Секретни архиви на Ватикана разкриват любовта между Мария Магдалина и Исус Христос
Блудница или светица е била Мария Магдалина? И фактически ли е била омъжена за Исус Христос? Каква е ориста на техните деца?
На тези и още доста други въпроси дава отговор Лорънс Гарднър (1943 - 2019 гг) в книгата си " Конспирацията против Магдалина ".
Изследването на Гарднър е повече от скандално. Реакциите, провокирани от него, нямаше да бъдат толкоз спорни, в случай че не бе фактът, че за написването на книгата си създателят е употребил информация от секретните архиви на Ватикана, както и други апокрифни текстове.
Така излиза наяве, че в течение на близо две хилядолетия Църквата е водила своебразна война против Мария Магдалина, с цел да изтрие същинския й облик от историята и да наложи различен, доста по-различен от нейната същина - било публикувано понятието за дева Мария като майка на Иисус, и почитането и като Богородица, Божия майка.
Спътницата на Христос е измежду най-изобразяваните дами през Средновековието, Ренесанса и интервала на модерното изкуство. Но макар че пред нея се прекланят десетки художници и скулптори, църковната институция не престава да я жигосва. В евангелията от Новия завет Мария е показана като спътница на Исус, към която той е питаел мощни усеща.
Официалната теория обаче я анатемосва като развратница, която се е разкаяла и поради това придобива статут на светица едвам през 1969 година
Според откривателя в истинските евангелия, преди те да бъдат поправени през IV в., е показан брачният съюз на Исус с Магдалина, бягството от Юдея и преследването на нейното поколение от няколко римски императори.
Авторът проучва и въпроса за какво огромна част от изображенията на Мария Магдалина не са заимствани от древен събития (например на борда на транспортен съд, държаща Граал, проповядваща пред събрало се голям брой, бременна или притиснала в скута си дете).
Според Гарднър, в Новия завет интимната непосредственост сред Мария Магдалина и Исус изрично е прикрита.
В Евангелието от Филип обаче връзката им е дискутирана напълно намерено: " А брачната половинка на Спасителя е Мария Магдалина... Христос я обичаше повече от всичките си възпитаници и постоянно я целуваше по устата. Останалите възпитаници, виждайки това, му рекоха: " Защо я обичаш повече от всички ни? "
Спасителят им отговори, казвайки: " Защо не ви обичам като нея?...- Ако някой е в тайнството на брака, той е популярен, тъй като без него не би имало свят. Съществуването на света зависи от индивида, а съществуването на индивида зависи от брака ".
Не по-малко забавен текст е и Евангелието от Петър. Както и останалите евангелия, и това на Петър споделя историята за разпъването, погребението и възкресението на Исус, само че за разлика от тях откроява ролята на Мария Магдалина. В описа за дамите при гроба на Исус Евангелието не загатва майка му или която и да било друга по име - а единствено че Мария Магдалина " взе приятелките си и отиде в гробницата, където беше положен ".
Наричали я " деятел над апостолите ", изключителна ясновидка, която стояла надалеч по-високо от другите - дамата, която знаела всичко и чието сърце било обърнато повече към Царството небесно, в сравнение с към сърцата на братята й.
" За имперската черква - написа Гарднър - имало единствено един метод да потулят тези ръкописи. Епископите трябвало да изфабрикуват нов документ за публично прилагане - стратегически проведена, публична и наложителна книга за Вярата, в която те да не са включени. Така се родил Новият завет. "
В унисон с формалната политика на Църквата в края на II век, Квинт Тертулиан поощрил акцията против дамите, заявявайки в " Правилник за църковна дисциплинираност ": " На дамата не е разрешено да приказва в черква, нито да кръщава, нито да дава причестяване, нито да желае присъединяване в каквито и да било мъжки каузи, минимум църковна работа. "
Така последователно същинската история за любовта сред Магдалина и Исус била заличена, а вместо нея била стартирана друга, доста по-удобна за църковната институция. Тази версия била поддържана ревностно през вековете и даже мнозина художници, измежду които Ботичели и Леонардо да Винчи, били принуждавани да преправят творбите си, с цел да не бъдат наказвани за свободомислието си. Така се оказва, че доста ог техните шедьоври са били цензурирани.
Гарднър потвърждава и тезата, че Леонардо е бил член на розенкройцерите, които са поддържали концепцията за същинската история на Мария Магдалена.
Затова живописецът постоянно я изобразявал в творбите си, в това число и в известната си картина " Мадоната на скалите ", която през днешния ден се намира в Националната изложба в Лондон.
Снимка:
Освен облика на Магдалина и задачата й на " деятел над апостолите ", Лорънс Гарднър проучва и доста други аспекти, останали незнайни до този миг. Той разкрива принадлежността на Исус към царския жанр на Давид и по този начин изцяло разрушава мита за бедното семейство, в което се е родил. Гарднър проучва и първите години на християнството, достигането му до Рим, мъката на апостолите Петър и Павел, изкривяването на Христовото обучение...
Опяване на мъртвия Христос, Сандро Ботичели, Уикипедия
Проследени са легендите за крал Артур и възникването на рицарските романи. На всички тези проучвания Гарднър е посветил последните 9 години от живота си. Още преди да се потопи в тази история, той бе спечелил международна популярност с провокативните си заглавия, преведени на повече от 20 езика в Европа и Америка. Сред тях са " Кръвната линия на свещения Граал " (което му донася номинация за влиятелната английска премия " Писател на годината " през 1997 г.), " Изгубените секрети на свещения Кивот ", " Царството на властелините на пръстена ".
Темата за потулените архиви провокира и доста други създатели, измежду които и Дан Браун ( " Шифърът на Леонардо " ).
Лорънс Гарднър е бил член на Обществото на шотландските антиквари, член на Института за нанотехнологии, член на Ордена на тамплиерите на св. Антоний и на Благородния медал на стражата на св. Жермен. Заедно с това, той е генеалог на династията на Стюардите. Известен е най-много като парламентарен историк, приживе Лорънс Гарднър е бил и желан преподавател поради невероятната си грамотност и фино възприятие за комизъм.
На тези и още доста други въпроси дава отговор Лорънс Гарднър (1943 - 2019 гг) в книгата си " Конспирацията против Магдалина ".
Изследването на Гарднър е повече от скандално. Реакциите, провокирани от него, нямаше да бъдат толкоз спорни, в случай че не бе фактът, че за написването на книгата си създателят е употребил информация от секретните архиви на Ватикана, както и други апокрифни текстове.
Така излиза наяве, че в течение на близо две хилядолетия Църквата е водила своебразна война против Мария Магдалина, с цел да изтрие същинския й облик от историята и да наложи различен, доста по-различен от нейната същина - било публикувано понятието за дева Мария като майка на Иисус, и почитането и като Богородица, Божия майка.
Спътницата на Христос е измежду най-изобразяваните дами през Средновековието, Ренесанса и интервала на модерното изкуство. Но макар че пред нея се прекланят десетки художници и скулптори, църковната институция не престава да я жигосва. В евангелията от Новия завет Мария е показана като спътница на Исус, към която той е питаел мощни усеща.
Официалната теория обаче я анатемосва като развратница, която се е разкаяла и поради това придобива статут на светица едвам през 1969 година
Според откривателя в истинските евангелия, преди те да бъдат поправени през IV в., е показан брачният съюз на Исус с Магдалина, бягството от Юдея и преследването на нейното поколение от няколко римски императори.
Авторът проучва и въпроса за какво огромна част от изображенията на Мария Магдалина не са заимствани от древен събития (например на борда на транспортен съд, държаща Граал, проповядваща пред събрало се голям брой, бременна или притиснала в скута си дете).
Според Гарднър, в Новия завет интимната непосредственост сред Мария Магдалина и Исус изрично е прикрита.
В Евангелието от Филип обаче връзката им е дискутирана напълно намерено: " А брачната половинка на Спасителя е Мария Магдалина... Христос я обичаше повече от всичките си възпитаници и постоянно я целуваше по устата. Останалите възпитаници, виждайки това, му рекоха: " Защо я обичаш повече от всички ни? "
Спасителят им отговори, казвайки: " Защо не ви обичам като нея?...- Ако някой е в тайнството на брака, той е популярен, тъй като без него не би имало свят. Съществуването на света зависи от индивида, а съществуването на индивида зависи от брака ".
Не по-малко забавен текст е и Евангелието от Петър. Както и останалите евангелия, и това на Петър споделя историята за разпъването, погребението и възкресението на Исус, само че за разлика от тях откроява ролята на Мария Магдалина. В описа за дамите при гроба на Исус Евангелието не загатва майка му или която и да било друга по име - а единствено че Мария Магдалина " взе приятелките си и отиде в гробницата, където беше положен ".
Наричали я " деятел над апостолите ", изключителна ясновидка, която стояла надалеч по-високо от другите - дамата, която знаела всичко и чието сърце било обърнато повече към Царството небесно, в сравнение с към сърцата на братята й.
" За имперската черква - написа Гарднър - имало единствено един метод да потулят тези ръкописи. Епископите трябвало да изфабрикуват нов документ за публично прилагане - стратегически проведена, публична и наложителна книга за Вярата, в която те да не са включени. Така се родил Новият завет. "
В унисон с формалната политика на Църквата в края на II век, Квинт Тертулиан поощрил акцията против дамите, заявявайки в " Правилник за църковна дисциплинираност ": " На дамата не е разрешено да приказва в черква, нито да кръщава, нито да дава причестяване, нито да желае присъединяване в каквито и да било мъжки каузи, минимум църковна работа. "
Така последователно същинската история за любовта сред Магдалина и Исус била заличена, а вместо нея била стартирана друга, доста по-удобна за църковната институция. Тази версия била поддържана ревностно през вековете и даже мнозина художници, измежду които Ботичели и Леонардо да Винчи, били принуждавани да преправят творбите си, с цел да не бъдат наказвани за свободомислието си. Така се оказва, че доста ог техните шедьоври са били цензурирани.
Гарднър потвърждава и тезата, че Леонардо е бил член на розенкройцерите, които са поддържали концепцията за същинската история на Мария Магдалена.
Затова живописецът постоянно я изобразявал в творбите си, в това число и в известната си картина " Мадоната на скалите ", която през днешния ден се намира в Националната изложба в Лондон.
Снимка: Освен облика на Магдалина и задачата й на " деятел над апостолите ", Лорънс Гарднър проучва и доста други аспекти, останали незнайни до този миг. Той разкрива принадлежността на Исус към царския жанр на Давид и по този начин изцяло разрушава мита за бедното семейство, в което се е родил. Гарднър проучва и първите години на християнството, достигането му до Рим, мъката на апостолите Петър и Павел, изкривяването на Христовото обучение...
Опяване на мъртвия Христос, Сандро Ботичели, Уикипедия Проследени са легендите за крал Артур и възникването на рицарските романи. На всички тези проучвания Гарднър е посветил последните 9 години от живота си. Още преди да се потопи в тази история, той бе спечелил международна популярност с провокативните си заглавия, преведени на повече от 20 езика в Европа и Америка. Сред тях са " Кръвната линия на свещения Граал " (което му донася номинация за влиятелната английска премия " Писател на годината " през 1997 г.), " Изгубените секрети на свещения Кивот ", " Царството на властелините на пръстена ".
Темата за потулените архиви провокира и доста други създатели, измежду които и Дан Браун ( " Шифърът на Леонардо " ).
Лорънс Гарднър е бил член на Обществото на шотландските антиквари, член на Института за нанотехнологии, член на Ордена на тамплиерите на св. Антоний и на Благородния медал на стражата на св. Жермен. Заедно с това, той е генеалог на династията на Стюардите. Известен е най-много като парламентарен историк, приживе Лорънс Гарднър е бил и желан преподавател поради невероятната си грамотност и фино възприятие за комизъм.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ