Близо две трети от българите подкрепят интеграцията на страните от

Близо две трети от българите поддържат интеграцията на страните от Западните Балкани в Европейския съюз и считат, че страната ни има интерес те да станат част от европейското семейство. Само 16% са тези, които са на противоположното мнение. Близо една четвърт остават тези, които не знаят или не могат да преценяват. Това демонстрира изследване на изследователскияцентър " Тренд " извършено сред 2 и 10 май измежду 1009 пълнолетни българи по метода " лице в лице ".

По всичко проличава, че българите осмислят като народен интерес европейската интеграция на Западните Балкани, считат от " Тренд ". Половината от интервюираните са на мнение, че България има интерес от приемането на Западните Балкани в Европейския съюз, а единствено 18% са на противоположното мнение. Сходни са и дяловете (52%) на тези, които считат, че приемането на страните от района ще се отрази позитивно на България.

Европейската вероятност на Западните Балкани за идващото десетилетие наподобява оптимистична през погледа на българите. 43% са на мнение, че страните от района ще бъдат признати в Европейски Съюз в идващите 10 години, а 18% са на противоположното мнение. Делът на тези, които не знаят или не могат да преценяват се покачва до 39%.

Повече от половината българи (58%) са на мнение, че би трябвало да оказваме помощ на страните от Западните Балкани за приемането им в Европейския съюз. От интервюираните 45% са считат, че страната ни е способна да го прави.

Българите показват най-силна поддръжка за приемането на Македония (70%) и Сърбия (67%) в Европейски Съюз. Обяснението се корени най-много в културната ни и религиозна непосредственост с тези страни, показват от " Тренд ".

Най-слаба поддръжка се декларира за Албания (45%) и Косово (42%), само че все пак и при тях поддръжката за приемането им в Европейски Съюз стои на по-високи равнища от мнението да не се одобряват.

Политици и институции

При оценките за работата на главните институции в България не се регистрират основни промени. Продължава умереният растеж в поддръжката за омбудсмана, като позитивната оценка за работата й доближава през месец май до 66%.

Президентът се подрежда незабавно по-късно с 63% позитивна оценка за работата си.

Близо една трета от българите (32%) имат доверие в държавното управление.

Лек растеж по отношение на последното изследване за оценката на работата на институции бележат силовите структури – полицията и прокуратурата, които означават повишаване с 5%. Положителните оценки за работата на полицията са 44%, до момента в който за прокуратурата е 24 на 100. Обяснението за сходна динамичност най-вероятно се дължи на ареста на кмета на столичния регион " Младост ", считат от " Тренд ", което е много противоречиво.

Електорални настройки

За следващ месец не се отбелязва динамичност в електоралните настройки на българите.

ГЕРБ продължава да държи отдалеченост от близо 4% пред главния си конкурент Българска социалистическа партия.

Трета политическа мощ остава Движение за права и свободи (6.4%) с минимална преднина пред " Обединени патриоти " (5.3%).

Пета политическа мощ е неотдавна образуваната коалиция " Демократична България ", в която влизат партиите " Да, България ", ДСБ и " Зелените ".

След тях се подрежда парламентарно показаната " Воля " на Веселин Марешки, следвана от Реформаторския блок, който се разпадна, демонстрира изследването на " Тренд ".