Блок № 37 от пловдивския квартал Тракия“ се познава отдалеч.

Блок № 37 от пловдивския квартал „ Тракия “ се познава отдалеко. Тук живее пенсионерът Васил Владиков. Завършил електроавтоматика в Германия, инженер по обучение и предопределение, споделя Българска национална телевизия в собствен репортаж. „ Каквото съм захванал, не е имало нещо, което да не стане. Няма метод! Почна ли го – доправям го! Колкото и неуместно да е, колкото и невероятно да е. Крайният резултат е явен “, декларира инж. Владиков. Зимата е студена, цените на тока – високи. Но инженер Владиков е спокоен. Навремето той се прочу с това, че се отхвърли от енергото. Още преди 12 години реши да създава свое електричество, със слънчеви панели. Оттогава не е дал нито стотинка за ток. „ Като носех единия панел, е там, малко по-надолу, ме пресрещна един електротехник. Заинтересува се, вика какво може да направи? Викам – не знам. Той вика – какъв брой волта е? – 15 е. И той вика, хайде да захраним една крушка. Извади една автомобилна крушка, включихме, ей, по този начин, навън, на празно място. И крушката светна с цялостна светлина. От любознание и по този начин вземах първия – 10 вата. С 10 вата не мога да захраня съвсем нищо… Така пристигна концепцията, че би трябвало да взема още един. Така стават два. Аааа, в този момент към този момент стартира да зарежда тразисторно радио, зарежда преносим тв приемник “, споделя Владиков. Така почнал да разполага панели на балкона, като пестил от пенсията. Има към този момент 40. 40 панела – 1000 вата дневно. Енергията му стига да готви, да гледа телевизия и да зареди бойлера. Ползва ток единствено денем. Вечер е на режим. Пресметнал е силата, която му би трябвало, до последния киловатчас. „ Включвам си да сготвям. Тенджерата е с топлинна изолираност. Топлината да не бяга. Това е най- хитрото потребление на топлината за готвене “, споделя инженерът. Топли се към тенджерата и газовия котлон. Друго отопление няма. Казва, че не му е студено. Нищо, че през зимата има по-малко слънце за слънчевите панели. „ Когато нямат слънце отново създават сила – по същия метод, единствено че по-малко. Но аз си градуирам потребностите, тъй че авансово и от време на време аз планувам, идващите дни кои са, и за един ден сготвям един шарж, втори шарж “, споделя Владиков. Помни сметките си отпреди години, още отпреди измененията. „ На хората като им кажеш, че токът е бил 1 стотинка и те не имат вяра! “ Докато беседваме, идва дамата, която чисти входа. Димитринка е самотна майка, живее с родителите си. Казва, че последно платила за ток 300 лв.. „ Да. 300 лв. за цялостен месец. Много е! Надяваме се да се оправим, тъй като страната подкрепя децата. Сега, уповавам се – по –добри години да дойдат! Много, доста е съществено ситуацията в цяла България. И общините, и детските градини. Понеже моята майка е детска учителка, а те споделиха, че не могат да си платят тока, ситуацията става доста неприятно за българите. Затова работи по 9 часа дневно, само че се тревожи за бъдещето. „ Надеждите ни са на всичките хора заплатите да бъдат увеличени, да пристигна по-добро бъдеще за нашите деца “, споделя Димитринка. На инж. Владиков пенсията му стига. Сега има друга цел: купува радиочасти, с цел да измисли генератор за безвъзмездна сила. Засега няма триумф. Но животът го е научил кое е най-важното. „ Мечтая всеки да има работа, и да няма небогати хора и да скитат по улиците на тоя мраз. Да дойдат по-добри времена “, добави Димитринка Желязкова. Сега брачната половинка най-вече ми липсва. Не са парите! Аз компликациите сякаш самичък съм си ги създавал. Научиха ме на това, което мога. На всичко! Ток – без пари. Е, пък малко ли е? “ приключва той.