С надежда за победа на доброто над злото. Васко Кръпката отиде в Украйна, за да свири за свободата
Блусар, бунтовник и безконечен герой за независимост. Легендарната му група Подуене блус бенд, родена дружно с революцията през 1989 година, е знак на демократичните митинги. Днес пази идеята на различен народ, който остава свободен по дух под обстрела на агресор. Той е Васко Кръпката и пее за мира в Украйна.
Основателят на Подуене блус бенд Васко Кръпката стана първият български музикант, който отива в Украйна, с цел да поддържа народа ѝ и доброволците, които оказват помощ, една година след началото на съветската инвазия. На 1 март той свири в столицата Киев " с вярата за скорошна победа ".
Музикантът е там по покана на интернационална филантропична задача с българско присъединяване, с която е работил преди години и в Косово.
" Ще се заредим с сила за победа на всички положителни сили, за победа на положителното над злото. Правя го от сърце и душа поради свободата. Свободна Украйна отстоява свободата на цяла Европа, тя заплаща тази скъпа цена ", сподели той пред Свободна Европа часове преди да изнесе концерта.
" Освен това, желая да покажа, че мислещите българи у нас поддържат Украйна в тези сложни моменти, макар че страната е доста пасивна и страхлива ", добави Васко Кръпката.
Той описа, че е самичък, с китарата си. Пътувал е два дни - с два самолета и два влака, с цел да стигне до Киев. През деня се е срещнал с българи и украинци, с които посвирили непринудено на Стъкления мост в Киев, издигнат от кмета Виталий Кличко . Преди няколко месеца съветските сили го обстрелваха като отговор за офанзивата против Кримския мост, само че не съумяха да го разрушат.
Самият концерт е в постройката на филантропичната задача, където са поканени доброволци от доста страни. Единственият музикант е Васко Кръпката.
Казва, че не го е било боязън да отиде в украинската столица, по която постоянно има съветски ракетни офанзиви.
" По никакъв метод нямам боязън от нищо, камо ли от последни болшевишки издихания. Да живее свободна България, свободна Украйна, свободна Европа! ", прикани музикантът, който поддържа " историческата всеотдайност на Украйна да се откъсне от съветизацията ".
Известен с отколешната си антивоенна позиция, той е един от най-големите деятели в своите среди за идеята на Украйна. И на 24 февруари – когато се навърши тъкмо една година откогато Русия стартира пълномащабната война, излезе на шествие по жълтите павета дружно с хиляди други софиянци.
Още в края на март 2022 година Васко Кръпката, прочут със своите песни " Комунизмът си отива " и " Нека бъде светлина ", провежда дружно с писателя Захари Карабашлиев концерт в поддръжка на Украйна под наслов. Тогава на площад " Княз Александър I " с изключение на Подуене блус бенд свириха Иван Лечев, Валди Тотев, Развигор Попов, Джендема, Монолит, Стефан Вълдобрев и украински музиканти. Идеята му хрумва, откакто вижда по малкия екран, че едно 7-годишно момиченце пее в бомбоубежище. После бяга с родителите си в Полша и на голям концерт извършва химна на Украйна.
" Свобода, музика, обич "
Васил Георгиев е роден на 06.06.1959 година Родната му къща е в софийския квартал " Подуене ", откъдето идва името на групата му. Завършва колеж по автотранспорт в София и по този начин става автомеханик по специалност. В тези времена работи в сервиз за таксита на Сточна гара, до момента в който вечер свири по заведения. И до през днешния ден автомонтьорството му е занимание и споделя, че в жилите му тече бензин.
Още, когато е 6-годишен, получава първата си китара. Заедно с брат си, който е 5 години по-голям, се учат да свирят. Първите си стъпки като музикант прави с група Stars, която основава с двама свои другари - Вальока и Гацо, в средата на 70-те години на предишния век. С тях обаче стартира като барабанист, а първите му принадлежности са варел за багра и празна тенджера с опъната от горната страна кожа.
В идващите 10 година Васко свири с разнообразни групи, една от които Трио Universe. С доста компликации съумяват да заминат за чужбина, където изкарва задоволително пари, с цел да си купи мечтаните професионални барабани - " Tama Super Star ".
По-важното е обаче, че се връща със сърце, в което блусът вечно заема първо място. Случва се в Копенхаген, където на ваучър с хипари чува за първи път албума " Hard Again " на Muddy Waters – едно от величията в жанра, който тогава е доста едва прочут в България.
" Отивайки в чужбина, за пръв път презрях системата у нас. След като видях свободата. Съвсем естествено е, че откакто съм откърмен с Pink Floyd и Led Zeppelin , в никакъв случай няма да се примиря с никаква система. Но е напълно друго, когато в тези години се докоснеш до същинската независимост ", споделя преди години той в изявление за werock.bg.
Казва, че никой не е вярвал, че ще се върне, само че той го прави. Заради своята Елена – бъдещата му брачна половинка, която тогава му е гадже. Описва живота в България тогава като обърканост, само че поради новите си барабани съумява да стане барабанист на рок група Паралел 42 . С тях свирят три месеца в Слънчев бряг, където той написва песента " Слънчев бряг блус ", до момента в който вечер дрънка на китарата. То е за разделянето сред бедните и богатите. Тогава за първи път му идва концепцията, че в други времена, в които няма цензура, може да пее песни. " Слънчев бряг блус " е за разделянето на небогати и богати, разказано по по-уличен и просташки метод.
През 1986 година става барабанист и на група Старт . Кани го самият Развигор Попов, който към този момент е одобрен музикант дружно с половинката си в живота и на сцената Мими Иванова. Васко и Развигор се срещат в автосервиза, където той е пристигнал да си поправи жигулата.
През революционния септември 1989 година – когато пада комунизмът, Васко основава своята група Подуене блус бенд. По това време е напуснал Старт, спрял е да свири на барабани и кара такси – зелен Москвич, с цел да устоя фамилията си – към този момент има едно дете, а жена му е бременна с второто. Живеят в гарсониерата на татко му в Подуене.
Първите стъпки на групата – дружно с бате Кире, Владо Мазола, Ники Драгнев и бате Влади, както ги назовава Васко, съответстват с първите манифестации, на които той е най-отпред с тъпан. Оттогава датира именита фотография на първа страница във вестник " Дума " на която той е с метълско кожено яке и елек в нашивки, удря тъпан и вика " Де-мо-кра-ци-я! ". Текстът под нея гласи: " Ястреби и лешояди се събраха пред " Александър Невски " ".
По това време се ражда и именитата ария " Комунизмът си отива ", с която взривява митингите, на които се събират десетки хиляди българи. По това време стартира да свири със своя предстоящ дълготраен другар Георги Минчев , за който споделя, че " е велика българска персона, създател на най-смелите и най-нежните части в тази страна ".
Въпреки че Тодор Живков към този момент е паднал от власт, по това време в България към момента има единствено три студия, и то държавни - " Балкантон ", в БНР и Българска национална телевизия, и към момента е мъчно да пробият непокорен песни. С помощта на другар тонрежисьор Васко и бандата му съумяват да запишат незаконно първите си части - " Групата се разпадна ", " Слънчев бряг блус ", " Бюрократ " и " Комунизмът си отива ". Чак по-късно, когато студията отварят за запис против възнаграждение, с пари, събрани от Гошо Минчев, записват и останалите части и издават касетката " Комунизмът си отива ".
След гибелта на Минчев, Кръпката години наред провежда фестивала „ Цвете за Гошо ", както и Sofia Blues Meeting, софийския пролет-есен блус фестивал и Благоевград Blues&Jazz фестивал.
На 24 май 2018 година пет от текстовете на песни на Васко Кръпката - „ Комунизмът си отива “, „ Кучето на крайния квартал “, „ Нека бъде светлина “, „ Ден след ден “ и „ Емигранти “ влизат в Библиотека на Конгреса на Съединени американски щати, в алманаха „ Любослов “ , годишник на българските писатели в Съединени американски щати и по света.
Днес той има над 10 албума, пътувал е и е свирил по целия свят и е признателен на това, че България е свободна и демократична страна. Когато го питат точно свободата ли е най-важна за него, Васко Кръпката дава отговор: " Да! Ако би трябвало да ги класирам по значимост - независимост, музика, обич ".
Именно за силата да отстояваш свободата е и една от най-емблематичните му песни:
Ден след ден
Храстът споделил на дървото:
Слез и ниско залегни
Виждаш, стихия се задава
Тук до мен и ти се наведи
Ще преживеем заедно с тебе братко
Ще се скатаем от ватърът леден
Ще оцелеем сладко сладко
Ден след ден
Дървото, клоните разклати
Погледна тъжно остарялата гора
Обрасла от досадни шубраци
Вещаят стихии, а цялостен живот пълзят
И претърпяват си под непозната сянка
Така на завет от вятърът леден
И оставам жив сладко сладко
Ден след ден
Ден след ден
И по този начин животът продължава
Вечният си умен кръговрат
Някой непрекъснато оцелява
Защото други против бурята, стърчат
Ден след ден
Ден след ден
Основателят на Подуене блус бенд Васко Кръпката стана първият български музикант, който отива в Украйна, с цел да поддържа народа ѝ и доброволците, които оказват помощ, една година след началото на съветската инвазия. На 1 март той свири в столицата Киев " с вярата за скорошна победа ".
Музикантът е там по покана на интернационална филантропична задача с българско присъединяване, с която е работил преди години и в Косово.
" Ще се заредим с сила за победа на всички положителни сили, за победа на положителното над злото. Правя го от сърце и душа поради свободата. Свободна Украйна отстоява свободата на цяла Европа, тя заплаща тази скъпа цена ", сподели той пред Свободна Европа часове преди да изнесе концерта.
" Освен това, желая да покажа, че мислещите българи у нас поддържат Украйна в тези сложни моменти, макар че страната е доста пасивна и страхлива ", добави Васко Кръпката.
Той описа, че е самичък, с китарата си. Пътувал е два дни - с два самолета и два влака, с цел да стигне до Киев. През деня се е срещнал с българи и украинци, с които посвирили непринудено на Стъкления мост в Киев, издигнат от кмета Виталий Кличко . Преди няколко месеца съветските сили го обстрелваха като отговор за офанзивата против Кримския мост, само че не съумяха да го разрушат.
Самият концерт е в постройката на филантропичната задача, където са поканени доброволци от доста страни. Единственият музикант е Васко Кръпката.
Казва, че не го е било боязън да отиде в украинската столица, по която постоянно има съветски ракетни офанзиви.
" По никакъв метод нямам боязън от нищо, камо ли от последни болшевишки издихания. Да живее свободна България, свободна Украйна, свободна Европа! ", прикани музикантът, който поддържа " историческата всеотдайност на Украйна да се откъсне от съветизацията ".
Известен с отколешната си антивоенна позиция, той е един от най-големите деятели в своите среди за идеята на Украйна. И на 24 февруари – когато се навърши тъкмо една година откогато Русия стартира пълномащабната война, излезе на шествие по жълтите павета дружно с хиляди други софиянци.
Още в края на март 2022 година Васко Кръпката, прочут със своите песни " Комунизмът си отива " и " Нека бъде светлина ", провежда дружно с писателя Захари Карабашлиев концерт в поддръжка на Украйна под наслов. Тогава на площад " Княз Александър I " с изключение на Подуене блус бенд свириха Иван Лечев, Валди Тотев, Развигор Попов, Джендема, Монолит, Стефан Вълдобрев и украински музиканти. Идеята му хрумва, откакто вижда по малкия екран, че едно 7-годишно момиченце пее в бомбоубежище. После бяга с родителите си в Полша и на голям концерт извършва химна на Украйна.
" Свобода, музика, обич "
Васил Георгиев е роден на 06.06.1959 година Родната му къща е в софийския квартал " Подуене ", откъдето идва името на групата му. Завършва колеж по автотранспорт в София и по този начин става автомеханик по специалност. В тези времена работи в сервиз за таксита на Сточна гара, до момента в който вечер свири по заведения. И до през днешния ден автомонтьорството му е занимание и споделя, че в жилите му тече бензин.
Още, когато е 6-годишен, получава първата си китара. Заедно с брат си, който е 5 години по-голям, се учат да свирят. Първите си стъпки като музикант прави с група Stars, която основава с двама свои другари - Вальока и Гацо, в средата на 70-те години на предишния век. С тях обаче стартира като барабанист, а първите му принадлежности са варел за багра и празна тенджера с опъната от горната страна кожа.
В идващите 10 година Васко свири с разнообразни групи, една от които Трио Universe. С доста компликации съумяват да заминат за чужбина, където изкарва задоволително пари, с цел да си купи мечтаните професионални барабани - " Tama Super Star ".
По-важното е обаче, че се връща със сърце, в което блусът вечно заема първо място. Случва се в Копенхаген, където на ваучър с хипари чува за първи път албума " Hard Again " на Muddy Waters – едно от величията в жанра, който тогава е доста едва прочут в България.
" Отивайки в чужбина, за пръв път презрях системата у нас. След като видях свободата. Съвсем естествено е, че откакто съм откърмен с Pink Floyd и Led Zeppelin , в никакъв случай няма да се примиря с никаква система. Но е напълно друго, когато в тези години се докоснеш до същинската независимост ", споделя преди години той в изявление за werock.bg.
Казва, че никой не е вярвал, че ще се върне, само че той го прави. Заради своята Елена – бъдещата му брачна половинка, която тогава му е гадже. Описва живота в България тогава като обърканост, само че поради новите си барабани съумява да стане барабанист на рок група Паралел 42 . С тях свирят три месеца в Слънчев бряг, където той написва песента " Слънчев бряг блус ", до момента в който вечер дрънка на китарата. То е за разделянето сред бедните и богатите. Тогава за първи път му идва концепцията, че в други времена, в които няма цензура, може да пее песни. " Слънчев бряг блус " е за разделянето на небогати и богати, разказано по по-уличен и просташки метод.
През 1986 година става барабанист и на група Старт . Кани го самият Развигор Попов, който към този момент е одобрен музикант дружно с половинката си в живота и на сцената Мими Иванова. Васко и Развигор се срещат в автосервиза, където той е пристигнал да си поправи жигулата.
През революционния септември 1989 година – когато пада комунизмът, Васко основава своята група Подуене блус бенд. По това време е напуснал Старт, спрял е да свири на барабани и кара такси – зелен Москвич, с цел да устоя фамилията си – към този момент има едно дете, а жена му е бременна с второто. Живеят в гарсониерата на татко му в Подуене.
Първите стъпки на групата – дружно с бате Кире, Владо Мазола, Ники Драгнев и бате Влади, както ги назовава Васко, съответстват с първите манифестации, на които той е най-отпред с тъпан. Оттогава датира именита фотография на първа страница във вестник " Дума " на която той е с метълско кожено яке и елек в нашивки, удря тъпан и вика " Де-мо-кра-ци-я! ". Текстът под нея гласи: " Ястреби и лешояди се събраха пред " Александър Невски " ".
По това време се ражда и именитата ария " Комунизмът си отива ", с която взривява митингите, на които се събират десетки хиляди българи. По това време стартира да свири със своя предстоящ дълготраен другар Георги Минчев , за който споделя, че " е велика българска персона, създател на най-смелите и най-нежните части в тази страна ".
Въпреки че Тодор Живков към този момент е паднал от власт, по това време в България към момента има единствено три студия, и то държавни - " Балкантон ", в БНР и Българска национална телевизия, и към момента е мъчно да пробият непокорен песни. С помощта на другар тонрежисьор Васко и бандата му съумяват да запишат незаконно първите си части - " Групата се разпадна ", " Слънчев бряг блус ", " Бюрократ " и " Комунизмът си отива ". Чак по-късно, когато студията отварят за запис против възнаграждение, с пари, събрани от Гошо Минчев, записват и останалите части и издават касетката " Комунизмът си отива ".
След гибелта на Минчев, Кръпката години наред провежда фестивала „ Цвете за Гошо ", както и Sofia Blues Meeting, софийския пролет-есен блус фестивал и Благоевград Blues&Jazz фестивал.
На 24 май 2018 година пет от текстовете на песни на Васко Кръпката - „ Комунизмът си отива “, „ Кучето на крайния квартал “, „ Нека бъде светлина “, „ Ден след ден “ и „ Емигранти “ влизат в Библиотека на Конгреса на Съединени американски щати, в алманаха „ Любослов “ , годишник на българските писатели в Съединени американски щати и по света.
Днес той има над 10 албума, пътувал е и е свирил по целия свят и е признателен на това, че България е свободна и демократична страна. Когато го питат точно свободата ли е най-важна за него, Васко Кръпката дава отговор: " Да! Ако би трябвало да ги класирам по значимост - независимост, музика, обич ".
Именно за силата да отстояваш свободата е и една от най-емблематичните му песни:
Ден след ден
Храстът споделил на дървото:
Слез и ниско залегни
Виждаш, стихия се задава
Тук до мен и ти се наведи
Ще преживеем заедно с тебе братко
Ще се скатаем от ватърът леден
Ще оцелеем сладко сладко
Ден след ден
Дървото, клоните разклати
Погледна тъжно остарялата гора
Обрасла от досадни шубраци
Вещаят стихии, а цялостен живот пълзят
И претърпяват си под непозната сянка
Така на завет от вятърът леден
И оставам жив сладко сладко
Ден след ден
Ден след ден
И по този начин животът продължава
Вечният си умен кръговрат
Някой непрекъснато оцелява
Защото други против бурята, стърчат
Ден след ден
Ден след ден
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ