекващи обиколки по света. Прегорял от всичко това, постоянно неувереният в себе си като музикант Ози, който в никакъв случай не се научава да чете ноти (страда и от дислексия от дете), напуща групата през 1976 година. Връща се през 1978 година за последния албум на класическия състав – “Never Say Die ”, запис, за който самичък твърди, че ненавижда и че е ужасяващ, огледало на цялото напрежение и липса на ентусиазъм и още веднъж е вън от Black Sabbath, този път изхвърлен от сътрудниците си.
Животът се сгромолясва за Ози Осбърн. Той е на 30, вкусил е от славата, само че одеве е останал без група, изгубил е татко си, бракът с първата му брачна половинка е на трупчета, а той няма самочувствието да продължи напред. Дъщерята на тогавашния продуцент на Black Sabbath Дон Ардън – Шарън, обаче е разпознала капацитета на артиста. Разбрала, че Ози е вън от Black Sabbath, тя го търси и го намира в хотелската му стая, измежду планина от празни бутилки, останки от най-разнообразна дрога на всички места, мръсни облекла, петна от повърнато и урина, с изменчив взор.
Шарън съумява да вдигне Ози, да го извади от дупката и да му вдъхне убеденост да събере нова, солова група. Така се ражда Blizzard of Ozz, с младия китарист-чудо Ранди Роудс. И до момента в който всички са го отписали, Ози надминава Black Sabbath през 1980-те като соло актьор.
Разбира се, тъй като това е Ози Осбърн, той не стои на върха на славата си умерено. Прелита през идващото десетилетие турбулентно, като прилеп от пъкъла, както би споделил починалият Мийт Лоуф. Алкохолни и наркотични ексцесии, отхапване на глави на гълъб и прилеп – едната по време на среща с борда на шефовете на звукозаписната компания, другата на сцената в Айова, арести за непочтено държание и това турне с Mötley Crüe сред 1983 и 1985 година довеждат до най-голямото му проваляне. В миг на пиянско лудост, през 1989 година той се пробва да удуши втората си брачна половинка и собствен управител Шарън Осбърн. Следват години в и отвън центрове за рехабилитация, само че изцепките на Ози към този момент секват, или най-малко не са в този несдържан дух.
Следват концертът за мир в Москва – първият колосален фестивал в тоталитарната столица със звезди на западната рок сцена, турнето към “No More Tears ”, което сякаш ще е прощално (1993 г.), преди да се завърне с нови албум и турне 2 години по-късно, заявявайки „ пенсионирането е жалко ”. Още албуми, още турнета, три деца с Шарън, риалити предаване по MTV... И наново събиране с Black Sabbath в автентичен състав. След земетресения и несполуки, четиримата са безспорните герои на тежкия рок, получили от дълго време признанието на всеки почитател на рока и хеви метъла и посочени от всяка тайфа, от всеки музикант за главно ентусиазъм.
Здравословните проблеми на Ози след години корист с алкохол и вещества, необуздан живот, контузии, си споделят своето. Той не съумява да приключи прощалното си турне през 2019 година, а по време на пандемията от Covid, получава втора сериозна контузия на гърба (първата е няколко години по-рано, когато пада от колело). Диагностициран е с Паркинсон. И когато по всичко проличава, че Ози Осбърн в никакъв случай няма да се върне на сцената, тази година той събра не просто музиканти от соловата си тайфа и самите Black Sabbath на стадиона на Астън Вила в родния си Бирмингам, само че поради него на сцена излиза и елитът на тежкия железен рок – от Metallica и Guns N’ Roses до Стивън Тайлър (Aerosmith) и Рони Ууд (The Rolling Stones).
Ози е на сцена за последно, седнал на кожен черен престол, с отказващо да действа тяло, само че с явен глас и оня вманиачен, жив взор на лунатик. Принцът на мрака си взима довиждане с публиката си на 5 юли и се придвижва оттатък на 22 юли, с цел да остане вечен.
Роден е на 3 декември 1948 година в Бирмингам в фамилията на елементарни служащи – татко му създава принадлежности за бита, а майка му работи в автомобилна фабрика. Има три огромни сестри и двама по-малки братя. Осемчленното семейство живее в двустайно жилище. Ози твърди, че се е налагало няколко деца да си предават един чифт обувки, според кой коя промяна е.
Напуска учебно заведение на 15 и захваща каквато работа му попадне. Работи в касапница и в морга. Немотията принуждава бъдещия артист да престъпи закона. Но по думите му като апаш е обезсърчителен. Хванат е един път да краде тв приемник, тъй като го изпуска върху себе си. А когато нахлува с щурм в магазин за облекла с концепцията да открадне стока, която да продава след това, се оказва, че в тъмното е сграбчил купчина бебешки дрешки и пелени.
Влиза в пандиза на 17, а татко му отхвърля да заплати гаранцията му, с цел да му даде урок. В пандиза Ози прави първите си татуировки – надписът OZZY на пръстите на лявата му ръка и две усмихнати лица на колената. Излиза след 6 седмици, твърдо решен да стане музикант.
Пуска публикация в локален музикален вестник с думите „ Ozzy Zig needs a gig ” (Ози Зиг си търси тайфа ”) и скоро му се обажда Тони Айоми – момче от остарялото му учебно заведение, което... го е пердашило там. По думите на Айоми, взели Ози единствено тъй като е имал лични микрофон и усилвател. Още след няколко подготовки обаче четиримата осъзнават, че има мощна (а може би и черна) магия сред тях. След съвпадане с друга група, изоставят името Earth и се кръщават Black Sabbath по кино лентата на ужасите с Борис Карлоф.
Тони Айоми е изгубил връхчетата на пръстите на дясната си ръка – тази, с която държи грифа на китарата. За да усеща натиска на струните с корковите си протези, ги настройва ниско, с цел да са по-хлабави. Гийзър Бътлър има несравним тътнещ жанр на свирене на баса. Бил Уорд вкарва джаз груув, само че и мощен удар на барабаните си. А вокалите на Ози са като на магьосница, виеща от отвъдното. Така през февруари 1970 година, когато излиза първият им албум, кръстен просто “Black Sabbath ”, четиримата основават хеви метъла.
Бавен, тежък, оловен тон, с мирис на неизбежност и привкус на черна магия – техният прочит на рока не наподобява на нищо, което съществува досега. Групата печели почитатели след всеки концерт, а пресата ги ненавижда или просто я е боязън от тях.
Black Sabbath стартират да разпродават концерти в огромни зали и на игрища, албумите им се харчат със стотици хиляди, само че момчетата не виждат никакви пари в първите си години дружно – продуцентите просто прибират всичко за себе си, а когато някой от четиримата отвори дума за парите, те го питат какво желае и му купуват надлежно кола, облекла, опиати, къща – без никаква отчетност и без да им дават пари.
Славата обаче идва и с тъмната си страна – Black Sabbath потъват в мрака на опиатите, чудовищни количества алкохол, разхвърлян секс и изтощеност от несекващи обиколки по света. Прегорял от всичко това, постоянно неувереният в себе си като музикант Ози, който в никакъв случай не се научава да чете ноти (страда и от дислексия от дете), напуща групата през 1976 година. Връща се през 1978 година за последния албум на класическия състав – “Never Say Die ”, запис, за който самичък твърди, че ненавижда и че е ужасяващ, огледало на цялото напрежение и липса на ентусиазъм и още веднъж е вън от Black Sabbath, този път изхвърлен от сътрудниците си.
Животът се сгромолясва за Ози Осбърн. Той е на 30, вкусил е от славата, само че одеве е останал без група, изгубил е татко си, бракът с първата му брачна половинка е на трупчета, а той няма самочувствието да продължи напред. Дъщерята на тогавашния продуцент на Black Sabbath Дон Ардън – Шарън, обаче е разпознала капацитета на артиста. Разбрала, че Ози е вън от Black Sabbath, тя го търси и го намира в хотелската му стая, измежду планина от празни бутилки, останки от най-разнообразна дрога на всички места, мръсни облекла, петна от повърнато и урина, с изменчив взор.
Шарън съумява да вдигне Ози, да го извади от дупката и да му вдъхне убеденост да събере нова, солова група. Така се ражда Blizzard of Ozz, с младия китарист-чудо Ранди Роудс. И до момента в който всички са го отписали, Ози надминава Black Sabbath през 1980-те като соло актьор.
Разбира се, тъй като това е Ози Осбърн, той не стои на върха на славата си умерено. Прелита през идващото десетилетие турбулентно, като прилеп от пъкъла, както би споделил починалият Мийт Лоуф. Алкохолни и наркотични ексцесии, отхапване на глави на гълъб и прилеп – едната по време на среща с борда на шефовете на звукозаписната компания, другата на сцената в Айова, арести за непочтено държание и това турне с Mötley Crüe сред 1983 и 1985 година довеждат до най-голямото му проваляне. В миг на пиянско лудост, през 1989 година той се пробва да удуши втората си брачна половинка и собствен управител Шарън Осбърн. Следват години в и отвън центрове за рехабилитация, само че изцепките на Ози към този момент секват, или най-малко не са в този несдържан дух.
Следват концертът за мир в Москва – първият колосален фестивал в тоталитарната столица със звезди на западната рок сцена, турнето към “No More Tears ”, което сякаш ще е прощално (1993 г.), преди да се завърне с нови албум и турне 2 години по-късно, заявявайки „ пенсионирането е жалко ”. Още албуми, още турнета, три деца с Шарън, риалити предаване по MTV... И наново събиране с Black Sabbath в автентичен състав. След земетресения и несполуки, четиримата са безспорните герои на тежкия рок, получили от дълго време признанието на всеки почитател на рока и хеви метъла и посочени от всяка тайфа, от всеки музикант за главно ентусиазъм.
Здравословните проблеми на Ози след години корист с алкохол и вещества, необуздан живот, контузии, си споделят своето. Той не съумява да приключи прощалното си турне през 2019 година, а по време на пандемията от Covid, получава втора сериозна контузия на гърба (първата е няколко години по-рано, когато пада от колело). Диагностициран е с Паркинсон. И когато по всичко проличава, че Ози Осбърн в никакъв случай няма да се върне на сцената, тази година той събра не просто музиканти от соловата си тайфа и самите Black Sabbath на стадиона на Астън Вила в родния си Бирмингам, само че поради него на сцена излиза и елитът на тежкия железен рок – от Metallica и Guns N’ Roses до Стивън Тайлър (Aerosmith) и Рони Ууд (The Rolling Stones).
Ози е на сцена за последно, седнал на кожен черен престол, с отказващо да действа тяло, само че с явен глас и оня вманиачен, жив взор на лунатик. Принцът на мрака си взима довиждане с публиката си на 5 юли и се придвижва оттатък на 22 юли, с цел да остане вечен.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ