Несериозни са твърденията, че Български пощи са водени към фалит
Близо месец след към момента не могат да се възстановят услугите в цялостен размер, а новото ръководство и властта приказват на първо място за бъдещето. С Росен Желязков, някогашен министър на превоза, по тематиката беседва репортерът на News.bg Диляна Панайотова.
Г-н Желязков, какъв е вашият коментар за обстановката с Български пощи?
Има доста елементи и освен по тази съответна тематика. След хакерската атака и сриването на системите на сдружението ластикът на анализите се разтегна от чисто политическото говорене, което постоянно реферира към предишното до това какво би трябвало да се случва отсега нататък. Конкретният случай предизвика този диалог, само че тематиката беше наранена още с измененията в Закона за пощенските услуги, прекосяването на политиката по пощенските услуги и въобще пощенският бранш от естественото му място в Министерството на превоза и известията към вицепремиер без министерство. Още тогава стартира този натурален диалог за Български пощи, макар че самият закон разясняваше пощенският бранш, не самото сдружение. Български пощи са 100% държавно сдружение, което обаче действа на либерализиран пазар. Самият киберинцидент релевира две тези. Едната е, че самата осведомителна сигурност на сдружението не е била на висотата и по тази причина има виновност сдружението, респективно страната като притежател на капитала. Оправдаването с неточности, които реферират към предишното, не дава никакви решения, също така те са безусловно неоснователни. Киберинциденти се случват на всички места, изключително във време на хибридни войни. Няма система, която да не може да бъде уязвена. Има протоколи за реакции и дейности, има и самодейно държание, а не реактивно, какъвто е казусът с пощите. Интересното е, че дебатът се измести трябвало ли е или не пощите да бъдат оповестени като обект, обвързван с националната сигурност, трябвало ли е да бъдат записани като оператор на основни услуги в Закона за киберсигурността. Още преди началото на войната в Украйна на чуването на службите на закрито съвещание в Народното събрание се разяснява тематиката за евентуалните киберзаплахи. Още към оня миг се е предполагало, че има евентуални получатели на киберзаплахи. Още тогава горните въпроси са били на дневен ред.
Още в отчета на ДАНС за 2020 се показват пощите като евентуална цел на киберзаплаха. Вземали са някакви ограничения?
Определянето на обектите, които са стратегически за националната сигурност, става от Министерски съвет. Затова има разпореждане 181 от 2009 година, в случай че не се неистина, само че по този начин или другояче това разпореждане е динамично като предмет. Вътре могат да се прибавят, могат да се изваждат такива стратегически обекти. Още предходната година е трябвало да се подходи по този метод и още повече, когато се допуска, че увличането на Европа в горещи военни дейности, ще бъде съпроводено с такива. Сега занапред ще ги включват. Въпросът е ще бъдат включени Български пощи в постановлението и/или ще бъде включен целият пощенски бранш в Закона за киберсигурност.
Защо не е конкурентно сдружението?
Защото в един либерализиран пазар обособените участници се конкурират на база качество на услугата, цена, на база еластичност във връзка с икономисване на разноски, във връзка с увеличение на доходи. Няма действителна пазарна конкуренция тогава, когато на един от тези оператори му е предоставена обществена задача, от която се покриват единствено разноските и това съставлява съществена част от активността му. Същевременно той се подчинява на строги правила във връзка с Закона за публичните поръчки, Кодексът на труда, групови трудови контракти, без да има оперативността на останалите си съперници, вменено му е да поддържа голяма клонова мрежа, 2/3 от която генерира единствено разноски. Дружеството е в забранителния лист за приватизация, което стопира даже и други благоприятни условия за преструктуриране. Няма никаква еластичност във връзка с освобождение на неоперативни активи. По отношение на даването на универсалната пощенска услуга Български пощи са длъжни посредством мрежата си да обезпечават досегаемост и на част от оператори-конкуренти, които извършват универсална пощенска услуга. В последните 15 години има доста понижаване на размера на универсалната пощенска услуга поради всеобщото нахлуване на електронните средства за известия и търговия.
В разбора на пощенския пазар изключително в страните, в които либерализацията настава по-рано, се следят три трендове. Едната наклонност е на конкуренция, когато обичайният оператор, който дава универсалната пощенска услуга, влиза като пълноправен индивид и взе участие в пазарната среда и обстановка с демократични благоприятни условия за превръщане, за обединение, за преструктуриране. Другата наклонност, която се следи във Франция, Испания, когато страната доста мощно, даже протекционистки поддържа обичайния оператор, което до известна степен изкривява пазара. Третият модел е моделът на оттегляне, когато обичайният оператор последователно свива своето присъединяване. При нас дали от политическа, дали по друга причина сме в някакъв хибриден модел, който да изисква поддържането на големия по размерите си и размер търговец Български пощи, който няма гъвкавостта да ръководи своите активи. Същевременно се компенсира несправедливата тежест, която се получава като разход от даването на универсалната пощенска услуга. На сдружението е вменена и услугата от общ стопански интерес на даването на пенсиите. Това са разходоориентирани доходи, т.е. тези доходи покриват направените разноски, само че не дават опция за развиване. Те поддържат системата такава, каквато е. Ако погледнем обаче пощенския пазар като цяло, позитивната наклонност от либерализацията и конкуренцията е в неведнъж му уголемение от 100 милиона лева размери преди либерализацията до близо 800 лева за предходната година.
Може ли Български пощи да устоят на конкуренцията?
Български пощи има лиценз за оператор на универсалната пощенска услуга за 15 години и даже с този модел поддържа едно устойчиво равнище на опазване и увеличение каузи си в универсалната пощенска услуга. Това е поддържане на виталното ниво на Български пощи, само че без благоприятни условия за пазарна агресия изключително в нишите, в които други компании са по-гъвкави, като куриерските услуги и развиването на електронната търговия. Ако страната вменява на пощите обществени действия, няма различен модел с изключение на да се компенсира несправедливата тежест и това да е главният приходоизточник. Ако страната желае да развива Български пощи в посока на мощен, конкурентен състезател, който е равнопоставен с другите участници на пазара и се подчинява на общата регулация на пощенския бранш, тогава би трябвало да даде по-голяма опция за еластичност на сдружението, в т. ч. и благоприятни условия за преструктуриране. Но това очевидно от политическа страна не е задоволително. И тук е дебатът. В рамките на нашия кабинет дебатирахме ориентиране на Български пощи към спомагателни сфери на развиване, включително усъвършенстване на мрежата и потреблението и за даването на редица услуги. Радвам се, че в актуалното държавното управление виждат в това разсъдък и не престават наклонността, т.е. пощите с клоновата си мрежа да се трансфорат с мрежа за комплексно-административно обслужване със средствата от проекта за възобновяване и резистентност. С тази нова услуга от общ стопански интерес Български пощи ще усилят приходите си. Това ново направление обаче няма да развие пощите във връзка с предложение на пощенски услуги. Това ще развие пощите в друга по тип и посока услуга.
Български пощи наподобяват обречени?
Български пощи, съгласно мен, не наподобяват обречени. Нека да забележим. След 2-3 години изтича универсалната пощенска услуга и би трябвало да се мисли за минималното условие по нейното даване, както и за развиване на други сегменти и поддържане на мрежата. Целта не е Български пощи да бъдат най-печелившото сдружение. Целта е Български пощи да е близо до популацията. Това е бил и аргументът за опазване на цялата неефективна мрежа. Несериозни са изказванията, че Български пощи са водени към банкрут. Напротив, Български пощи постоянно са били финансово постоянни и това е било обезпечено от страната и те ще останат финансово постоянни и това отново ще бъде обезпечено от страната. В момента имаме необичаен късмет да имаме запас по проекта за възобновяване и резистентност, който да може да бъде някаква посока и живителност към ревитализация на клоновата мрежа в посока даване на комплексно-административно обслужване. Моят укор към ръководещите сега е, че те би трябвало да търсят консенус. Противопоставянето не ни води до съгласие кое е положително за сдружението и за това по какъв начин този запас от близо 120 милиона лв. ще бъдат вложени. Има редица предпоставки това влагане да бъде дейно, ефикасно, оправдано, само че и да бъде транспарантно. Има опасения, че се бави възобновяване на системите след хакерската атака, с цел да се оправдават изключителни разноски. По-добре да бъдем опровергани за нашите догатки и хипотези, само че това става с аргументации, а не с политическа престрелка. Политическият диалог би трябвало да е в посока пощите да бъдат непокътнати, да бъде вложено в човешки запас и да се притеглят младежи. Аз съм оптимист за Български пощи. Считам, че досегашното управление беше извънредно умерено, политически неутрално и успяваше да откри нужния разговор обществен разговор в границите на сдружението. Смяната по средата на възобновяване от киберпораженията в границите на часове буди въпроси. Предстои да забележим дали промяната на управлението ще бъде смокинов лист за някои идни решения. Независимо от злободневието пощите ще продължат да извършват активността си по универсалната пощенска услуга, по разпространяването на пенсиите, по разпределението на печата и след нотификация по даване на комплексно-административни услуги на популацията. Посоката би трябвало да е резистентност, прибавянето на нови потенциали и търсенето на онази успеваемост, тъй че пощите да не разчитат на еднократни инжекции, а да имат лична виталност.
Г-н Желязков, какъв е вашият коментар за обстановката с Български пощи?
Има доста елементи и освен по тази съответна тематика. След хакерската атака и сриването на системите на сдружението ластикът на анализите се разтегна от чисто политическото говорене, което постоянно реферира към предишното до това какво би трябвало да се случва отсега нататък. Конкретният случай предизвика този диалог, само че тематиката беше наранена още с измененията в Закона за пощенските услуги, прекосяването на политиката по пощенските услуги и въобще пощенският бранш от естественото му място в Министерството на превоза и известията към вицепремиер без министерство. Още тогава стартира този натурален диалог за Български пощи, макар че самият закон разясняваше пощенският бранш, не самото сдружение. Български пощи са 100% държавно сдружение, което обаче действа на либерализиран пазар. Самият киберинцидент релевира две тези. Едната е, че самата осведомителна сигурност на сдружението не е била на висотата и по тази причина има виновност сдружението, респективно страната като притежател на капитала. Оправдаването с неточности, които реферират към предишното, не дава никакви решения, също така те са безусловно неоснователни. Киберинциденти се случват на всички места, изключително във време на хибридни войни. Няма система, която да не може да бъде уязвена. Има протоколи за реакции и дейности, има и самодейно държание, а не реактивно, какъвто е казусът с пощите. Интересното е, че дебатът се измести трябвало ли е или не пощите да бъдат оповестени като обект, обвързван с националната сигурност, трябвало ли е да бъдат записани като оператор на основни услуги в Закона за киберсигурността. Още преди началото на войната в Украйна на чуването на службите на закрито съвещание в Народното събрание се разяснява тематиката за евентуалните киберзаплахи. Още към оня миг се е предполагало, че има евентуални получатели на киберзаплахи. Още тогава горните въпроси са били на дневен ред.
Още в отчета на ДАНС за 2020 се показват пощите като евентуална цел на киберзаплаха. Вземали са някакви ограничения?
Определянето на обектите, които са стратегически за националната сигурност, става от Министерски съвет. Затова има разпореждане 181 от 2009 година, в случай че не се неистина, само че по този начин или другояче това разпореждане е динамично като предмет. Вътре могат да се прибавят, могат да се изваждат такива стратегически обекти. Още предходната година е трябвало да се подходи по този метод и още повече, когато се допуска, че увличането на Европа в горещи военни дейности, ще бъде съпроводено с такива. Сега занапред ще ги включват. Въпросът е ще бъдат включени Български пощи в постановлението и/или ще бъде включен целият пощенски бранш в Закона за киберсигурност.
Защо не е конкурентно сдружението?
Защото в един либерализиран пазар обособените участници се конкурират на база качество на услугата, цена, на база еластичност във връзка с икономисване на разноски, във връзка с увеличение на доходи. Няма действителна пазарна конкуренция тогава, когато на един от тези оператори му е предоставена обществена задача, от която се покриват единствено разноските и това съставлява съществена част от активността му. Същевременно той се подчинява на строги правила във връзка с Закона за публичните поръчки, Кодексът на труда, групови трудови контракти, без да има оперативността на останалите си съперници, вменено му е да поддържа голяма клонова мрежа, 2/3 от която генерира единствено разноски. Дружеството е в забранителния лист за приватизация, което стопира даже и други благоприятни условия за преструктуриране. Няма никаква еластичност във връзка с освобождение на неоперативни активи. По отношение на даването на универсалната пощенска услуга Български пощи са длъжни посредством мрежата си да обезпечават досегаемост и на част от оператори-конкуренти, които извършват универсална пощенска услуга. В последните 15 години има доста понижаване на размера на универсалната пощенска услуга поради всеобщото нахлуване на електронните средства за известия и търговия.
В разбора на пощенския пазар изключително в страните, в които либерализацията настава по-рано, се следят три трендове. Едната наклонност е на конкуренция, когато обичайният оператор, който дава универсалната пощенска услуга, влиза като пълноправен индивид и взе участие в пазарната среда и обстановка с демократични благоприятни условия за превръщане, за обединение, за преструктуриране. Другата наклонност, която се следи във Франция, Испания, когато страната доста мощно, даже протекционистки поддържа обичайния оператор, което до известна степен изкривява пазара. Третият модел е моделът на оттегляне, когато обичайният оператор последователно свива своето присъединяване. При нас дали от политическа, дали по друга причина сме в някакъв хибриден модел, който да изисква поддържането на големия по размерите си и размер търговец Български пощи, който няма гъвкавостта да ръководи своите активи. Същевременно се компенсира несправедливата тежест, която се получава като разход от даването на универсалната пощенска услуга. На сдружението е вменена и услугата от общ стопански интерес на даването на пенсиите. Това са разходоориентирани доходи, т.е. тези доходи покриват направените разноски, само че не дават опция за развиване. Те поддържат системата такава, каквато е. Ако погледнем обаче пощенския пазар като цяло, позитивната наклонност от либерализацията и конкуренцията е в неведнъж му уголемение от 100 милиона лева размери преди либерализацията до близо 800 лева за предходната година.
Може ли Български пощи да устоят на конкуренцията?
Български пощи има лиценз за оператор на универсалната пощенска услуга за 15 години и даже с този модел поддържа едно устойчиво равнище на опазване и увеличение каузи си в универсалната пощенска услуга. Това е поддържане на виталното ниво на Български пощи, само че без благоприятни условия за пазарна агресия изключително в нишите, в които други компании са по-гъвкави, като куриерските услуги и развиването на електронната търговия. Ако страната вменява на пощите обществени действия, няма различен модел с изключение на да се компенсира несправедливата тежест и това да е главният приходоизточник. Ако страната желае да развива Български пощи в посока на мощен, конкурентен състезател, който е равнопоставен с другите участници на пазара и се подчинява на общата регулация на пощенския бранш, тогава би трябвало да даде по-голяма опция за еластичност на сдружението, в т. ч. и благоприятни условия за преструктуриране. Но това очевидно от политическа страна не е задоволително. И тук е дебатът. В рамките на нашия кабинет дебатирахме ориентиране на Български пощи към спомагателни сфери на развиване, включително усъвършенстване на мрежата и потреблението и за даването на редица услуги. Радвам се, че в актуалното държавното управление виждат в това разсъдък и не престават наклонността, т.е. пощите с клоновата си мрежа да се трансфорат с мрежа за комплексно-административно обслужване със средствата от проекта за възобновяване и резистентност. С тази нова услуга от общ стопански интерес Български пощи ще усилят приходите си. Това ново направление обаче няма да развие пощите във връзка с предложение на пощенски услуги. Това ще развие пощите в друга по тип и посока услуга.
Български пощи наподобяват обречени?
Български пощи, съгласно мен, не наподобяват обречени. Нека да забележим. След 2-3 години изтича универсалната пощенска услуга и би трябвало да се мисли за минималното условие по нейното даване, както и за развиване на други сегменти и поддържане на мрежата. Целта не е Български пощи да бъдат най-печелившото сдружение. Целта е Български пощи да е близо до популацията. Това е бил и аргументът за опазване на цялата неефективна мрежа. Несериозни са изказванията, че Български пощи са водени към банкрут. Напротив, Български пощи постоянно са били финансово постоянни и това е било обезпечено от страната и те ще останат финансово постоянни и това отново ще бъде обезпечено от страната. В момента имаме необичаен късмет да имаме запас по проекта за възобновяване и резистентност, който да може да бъде някаква посока и живителност към ревитализация на клоновата мрежа в посока даване на комплексно-административно обслужване. Моят укор към ръководещите сега е, че те би трябвало да търсят консенус. Противопоставянето не ни води до съгласие кое е положително за сдружението и за това по какъв начин този запас от близо 120 милиона лв. ще бъдат вложени. Има редица предпоставки това влагане да бъде дейно, ефикасно, оправдано, само че и да бъде транспарантно. Има опасения, че се бави възобновяване на системите след хакерската атака, с цел да се оправдават изключителни разноски. По-добре да бъдем опровергани за нашите догатки и хипотези, само че това става с аргументации, а не с политическа престрелка. Политическият диалог би трябвало да е в посока пощите да бъдат непокътнати, да бъде вложено в човешки запас и да се притеглят младежи. Аз съм оптимист за Български пощи. Считам, че досегашното управление беше извънредно умерено, политически неутрално и успяваше да откри нужния разговор обществен разговор в границите на сдружението. Смяната по средата на възобновяване от киберпораженията в границите на часове буди въпроси. Предстои да забележим дали промяната на управлението ще бъде смокинов лист за някои идни решения. Независимо от злободневието пощите ще продължат да извършват активността си по универсалната пощенска услуга, по разпространяването на пенсиите, по разпределението на печата и след нотификация по даване на комплексно-административни услуги на популацията. Посоката би трябвало да е резистентност, прибавянето на нови потенциали и търсенето на онази успеваемост, тъй че пощите да не разчитат на еднократни инжекции, а да имат лична виталност.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ