Близо една трета от българските фирми са на мнение, че

Близо една трета от българските компании са на мнение, че въвеждането на еврото няма да се отрази върху тяхната активност. По-конкретно, това са 27% от интервюираните общо 800 разнородни по величина предприятия, включени в Бизнес барометъра на Университета за национално и международно стопанство (УНСС).

В същото време, предприятията с позитивни и тези с негативни настройки са съвсем изравнени, с резултати от надлежно 19% и 16%, до момента в който минимален е делът на тези, които считат, че отражението на еврото върху тяхната активност ще е „ напълно позитивно “ – 9.8% (при 11.5%, отбелязали „ напълно негативно “).

Не е дребен и делът на компаниите, дали отговор, че не могат да преценяват какво ще е въздействието на единната европейска валута върху тях – близо 17 на 100.

Това е една спорна картина, която подхожда на тази в популацията – една огромна част от него няма мнение, други се притесняват или имат очаквания, а трети считат, че (бел. ред. – еврото) въобще няма да се отрази “, сподели проф. д. н. Симеон Желев, който е началник на плана.

Той изясни, че най-песимистично настроени са микрофирмите, които постоянно са фамилни или квазисемейни бизнеси, до момента в който по-големите са с по-неутрални оценки.

Това са компания и домакинство на едно място. Твърде допустимо е оценката на семейството да е трансферирана върху тази а компанията, само че това е догадка “, добави проф. Желев.

В допълнение, той сподели, че нормално микрофирмите са по-песимистично настроени за разнообразни фактори и събития, защото „ се плашат от незнайното и от смяната в средата “, до момента в който с повишаването на размера (на фирмите) „ настроенията порозовяват “.
2024 година беше същото от остарялото
Така да вземем за пример преобладаващата оценка (40.8%) на родния бизнес за 2024 година е била, че тя е била същата като 2023 година Около 37% считат, че е била по-добра от миналата, а 21.4% са я определили като по-лоша.

Реално не знаем дали за бизнеса 2023 година е била добра или неприятна година. Барометърът има смисъл, когато се организира регулярно “, обясни проф. доктор Галина Младенова.

Проучването за пръв път е извършено през 1999 година, като до 2011 година има 12 негови издания, само че по-късно то стопира под претекст, че няма средства за осъществяването му. Тази година обаче Барометърът бива обновен с 800 респонденти с общи доходи към 18 милиарда лева за 2024 година

Това изследване ще стане обичайно всяка година. Вече подадохме искане към патентното ведомство за патент „ УННС – Бизнес барометър “, сподели и ректорът на УНСС проф. доктор Димитър Димитров.
Каква оценка си дава бизнеса?
От настоящето издание на барометъра излиза наяве, че бизнесът си дава добра оценка по повод надзор и отчетност, конкурентоспособност на продуктите, както и по индустриално и софтуерно съоръжение.

Оценките обаче са по-неутрални за финансовото положение, качеството на работната мощ, организационната конструкция и планирането на дейностите.

Изненадващата точка тук бе, че бизнесът самичък прави оценка нивото на даваните от него заплати като неприятно. Това е единственият индикатор, по който показателят дава негативна оценка.

Това ме изненадва. Това е огромна самокритичност на българските компании да оценят нещата в личната си компания като неприятни във връзка с работната заплата. Нямам пояснение “, добави проф. Желев.
Намирането на личен състав – безконечен проблем №1
Барометърът удостовери общоизвестния факт, че водещ проблем остава намирането на качествена работна ръка (48.6%), следвано от административните и бюрократични бариери (39%) и нелоялната конкуренция (31.1%).

Ако се огледа разбивка съгласно размера на бизнеса, то за микрофирмите водещ проблем е са корупцията и администратор. и бюрократични бариери, а за огромните играчи – сложното намиране на чиновници.
Оптимистичен взор за 2025 година
43% считат, че 2025 година ще е по-добра от 2024 година, 38% чакат да е същата, а 18.8% - по-лоша. И по този индикатор има разминаване сред микрофирмите и групата на дребните, междинните и огромните предприятия (МСГП).

Когато попиташ компаниите какви са ти общите упования, данните са розови, само че в случай че питаш за съответни детайли, данните стартират да изстудяват и не са толкоз позитивни “, сподели проф. Желев.

Той даде няколко вероятни пояснения за резултатите. На първо място, това е комплексността от фактори, които дефинират бизнес настройките, на второ, че има други детайли, за които бизнесът не е бил запитан и на трето – така наречен резултат на пожелателното мислене.

Ефектът на пожелателното мислене е, когато вършим предвижданията си в благопожелание “, изясни ръководителят на плана.
Косвен резултат от митата на Съединени американски щати
Макар и барометърът да не покрива въпроса за наложените преди дни по-високи вносни мита от Съединени американски щати, тематиката бе упомената от двамата професори.

Д. н. Желев изясни, че директното въздействие върху цялата българска стопанска система няма да е огромно, защото България има доста дребен търговски оборот със Съединени американски щати.

Митата най-вероятно ще бъдат почувствани от тези компании, които имат директни търговски връзки със Съединени американски щати, някои ще си изгубят пазарите, други ще си понижат продажбите “, счита икономистът.

Той изясни, че изнасящите за Европа компании ще усетят по-съществено въздействието на митата, тъй като едно стесняване на продажбите в Европейски Съюз би блъснало и тях.
бизнес настройки УНСС ректор на УНСС Университет за национално и международно стопанство стопански упования очаквания на бизнеса