Близо половината българи смятат, че местният вот е бил нечестен,

Близо половината българи считат, че локалният избор е бил непочтен, а локалните избори не са оказали значително въздействие върху електоралната картина в страната.

Това са изводите от изследване на „ Тренд “ по поръчка на вестник „ 24 часа ". То е извършено в интервала сред 11 и 18 ноември измежду 1006 души.

Ерозия в поддръжката към държавното управление

Парламентът остава с обичайно ниски равнища на позитивна оценка - 14%. Регистрира се минимална ерозия в позитивните оценки на държавното управление от 22% през септември и октомври до 20% през ноември. Отрицателните оценки се повишават с 5% за един месец, достигайки до 71%.

Запазва се поддръжката от страна на симпатизантите на ПП-ДБ – 4/5 от тях дават позитивна оценка на кабинета „ Денков “. Докато в предишни изследвания гласоподавателите на ГЕРБ бяха разграничени на две почти равни групи, през ноември болшинството от тях не поддържа кабинета. 

Положителна оценка дават и близо една трета от последователите на Движение за права и свободи. Електоратите на останалите обединения показват в голямото си болшинство негативна оценка.

Без основна смяна в поддръжката по отношение на президента - 36% дават позитивна оценка за неговата работа, а 51% негативна.

Дистанцията сред двете водещи политически сили се резервира

ГЕРБ остава първа политическа мощ с поддръжка от 24,7% измежду гласуващите, следвана от обединяването „ Продължаваме промяната-Демократична България “ със 17,9%.

„ Възраждане “ резервира третата си позиция с поддръжка от 15,4% измежду гласуващите. Четвъртият в подредбата е Движение за права и свободи с 13,3% поддръжка, а петото място остава за Българска социалистическа партия с 9,4% поддръжка. „ ИТН “ резервира позицията си на ръба на парламентарната преграда с 4,4% поддръжка.

Не се записва растеж в желанието за предварителни парламентарни избори. Нагласите през ноември се резервират близки до тези от последните месеци - 30%  желаят нови избори, а 47% настояват, че такива не са нужни.

Местният избор е бил непочтен

Оценката на отминалия локален избор демонстрира високо съмнение към изборния развой. 47% от пълнолетните българи са на мнение, че вотът не е бил почтен. Само 19% дефинират миналите избори като почтени, като този дял е по-висок измежду електората на ПП-ДБ и ГЕРБ. Избирателите на Движение за права и свободи са разграничени по тематиката, до момента в който болшинството от гласуващите за Българска социалистическа партия и „ Възраждане “ дефинират изборите като нечестни.

Превес има чувството, че локалните избори няма да доведат до смяна - това споделят 44% от българите. 29% са оптимисти, че тяхната община ще се развива в позитивна посока след локалните избори, а други 16% мислят, че бъдещето на общината им ще бъде по-лошо.

Гласуване с машина или с хартиена бюлетина

Една трета от българите са на мнение, че анулацията на машинното гласоподаване за първия тур на локалните избори е направила изборите по-нечестни. Сходен дял (32%) считат, че това не е оказало въздействие върху честността на вота. Само 11% мислят, че това е направило изборите по-честни.

59% от българите счита, че смесеното гласоподаване с опция за избор сред хартия и машина би трябвало да се резервира. 21% са на мнение, че е добре да се премине към напълно машинен избор, а 11% - напълно към гласоподаване с хартиена бюлетина.

По отношение на персоналните желания за метод на гласоподаване, 41% показват машинно гласоподаване, а 25% гласоподаване с хартиена бюлетина. Трима от 10 показват, че методът няма значение за тях.

Регистрира се основна поколенческа взаимозависимост – болшинството от хората до 50 година показват желание към гласуването с машина, до момента в който при гласоподавателите над 70 година над две трети показват хартиената бюлетина.

С машина избира да гласоподава болшинството от гласоподавателите на ПП-ДБ и „ Възраждане “, а в най-голяма степен с хартия избират да упражняват правото си на глас симпатизантите на Българска социалистическа партия, следвани от тези на Движение за права и свободи.

Данните са от изследване на „ Тренд “ по поръчка на вестник „ 24 часа ", отдадено на настройките на българите по отношение на главните институции, партиите и настоящи тематики. Изследването е осъществено в интервала сред 11 и 18 ноември посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице " с таблет измежду 1006 души на възраст 18+.