Келтско злато е открито в Германия
Близо до село Байц в немската провинция Бранденбург археологът фен Волфганг Херкт е разкрил 10 златни монети. Херкт обаче надали може да се назова дилетант: той е почетен организатор на Бранденбургската работа за отбрана на паметниците и Бранденбургския държавен археологически музей. След като съобщил за находката на сътрудниците си, на мястото почнали археологически разкопки.
Оттогава са открити общо 41 монети. Повечето от тях са златни, макар че има няколко сребърни и даже медни екземпляри. Монетите имат необикновена чашковидна форма, назовават се още „ чаши на дъгата “ - тъкмо като легендата, че има гърне със злато в края на дъгата. Тук обаче стартират компликациите.
Известно е, че келтите в никакъв случай не са живели на територията на актуалната провинция Бранденбург. И надлежно келтско злато в никакъв случай преди не е било намирано там (въпреки че като цяло съкровища от златни монети са били откривани). Това, което е изключително забавно: тази находка е второто по величина богатство от чашовидни монети в историята, а най-голямото е намерено във Англия, където, несъмнено, са живели келтите.
Сравнявайки тежестта и размера на монетите с монети от други антични съкровища, експертите са датирали тяхното сечене в интервала 125-30 година пр.н.е., късножелязната ера. Изследователите ги свързват с Латенската просвета. Тя се съотнася с келтите и е била публикувана в Централна и Южна Европа, както и във Англия и Ирландия в V-I в. пр.н.е. (преди началото на огромните римски завоевания). Към I век пр.н.е. (приблизителното време на сечене на монетите) представители на латенската просвета са заемали територията на днешна Англия, Франция, Белгия, Швейцария, Австрия, Южна Германия и Чехия. Но не и земята на Бранденбург: тя останала северно от културната зона.
Съкровището било намерено на мястото на ранно немско населено място, отнасящо се към Ясторфската просвета. Като цяло тя е много противоречива тематика в професионалната археологическа общественост. Разкопките на обвързваните с нея селища и гробища са осъществени главно от немски археолози, които са формирали и теоретичните основи.
Така откривателят на ясторфските монументи Густав Швантес смятал Ютландия за ядро (според него има и периферия) на тази просвета в допълнение към Северна Германия. В немската археология даже се е формирала концепцията за „ Ясторфската цивилизация “. Датските сътрудници на Швантес изрично не се съгласили с сходна режисура на въпроса. В резултат към момента няма общо мнение за това, къде е прекосявала северната граница на Ясторфската просвета. Във всеки случай Бранденбург влиза в нейното ядро.
Търсят още съкровища в Сътън Ху – английската „ котловина на кралете “
По време на разкопки покрай Рендълшам (окръг Съфолк, Великобритания) археолозите са разкрили населено място, което съгласно предварителните оцен...
Прочети повече
Снимка: T. Kersting/BLDAM
Една или две келтски монети може да са били случайност, резултат от голям брой обмени сред прилежащи райони. Но 41 монети най-вероятно демонстрират, че сред келтите и локалното население са били осъществявани огромни търговски интервенции. Следователно откриването на толкоз доста типични келтски артефакти демонстрира, преди всичко, че нямаме добра визия за икономическите връзки сред другите райони на Европа през късната желязна ера. Факт е, че историците постоянно избират писмените източници, в случай че не опонират на археологическите находки. А историята на Европа при започване на римските завоевания ни е позната основно от свидетелствата на самите римляни.
А тези източници от време на време са изненадващи: те забравяли да изброят военните формирования, взели участие в една или друга акция (поне пълководците постоянно са посочвани), само че не спестявали цветове, с цел да опишат дивотията, свирепостта и кръвожадността на народите, населяващи земите, които би трябвало да бъдат завладени.
Ето за какво откриването на келтски монети в немски земи е толкоз значимо: колкото повече археологически (материални) доказателства опонират на римските източници, толкоз по-добре можем да разберем същинската история на Европа преди началото на нашата епоха, а не тази, която са написали спечелилите.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Оттогава са открити общо 41 монети. Повечето от тях са златни, макар че има няколко сребърни и даже медни екземпляри. Монетите имат необикновена чашковидна форма, назовават се още „ чаши на дъгата “ - тъкмо като легендата, че има гърне със злато в края на дъгата. Тук обаче стартират компликациите.
Известно е, че келтите в никакъв случай не са живели на територията на актуалната провинция Бранденбург. И надлежно келтско злато в никакъв случай преди не е било намирано там (въпреки че като цяло съкровища от златни монети са били откривани). Това, което е изключително забавно: тази находка е второто по величина богатство от чашовидни монети в историята, а най-голямото е намерено във Англия, където, несъмнено, са живели келтите.
Сравнявайки тежестта и размера на монетите с монети от други антични съкровища, експертите са датирали тяхното сечене в интервала 125-30 година пр.н.е., късножелязната ера. Изследователите ги свързват с Латенската просвета. Тя се съотнася с келтите и е била публикувана в Централна и Южна Европа, както и във Англия и Ирландия в V-I в. пр.н.е. (преди началото на огромните римски завоевания). Към I век пр.н.е. (приблизителното време на сечене на монетите) представители на латенската просвета са заемали територията на днешна Англия, Франция, Белгия, Швейцария, Австрия, Южна Германия и Чехия. Но не и земята на Бранденбург: тя останала северно от културната зона.
Съкровището било намерено на мястото на ранно немско населено място, отнасящо се към Ясторфската просвета. Като цяло тя е много противоречива тематика в професионалната археологическа общественост. Разкопките на обвързваните с нея селища и гробища са осъществени главно от немски археолози, които са формирали и теоретичните основи.
Така откривателят на ясторфските монументи Густав Швантес смятал Ютландия за ядро (според него има и периферия) на тази просвета в допълнение към Северна Германия. В немската археология даже се е формирала концепцията за „ Ясторфската цивилизация “. Датските сътрудници на Швантес изрично не се съгласили с сходна режисура на въпроса. В резултат към момента няма общо мнение за това, къде е прекосявала северната граница на Ясторфската просвета. Във всеки случай Бранденбург влиза в нейното ядро.
Търсят още съкровища в Сътън Ху – английската „ котловина на кралете “
По време на разкопки покрай Рендълшам (окръг Съфолк, Великобритания) археолозите са разкрили населено място, което съгласно предварителните оцен...
Прочети повече
Снимка: T. Kersting/BLDAM
Една или две келтски монети може да са били случайност, резултат от голям брой обмени сред прилежащи райони. Но 41 монети най-вероятно демонстрират, че сред келтите и локалното население са били осъществявани огромни търговски интервенции. Следователно откриването на толкоз доста типични келтски артефакти демонстрира, преди всичко, че нямаме добра визия за икономическите връзки сред другите райони на Европа през късната желязна ера. Факт е, че историците постоянно избират писмените източници, в случай че не опонират на археологическите находки. А историята на Европа при започване на римските завоевания ни е позната основно от свидетелствата на самите римляни.
А тези източници от време на време са изненадващи: те забравяли да изброят военните формирования, взели участие в една или друга акция (поне пълководците постоянно са посочвани), само че не спестявали цветове, с цел да опишат дивотията, свирепостта и кръвожадността на народите, населяващи земите, които би трябвало да бъдат завладени.
Ето за какво откриването на келтски монети в немски земи е толкоз значимо: колкото повече археологически (материални) доказателства опонират на римските източници, толкоз по-добре можем да разберем същинската история на Европа преди началото на нашата епоха, а не тази, която са написали спечелилите.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ