ООН отчита готовност на 45,4% българи да интегрират бежанци в България
Близо половината от българите - 45,4% считат, че бежанците могат да се интегрират сполучливо в българското общество . 55,2% от респондентите биха помогнали на емигрант да научи език - 30,6% или да си откри работа - 24,6%, ако е заселен в мястото, където живеят демонстрира изследване за публичните настройки към бежанците и хората, търсещи протекция в България направено за Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците (ВКБООН) в България .
Различията в културните традиции и религиозните вярвания са в основата на страхове на локалното население към бежанците и хората, търсещи протекция. Намаляват директните контакти на локалното население с бежанци и хора, търсещи протекция спрямо 2013 година. Телевизията е главният източник на информация, който образува публичното мнение и настройките към бежанците.
Източник:
" Много българи имат страхове към бежанците и към това по какъв начин интеграцията им ще повлияе на обществото. Голяма част от тези страхове се основава на недоумение или неправилна информация . В същото време съм обнадежден от заключението, че релативно огромна част от популацията поддържа интеграцията и има предпочитание да помогне на бежанците да станат пълноценна част от българското общество ", разяснява Матайс Льо Рут, представител на Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците в България.
Източник:
56% от хората имат вяра, че бежанците не могат да се интегрират в обществото заради културни или религиозни аргументи. Съществува и вярването, че бежанците не желаят да се открият в България , а целят да доближат западни страни членки на Европейски Съюз.
Проучването, извършено през декември 2017, демонстрира също, че огромна част от българите - 93% в никакъв случай не са срещали емигрант или човек, търсещ протекция през последните няколко години. Респондентите декларират, че главния източник на информация по тематики, свързани с бежанци са телевизия - 94%, интернет - 20%, другари - 19%, вестници - 11%, обществени медии - 7%, радио - 7%.
Източник:
През 2013, при започване на огромния поток от бежанци, най-силните страхове на българите са били свързани със сигурността - 72%, заплахата от разпространяване на заболявания - 68% и загуби на работни места.
През 2017 преобладаващите страхове са свързани със сигурността - 60% и културните и религиозни разлики - 48% .
Източник:
50% от респондентите декларират, че единствено бежанци от страни с военни спорове, като Сирия, би трябвало да бъдат одобрявани в България.
Само 15% считат, че хората, които са преследвани или нарушени техните човешки права в техните страни по генезис, би трябвало да им бъде предоставена интернационална протекция.
Източник:
Два признака поляризират публичното мнение във връзка с интеграцията: религията и цветът на кожата. 45% от всички респонденти са на мнение, че бежанците би трябвало да бъдат християни, а за 32% е значимо те да имат бяла кожа .
По отношение на персоналния принос българите са подготвени да поддържат интеграцията на бежанците , като им оказват помощ да се срещнат с локалния метод на живот, спомагат им в общуването и проучването на български език. 55,2% от респондентите биха се заели с действия за консолидираното на бежанците в локалната общественост.
30,6% биха им помогнали да научат български език, а 24,6% биха им съдействали да намерят работа.
Източник:
Проучването, поръчано от Представителството на Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците (ВКБООН) в България, има за цел да изследва публичните настройки към бежанците и хората, търсещи протекция в страната, както и аргументите и претекстовете за отношението и държанието на българите по отношение на тях. Проучването е извършено през декември 2017-та година. Използваната методология е национално представително изследване измежду над 1000 респондента на възраст над 18 години и фокус групи в градовете София, Пловдив, Хасково и Видин.
Източник:
Различията в културните традиции и религиозните вярвания са в основата на страхове на локалното население към бежанците и хората, търсещи протекция. Намаляват директните контакти на локалното население с бежанци и хора, търсещи протекция спрямо 2013 година. Телевизията е главният източник на информация, който образува публичното мнение и настройките към бежанците.
Източник:
" Много българи имат страхове към бежанците и към това по какъв начин интеграцията им ще повлияе на обществото. Голяма част от тези страхове се основава на недоумение или неправилна информация . В същото време съм обнадежден от заключението, че релативно огромна част от популацията поддържа интеграцията и има предпочитание да помогне на бежанците да станат пълноценна част от българското общество ", разяснява Матайс Льо Рут, представител на Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците в България.
Източник:
56% от хората имат вяра, че бежанците не могат да се интегрират в обществото заради културни или религиозни аргументи. Съществува и вярването, че бежанците не желаят да се открият в България , а целят да доближат западни страни членки на Европейски Съюз.
Проучването, извършено през декември 2017, демонстрира също, че огромна част от българите - 93% в никакъв случай не са срещали емигрант или човек, търсещ протекция през последните няколко години. Респондентите декларират, че главния източник на информация по тематики, свързани с бежанци са телевизия - 94%, интернет - 20%, другари - 19%, вестници - 11%, обществени медии - 7%, радио - 7%.
Източник:
През 2013, при започване на огромния поток от бежанци, най-силните страхове на българите са били свързани със сигурността - 72%, заплахата от разпространяване на заболявания - 68% и загуби на работни места.
През 2017 преобладаващите страхове са свързани със сигурността - 60% и културните и религиозни разлики - 48% .
Източник:
50% от респондентите декларират, че единствено бежанци от страни с военни спорове, като Сирия, би трябвало да бъдат одобрявани в България.
Само 15% считат, че хората, които са преследвани или нарушени техните човешки права в техните страни по генезис, би трябвало да им бъде предоставена интернационална протекция.
Източник:
Два признака поляризират публичното мнение във връзка с интеграцията: религията и цветът на кожата. 45% от всички респонденти са на мнение, че бежанците би трябвало да бъдат християни, а за 32% е значимо те да имат бяла кожа .
По отношение на персоналния принос българите са подготвени да поддържат интеграцията на бежанците , като им оказват помощ да се срещнат с локалния метод на живот, спомагат им в общуването и проучването на български език. 55,2% от респондентите биха се заели с действия за консолидираното на бежанците в локалната общественост.
30,6% биха им помогнали да научат български език, а 24,6% биха им съдействали да намерят работа.
Източник:
Проучването, поръчано от Представителството на Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците (ВКБООН) в България, има за цел да изследва публичните настройки към бежанците и хората, търсещи протекция в страната, както и аргументите и претекстовете за отношението и държанието на българите по отношение на тях. Проучването е извършено през декември 2017-та година. Използваната методология е национално представително изследване измежду над 1000 респондента на възраст над 18 години и фокус групи в градовете София, Пловдив, Хасково и Видин.
Източник:
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ