Колко струват 200 години робство? Байдън иска да знае
Близо два века след формалния завършек на робството в Съединени американски щати и повече от 50 години, откакто тематиката за гражданските права на малцинствата зад Океана влезе в сериозния политически спор, столетията на иго в Америка може да получат и своето финансово изражение.
Президентът Джо Байдън поддържа изследванията, чиято цел е да изяснят дали потомците на пристигналите като плебеи чернокожи би трябвало да бъдат обезщетени за неприятните условия, в които са били принудени да живеят предците им. По време на акцията си той даде обещание да се бори редовно против расизма и разделянето в страната, само че сходно на множеството претенденти от Демократическата партия, той не заявява безапелационна поддръжка за тези проучвания, които са противоречива тематика от години.
През август 2019 година днешният вицепрезидент Камала Харис (която също има малцинствен произход-б.р.) съобщи, че въпросът е комплициран и заслужава да бъде прегледан деликатно, защото паричното обезщетение няма да реши проблемите на Съединени американски щати с расизма.
„ 40 акра и муле “- неизпълненото заричане
Дискусиите по отношение на репарациите за робството не са нова тематика за Съединените щати. Те датират от 1865г., когато генералът на армията на Съюза Уилям Шърман дава обещание 40 акра земя и муле на всеки един от 4 млн. освободени плебеи. Обещание, което по този начин и не е изпълнено.
Следват десетилетия несполучливи диспути по отношение на обезщетенията за 200 години иго. В края на 80-те и началото на 90-те години на XX век демократът Джон Кониърс за пръв път показва законопроекта H.R.40 (числото „ 40” произлиза от неизпълненото заричане за 40 акра), който цели основаването на комисия за изследване на компенсации за робството. През годините до напускането на поста си през 2017 година, Кониърс непрекъснато се бори за узаконяването на този план.
След неговото отдръпване от властта, сензитивната тематиката още веднъж остава на назад във времето – и по този начин до 2019 година, когато американския политик Шийла Джаксън Лий връща в публичния спор H.R.40. Законът, който за 30 години по този начин и не е признат за общо гласоподаване.
Лий внeсе законопроекта за разискване през януари тази година, добре обмислен ход след щурма в Капитолия. Миналата седмица въпросът беше разискван в отраслова комисия, като последваха апели за преразглеждане на закона.
Колко ще коства и кой ще заплаща?
Очаквано, сходни законодателни промени могат да костват скъпо. Проучване, оповестено предходната година в научното списание „ Преглед на черната политическа спестовност “, предвижда няколко разнообразни суми, основани на разнообразни способи за оценка. Сумите варират от 13 трилиона $ до 35 трилиона $, като тези оценки се утежняват от 3% рента, означават създателите. При 6% рента цифрите доближават до 16 квадрилиона $.
Важно е да се означи, че тези суми са изчислени за интервала до Гражданската война. Те не включват робството през колониалния интервал или десетилетията на легализирана сегрегация и дискриминация против чернокожите американци.
По отношение на въпроса по какъв начин ще бъдат изплатени сходни суми, към момента не е ясно, защото изследването ще откри дали чернокожите би трябвало да получат обезщетение за годините в иго, а както стана ясно то към момента не е публично утвърдено от управляващите – въпреки и Белият дом да го поддържа.
Само финансова полза или освен това
Такъв вид компенсации са употребявани при други условия за компенсиране на огромни морални и стопански задължения – и са изплатени на японските американци, интернирани по време на Втората международна война, на фамилии на оживелите от Холокоста и на чернокожите в Южна Африка след политиката на апартейда.
Обезщетенията могат да бъдат освен финансови. Според мнозина е належащо да има обезщетения в областта на опазването на здравето и образованието. Необходими са институционални и правни промени, които да „ провокират “ актуалните институции, да служат в отбрана на чернокожите.
Мнението на опозицията
„ Днес няма плебеи “, „ ние не носим отговорност за дейностите на предците си “, „ не всички чернокожи в Америка са потомци на робите “ – това са единствено част от изказванията на опозиционно настроените американци, в политиката и отвън нея.
Миналата седмица републиканците обявиха, че сходни законодателни промени биха разделили нацията, „ би било незаслужено през днешния ден да се санкционират бели американци за грешките на техните предшественици “.
Още през 2019 година водачът на републиканците в Сената Мич Макконъл съобщи, че през днешния ден „ ние не носим отговорност “ за „ първородния грях “ на Америка.
Други опозиционни гласове настояват, че поради робството множеството афроамериканци не могат да проследят родословието си по-рано от Гражданската война и затова не биха могли да потвърдят, че са потомци на поробени чернокожи.
А в този момент накъде?
Преди да бъде гласуван в Конгреса, законът първо би трябвало да премине през Комисията по правосъдна власт. Привържениците на текстовете се надяват, че поддръжката на Байдън (както и болшинството на демократите и в двете камари) ще изиграе основна роля при гласуването.
H.R.40 има повече от 160 подкрепящи в Камарата на представителите, а ръководителят й Нанси Пелоси обществено застана зад законопроекта. Въпреки болшинството на демократите в Сената, там гласуването ще бъде яростно, към момента е мъчно да се каже дали законопроектът ще получи нужната поддръжка.
И въпреки всичко, проточваният с години развой не пречи на изследванията и на щатско равнище. Миналата година Калифорния стана първият щат в страната, който одобри закон за изследване и създаване на оферти за компенсации. А няколко общини в Северна Каролина са приели резолюции по тематиката. Подобни старания са подхванати в Еванстън, Илинойс, Провиденс, Род Айлънд.
При всяко състояние тематиката има цялостния капацитет да се трансформира в един от огромните сюжети от президентския мандат на Джо Байдън.
По материали от задграничния печат
Президентът Джо Байдън поддържа изследванията, чиято цел е да изяснят дали потомците на пристигналите като плебеи чернокожи би трябвало да бъдат обезщетени за неприятните условия, в които са били принудени да живеят предците им. По време на акцията си той даде обещание да се бори редовно против расизма и разделянето в страната, само че сходно на множеството претенденти от Демократическата партия, той не заявява безапелационна поддръжка за тези проучвания, които са противоречива тематика от години.
През август 2019 година днешният вицепрезидент Камала Харис (която също има малцинствен произход-б.р.) съобщи, че въпросът е комплициран и заслужава да бъде прегледан деликатно, защото паричното обезщетение няма да реши проблемите на Съединени американски щати с расизма.
„ 40 акра и муле “- неизпълненото заричане
Дискусиите по отношение на репарациите за робството не са нова тематика за Съединените щати. Те датират от 1865г., когато генералът на армията на Съюза Уилям Шърман дава обещание 40 акра земя и муле на всеки един от 4 млн. освободени плебеи. Обещание, което по този начин и не е изпълнено.
Следват десетилетия несполучливи диспути по отношение на обезщетенията за 200 години иго. В края на 80-те и началото на 90-те години на XX век демократът Джон Кониърс за пръв път показва законопроекта H.R.40 (числото „ 40” произлиза от неизпълненото заричане за 40 акра), който цели основаването на комисия за изследване на компенсации за робството. През годините до напускането на поста си през 2017 година, Кониърс непрекъснато се бори за узаконяването на този план.
След неговото отдръпване от властта, сензитивната тематиката още веднъж остава на назад във времето – и по този начин до 2019 година, когато американския политик Шийла Джаксън Лий връща в публичния спор H.R.40. Законът, който за 30 години по този начин и не е признат за общо гласоподаване.
Лий внeсе законопроекта за разискване през януари тази година, добре обмислен ход след щурма в Капитолия. Миналата седмица въпросът беше разискван в отраслова комисия, като последваха апели за преразглеждане на закона.
Колко ще коства и кой ще заплаща?
Очаквано, сходни законодателни промени могат да костват скъпо. Проучване, оповестено предходната година в научното списание „ Преглед на черната политическа спестовност “, предвижда няколко разнообразни суми, основани на разнообразни способи за оценка. Сумите варират от 13 трилиона $ до 35 трилиона $, като тези оценки се утежняват от 3% рента, означават създателите. При 6% рента цифрите доближават до 16 квадрилиона $.
Важно е да се означи, че тези суми са изчислени за интервала до Гражданската война. Те не включват робството през колониалния интервал или десетилетията на легализирана сегрегация и дискриминация против чернокожите американци.
По отношение на въпроса по какъв начин ще бъдат изплатени сходни суми, към момента не е ясно, защото изследването ще откри дали чернокожите би трябвало да получат обезщетение за годините в иго, а както стана ясно то към момента не е публично утвърдено от управляващите – въпреки и Белият дом да го поддържа.
Само финансова полза или освен това
Такъв вид компенсации са употребявани при други условия за компенсиране на огромни морални и стопански задължения – и са изплатени на японските американци, интернирани по време на Втората международна война, на фамилии на оживелите от Холокоста и на чернокожите в Южна Африка след политиката на апартейда.
Обезщетенията могат да бъдат освен финансови. Според мнозина е належащо да има обезщетения в областта на опазването на здравето и образованието. Необходими са институционални и правни промени, които да „ провокират “ актуалните институции, да служат в отбрана на чернокожите.
Мнението на опозицията
„ Днес няма плебеи “, „ ние не носим отговорност за дейностите на предците си “, „ не всички чернокожи в Америка са потомци на робите “ – това са единствено част от изказванията на опозиционно настроените американци, в политиката и отвън нея.
Миналата седмица републиканците обявиха, че сходни законодателни промени биха разделили нацията, „ би било незаслужено през днешния ден да се санкционират бели американци за грешките на техните предшественици “.
Още през 2019 година водачът на републиканците в Сената Мич Макконъл съобщи, че през днешния ден „ ние не носим отговорност “ за „ първородния грях “ на Америка.
Други опозиционни гласове настояват, че поради робството множеството афроамериканци не могат да проследят родословието си по-рано от Гражданската война и затова не биха могли да потвърдят, че са потомци на поробени чернокожи.
А в този момент накъде?
Преди да бъде гласуван в Конгреса, законът първо би трябвало да премине през Комисията по правосъдна власт. Привържениците на текстовете се надяват, че поддръжката на Байдън (както и болшинството на демократите и в двете камари) ще изиграе основна роля при гласуването.
H.R.40 има повече от 160 подкрепящи в Камарата на представителите, а ръководителят й Нанси Пелоси обществено застана зад законопроекта. Въпреки болшинството на демократите в Сената, там гласуването ще бъде яростно, към момента е мъчно да се каже дали законопроектът ще получи нужната поддръжка.
И въпреки всичко, проточваният с години развой не пречи на изследванията и на щатско равнище. Миналата година Калифорния стана първият щат в страната, който одобри закон за изследване и създаване на оферти за компенсации. А няколко общини в Северна Каролина са приели резолюции по тематиката. Подобни старания са подхванати в Еванстън, Илинойс, Провиденс, Род Айлънд.
При всяко състояние тематиката има цялостния капацитет да се трансформира в един от огромните сюжети от президентския мандат на Джо Байдън.
По материали от задграничния печат
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ